Присъда по дело №211/2020 на Окръжен съд - Перник

Мотиви към присъда № 1 от 20.01.2021 г., постановена по НОХД № 211/2020 г. по
описа на Окръжен съд - Перник.
С присъда №6 от 22.01.2020 г., постановена по НЧХД №1939/2018 г. по описа на
Пернишкия районен съд, подсъдимият К. Н. Д. е бил признат за виновен в това, че на ***
година в *** противозаконно присвоил една втора част от чужда движима вещ – лек
автомобил „Сеат Кордоба“, с рег.№** **, на стойност 1700 лева, която владеел, поради
което и на основание чл.206, ал.2, пр.2, във вр. с чл.206, ал.1, във вр. с чл.54 от НК го е
осъдил, като му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието
изпълнение е отложил за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С
присъдата подсъдимият К.Д. е осъден да заплати на частната тъжителка С. А. Д. сумата
850,00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на
деянието, предмет на обвинението, заедно със законната лихва, считано от *** г. до
окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 1000,00 лева
искът е отхвърлен като неоснователен. С присъдата подсъдимият К.Д. е осъден да заплати
по сметка на Районен съд – Перник сумата 34,00 лева, представляваща четири процента
държавна такса върху размера на предявения граждански иск.
Недоволен от постановената присъда е останал подсъдимият, който чрез защитника
си адв. С. Д. в срок е депозирал въззивна жалба, в която се развиват оплаквания за
неправилност на присъдата. Искането към съда е да постанови присъда, с която да бъде
отменена обжалваната първоинстанционна присъда и вместо нея да се постанови нова
присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан изцяло, като бъде отхвърлен и предявеният
срещу него граждански иск.
В съдебно заседание частната тъжителка, редовно призована, не се е явила, а
назначеният й служебен повереник изразява становище, че обжалваната присъда следва да
бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимия пледира за пълното му оправдаване.
Подсъдимият К.Д. поддържа пледоарията на своя защитник, а в последната си дума
моли да бъде оправдан.
Пернишкият окръжен съд, като провери правилността на обжалвания съдебен акт с
оглед на сочените доводи и изцяло служебно на основание чл.14 от НПК, намери, че
депозираната въззивна жалба е основателна. Това е така по следните съображения:
Съдът установи следното от фактическа страна:
Частната тъжителка С. А. Д. и подсъдимият К. Н. Д. са едноутробни брат и сестра,
което се установява от удостоверение за раждане /дубликат/ от *** г., издадено на
основание акт за раждане №0*** г. на С. А. Д. и удостоверение за раждане /дубликат/ от ***
г., издадено на основание акт за раждане №*** г. от община ***.
Видно от удостоверение за наследници №***г., издадено от Община *** С. А. Д. и К.
Н. Д. са наследници по закон /чл.1 от ЗН/ по съребрена линия от втора степен помежду си на
наследствената маса към момента на смъртта на наследодателката - майка им Н. А. Н.,
починала на *** г. - акт за смърт №***г., издаден от ***.
Лекият автомобил Сеат Кордоба“ с рег.№** ** идентификационен номер VIN: ***,
1

двигател № ***, дата на първата регистрация *** г. бил придобит по време на брака на
подсъдимия със свидетелката М. В. Р., като автомобилът бил записан на името на
свидетелката М.Р.. През *** г. бракът между тях бил прекратен поради развод и при развода
двамата решили описаният автомобил да остане в собственост на подсъдимия и за да няма
бившата му съпруга претенции, двамата се съгласили автомобилът да бъде прехвърлен на
името на майката на подсъдимия Н. А. Н.. Още на датата на прехвърлянето на автомобила
на нейно име (*** г.), Н. А. Н. упълномощила сина си - подсъдимия Д. да се разпорежда с
посочения автомобил по негова преценка. Подсъдимият Д. управлявал автомобила известно
време, но тъй като претърпял две пътнотранспортни произшествия с него, при което
автомобилът бил доста увреден, той решил да го издаде за скрап. Междувременно
подсъдимият срещнал свидетеля К.Д., който, като разбрал, че Д. иска да издава автомобила
за скрап, му предложил да го закупи на някаква приемлива и за двамата цена и да си го
поправи, тъй като се занимавал с този вид дейност като хоби, а и тогава имал свободно
време. Двамата се разбрали за цена от 500 лева за автомобила и на *** г. свидетелят К.Д.
заплатил на подсъдимия К.Д. сумата от 500 лева, срещу която последният на същата дата му
предал владението на автомобила, като свидетелят написал саморъчно договор за продажба
и всеки от двамата положил подписа си под този договор, като подписите не били заверени
пред нотариус. На *** г. майката на подсъдимия Н. А. Н. починала. Известно време след
това, свидетелят К.Д. поискал от подсъдимия да му прехвърли собствеността върху
автомобила по надлежния ред – чрез писмен договор със заверка на подписите. Но тъй като
майката на подсъдимия вече била починала и К.Д. не можел да прехвърли автомобила на
К.Д., той решил да упълномощи свидетеля К.Д. с правата да управлява и да прехвърля
автомобила на когото пожелае. Така подсъдимият К. Д. на *** г. преупълномощил К. М. Д.
да управлява горепосочения лек автомобил „Сеат Кордоба“ с рег.№** **, както и да го
прехвърля на когото намери за добре и чрез сделка, каквато намери за добра, включително и
на себе си, като подписът на упълномощителя бил заверен с нотариална заверка от нотариус
М. М. с рег. №*** на Нотариалната камара, с район на действие района на Районен съд –
Перник. На *** г. свидетелят К.Д. предал владението на автомобила на свидетеля Т. О. А.,
като двамата написали договор за продажба на автомобила без нотариална заверка на
подписите си, като оттогава описаният автомобил се намира във владението и се ползва от
свидетеля Т.А.. На ***г. по гражданско дело №09293/2015г. по описа на PC-Перник била
допусната за разглеждане първа фаза на делбено дело с иск от частната тъжителка С.Д.
срещу подсъдимия К. Д. с който се иска делба на изброени в молбата вещи. С решението по
първата фаза лекият автомобил бил изключен от делбената маса, тъй като не било
установено дали съществува към момента на постановяване на решението и от кого се
ползва.
От правна страна.
Съдът не възприема изложените от районния съд съображения относно това, че
след като подсъдимият К. Н. Д. е подписал пълномощно в полза на свидетеля К.Д. на *** г.,
по този начин е присвоил една втора идеални части от автомобила, която принадлежала на
неговата едноутробна сестра – тъжителка по делото. Действително, по силата на
разпоредбата на чл.5, ал.1 от Закона за наследството, след смъртта на наследодателя,
неговите низходящи наследници получават по една втора идеални части от това наследство,
респ. по една втора идеални части от всяка конкретна вещ, в случая описания автомобил. На
първо място, самото упълномощаване на свидетеля К.Д. не би могло да породи
прехвърлително действие за цялата вещ, тъй като то важи само за идеалните части, на които
подсъдимият е бил собственик към момента на упълномощаването /*** г/. На следващо
място, установи се по делото по категоричен начин, че съгласието за продажбата на
автомобила е било постигнато преди датата на смъртта на Н. А. Н. /починала на *** г./, а
именно – на *** г., като по делото се установи по безспорен начин, че владението на
2

