Р E Ш Е
Н И Е
№ 306
гр.Плевен, 07.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.
Господинов
ЧЛЕНОВЕ: Елка
Братоева
Ралица Маринска
при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев от
Окръжна прокуратура Плевен като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Касационно административно дело № 241/2021
по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 285 ал.1 от ЗИНЗС.
Образувано е по касационна жалба на Н.Д.Х.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – Белене, чрез назначения
служебен защитник адв. Д. ***,
срещу Решение № 65 от 27.01.2021 г., постановено по адм.
дело № 527/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен.
Срещу решението е подадена касационна
жалба и от ГДИН – София, чрез юрисконсулт У..
С оспореното решение е уважена
частично исковата молба на Н.Д.Х. с правно основание чл.284 от ЗИНЗС като е
осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София да
заплати на ищеца обезщетение в размер на 200 лева за претърпени неимуществени
вреди вследствие на липса на достатъчно жилищна площ в Затвора Белене, които
незаконосъобразни действия и бездействия уронват човешкото достойнство,
пораждат чувство на страх, незащитеност и малоценност за периода 07.07.2016г. –
09.05.2019г., като е отхвърлил иска в останалата част за разликата до пълния
претендиран размер от 50 000лв. като неоснователен и недоказан. Осъдил е
ГДИН да заплати в полза на Административен съд – Плевен направените разноски за
възнаграждение за в.л. в размер на 200 лв.
Касаторът Н.Д.Х., чрез адв. Д. иска
отмяна на решението в отхвърлителната част, поради нарушение на материалния
закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за доказано от изслушаната
съдебно-медицинска експертиза оплакването, че на ищеца не е била предоставена необходимата
за заболяването му диета, което безспорно е рефлектирало върху здравето му. Доказано
е и оплакването му за неотчитане на всички работни дни, тъй като е работил и
през почивните дни, което не е отразено в приложените справки. Съдът не е
съобразил, че лошите битови условия, в които е пребивавал ищеца, изразяващи се
в недостатъчна жилищна площ пряко рефлектират върху здравословното състояние на
ищеца като са предпоставка за заболяванията му. Оспорва размера на присъденото
обезщетение като непропорционално с оглед продължителността на периода. Моли,
да се отмени решението като се присъди по-високо обезщетение по справедливост.
Касаторът ГДИН - София, чрез юрк. У.,
обжалва решението в частта за присъденото обезщетение, поради нарушение на
материалния закон. Счита, че изводът на съда за недостатъчна жилищна площ е
необоснован и незаконосъобразен при размер на помещението от 24 кв.м., в което
могат да се настанят 6 лица се осигурява нормативното изискване за 4 кв.м. за
един лишен от свобода съгласно чл. 43 ал.4 ЗИНЗС. Алтернативно счита присъденото обезщетение за
прекомерно и моли да се намали. Изразява становище за неоснователност на насрещната
касационна жалба, тъй като доводите в нея не кореспондират с доказателствата по
делото – заключенията на съдебно-медицинската експертиза и справката за
отработените от ищеца дни.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен
дава заключение, че касационната жалба на ГДИН е основателна.
Настоящият състав на
Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на
касационните жалби, доводите на страните, както и след служебна проверка на
осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с
материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна
страна:
Касационните жалби са депозирани в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално ДОПУСТИМИ.
Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението на първоинстанционния състав на Административен съд – Плевен е
валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона. При
постановяването му съдът е достигнал до правилни фактически и правни изводи.
При анализа на събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск за заплащане
на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди от нарушения
на чл. 3 от ЗИНЗС е частично основателен за периода от 07.07.2016г. до 09.05.2019г.,
през който ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода в Затвора Белене, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, като е присъдил по справедливост обезщетение в размер
на 200 лв. Приел за неоснователни останалите оплаквания за нарушения на чл. 3 ЗИНЗС и отхвърлил иска в останалата част за разликата до 50 000 лв.
За да обоснове този извод,
първоинстанционният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти,
обсъдил е доказателствата, становищата на страните, свидетелските показания и
приложимата правна уредба, като е достигнал до правилен извод.
Не е налице твърдяната неправилност на
обжалваното решение, основана на нарушение на приложимия материален закон и
необоснованост.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря
за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения
по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези
лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал.
1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Обосновано съдът е приел, че през процесният период ищецът е пребивавал в
килия № 205 като за част от периода в нея са били настанени по 5 човека, както
и по 7 човека, но през по-голямата част от този период в помещението са
пребивавали общо 6 човека. При площ на помещението от 24,37 кв.м., заедно със
санитарния възел, а без него – 23,47 кв.м. при средно настанени 6 човека през
по-голямата част от времето означава, че на един лишен от свобода се падат
по-малко от 4 кв.м. жилищна площ. Правилен е изводът, че ищецът е бил настанен
в пренаселено помещение, но не през цялото време. А несъответствието с
нормативното изискване на чл. 43 ал.4 ЗИНЗС не е съществено. Недоказани са и останалите
оплаквания за лоши битови условия. Затова определеното обезщетение в размер на
200 лв. за неимуществени вреди в резултат от недостатъчна жилищна площ с оглед
продължителността и интензитета на търпяния от ищеца психически дискомфорт е
справедливо. А появата на заболяванията му не може да се приеме като резултат
от лоши условия в затвора.
Въз основа на приобщените по делото писмени доказателства – справки и
докладни записки за отчетени работни дни правилно е отхвърлено като
неоснователно и недоказано твърдението на ищеца за незачетени работни дни.
Видно от доказателствата по делото той е работил пет дни седмично по 4 часа на
ден без почивните дни или общо отработените дни са 395 и са зачетени за
намаляване срока на наказанието му, с което правата му не са били нарушени.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че на
ищеца е било предоставено диетично хранене съобразно Диета № 1 предназначена за
остри заболявания на стомашно-чревния тракт, която е подходяща за заболяванията
му. Но здравословният му проблем с вторичната желязодефицитна анемия може да
бъде решен само чрез прилагането на радикален оперативен метод за лечение на
хемороидите, което заедно с прилагането на диетотерапия ще доведе до пълното
оздравяване на ищеца. Такава интервенция му е предлагана, но той отказал. В
същото време на ищеца е било предоставяно лечение и съответните медицински
услуги за заболяванията му и за облекчаване на състоянието му. В тази връзка
правилен е изводът, че болките и страданията на ищеца, които е търпял в
резултат на заболяванията му, се дължат на неговото поведение, но не и на
действия и бездействия на затворническата администрация. В този смисъл те не са
резултат от нарушение по чл. 3 ЗИНЗС.
С оглед на гореизложеното касационната
инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените
основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 65 от 27.01.2021 г., постановено по адм.
дело № 527/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен.
Решението не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.