Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Лом, 30.03.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска колегия, трети състав, в публично
заседание на 9 март, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Боряна Александрова
при секретаря Росина Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 587 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по
предявен установителен иск на основание чл.422 ГПК, във връзка с
чл.415, ал.1, т.1 ГПК, във връзка с чл.410, ал.1, т.1 КЗ от ЗАД „ОЗК-
Застраховане" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. "Света София" № 7, ет.5 представлявано от А.П.Л. и Р.
К. Д., чрез Адвокатско дружество „Г. и партньори“, със съдебен адрес *** да се установи спрямо К.М.Ф., ЕГН **********,***,
че дължи на ищеца сумата от 804,05 лева, от тях- главница 632,26 лв. за
изплатено застрахователно обезщетение и 171,79 лв. – мораторна лихва, както и
законната лихва върху главницата и разноски , за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2621/2018г. по
описа на Районен съд - Лом. Претендира за присъждане на разноските в настоящото
исково производство.
В исковата молба ищецът поддържа
твърдения, че на 22.02.2016г., около 9.45 ч., в гр. Лом на ул. П. се движи МПС/
„Фолксваген“, модел“Венто“, с р.*****управлявано от ответника, който от дясна
лента за движение навлиза частично в лявата лента, при което не пропуска и удря
движищото се в същата посока и намиращо се вляво спрямо него МПС
МАРКА“Фолксваген“, модел“Бора“, с р.*****, управлявано от В.О.В., вследствие на
което реализира ПТП с материални щети. За произшествието бил съставен
констативен протокол за ПТП № 1370205/22.02.2016г., съгласно който
виновен водач за настъпване на същото е бил ответника. Спрямо него е взето
административно отношение с АУАН № 397773.
На 22.02.2016г. собственикът на увредения
автомобил, който имал валидно сключена застраховка „ГО“ със ЗК“Лев Инс“ АД , с
полица № BG/22/115002116852, валидна от 19.08.2015г. до 18.08.2016г.,
подал Уведомление за щета в представителството на „ЗАД ОЗК-Застраховане“, въз
основа на което била образувана щета № 0020-191-0001-2016 и била образувана
ликвидационна преписка.
На 22-02.2016г. експерти от ищцовото
дружество извършили оглед на увредения автомобил и съставили Опис техническа
експертиза по щета, отразяващ увредените детайли. Видно от доклада по
процесната щета, определеното застрахователно обезщетение възлиза на 617.26 лв.
Но предвид обстоятелството, че към датата на ПТП собственикът на увреденото МПС
не е бил заплатил три застрахователни вноски на обща стойност от 195,07 лв.,
същите били прихванати от определеното застрахователно обезщетение. В резултат
на извършеното прихващане, изплатената в полза на собственика сума е 422,19
лв.,изплатена му с пл.нареждане № 897107/21.03.2016.
От друга страна се установява, че вина за
|ПТП има ответника, който е управлявал автомобила си без за има валидно
сключена застраховка „ГО“. С оглед на изложеното ищеца обоснована правния си
интерес от предявения иск, с правно основание чл.411 КЗ.
Навеждат се твърдения, че до ответника
била изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на 08.04.2016г., а по
късно и подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
на което ответика надлежно подал възражение, срещу издадената заповед., а на
заявителя било указано да предяви установителен иск относно вземането си, което
е реализирано в настоящето производство .