автомобила е предадено именно на тази дата. Към датата *** г. подсъдимият К.Д. е
разполагал с пълната власт да се разпорежда с автомобила по силата на пълномощното,
предоставено му от неговата майка Н. Н. на *** г., което до датата на смъртта на
упълномощителката /*** г./ е имало правно действие. Именно за проверка на датата на
предаването на владението на автомобила е бил допуснат, призован и разпитан повторно и
пред въззивния съд свидетелят К.Д., който е потвърдил, че датата, на която е подписан
писмения договор за продажба на автомобила /*** г./ е и датата, на която той е получил
владението на този автомобил, считайки го за свой, тъй като е заплатил цената /500 лева/ на
подсъдимия и собствеността на автомобила не е прехвърлена по установения в страната ред
единствено поради това, че подсъдимият се е нуждаел от парите за да закупи лекарства за
болната си майка и не е можел да отдели пари и за разноски по прехвърлянето, а свидетелят
К.Д. не е разполагал с повече средства за да заплати и разноските по прехвърлянето на
автомобила. Не би могло да се приеме, че подсъдимят К.Д. към момента на предаването на
фактическата власт на автомобила към *** г. е осъществил състава на престъплението
обсебване за една втора идеални части от същия, тъй като към посочения момент той е имал
право да се разпорежда с цялата вещ по силата на пълномощното от *** г., с което неговата
майка Н. А. Н. го е упълномощила да се разпорежда с процесния автомобил. Поради
изложеното, не би могло да се приеме, че подсъдимият К.Д. е осъществил деяние по чл.206,
ал.2, пр.1, във вр. с чл.206, ал.1 от НК. Напротив, към посочения момент подсъдимият К.Д. е
имал всички права да продаде целия автомобил и в неговото съзнание не са съществували
представи относно наличието на каквото и да било оспорване на собствеността на
процесния автомобил от когото и да било. След смъртта на своята майка Н. А. Н.,
подсъдимият К.Д. е заявил на свидетеля К.Д., че не може да изпълни задълженията си да му
прехвърли собствеността върху автомобила, тъй като този автомобил вече е съсобствен със
сестра му – частната тъжителка С.Д., поради което подсъдимият подписал пълномощно, с
което го е упълномощил да управлява и да се разпорежда с процесния автомобил, но това
пълномощно по силата на закона е ограничено по отношение на разпореждането до
притежаваната от подсъдимия една втора идеални части от процесния автомобил и не би
могло да накърни другата една втора идеални части, притежавана от неговата едноутробна
сестра – частната тъжителка С.Д.. Поради изложеното, крайният извод, който се налага, е, че
подсъдимият К.Д. с действията си не е осъществил нито от обективна, нито от субективна
страна деяние по чл.206, ал.2, пр.1, във вр. с чл.206, ал. 1 от НК, поради което същият следва
да бъде оправдан изцяло по предявеното му обвинение.
На основание изложеното, съдът отмени първоинстанционната присъда, с която
подсъдимият К.Д. е признат за виновен по предявеното му обвинение и постанови нова
присъда, с която призна подсъдимия за невиновен в извършване на престъплението,
визирано в чл.206, ал.2, пр. първо, във вр. с ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК го
оправда изцяло по повдигнатото му обвинение.
По отношение на гражданския иск. Тъй като уважаването на предявения
граждански иск на конституираната като граждански ищец в наказателното производство С.
А. Д. за сумата от 850.00 лева, с която ищцата претендира репарирането на имуществена
обезвреда в посоченият размер, за причинени имуществени вреди ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на деянието до окончателното и изплащане срещу
подсъдимия е в пряка зависимост от разрешаването на спора за виновността на дееца, то и с
оглед на оправдаването на подсъдимия по повдигнатото обвинение поради липсата на
деяние, което да съставлява престъпление, то последното обуславя и липсата на вреди, които
да се явяват като последица от извършването на същото, поради което и съдът намери
предявения иск за обезвреда на причинена имуществена щета за неоснователен и недоказан,
поради което го отхвърли изцяло. Като следствие от отхвърлянето на гражданския иск, се
отмени и частта от присъдата, с която подсъдимият е осъден да заплати в полза на
3

държавата, по сметка на РС-Перник сумата 34,00 лева, представляваща държавна такса
върху размера на уважения граждански иск.
С оглед изхода на делото, съдът осъди частната тъжителка С. А. Д. да заплати на
подсъдимия сумата 1000/хиляда/ лева, представляваща направени от него разноски пред
първата инстанция.
Мотивиран от изложеното и в същия смисъл, съдът постанови диспозитива на
присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

4

Номер на акта:	1
Дата:	20 януари 2021 г. (в сила от 20 януари 2021 г.)
Съдия:	Калин Кирилов Баталски

Дело:	20201700600211
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване:	29 септември 2020 г.

Присъда по дело №211/2020 на Окръжен съд - Перник

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите