Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 26.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на
осемнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
ЛОРА ДИМОВА
при
секретаря В. Димитрова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 1742 по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе
взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 285003/25.11.2019г.
по гр.д. № 77239 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 168-ми състав „Г.–Н“ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** е
осъдено да заплати на „М.Б.“ООД, ЕИК
*******със седалище и адрес на управление:***, офис 3 на основание на чл. 266 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 4536 лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 04.12.2018г., до изплащането й, представляващи
неплатена част от възнаграждение за изпълнени посреднически услуги по търсене,
подбор и представяне на кандидат за работа за длъжността „Ръководител качество“
съгласно оферта № **********/17.01.2018г. ; сумата от 343,98лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата за периода от 06.03.2018г. до 03.12.2018г.; от на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 1632,36., като неоснователен е отхвърлен насрещен иск на „Г.–Н“ЕООД, ЕИК *******срещу „М.Б.“ООД, ЕИК *******с правно
основание чл. 55, ал.1, пр.1 вр. с чл.
86 от ЗЗД за връщане на платена без
основание сума от 708лв. по фактура
от 29.01.2018г., ведно със законната лихва от предявяване на насрещния иск –
22.03.2019г., до изплащането й; с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 вр. с чл. 88, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД за връщане на платена на отпаднало
основание, сума от 708лв. по фактура
от 29.01.2018г., ведно със законната лихва от предявяване на насрещния иск –
22.03.2019г., до изплащането й.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 5210266/13.12.2019г. по регистъра на СРС депозирана от ответника по първоначалните
искове и ищец по насрещните исковете Г.–Н“ЕООД,
ЕИК *******изцяло. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че не било
установено страните да са валидно обвързани от договора по офертата от
17.01.2018г., тя била със срок и не била приета в срок, поради което и договорно правоотношение по тази оферта не
било възникнало валидно. Датата на офертата 22.01.2018г. била поставена след
подписа на М.М. и това означавало, че
той не бил изразил волеизявление за приемането й. Не бил приел в срока от 14
дни офертата и тя не го обвързвала.
Офертата не била подписана от М., който не можел валидно да го
представлява, ищецът знаел това обстоятелство., въззивникът разбрал с
получаването на исковата молба и в срока по чл. 301 от ТЗ оспорил същото.
Плащането на фактурата за 708лв. не можело да обоснове обратен извод, защото
фактурата не съдържала съществените елементи на сделката и от кого е подписана
офертата, дали сумата се дължи. Офертата не сочела че освен посочената сума се
дължи и ДДС, което означавало, че ако сее дължало, то ДДС е включено в цената.
Не било установено фактурата да е връчена на представляващия го.
Осчетоводяването на фактурата, ползването на данъчен кредит, плащането на
сумата по фактурата, осчетоводяването на фактурите от 29.01.2018г. и от 19.02.2018г. също не означавали узнаване на задължението
по офертата. Плащането било недължимо.
Двете фактури били осчетоводени по сметка „498“ като насрещно вземане на
ответника към ищеца, защото услугата не била извършена, а платеното трябвало да
се върне. Фактурираните суми били
определени неизвестно как и въззивникът не ги бил признал Не било установено
каква е заплатата на Д.и че той имал трудов договор, поради което и не било
установен размер на иска, фактурата от 19.02.2018г. не приспадала платения
аванс. Неправилно бил пресметнат от СРС минималния размер на възнаграждението-
то било 3200лв., а не минималната заплата на наетия да е 3200лв. и същата да
следва да се умножи по 1,4. Фактурите се
издавали в изпълнение на данъчното законодателство и не можели да докажат реалността и съществуването на сделка. Не било установено фактурата от 19.02.2018г.
да е била представена за плащане на въззивника по ел.поща. Не било установено
услугите по офертата да са извършени. Представянето на списък с кандидати и
класифицирането на нивото на съответствие не било изпълнение на работата по
офертата. За последното следвало да има избор на кандидат и сключване на трудов
договор с него. Отделно този списък не бил представен на въззивника, както и на
представляващия въззивника. В списъка имало неподходящи кандидати, не било
установено да са предложени подходящи кандидати, в списъка имало определени
като „средно подходящи“ след които бил и Д.Д.. Не било установено колко
интервюта и контакти са проведени, показанията на св. Б.за изпълнение били
неверни., този свидетел бил пристрастен, невярно било соченото от него, че Н.Н.е
ръководител на Г.–Н“ЕООД и това поставяло под съмнение и верността на
показанията му в останалата част. Не било установено Д.да е избран от
въззивника и да е нает на работа, а сключването на договор с него било условие
за начисление на остатъка от възнаграждението по офертата. Не било установено предаването на изпълнението
от ищеца на ответника и за приемане на изпълнението. Дори да се приемело, че
има частично изпълнение същото следвало
да се приравни на пълно неизпълнение.
Към момента въззивникът нямал свободна бройка за длъжността „ръководител
качество“ и нямал интерес от закъсняло изпълнение. Насрещните искове били основателни, защото не
било установено основанието за плащане на сумата по фактурата, към този момент
нямало сключен договор между страните, уговорената по офертата сума била 509лв.
с включен ДДС, а платено било в повече. До момента нямало изпълнение на
работата по офертата и платената авансово сума подлежала на връщане,
евентуално- развален бил договора поради пълното му неизпълнение и се дължало
връщане на платеното. Претендирало е
разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски.
Въззиваемият-ищец
по първоначалните искове и ответник по насрещните искове „М.Б.“ООД, ЕИК *******в предоставения срок е оспорило жалбата. Навело е
твърдения, че решението е правилно. Събраните писмени и гласни доказателства
установявали валидното възникване на правоотношението и изпълнението на
задълженията по него. Положеният на 22.01.2018г. подпис на М.М. бил в
уговорения 14-дневен срок на валидност на офертата. Плащането на авансовото възнаграждение,
осчетоводяването на фактурата за него установявали узнаване на сделката и
оспорването едва с отговора на исковата молба на същата нямало правни
последици, защото срока по чл. 301 от ТЗ бил пропуснат. Ползван бил данъчен кредит от въззивника и по
двете фактури, при сторнирането им този
кредит следвало да бъде върнат, а това не било направено, не било установено те
да са сторнирани, преместването на фактурите в сметка за „неуточнени вземания“
било след осчетоводяването на фактурите и
ползването на данъчния кредит.
Изпълнил бил задълженията си по договора
за което били събрани гласни доказателства. Дължимостта на възнаграждението
не било обвързано от сключването на трудов договор с избрания кандидат, нетното
възнаграждение на Д.било 2500лв. , производното на него брутно трудово
възнаграждение умножено с коефициента 1,4 бил 4370лв.без ДДС, тоест 5244лв. с
ДДС и от тази сума се определяла дължимото възнаграждение на въззиваемия. Сумите
по офертата били без ДДС. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност
претенцията на въззивника за разноски по делото.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба
вх.№ 2032982/06.12.2018г. по регситъра на СРС ,
изпратена по пощата на 04.12.2018г. от „М.Б.“ООД,
ЕИК *******срещу Г.–Н“ЕООД, ЕИК ******,
с която е поискало от съда да осъди ответника на основание на чл.
266 и чл. 86 от ЗЗД да му заплати сумата от 4536 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
04.12.2018г., до изплащането й, представляващи неплатена част от възнаграждение
за изпълнени посреднически услуги по търсене, подбор и представяне на кандидат
за работа за длъжността „Ръководител качество“ съгласно оферта № **********/17.01.2018г.;
сумата от 343,98лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 06.03.2018г. до
03.12.2018г. Навело е твърдения, че с ответника постигнали съглашение по офертата
му от 17.01.2018г. и ищецът се задължил да търси, подбере и представи на
ответника кандидат за длъжността срещу възнаграждение в размер на 1,4 от
месечната брутна заплата за длъжността но не по-малко от 3200 без ДДС, авансово
се плаща 10% от сумата, но не по-малко от 590 лв. без ДДС, а остатътък се плаща
след селектиране на кандидата до 7 дни от издаване на фактурата за окончателно
плащане, ищецът изпълнил задълженията си по договора, селектирал кандидата Д.Д.,
но платено му било само авансовото възнаграждение, неплатени останали
процесната главница по издадена на 19.02.2018г. фактура и лихва за забава.
Плащането и осчетоводяването потвърждавало приемането на офертата. Оспорило е насрещните искове, като е посочил,
че основанието за плащане на сумата е договора по офертата и същото е
съществувало към плащането, не е отпаднало. Претендирало е разноски.
Ответникът „Г.–Н“ЕООД,
ЕИК *******в предоставения му срок е оспорил исковете. Посочил е, че фактурата
от 17.01.2018г. била валидна 14 дни и в този срок не я бил приел, договор по
същата не бил сключен. Датата 22.01.2018г. не била обвързана с подписа на М.М.,
защото била изписана след него. М. не бил негов представител, от исковата молба разбрал че има подписана от него оферта и в срока по чл. 301
от ТЗ изразявал несъгласие. Евентуално
ищецът не бил изпълнил работата по договора , не бил предложен подходящ
кандидат, соченият Д.Д. не бил сключил договор с ответника, а това било
условието за плащането на възнаграждението. В момента нямал свободна такава
позиция и няма интерес от закъсняло изпълнение Нямало връзка между числата по
офертата и фактурата, недоказан бил размер на иск. Не бил получил имейл с процесната
фактура. Плащането на сумата от 708лв. не било потвърждение и съгласие.
Предявил е насрещен иск за
връщане на платената сума от 708лв.,
като е посочил главно основание на иска – платено без основание по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и евентуално основание – платено на отпаднало основание по чл.
55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД - по развален договор по офертата от 17.01.2018г., който
развалял с насрещния иск поради пълно неизпълнение от изпълнителя. Офертата сочела
задължение от 590лв.а платено било 708лв. Претендирал е разноски.
По делото е приета оферта № **********/17.01.2018г ,
съгласно която М.България“ е отправило оферта до Г.Н“ЕООД да му осигури подбор на кандидати за
постоянни позиции „ръководител
качество“, „технолог производство“ и „ел.техник“, като анализира нуждите на
клиента и след авансово плащане на 10% от уговореното възнаграждение пристъпи
към търсене на подходящи кандидати,
извърши предварителна селекция, проведе интервюта, тестове, референции и така
оцени кандидатите, представи кандидатите и при избор на кандидат и съобразно
офертата се доплати окончателното възнаграждение по издадена фактура. В
офертата е посочена цена на възнаграждението без ДДС за длъжността „ръководител качество“ в размер на 1,4 от
месечна брутна заплата, но не по-малко от 3200лв. В офертата изрично е
посочено, че възнаграждението се заплаща за:
извършване на предварителна селекция, провеждане на интервюта и тестове,
оценка на професионален опит и качества на кандидатите по длъжностната
характеристика, представена от клиента; представяне на профил на кандидатите и
оценка на компетенциите му и уменията му; допълнително консултиране относно
представените кандидати; гаранционен период от 3 месеца; представяне на
селектиран списък на кандидати в срок от 10 работни дни след подписване на офертата. Посочено е,
че 10% от сумата се плаща авансово, но не по-малко от 590лв. до 5 дни от
подписването на офертата, а окончателното плащане следва издаването на фактура
за същото след селектиране на кандидат и срок за същото е 7 дни от издаване на
фактурата, изпратена по електронен път. На последната страница на офе3ртата е
положен подпис за представител на „М.България, както и за Г.Н“ООД чрез
търговския му директор М.М. с посочена дата след подписа му 22.01.2018г.
Приета е неподписана от страните фактура №
11030/29.01.2018г., издадена от „М.Б.“ООД на „Г.- Н“ЕООД за сумата от 708лв. с
ДДС / 590лв. без ДДС/ с посочено основание посреднически услуги по оферта **********/17.01.2018г.
Прието е извлечение от сметки съгласно което на 30.01.2018г.
Г.Н“ЕООД е платило на М.Б.“ ООД сумата от 708лв. по фактура №
11030/29.01.2018г.
Приета е неподписана от страните фактура №
11145/19.02.2018г. издадена от М.България“ на Г.–Н“ЕООД за сумата от 4536лв. с
включен ДДС /3780лв. без ДДС/ като
възнаграждение за посреднически услуги по оферта № **********/17.01.2018г. за Д.Д..
Съгласно записванията по Търговския регистър управител на „Г.Н“ЕООД е Н.И.Н..
Прието е извлечение от интернет-сайт Jobs.bg съгласно което е публикувана оферта
със срок от 19.01.2018г. до 16.02.2018г. от М.за длъжността „ръководител
качество“ за негов доверен партньор, посочено е описание на длъжността ,
изисквания за същата.
Приет е списък на 18 лица, от които за 2 –ма е
посочено, че не са подходящи, за 9 от тях е посочено че са „средно подходящи“ и
един от тях е Д.Д., за 5 от тях е посочено, че са „подходящи“, за останалите е
посочено, че не са класифицирани за длъжността „ръководител качество“.
Приета е биография на Д.Д..
Прието е извлечение от ел.поща, съгласно което на
31.01.2018г. служител на М.България“ е изпратило на Г.Н“ЕООД по ел. поща писмо
с файлове, един от които е озаглавен „Д.Д.“,
а останалите 4 са озаглавени с имена на лица от списъка, обозначени като
„средно подходящи“.
Прието е извлечение от ел. поща на служител на М.България“
с писмо до Д.“ ,сочещо, че Н.Н.ще му се обади в събота към 8,30ч., когато наближи
Ботевград за среща, като му е посочен интернет –сайт на Г.Н“ЕООД за да се
запознае с фирмата.
Приети са писмо от 23.10.2019г. от одитор Ш.по извлечения от аналитично-счетоводни
записвания на „Г.“ЕООД статия 299, 353, от аналитичен дневник за януари и февруари 2018г., съгласно които
фактурата от 29.01.2018г. за 708лв. и тази от 19.02.2018г. за 4536лв. са осчетоводени,
сумата от 4370лв. не била отчетена на разход, а е вземане от дебитора „М.Б.“ООД.
Прието е писмо от НАП от 19.09.2019г., съгласно което
в система на НАП няма данни за сключен трудов договор от Г.Н“ЕООД с Д.Д..
С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната
експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки
при страните е посочило, че фактура
11030/29.01.2018г. и фактура № 11145/19.02.2018г. са издадени от М.Б.“ООД на „Г.Н“
ЕООД по оферта № **********/17.01.2018г., сумата по първата фактура от 708лв. е
платена на 30.01.2018г. по банковата сметка на „М.Б.“ООД , по втората фактура
на стойност от 4536лв. не били постъпвали плащания, независимо, че тази фактура
била осчетоводена и от двете страни по делото, като и при двете същата се
водела неплатена. Осчетоводена и от двете страни била и фактурата от
29.01.2018г. за 708лв., Г.Н“ЕООД я отразил в дневника за покупки за януари
2018г., посочена била и в декларацията по ЗДДС, като по нея бил ползван и
данъчен кредит по ЗДДС от „Г.Н“ЕООД. Фактурата от 19.02.2018г. Г.Н“ЕООД отразил
в дневника за покупка за февруари
2018г., както и справката-декларация по ЗДДС за същия месец, по нея също бил
ползван данъчен кредит. За тези две фактури счетоводните записвания на ищеца
били водени редовно Фактурата от 19.02.2018г. била електронна, съдържала необходими
реквизити по ЗДДС. Посочило е, пърночално сумата от 4536лв. пир Г.Н“ЕООД се
водела като неизплатен остатък към доставчик по сметка 401-3, но в последствие
било осчетоводено по сметка 498 като
„насрещно вземане“ по устно обяснение от ответника поради неизпълнение на
услугата от ищеца. Не можело да се каже дали двете отнасяния на сумата по
различни сметки е станало едновременно или в различни дни, но било извършено
през месец февруари 2018г. Ако тази
фактура се сторнира, ползвания от Г.Н“ЕООД данъчен кредит по нея трябвало да се
върне, това до момента не било направено. Първата фактура за 708лв. била осчетоводена и като платена и като
насрещно вземане. Не била видяла данни за брутна заплата на лицето, която би
следвало да е основа за изчисляване на сумата, ако се приемело минималното
посочено от 3200лв., то 1,4 по 3200лв. било 4480лв. Лихвата за забава на
плащането на главницата по нея за процесния период била в размер на 336,42лв.
Посочило е, че не било установило в НАП да има записване на трудов договор
между Г.н“ЕООД и Д.Д..
Разпитан по делото св.
К.Б.е посочил, че работи при М.Б.“ООД като ръководител екип в отдел
Производство“ от 2,2 години, той водел подбора за персонал на Г.Н“ЕООД,
комуникирал с Н.Н.. По сочил е, че имали офиси в 4 града, офертата от 17.01.2018г. била представена от колегата му от гр. Пловдив, тя
била подписана, преговорите започнали по инициатива на Г.Н“ЕООД, търсели хора
за няколко позиции - ръководител
качество и технолог, по един човек за всяка позиция. Посочил е, че поддържал
контакт с Н.Н., след подписването на офертата били проведени срещи в базата на Г.Н“ЕООД в с.Зелениково относно Д.Д.. По офертата
търсели чрез базата си данни, както и джоб платформите подходящи кандидати,
представили около 20 човека чрез
изпращане на имейл, имали потвърждение, провели в София няколко интервюта, две
интервюта провели в базата на „Г.“ЕООД в с.Зелениково, тази фирма се занимавала
в производство на етерични масла, получил потвърждение, че Д.Д. започнал работа
в Г.Н“ЕООД като „ръководител качество“, това било потвърдено и от двете страни
, свидетелят бил виждал Д.Д. в базата на ответника в с.Зелениково, не бил
изпращан документ или трудов договор. Офертата за позицията публикували в сайт
за обяви за работа въз основа на изпратената им длъжностна характеристика за
длъжността. В телефонен разговор с Н.Н.последният посочил, че нетно
възнаграждение на Д.е 2500лв., това било обсъждано и с Г.Н“ЕООД и с Д.Д.. М.М.
бил виждал два пъти, той и Н.Н.провеждали интервютата в офиса на „М.Б.“ООД ***.
Д.Д. бил селектиран за длъжността „ръководител качество“.
Разпитан по делото св. Б.В.е заявил, че работи при „Г.Н“ЕООД от 2005г. като главен
счетоводител , търсели служител за една длъжност и през януари 2018г. получил
една фактура, управителят Н.Н.му наредил да я плати и свидетелят го направил.
Скоро след това получил и друга фактура. М.М. бил техен служител, занимавал се
с търговската част , по-скоро с кореспонденция с клиенти, договори и оферти
имали право да подписват само Н.Н.и свидетелят, М.М. нямал пълномощно за
същото, не можел да интервюира кандидати. Заявил е, че имал нагласата, че ще им
бъде представен кандидат, когото ще назначат и на когото дължат възнаграждение,
но втората фактура сочела суми, които не кореспондирали и това го спряло да
извърши плащането, офертата пишела други суми и поискал да разбере на какво се
дължи разликата. Офертата била за това че търсят три лица на три различни позиции,
основната позиция била „ръководител качество“, другите били за електротехник и,
не помнел третата. М.България“ ги заливал с автобиографии, в първоначалната
оценка за тях „М.Б.“ООД бил написал дали са подходящи или не, или са средно
подходящи, имало 1-2 подходящи кандидати по преценка на „Менпауър“. Не били
назначили нито един от посочените от „М.България“ кандидати, работата не била изпълнена
да се намери подходящ кандидат. Получил бил няколко покани за плащане от
служители на Менпауър“, но ги уведомил, че
чака кредитно известие по обосновано издадената фактура за
посредническата услуга. Чувал бил за Л.Х.като служител на „Менпауър“ в офиса в
Пловдив я бил виждал, очаквал да им представи кандидат, който да одобрят и да
назначат. Имало било възлагане за търсене на кандидат за „ръководител качество“, свидетелят присъствал на едно интервю
с един кандидат, посочен от „М.Б.“ООД,
но дамата искала прекалено висока заплата. Чувал бил за Д.Д., управителят се
бил срещал с него, но заявил, че няма добри впечатления от него. За втори път
чул името му във връзка с втората фактура, сочеща името му. Не знаел Д.да е бил
в базата им в с.Зелениково и да е работил за Г.Н“ЕООД, не знаел да са му плащани
суми.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените
първоначално искове са с правно основание чл. 266 и чл. 86 ЗЗД- иск за плащане на възнаграждение по договор
за изработка и обезщетение за забава на плащането му.
Предявените
насрещни искове са с правно основание
чл. 55, ал.1,пр.1 от ЗЗД евентуално – чл. 55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД – за
връщане на платено без основание, евентуално – на отпаднало основание.
Регламентирания
в разпоредбите на чл. 258 и сл. от ЗЗД договор за изработка може да има за
предмет резултат както от интелектуални, така и от физически усилия и труд. С
този договор изпълнителят срещу възнаграждение поема задължение да извърши
конкретни действия, като е възможно водещи да са интелектуалните такива (
предоставяне на съвети, участие в преговори) или фактическите действия
(изготвяне на документи, планове, договори, вещи и др.). Престацията на
изпълнителя е резултатът от труда му, съдържанието на която е определена от
волята на страните. Независимо от това дали водещо са интелектуалните или
физическите действия изпълнителят се избира с оглед на специалните му познания
в областта на възложената работа. Това само по себе си не означава, че
договорът е сключен с оглед на личността на изпълнителя. За да се приеме, че
договор за изработка е сключен с оглед на личността на изпълнителя следва
волята на страните за същото да е ясно
изявена, тоест да се установи, че определящо за сключването на договора е не
спецификата на работата, а личността на изпълнителя. (В този смисъл Решение №
5/15.03.2010г. по т.д. № 390/2009г. на ВКС, І-во Т.О.; Решение №
12/31.05.2013г. по т.д.№ 239/2012г. на ВКС, І-во Т.О. постановени по реда на
чл. 290 от ГПК).
Съдът приема
за установено по делото, че на 22.01.2018г. между страните е възникнало валидно
правоотношение по договор за изработка, съгласно който М.Б.“ООД се е задължило
да извърши за Г.Н“ЕООД срещу
възнаграждение подбор на кандидати за постоянна позиция „ръководител качество“ като анализира нуждите
на клиента, пристъпи към търсене на
подходящи кандидати, извърши предварителна селекция, проведе интервюта,
тестове, референции и така оцени кандидатите, представи кандидатите. Приетата
по делото оферта от 17.01.2018г. носи подпис положен за представител на М.Б.“ООД,
както и подпис за представител на ответника – М.М. от 22.01.2018г. , съдържа
горепосочените индивидуализиращи белези на сделката. Действително, датата 22.01.2018г.
е положена след подписа на М.М., но при съобразяване на разположението на
датите в офертата, поставянето на тази
дата под подписа на М. и обособяване на място за дата след подписа на
представителя на М.Б.“ООД, то съдът приема, че се обосновава извод, че офертата
е приета от М.М. на 22.01.2018г. Срокът
между изготвянето и приемането на офертата е 4 дни, поради което и доводите на
въззивника, че приемането е след изтичане на 14-дневния срок за същото е неоснователен. Съдът приема, че този извод на съда не се
опровергава от установеното по делото обстоятелство, че към 22.01.2018г. М.М.
не е имал представителна власт по отношение на Г.Н“ЕООД. Това е така, защото осчетоводяването
от Г.Н“ЕООД на фактура № 11030/29.01.2018г., плащането на сумата от 708лв. на
30.01.2018г. и ползването на данъчен кредит по фактурата, осчетоводяването и
ползването на данъчен кредит по фактура № 11145/19.02.2018г. установяват, че „Г.Н“ ЕООД е узнал за така сключената сделка,
не се е противопоставил на същата и така по аргумент от чл. 301 от ТЗ е потвърдил
действията на М.М. по сключването й. Двете фактури съдържат реквизитите по
ЗДДС, съдържат и индивидуализиращите белези на сделката – предмет и
възнаграждение, страни, препращат към офертата от 17.01.2018г., поради което и
осчетоводяването и ползването на данъчен кредит по тях установява по делото
валидно възникнало правоотношение по договор за изработка с предмет по оферта №
**********/17.01.2018г. Отнасянето счетоводно от Г.Н“ЕООД на сумата по
фактурата от 19.02.2018г. в последствие по счетоводна сметка като „насрещно
вземане“ не може да обоснове обратен извод. Това е така, защото същото няма
отношение към валидното възникване на правоотношението, включително и поради
факта, че първоначално тази фактура е била осчетоводена като задължение към
доставчик. Тези обстоятелства се установяват от прието по делото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло като вярно и задълбочено,
неопровергано от останалите събрани по делото доказателства. В подкрепа на
извода на съда за валидно възникнало правоотношение между страните по договора
за изработка по офертата от 17.01.2018г. са показанията на св. Б.и
св. В., които в тази си част са
еднозначни и съдът ги кредитира. Действително, св. Б.е посочил, че управителят
на Г.Н“ЕООД е с име Н., а от записванията на търговския регистър се установява,
че управителят е с фамилно име Н.. Разликата от една буква в името на управителя
обаче не може да обоснове извод, че показанията на св. Б.не следва да се
кредитират. Същите са логични, последователни, резултат от личните му
впечатления, подкрепени са от показанията на св.В. и приети по делото писмени
доказателства. Свидетелят В. е доведен от
Г.Н“ЕООД и е негов счетоводител, който е заявил, че управителят на Г.Н“ЕООД
– Н.Н., му е наредил да плати сумата по фактурата от 708лв., че свидетелят е
знаел, че търсят човек за длъжност във фирмата и М.Б.“ООД им посредничи за
същото, като ги „…залива….“ с биографии на кандидати. Съдът кредитира
показанията на свидетеля като логични и последователни, резултат от личните му
впечатления, неопровергани от останалите събрани по делото доказателства. Така
заявените обстоятелства от св. В., обсъдени в съвкупност с останалите събрани
по делото доказателства установяват валидно възникнало правоотношение между
страните по договор за изработка с предмет по офертата от 17.01.2018г., посочен
от съда по-горе.
Съдът приема
за установено по делото, че М.Б.“ООД е изпълнило възложената му от „Г.Н“ЕООД работа
и същата е приета от възложителя без
забележки през февруари 2018г. Приетите по делото обява за работа, списък с
кандидати с оценки, биография на Д., събраните по делото гласни доказателства установяват,
че „М.Б.“ООД е провело възложеното му търсене на кандидати за заемане на
длъжността „ръководител качество“ при Г.–Н“ЕООД с определени изисквания, публикувал
е обява за същото, направил е оценка на 18 кандидати, като е определил кой от
тях е подходящ, кой не е подходящ и кой
е средно подходящ, изпратил е биографии на средно подходящите кандидати на Г.Н“ЕООД,
изпращало множество биографии на кандидати на „Г.Н“ЕООД, проведени са интервюта с някои от кандидатите,
включително такива са проведени и от управителя на „Г.Н“ЕООД. Изпълнението и приемането на работата се
установява и от приети по делото фактури, които са осчетоводени и от двете страни
по делото, като Г.Н“ЕООД е ползвало и данъчен кредит по тях, а фактурата от
19.02.2018г. е била окончателното плащане по договора за изработка. При договора за изработка неподписването на
протокол за приемане на работата не е пречка да се установи изпълнението и
приемането на работата с други
доказателствени средства. За установяване на това обстоятелство са допустими всички уредени в ГПК доказателствени средства, включително и гласни
доказателства. Осчетоводяване от възложителя на издадена от изпълнителя фактура
за възнаграждение за изпълнена работа по договор за изработка, ползване на
данъчен кредит по ЗДДС по тази фактура от възложителя установява приемане на
работата за изпълнена. Първичните счетоводни документи и вписванията им в
счетоводните книги на страните, ползването на данъчен кредит по фактурата, дори
тя да не носи подпис на представителя на търговеца, установява че търговецът е
потвърдил по реда на чл. 301 от ТЗ действията по сключването на сделката, както
и по приемане на работата. Тези действия означават недвусмислено признание на
задължението за плащането на изпълнената
работа. Фактурата може да докаже
съществуването на правоотношението, ако съдържа съществените белези на
сделката. Отразяването на фактурата в счетоводството на възложителя,
включването й в дневника за продажби, ползването на данъчен кредит по ЗДДС са
признание на задължението и доказва съществуването му. /В този смисъл Решение №
178/13.10. 2017г. по т.д. № 638/2017г. на ВКС, 2-ро Т.О.; Решение №
160/07.11.2017г. по т.д. № 2217/2016г. на ВКС, 1-во Т.О., Решение №
216/02.08.2016г. по т.д. № 2411/2014г. на ВКС, 1-во Т.О.; Решение №
198/13.05.2016г. по т.д. № 274/2014г. на ВКС, 1-во Т.О.; Решение №
121/21.07.2016г. по т.д. № 1622/2015г.
на ВКС, 1-во Т.О.; Решение № 71/08.09.2014г. по т.д. № 1598/2013г. на
ВКС, 2-ро Т.О., всички постановени по реда на чл. 290 от ГПК/. В конкретния
случай по делото се установи, че двете фактури, издадени по офертата от
17.01.2018г., са осчетоводени от страните, възложителят ги е включил в дневника
за продажби по ДДС и в декларациите по ЗДДС,
ползвал е данъчен кредит по тях. Тези обстоятелства се установяват от
приетото заключение по счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло
като вярно и неопровергано от останалите събрани доказателства. При така
възприето и по съображения изложени по-горе, при обсъждане в съвкупност на
събраните гласни и писмени доказателства по делото, съдът приема за установено
по делото, че „Г.- Н“ЕООД е приело работата, изпълнена от ответника , поради което
и за него е възникнало валидно задължение за плащане на окончателното
възнаграждение по договора. По същите съображения съдът приема, че неустановяването
на обстоятелството , че е сключен трудов договор между Г.Н“ЕООД и предложения
му кандидат Д.Д., не е основание да се приеме, че М.Б.“ООД не е изпълнило
задълженията си по договора за изработка. Приемането на фактурата от
19.02.2018г., осчетоводяването й, ползването на данъчен кредит по същата през
февруари 2018г. , неотправянето на възражение срещу изпълнената работа след
предаването й, установяват, че Г.Н“ЕООД
е приело извършената от „М.Б.“ООД, включително
и по предлагането на кандидата Д.Д., за качествено изпълнение на работата по
договора. Отправяне на възражения срещу
същото едва с отговора на исковата молба
е преклудирано възражение – аргумент от чл. 264 вр. с чл. 265 от ЗЗД. Проведеното поведение от „Г.Н“ЕООД е приемане
на работата за качествено изпълнена и признание че е възникнало негово задължение за плащане на възнаграждението по
фактурата от 19.02.2018г., което е в размер на 4536лв.
Установеното от вещото лице по счетоводната експертиза, че след като
това задължение е осчетоводено през февруари 2018г. като задължение за плащане на
доставчик на услугата, в последствие е отнесено счетоводно като „насрещно
вземане“ не може да обоснове обратен извод. Това е така, защото фактурата от 19.02.2018г., а и тази от
29.01.2018г., не са сторнирани, ползвания от тях данъчен кредит не е възстановен
от „Г.Н“ЕООД, съответно не е установено
в срока по чл. 264 от ЗЗД считано от осчетоводяване на фактурата от
19.02.2018г. /което е най-късния момент,
в който работата е предадена от М.Б.“ООД
на Г.Н“ЕООД/ Г.Н“ЕООД да е направил
възражение срещу качеството на изпълнение на работата пред изпълнителя М.б.“ООД.
Неотправяне в срок на възражение срещу качество на изпълнената работа
обосновава извод, че работата е приета като качествено изпълнена – аргумент от
чл. 264, ал.3 от ЗЗД.
При така
възприето съдът приема за установено по делото валидно възникнало задължение на
„Г.Н“ЕООД към „Менпауър“ООД за плащане на сумите по фактурите от 19.02.2018г. и
от 29.01.2018г. Не е установено по делото виновно неизпълнение на задълженията
по договора от изпълнителя и основание за разваляне на договора между страните
съдът приема, че не е установено да съществува.
За пълнота
на изложението следва да се посочи, че офертата от 17.01.2018г. изрично сочи, че стойностите на уговореното
възнаграждение за изпълнителя са без ДДС.
По делото не е установено доставката по сделката да е освободена по ЗДДС,
поради което и съдът приема, че върху уговореното в офертата възнаграждение за
изпълнителя следва да се начисли ДДС. В подкрепа на този извод е приемането и
плащането, осчетоводяването на фактурата за 708лв., данъчна основа по която е
590лв. и същото изрично е записано във
фактурата, която е осчетоводена и платена от Г.Н“ЕООД. Размер на дължимото възнаграждение е признат от Г.н“ЕООД с осчетоводяването на
фактурата от 19.02.2018г. и ползването на данъчен кредит по нея.
При така
възприето съдът приема, че основанието за плащане на сумата от 708лв. по
фактурата от 29.01.2018г. и на сумата от 4536лв. по фактурата от 19.02.2018г. е
договор за изработка по оферта № **********/17.01.2018г, то е съществувало към
момента на плащането на сумата от 708лв., не е установено по делото да е
отпаднало поради разваляне на договора от възложителя поради неизпълнение на
задълженията от изпълнителя, не е установено да е платена сумата по фактурата
от 19.02.2018г
С оглед
гореизложеното правилно районният съд е приел първоначалния иск за главницата по
чл. 266 от ЗЗД за основателен, като е отхвърлил насрещните искове по чл. 55,
ал.1, пр.1 и пр. 3 от ЗЗД.
Съдът приема
за установено по делото, че Г.Н“ЕООД е изпаднал в забава на плащането на
главницата от 4536лв. на 06.03.2018г. Това е така, защото уговорения падеж е
бил 7 дни от издаване на фактурата, същата е издадена на 19.02.2018г.,
осчетоводена през февруари 2018г., поради което и от момента в който се
претендира обезщетение за забава -
06.03.2018г., падежът за плащането й е бил настъпил и ответникът е бил
изпаднал в забава на плащането й. С
въззивната жалба не са наведени оплаквания за извода на СРС за размера на
вземането за забава поради което и като съобрази ограниченията по чл. 269 от ГПК решението на районният съд в частта,
в която е уважил иска за забава за сумата от 343,98лв. следва да се потвърди.
По отговорността
за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззивника следва да се поставят разноските
по делото и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски за
адвокат за производство пред СГС в размер на 906,74лв. Същото съответства на сложността на делото, предмет
на което са четири отделни иска, при съобразяване на цената им и на наредба №
1/2004г.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 285003/25.11.2019г. по гр.д. № 77239 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 168-ми състав
в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Г.–Н“ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на „М.Б.“ООД, ЕИК *******със
седалище и адрес на управление:***, офис 3 на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 906,74лв.
/деветстотин и шест лева и 0,74лв“/, представляващи съдебни разноски за
производство пред СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.