Според заключението на оценител от
застрахователното дружество общата сума за отстраняване на щетите по
застрахования автомобил, била в размер на 632.26 лева. На 21.03.2016г., застрахователното
дружество заплатило по банковата сметка на собственика на лекия автомобил марка
„Фолксваген“модел „Бора“, с рег. ******** сумата от 422.19 лева. На основание
чл.410, ал.1, т.1 КЗ, във връзка с чл.411 КЗ, с изплащане на
обезщетението ЗАД „АЗК Застраховане“ АД има право да встъпи в правата на
застрахованото лице против причинителя на вредата или против неговия
застраховател по риска „Гражданска отговорност“. Съгласно съставения, във
връзка с произшествието констативен протокол за процесното ПТП ответникът не е представил валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ за управлявания от него лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел“Венто“, с рег. № ******, което е основание по чл.410, ал.1,
т.1 КЗ ответникът да отговаря лично за причинените от него, при
описаното произшествие вреди. В тази връзка застрахователното дружество е
изпратило регресна покана до ответника, с която е бил уведомен за
изплатеното обезщетение и е бил поканен да го възстанови доброволно в 10-дневен
срок или да посети офис на дружеството, за изплащане. Ответникът оспорил
претенцията и отказал възстановяването й. Липсата на доброволно изпълнение, е
дало повод за депозиране заявление по чл.410 ГПК за претенцията си към
ответника. Във връзка с подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 2621/2018г.
по описа на Районен съд - Лом, по което ответникът е депозирал възражение
против издадената заповед за изпълнение, поради което за ищеца е обоснован
правен интерес да предяви настоящия установителен иск. На основание
изложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца процесната сума от 804,05 лева ,
представлявало 632.26 лв. изплатено от ищеца застрахователно обезщетение и
171,79 лв.-мораторна лихва, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2621/2018г. по описа на Районен
съд - Л. Претендира за присъждане на разноските в настоящото исково
производство.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е
представен писмен отговор, с който оспорва исковата претенция, подробно
аргументирайки се.
В съдебно заседание ищецът поддържа доводи
за уважаване на иска като основателен и доказан, предвид всички събрани по
делото доказателства. Счита, че е доказано основанието на иска, поради липса на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от ответника лек
автомобил. Моли съда да присъди
сторените разноски в настоящото производство и заповедното производство по
представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът, пледира и моли съда да отхвърли
иска.
Съдът, прие от фактическа и правна страна
следното:
Няма спор по делото, а и от приложеното
ч.гр.д. №2621/2018г. по описа на ЛРС се
установи, че на 19.12.2018г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника, по което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, № 71714/20.12.2018г. за сумата
общо 1017,26 лв.
На 8.01.2019г., в срока по чл.414 ГПК,
считано от 3.01.2019г. датата на връчване на заповедта е постъпило възражение
от ответника срещу издадената заповед. Срокът по чл.414 ГПК е бил спазен. На 01.03.2019г.
ищецът е предявил иск по чл.422 ГПК в изпълнение на дадените му указания по
чл.415 ГПК .
Искът е предявен в едномесечния срок от
получаване на съобщението по чл.415 ГПК, поради което е процесуално
допустим.
От приложен констативен протокол
за ПТП №1370205/22.02.2016г. се установи, че е съставен
за ПТП на 22.02.2016г., около 9.45 ч., в гр. Лом на ул. П. се движи
МПС/ „Фолксваген“, модел“Венто“, с р.*****управлявано от ответника, който от
дясна лента за движение навлиза частично в лявата лента, при което не пропуска
и удря движещото се в същата посока и намиращо се вляво спрямо него МПС
МАРКА“Фолксваген“, модел“Бора“, с р.*****, управлявано от В.О.В., вследствие на
което реализира ПТП с материални щети.
Към констативния протокол е приложена план
- схема на възникналото ПТП.
На 22.02.2016г. от собственика на
увреденото МПС е постъпило заявление за заплащане на застрахователно
обезщетение.
Съставен е опис на претенция в който са
описани щети на автомобила му и за каква сума да се изплати .
Изготвен е доклад по процесната щета , а с
преводно нареждане за кредитен превод
в полза на В.В. е преведена сумата 422.19 лева, а не цялата
от 617,26, тъй като е прихваната сума от 195,07 лв., от неплатени три
застрахователни вноски .
До ответника е
изпратена регресна покана, на
основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ, поради изплащане на застрахователно
обезщетение, застрахователят встъпва в правата на увреденото лице срещу
причинителя на вредата, поради не представена валидна полица
„Гражданска отговорност“ и поради липса на валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“.
От показанията на разпитаните свидетели,
св. Б.Б. се установи, че в качеството си на служител в РУ – Л. е
посетил ПТП, след като е било реализирано. Изготвил е план схема на
реализирано ПТП. Виновен за ПТП бил ответника, а при проверка на
документите на автомобила на ответника се установило, че няма застраховка
„Гражданска отговорност“.
От заключението на вещите
лица по изслушаните две САТЕ се установи, че : механизмът на
произшествието е следният : Автомобил Фолксваген Венто се движи в дясната пътна лента на еднопосочно
двулентово платно за движение. Движението е зад неизвестен автомобил, който
приближава Т-образно кръстовище. Водачът на неизвестния автомобил намалява
скоростта си на движение, за да завие надясно на кръстовището. Водачът на
автомобила Фолксваген Венто намалява скоростта си на движение и предприема
изпреварване на неизвестния автомобил. Автомобилът навлиза частично в лявата
пътна лента. В този момент в лявата пътна лента се движи автомобил Фолксваген
Бора. Между двата автомобила възниква удар между предната лява челно -
странична част на автомобила Фолксваген Венто и дясната странична част на
автомобила Фолксваген Бора в зоната на десния преден калник. Контактът между
двата автомобила продължава до задния десен калник на автомобила Фолксваген
Бора.
Мястото на
удара е в лявата пътна лента на около 0,3-0,7 т от мислената средна осова линия
на платното за движение.
Автомобилите
спират след около 20 т, което означава, че скоростите им към момента на удара
са относително ниски. Скоростта на автомобила Фолксваген Бора към момента на
удара е около 40-50 кт, а на автомобила Фолксваген Венто - в границите на 20-25
кт Гп. При по- висока скорост на
автомобила Фолксваген Венто деформациите на. автомобила Фолксваген Бора биха
били по-значителни.
ИЗВОДА Е, че механизмът на произшествието е
следният: Автомобил Фолксваген Венто се движи в дясната пътна лента на
еднопосочно двулентово платно за движение. Движението е зад неизвестен
автомобил, който приближава Т-образно кръстовище. Водачът на неизвестния
автомобил намалява скоростта си на движение, за да завие надясно на
кръстовището. Водачът на автомобила Фолксваген Венто намалява скоростта си на
движение и предприема изпреварване на неизвестния автомобил. Автомобилът
навлиза частично в лявата пътна лента. В този момент в лявата пътна лента се
движи автомобил Фолксваген Бора. Между двата автомобила възниква удар между
предната лява челно-странична част на автомобила Фолксваген Венто и дясната
странична част на автомобила Фолксваген Бора в зоната на десния преден калник.
Контактът между двата автомобила продължава до задния десен калник на
автомобила Фолксваген Бора. Мястото на удара е в лявата пътна лента на около
0,3-0,7 т от
мислената средна осова линия на платното за движение. Скоростта на автомобила
Фолксваген Бора към момента на удара е около 40-50 кт, а на автомобила
Фолксваген Венто - в границите на 20-25 кт/Н.
Анализът на щетите на автомобила
Фолксваген Бора показва, че
същите напълно съответстват на описания по-горе механизъм на ПТП. Щетите са
в причинно-следствена връзка с така установения механизъм на ПТП.
При тези данни от фактическа страна
предявеният иск е безспорно основателен и доказан в предявените размери и ще
следва да се уважи, като се приеме за установено съществуване на вземането на
ищеца по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №
2621/2018г. по описа на Районен съд – Л против ответника .
Искът е предявен на основание чл.422 ГПК
за установяване съществуване в полза на ищеца на паричното вземане,
за което е била издадена Заповед по ч гр. д. № 2621/2018г. по описа на ЛРС по чл.410 ГПК за изпълнение на парично
задължение. Искът по чл.422 ГПК има освен специфични изисквания за допустимост,
обусловени от протеклото заповедно производство, а като
специален установителен иск е необходимо да има идентичност между
заповедното и исковото производство. Налице е пълна идентичност по отношение
цената на иска и вземането по издадената заповед.
