№ 779
гр. В., 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на втори март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова Костадинова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20213110115077 по описа за 2021 година
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявен иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца „Е. М.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., р-он В., ж.к. М. Д., ул.“Р. П. К.“
№4-6 съществува вземане срещу ответника Й. ИЛК. Ж., ЕГН ********** с адрес гр. В.,
ул. „Н. П.“ №36 за сумите, както следва: 1707,69лева, незаплатена главница по договор за
потребителски кредит от 25.04.2014г., сключен с „ОББ” АД, като задължението е
прехвърлено на заявителя „Е. М.” ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 31.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 15.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението;
336,47лева, представляваща договорна лихва за периода 25.04.2018г. до 25.04.2019г. вкл.;
300лева, представляваща обезщетение за забава за периода 20.04.2018г. до 14.04.2021г.
вкл.,за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1594/10.05.2021г. по
ч.гр.д. № 5533/2021г. по описа на ВРС, 53 с-в, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
25.04.2014г. е сключен договор за потребителски кредит между ответника и „Обединена
българска банка“ АД за сумата от 2000лв., която потребителят се е задължил да върне при
уговорен ГЛП от 9,95% и ГПР 12,19%, на 60 бр. месечни анюитетни вноски от по 42,94лв.
всяка от тях, респ. 45,38лв. с вкл.застраховка, с падеж на първата на 05.03.2017г. Срокът на
договора бил до 25.04.2019г. Поддържа, че ответникът не е обслужвал редовно кредита.
Излага, че вземанията по договора са му прехвърлени от банката с договор за прехвърляне
на парични вземания от 31.01.2018г., както и че ответникът е уведомен за цесията с писмо
от 17.07.2020г. Предвид, че срокът на договора е изтекъл, задълженията били изискуеми
изцяло. Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която
длъжникът в законоустановения срок възразил, с което обосновава и правния си интерес от
предявените установителни претенции. По изложените съображения по същество моли за
уважаване на исковете и присъждане на разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор.
1
Първото по делото заседание е проведено на 02.03.2021г., като редовно призована
ответницата не се е явила, не е представлявана и не е направила искане за разглеждане на
делото в нейно отсъствие.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Уведомен е и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и
предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенциите по чл. 422 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 86, ал.1 ЗЗД, ищецът е ангажирал писмени
доказателства, които съответстват на твърденията му. Те се преценяват като достатъчни, с
оглед доказване наличие на валидно сключен договор за потребителски кредит договор за
потребителски кредит от 25.04.2014г., по който „Обединена българска банка“ АД е
предоставил на ответника сумата от 2000лв със задължение за нейното връщане на 60
месечни погасителни вноски. Размерът на погасителната вноска по погасителен план е
45,38лв. Усвояването на така отпусната сума е извършено по банкова сметка на ответника.
Крайният срок за издължаване на кредита е 25.04.2019г., т.е понастоящем падежът е
настъпил. Плащанията по договора са били преустановени, доколкото липсват доказателства
опровергаващи това твърдение. Съгласно договора, страните са уговорили дължимост на
възнаградителна лихва, представляваща печалба на кредитора. Договорено е
възнаграждение при фиксиран лихвен процент от 9,95% за целия срок на договора. Т.е
установява се дължимостта на претендираната договорна лихва. На основание чл. 7 от
договора, при забава плащането на погасителна вноски се дължи и обезщетение за забава.
Следва да се приеме, че така уговореният фиксиран за срока на договора размер на
възнаградителната лихва и ГПР не противоречат на закона и добрите нрави, защото не
надхвърлят нормалния и справедлив размер на възнаграждението на кредитора за това, че е
предоставил свои парични средства за ползване от потребителя, вкл. и адекватния размер на
всички останали разходи, които кредиторът е направил, прави и ще реализира като
съпътстващи предоставянето, обслужването и възстановяването на кредита, но които се
заплащат от кредитополучателя. В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл.19, ал.4
ЗПК. Затова и съдът приема в изпълнение на служебното си задължение с оглед дадените
указания в ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, че тези клаузи са действителни.
Установява се наличие за валиден договор за цесия, по силата на който ищецът като
цесионер е придобил от Обединена българска банка“ АД съществуващо вземане на
последното към ответника. Цесията е била надлежно съобщена най- късно с връчване
препис от исковата молба, а и принципно този факт би имал значение при наличие на
твърдения за извършвани плащания преди това, каквито обективно липсват.
Предвид горното, преценени в тяхната съвкупност, доказателствата по делото
обуславят извод за вероятната основателност на претенциите, както по основание, така и по
размер.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Реализираните разноски в настоящото производство са за допълнителна ДТ или за исковото
производство от 121,43лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство за платена ДТ от 46,88лева.
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „Е. М.” ЕООД, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление гр.С., р-он В., ж.к. М.
Д., ул.“Р. П. К.“ №4-6 съществува вземане срещу ответника Й. ИЛК. Ж., ЕГН ********** с
адрес гр. В., ул. „Н. П.“ №36 за сумите, както следва: 1707,69лева, незаплатена главница по
договор за потребителски кредит от 25.04.2014г., сключен с „ОББ” АД, като задължението е
прехвърлено на заявителя „Е. М.” ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 31.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 15.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението;
336,47лева, представляваща договорна лихва за периода 25.04.2018г. до 25.04.2019г. вкл.;
300лева, представляваща обезщетение за забава за периода 20.04.2018г. до 14.04.2021г.
вкл.,за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1594/10.05.2021г. по
ч.гр.д. № 5533/2021г. по описа на ВРС, 53 с-в, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Й. ИЛК. Ж., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Е. М.” ЕООД, ЕИК ***
сумата от 121,43лева, представляваща направени в исковото производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Й. ИЛК. Ж., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Е. М.” ЕООД, ЕИК ***
сумата от 46,88лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 5533/2021г..
по описа на ВРС, съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3