№ 17002
гр. София, 19.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110122551 по описа за 2024 година
Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 127168/17.04.2024г. на СРС,
подадена от Й. П. И. срещу Столичната община. Със същата се иска спрямо ответника да се
установи, че ищцата не му дължи в качеството си на ЕТ „АПВ – ЛУКС Й. И.“ сумата от
400,00 лева за главница за патентен данък за 2012г., ведно със законната лихва забава от
13.10.2016г. до окончателното ú изплащане, и 162,91 лева за лихва за забава, начислена до
12.10.2016г., събирането на които било възложено на ЧСИ № 844 – Стоян Якимов по изп.д.
№ 20168440403706. Твърди се, че вземанията са погасени по давност, а изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В настоящия случай се твърди вземанията, предмет на делото, да съставляват
главница за патентен данък и лихви по него. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК вземанията
на държавата и общините за данъци са публични общински вземания. Публичните вземания,
съгласно чл. 163, ал. 1 и ал. 3 ДОПК, се събират от публични изпълнители при НАП, освен
ако в закон е предвидено друго. Чл. 4, ал. 2 ЗМДТ определя, че принудителното събиране на
вземанията за данъци се извършва от публични изпълнители по реда на ДОПК или от
съдебни изпълнители по реда на ГПК. Съгласно чл. 2, ал. 2 и ал. 3 ЗЧСИ, публичните
вземания могат да се възлагат за събиране и на частни съдебни изпълнители. В този случай,
съобразно чл. 163, ал. 4 ДОПК, събирането на тези вземания става по реда на ГПК, в каквато
насока е и цитираната уредба в ЗМДТ.
Настоящият съдебен състав намира, че тези норми визират единствено приложимите
способи за принудително изпълнение и следващите от тях процесуални действия на
страните в производството. Тъй като става въпрос за публично общинско вземане,
независимо от това, че производството за събирането му е образувано пред частен съдебен
изпълнител, предявените искове, свързани със съществуването, дължимостта или
погасяването на вземанията, следва да се разгледат от административния съд, тъй като само
той е компетентен да се произнася по жалби срещу актове, установяващи публични
вземания и по жалби срещу действията на публичния изпълнител, натоварен със
задължението да събира тези вземания. В тази насока в опр.2406/17.02.2011г.-
адм.д.14317/2010г.-ВАС-Іотд., изрично се изтъква, че „Частният съдебен изпълнител по
образуваното дело осъществява действия по събиране на публично общинско вземане, по
възлагане съгласно чл. 2, ал. 3 ЗЧСИ. Тъй като става въпрос за публично общинско вземане,
независимо, че производството за принудителното му събиране е образувано пред частен
съдия изпълнител, то допустимостта на исковата молба, с която се иска да бъде
установена липсата на основание за образуването му следва да бъде преценена от
административния съд, който е компетентният съд да се произнася по жалби срещу
актове, установяващи публични вземания и по жалби срещу действията на публичния
изпълнител, натоварен със задължението да събира тези вземания.“ В опр.36/13.10.2014г.-
гр.д.36/2014г.-ВКС/ВАС-5чл., също касаещо възложено за събиране на ЧСИ вземане, е
посочено, че „задължение, което е предмет на изпълнение, може да се оспори с иск само
въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. Съгласно
чл. 293, ал. 3 АПК искът се предявява пред административния съд по
местожителството или седалището на взискателя.“
1
Ирелевантно е, че изпълнителното производство е образувано и се движи по реда на
ГПК. За определяне на приложимия ред за защита в контекста на предявения иск следва да
се взема предвид не видът на образуваното изпълнително производство, а характерът на
вземането, чието несъществуване се претендира. След като то съставлява данъчно
задължение, то не е гражданскоправно, а има публичен характер. Затова и разглеждането на
спора е от компетентността на административните съдилища. В подкрепа на този извод е
опр.4/15.01.2013г.-гр.д.42/2012г.-ВКС/ВАС-5чл., според което „ С предявената искова молба
ищецът оспорва съществуването на публично задължение, породено от ревизионни
актове, като погасено по давност. Р. акт е изпълнително основание по чл. 209, ал.2, т.1
ДОПК и подлежи на събиране по предвидения в този кодекс ред, т.е. по административен
такъв. Съответно споровете във връзка със съществуването на задължението,
породено от административния акт, представляващ изпълнително основание, са от
компетентност на административните съдилища . Без значение е, че в случая
конкретното сочено от ищеца изпълнително производство е образувано по реда на ГПК. За
публичните си вземания държавата винаги се счита присъединен взискател - чл. 458 ГПК.
За определяне приложимия ред за защита следва да се вземе предвид не вида на
образуваното изпълнително производство, а характера на вземането, чието
несъществуване се претендира. След като произтича от ревизионен акт, то не е
гражданскоправно, а има публичен характер. Ето защо разглеждането на спора е от
компетентност на административните съдилища.“.
Дали спорът е подсъден на общите съдилища съдът следи служебно. Производството
по делото следва да бъде прекратено, а делото – да се изпрати на компетентния да го
разгледа Административен съд – София-град.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 22551/2024г. на Софийския районен
съд, І ГО, 173 състав.
ИЗПРАЩА делото на Административен съд – София-град по компетентност.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Определението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на ищцата чрез адв. В.
Н..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2