Вземането е основано на чл.410, ал.1,
т.1 КЗ за реализиране по съдебен ред на суброгационно право
на застрахователя, т. е. правото на застраховател, платил на застрахования
застрахователно обезщетение, да иска от лицето, причинило вреди на застраховано
имущество, това, което е платил на застрахования. Основателността
на регресния иск по чл.410, ал.1, т.1 КЗ, във вр с чл.45 ЗЗД е в зависимост от установяване от ищеца, при условията на пълно и главно
доказване, фактическия състав на суброгационното право, който
включва: 1/наличие на имуществена застраховка с пострадалия; 2/причиняване на
застрахователно събитие от трето лице, което отговаря пред застрахования по
правилата на деликтната или договорната отговорност /възникване на
гражданска отговорност за третото лице/; 3/плащане от застрахователя на
застрахования или вместо него на застрахователно обезщетение.
От събраните доказателства по делото
еднозначно се установиха всички елементи от фактическия състав
на регресното право на ищеца. Налице е сключена застраховка "ГО"
за автомобила, на който са причинени вреди виновно от ответника при управление
на л.а. . Доказа се, че ответникът не е представил и валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от него л.а. марка „Фолксваген
Венто“, поради което на основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ ответникът
отговаря лично за причинените от него вреди. Ищецът доказа, че ответникът е
причинил имуществените вреди по автомобил Фолксваген-Бора срег. № М 8797 ВС за
сумата 804.05 лева. Установено е и, че ищецът – застраховател е
платил вместо застрахования стойността на този ремонт. Тоест, доказани са
всички елементи, включени във фактическият състав, обосноваващ основателността
на регресната претенция на застрахователя срещу виновния водач.
Възражението на ответника
за съпричиняване остана недоказано.
Предвид така установеното от фактическа и
правна страна, съдът намира, че искът предявен на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК, във връзка чл.42 ГПК, във вр. с чл.410, ал.1, т.1 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД се явява основателен и доказан, поради което ще следва да бъде признато за
установено съществуване на парично вземане в полза на ЗАД "ОЗК
застарховане“ АД, че дължи на ищеца сумата от 804.05 лева , от тях
- главница- 632.26 лева ,
и 171,79 лв. мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда окончателно изплащане на вземането, както
и разноски.
Ответникът
не представи доказателства, оспорващи претендираната сума.
Съгласно т.9 по ТД № 4/2013г. ОС ГТК ВКС, при разглеждане съществото
на спора съдът взема предвид установената към момента на приключване на
съдебното дирене фактическа обстановка, относно съществуване на вземането.
Ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията
му, а от съвкупната им преценка се обуславя извода за основателност на иска.
Ответникът не представи доказателства, с които да оспори иска, тъй като в
негова тежест пада доказване на обстоятелства, обуславящи недължимост на претендираното от
ищеца вземане.
Ищецът има право на разноски.
Мотивиран от изложените съображения, Ломският
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения установителен иск на основание чл.422, във връзка с
чл.415, ал.1, т.1 ГПК, във връзка с чл.410, ал.1, т.1 КЗ, във връзка с
чл.45 ЗЗД от ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул.Света София №7, ет.5, представлявано от А.П.Л.
и Р. К. Д., чрез Адвокатско дружество „Г. и партньори“ съществуване на
вземане по отношение на К.М.Ф., ЕГН ********** в размер на 804.05
лева/осемстотин и четири
лева и пет ст./ , от които 632,26 лв. – главница,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение и 171,79 лв. мораторна
лихва за периода от 15.04.2016г. до 17.12.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда 19.12.2018г. до
окончателно изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2621/2018г. по описа на
Районен съд – Лом...
ОСЪЖДА К.М.Ф., ЕГН ********** да
заплати на: ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК: *********, разноски
по заповедното производство – 385,00 лв. / от тях ДТ-25 лв. и 360 лв.
адвокатски възнаграждение/ и по исковото производство: 1552,00 лв./хиляда
петстотин петдесет и две лева/ от които 75,00 лв.ДТ, 360,00 адв.хонорар,
1117,00 за експертизи, на основание чл.78 ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
от страните пред Окръжен съд – М. в двуседмичен срок, считано от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :