Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
06.04.2017г. |
|
Град |
Асеновград |
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
Асеновградският районен |
съд |
Трети наказателен |
състав |
|
На |
Четиринадесети
Март |
|
|
Година |
2017 |
В публично заседание в следния състав:
|
Председател: |
Иван Шейтанов |
|
Секретар: |
М.А. |
|
като разгледа докладваното от |
Съдията |
|
Наказателно адм. характер дело номер |
113 |
по описа за |
2017 |
година. |
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯВА НП № 16-0239-001982/16.12.2016г. издадено от Началник РУП към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, ОД на МВР-Пловдив, упълномощен с МЗ № 8121з-748/24.06.2015г.,с което на А.А.У. с ЕГН ********** *** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание – „ГЛОБА” в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева за нарушение по чл.20, ал.2
от ЗДвП.
Решението
може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Производство по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 16-0239-001982/16.12.2016г. издадено от Началник РУП към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, ОД на МВР-Пловдив, упълномощен с МЗ № 8121з-748/24.06.2015г.,с което на А.А.У. с ЕГН ********** *** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание – „ГЛОБА” в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят, не се явява лично по делото. Чрез отразеното в
подадената жалба оспорва изцяло обжалваното НП. Твърди, че не е извършил
вмененото му нарушение, а освен това същото не е доказано по безспорен начин. Моли
НП да бъде отменено, като незаконосъобразно и постановено в нарушение на
материалния и процесуален закон.
Сходно становище изразява и повереника
на жалбоподателя-адв. Н.Д., чрез депозираната от него писмена защита.
Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат
представител и не вземат становище по делото.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
На 07.12.2016г. около 08.20 часа, на път ІІ-58 в зоната на км.41+500,
в посока гр. Кърджали-гр. Асеновград, обл. Пловдивска, на остър десен завой, възниква
пътно транспортно произшествие при което лек автомобил „Опел Астра“ с ДК№ СМ
4999СМ управляван от жалбоподателя А.А.У. самокатастрофира. За вземане на
отношение по случая на място бил изпратен полицейски патрул в състав св.Б.Й.Т. работещ
като мл. автоконтрольор и св. А.Б.Б. също служител в РУ на МВР Асеновград. При
отиване на място на двамата свидетели направило впечатление, че пътното
произшествие е в района на остър десен завой за водача У., като пътното платно
с мокра, но не и замръзнала настилка. Самия автомобил се намирал преобърнат
върху пътното платно, по същия имало значителни щети, като за служителите била
изминатата от превозното средство траектория. Въз основа на установеното в хода
на проверката св Б.Й.Т. съставил спрямо жалбоподателя АУАН № 914738/07.12.2016г.,
както и протокол за ПТП №1607635 от същата дата. Чрез съставения АУАН, на У. бил
вменен състав на административно нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Същото било
за това, че на 07.12.2016г. около 08.20 часа, на път ІІ-58 в зоната на км.41+500,
в посока гр. Кърджали-гр. Асеновград, обл. Пловдивска, при управление на лек
автомобил „Опел Астра“ с ДК№ СМ 4999СМ, при движение с технически несъобразена
скорост, при мокра настилка, на десен завой е загубил управление на
автомобила,следствие на което той поднася излиза в ляво от пътя и се преобръща
на пътното платно. Въз основа на така съставеният акт, въпреки депозираните
по-късно възражения било издадено и НП.
Установената обстановка се
установява и подкрепя от събраните по делото писмени доказателства и от показанията на двамата свидетели
Съдът намира жалбата за
допустима, а разгледана по същество за основателна. По делото се установява безспорно това, че на
07.12.2016г. около 08.20 часа, на път
ІІ-58 в зоната на км.41+500, в посока гр. Кърджали-гр. Асеновград,
обл. Пловдивска, на десен завой е
възникнало пътно транспортно произшествие с управлявания от А.У., лек
автомобил „Опел Астра“ с ДК№ СМ 4999СМ. Макар изрично в състава на описаното в
АУАН нарушение да не е посочено, че е настъпило ПТП, но следва да се приеме, че
все пак такава констатация от актосъставителя е била направена, като същата е
вписана допълнително след самата квалификация. В този смисъл, правилен се явява
извода на актосъставителя, че вследствие на удара и резултата от това е
настъпило ПТП. По смисъла на §6,т.30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, това
е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство,
път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В състава на вмененото
с АУАН нарушение е посочено, че причина за ПТП-то е движението с несъобразена
скорост от страна на водачът А.А.У.. Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП, като
участник в движението, жалбоподателя има задължение да управлява моторното
превозно средство със скорост, която е съобразена с конкретните пътни условия,
като същата би му позволила да спре в рамките на видимостта пред всяко
предвидимо препятствие намиращо се на пътя. При условията на движение в десен завой
и мокра пътна настилка /за каквито данни има по делото/, съобразена с
конкретните пътни условия скорост е тази, даваща възможност да се реагира на
възникналата опасност в рамките безопасната зона за спиране, като при това
автомобилът премине безпрепятствено през завоя. В конкретната хипотеза обаче,
видно от съставения АУАН, то в него липсва отразяване на каквито и да е било
данни относно реалната скорост на движение на водача У., опасната зона за
спиране, от кой момент за него е станало възможно на реагира на опасността,
дали У. е имал възможност да избегне произшествието предвид радиуса на завоя и факта,
че пътното платно е било мокро. Направеното декларативно изявление на
актосъставителя, че водачът се е движил с несъобразена скорост в случая се
явява недостатъчно, да обоснове извод за вина на А.У. относно резултата на
вмененото с акта нарушение. Липсата на мотиви относно параметрите на
несъобразената скорост, както и липсата на извода относно дали тази скорост е
била съобразена с конкретните пътни условия, каквито се явяват мократа настилка
и радиуса на завоя, прави описаното в
АУАН нарушение недоказано по безспорен и несъмнен начин.
При преценка на описаното в АУАН
нарушение се установява, че то е било и неправилно квалифицирано. Видно от
АУАН, описаното в него нарушение е било квалифицирано като такова по чл. 20,
ал.2 от ЗДвП. Същият текст съдържа определено задължение за водачите на МПС, но
ЗДвП не обявява за административно нарушение самото неизпълнение на това
задължение. Административното нарушение е това, съдържащо се в санкционната
норма на чл. 179, ал.2 от ЗДвП, която освен административно наказание, съдържа
и състав на санкционираното административно нарушение. Съгласно цитираната
разпоредба, административно нарушение се явява не самото движение с
несъобразена скорост, а причиняването на ПТП в резултат на движение с
несъобразена скорост. Както съдът по-горе посочи правилен се явява извода, на
актосъставителя, че е причинено ПТП с материални щети, но липсата на мотиви
относно скоростта, не дават възможност на съда да направи преценка дали тя е
била съобразена и дали е налице причинна връзка между движението с
несъобразената скорост, опасната зона за спиране,състоянието на пътното платно
и причиняването на ПТП. Освен, че вмененото нарушение е недоказано,то описаното
в АУАН нарушение се явява е неправилно квалифицирано.
Съобразно своите правомощия по
чл.52, ал.4 от ЗАНН, АНО не е отчел допуснатите нарушения е пристъпил към
съставяне на обжалваното НП, в който вмененото нарушение и неговата
квалификация са били преписани. В случая обаче е било допуснато и друго
нарушени, като е пропуснато да се посочи, че в резултат на действията на водача
е настъпило пътно транспортно произшествие. Посочването на последното
обстоятелство е част от състава на санкционната норма по чл.179, ал.2 от ЗДвП и
тази липса се явява съществено процесуално нарушение. По този начин се е стигнало
до издаване на НП което поради нарушаване на чл.57, т.5 и т.6 от ЗАНН се явява
незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. В този смисъл съдът намира
жалбата на А.У. и неговия повереник за основателна и като такава тя следва са
бъде уважена.
Мотивиран от горното Съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: