Определение по дело №1111/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „. Т-Н С., представлявано и управлявано от прокуриста Б А С, с ЕГН *, със седалище и адрес на управление: с. Н. Д., община С, ул. „С.” №, БУЛСТАТ:., чрез адвокат А И. Г с правно основание чл. 135 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е кредитор на ответника И. К. П., с ЕГН *, с адрес: гр. С., община С., ул. „. №, като паричното му вземане произтича от непозволено увреждане от ПТП, станало на 04.08.2008г., при което са му причинени значителни имуществени вреди на стойност 38 341 /тридесет и осем хиляди триста четиридесет и един/ лв.. С Присъда №/22.04.2009 г., постановена по н.о.х.д.№/2009 г. по описа на Районен съд гр.Добрич, влязла в сила на 08.05.2009 г. тези суми са признати,впоследствие е издаден на 18.05.2009 г. изпълнителен лист.

Твърди се също така, че няколко дни преди постановяване на съдебния акт /присъдата/ И. П. е извършил разпоредителна сделка със собствените си недвижими имоти, материализирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с №118, том I, дело №106, с рег. №1132/08.04.2009 година по описа на Нотариус ЕД, вписана под №512 в Нотариалната камара, с район на действие Районенсъд гр. С., а по описа на Служба по вписванияа при РС С., том III, акт 92, двойно входящ №667, дело 552 от 08.04.2009 г., с който са продадени на втория ответник следните недвижими имоти, а именно двуетажна масивна жилищна сграда с декларирана разгъната застроена площ от 145 кв.м., изградена на калкан в североизточната част на УПИ VIII, с пл. №1594, пл. №1595 и пл. №1596 с площ по скица от 301 кв.м, в кв.82 по плана на гр. С., действащ към 1975 г., ведно с принадлежащата Ѕ идеална част от гореописания урегулиран поземлен имот, при граници на имота по нотариален акт: улица, Д Д и държавно.

Ищецът, в качеството му на кредитор на И. П., счита, че така описаната сделка го уврежда, тъй като обективно води до намаляване на имуществото на длъжника и затруднява изпълнението на задълженията му. Смята, че с нея същият е целял да увреди кредиторовите интереси. А с оглед родствените отношения между страните по договора за покупко-продажба, а именно имотите са придобити от съпруга на дъщерята на първия ответник, които следователно са в режим на СИО, ищцовата страна настоява да се приеме за установено, че е налице знание за увреждане у ответниците (чл.135, ал.2 от ЗЗД).

Предвид гореизложеното молисъда да постанови решение, с което да прогласи договора за покупко-продажба на описаните по-горе недвижими имоти, сключен на 08.04.2009 г., за недействителен спрямо „. Т-Н С., със седалище и адрес на управление: с. Н. Д., община С, ул. „С.” №, БУЛСТАТ:. Претендират направените по делото разноски, включително и адвокатски хонорар.

Ответникът И. К. П., с ЕГН *, с адрес: гр.С., ул. „. № оспорва иска като счита, че извършените разпоредителни сделки не увреждат кредиторовите интереси. Сочи, че покупко-продажбата е била извършена, тъй като Н. многократно му давал пари за поддръжка на имота, както и предоставил средства за погасяване на заем, който същият имал към банка. В този смисъл реалното плащане на имота станало много преди прехвърлянето на собствеността, като му била заплатена сума и при подписването на нотариалния акт. Също така твърди, че след заплащане на заема, банката не била заличила ипотеката върху прехвърления имот, което забавило прехвърлянето на собствеността. Сочи се, че дъщеря му и зет му не били уведомени за воденото срещу ответника наказателно дело и нямат връзка със задължението му към ищеца. Отделно от това, ответникът твърди, че разполага и с други недвижими имоти, върху които ищецът може да насочи принудително изпълнение, ако счита, че същият няма да изпълни доброволно, както и че получава трудово възнаграждение, поради което не е налице затруднение за заплащане на цялата сума от 38 341 /тридесет и осем хиляди триста четиридесет и един/ лв.

Ответниците Х. Н. Н. и Л. И. Н., двамата с адрес: гр.Б., ул.”. № оспорват изцяло така предявения иск. Считат, че ищецът не е имал качеството кредитор към момента на изповядване на сделката. Твърдят, че до получаването на исковата молба не знаели, че има настъпило ПТП и образувано наказателно дело против праводателя им, както и че към същия са предявени претенции за вреди. След получаване на исковата претенция ответниците извършили проверка, при която установили, че към 08.04.2009 г. гражданският иск не е бил предявен, поради което към този момент нито праводателят им, нито самите те са могли да знаят, че такъв ще бъде заявен в хода на производство по наказателно дело, за което те не били уведомени. Отделно твърдят, че не е налице увреждане на кредиторовите интереси.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено следното: съгласно заявените обстоятелства и петитума предявеният иск с ледва да намери правната си квалификация по чл.135 ЗЗД.Съгласно тази норма, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.

За да възникне правото на кредитора да обяви за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника, е необходимо да са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД. На първо място е необходимо да се установи, че ищците имат вземане по отношение на един от ответниците, че са негов кредитор. Вземането следва да бъде действително, като не е необходимо да е ликвидно и изискуемо. Вторият елемент от фактическия състав е извършването на действие, което уврежда кредитора. Увреждането е обективен факт и не зависи нито от субективното отношение на длъжника, нито от преценката на кредитора. Третата предпоставка за възникване на правото по чл. 135 ЗЗД има субективен характер. Законът изисква длъжникът да е знаел за увреждането, като в случай, че действието е възмездно, то и лицето, с което длъжникът е договарял следва да е знаело за това увреждане.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на ищеца е да установи всички елементи от фактическия състав, пораждащ правото да се иска отмяна на извършените от длъжника действия.

По делото са представени Присъда №15/22.04.2009г., постановена по нохд №487/2009г. по описа на Д Районен съд, влязла в сила на 08.05.2009 г., с която ответникът И. К. П. е признат за виновен в това, че на 04.08.2008г. в с.С, общ. Д, обл. Д, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил, седлови влекач, марка „ДАФ”, модел „95.360 АТГ”, с рег. №Е 84 02 ВМ, с прикачено към него полуремарке – контейнеровоз „ПР-25”, с рег.№Е 25 26 ЕА, собственост на „. Т – Н С.. В наказателното производство е разгледан и уважен предявения граждански иск на ищцовто дружество като му е присъдено обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 38 341/тридесет и осем хиляди триста четиридесет и един/ лв, ведно със законната лихва върху тези сума, считано от датата на увреждането - 04.08.2008 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.

Така представените по делото писмени доказателства легитимират ищеца като кредитор на ответника И. К. П., като паричното му вземане е възникнало от непозволено увреждане - ПТП, станало на 04.08.2008 г., при което са му причинени имуществени вреди в размер на 38 341/тридесет и осем хиляди триста четиридесет и един/ лв, признати с присъдата по нохд №487/2009г. по описа на Добричкия Районен съд, за което е издаден на 18.05.2009 г. изпълнителен лист за главницата, ведно със законната лихва, считано от 04.08.2008 г. до окончателното й заплащане.

Няма спор, а и видно от представения заверен препис от Служба по вписванията – С. на Нотариален акт за покупко-продажа на недвижим имот № 118, том I, дело №106, с рег. №1132/08.04.2009 година по описа на Нотариус Е Д, вписана под №512 в Нотариалната камара, с район на действие Районенсъд гр. С., а по описа на Служба по вписванияа при РС С., том III, акт 92, двойно входящ №667, дело 552 от 08.04.2009 г., на 08.04.2009 г. ответникът И. К. П. е продал на Х. Н. Н., съпруг на дъщеря му /удостоверение за сключен граждански брак на №0122/14.05.1995 г./ следните недвижими имоти, а именно: двуетажна масивна жилищна сграда с декларирана разгъната застроена площ от 145 кв.м., изградена на калкан в североизточната част на УПИ VIII, с пл. №1594, пл. №1595 и пл. №1596 с площ по скица от 301 кв.м, в кв.82 по плана на гр. С., действащ към 1975 г., ведно с Ѕ идеална част от гореописания урегулиран поземлен имот, при граници на имота по нотариален акт: улица, Д Д и държавно

Налице е правно действие, извършено от И. К. П., преди същият да е станал длъжник на ищеца, тъй като към датата на подписването на нотариалния акт за покупко-продажба, предмет на настоящото производство, ищецът не е имал качеството на кредитор по отношение на прехвърлителя по сделката .

С оглед на изложеното съдът приема, че със сключване на сделката, чието обявяване за недействително е поискано, имуществото на ответника не е намалено до степен да осуети осъществяване правата на ищеца респ. до степен да затрудни това осъществяване и по този начин кредиторът му, в частност ищецът, не е увреден. За да е налице увреждане на кредитора, следва да бъде доказано, че с атакуваното по реда на чл.135, ал.1 от ЗЗД действие длъжникът е намалил цялото си имущество, което съгласно чл.133, ал.1 от ЗЗД служи за обезпечение на неговия кредитор, а доказателства в тази насока по делото не са налични. Следователно не е налице вторият елемент от състава на нормата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

Съобразно чл. 135 ЗЗД, за да може кредиторът успешно да проведе своя Павлов иск, е необходимо да установи, че длъжникът му е знаел, че чрез извършване на атакуваното правно действие (разпореждане с имущество) уврежда кредитора си - ищец. От доказателствата по делото не се установи тази предпоставка да е налице и П. да е знаел, че с прехвърлянето на имота си ще увреди интересите на ищеца. Не е необходимо длъжникът да съзнава увреждането на конкретния свой кредитор. Достатъчно е последният да знае към момента на извършването на действието, че има кредитор и че действието го уврежда.

И. К. П. не е знаел, че има кредитор, имайки предвид факта, че гражданският иск (уважен с присъдата ,в сила от 08.05.2009 г.), въз основа на който е възникнало вземането на ищеца, е предявен след сключване на сделката (04.08.2009 г.) От събраните гласни доказателства се установи, че целта на тази сделка е била уреждане на лични финансови отношения в семейството на П.. Наред с това между ищцовото дружество и И. П. са били водени разговори за уреждане и вземане на кредит от страна на П., с който същият да погаси задължението си, което сочи желание за доброволно уреждане на спора, а не извършване на действия по увреждане. При това положение следва да се приеме, че от нито едно събрано в хода на делото доказателство не се установи П. да е знаел респ. да е имал намерение да увреди ищеца.

Доколкото действието е възмездно, наред със знанието за увреждане, формирано у длъжника на ищеца, е необходимо и третото лице, с което длъжникът е договарял, да е знаело, че актът уврежда кредитор на съконтрахента му. Съобразно чл. 135, ал. 2 ЗЗД знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Трето лице по смисъла на закона е насрещната страна по оспорваната с Павловия иск сделка или съпругът на дъщерята на ответника И. П.. При това положение по отношение на Х. Н. не е приложима презумпцията за знание по смисъла на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, тъй като приобретателят по атакуваната сделка не попада в нито една от посочените хипотези в законовата разпоредба, не е от кръга на изброените роднини на прехвърлителя.

Предвид гореизложеното съдът приема, че не е осъществен фактическият състав на чл.135 от ЗЗД и искът за обявяване на сделката за недействителна спрямо ищеца е неоснователен и не следва да бъде уважен.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „. Т-Н С., представлявано и управлявано от прокуриста Б А С, с ЕГН *, със седалище и адрес на управление: с. Н. Д., община Садански, ул. „С.” №19, БУЛСТАТ:., ПРОТИВ И. К. П., с ЕГН *, с адрес: гр. С.,община С., ул. „., №1 Х. Н. Н., с адрес: гр.Б., ул.”. № и Л. И. Н., от гр.Б., ул.”.№ иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо ищеца договор за покупко продажба на недвижим имот материализиран в НА №118, том I, дело №106, с рег. №1132/08.04.2009 година по описа на Нотариус Е Д, вписана под №512 в Нотариалната камара, с район на действие Районен съд гр. С., а по описа на Служба по вписванияа при РС С., том III, акт 92, двойно входящ №667, дело 552 от 08.04.2009 г., сключен на 08.04. 2009 г., с който И. К. П., с ЕГН *, с адрес: гр. С.,община С., ул. „. № продал на Х. Н. Н., с адрес: гр.Б., ул.”. № следните недвижими имоти, а именно: двуетажна масивна жилищна сграда с декларирана разгъната застроена площ от 145 кв.м., изградена на калкан в североизточната част на УПИ VIII, с пл. №1594, пл. №1595 и пл. №1596 с площ по скица от 301 кв.м, в кв. по плана на гр. С., действащ към 19 г., ведно с Ѕ идеална част от гореописания урегулиран поземлен имот, при граници на имота по нотариален акт: улица, Д Ди държавно, като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред САС.

Председател: