Решение по дело №347/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Началник група „Пътен контрол“, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, ст. инсп. Р. П. против Решение № 27/07.01.2025г., постановено по АНД № 3455/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отменено НП № 24 – 1030 – 003795/29.05.2024г., издадено от Началник група „Пътен контрол“ към ОДМВР - Пловдив, с което на И. Д. И., [ЕГН] на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, и на основание Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.

В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на решението на районния съд, като постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се, че правните изводите на районния съд са погрешно формирани, като наказателното постановление е издадено при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и потвърждаване на НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Ответникът, И. Д. И., редовно призован, не се явява, не се представлява. По делото е постъпила допълнителна молба от адв. М., в която същият не възразява делото да бъде разгледано в негово отсъствие.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив, прокурор Ч., изразява становище за неправилност на решението на районния съд. Дава заключение за основателност на касационната жалба.

Административен съд – Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и от процесуално легитимирана страна, за която решението е неблагоприятно, следователно е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна, поради следните съображения:

Производството пред районния съд се е развило по жалба на И. Д. И. против процесното Наказателно постановление № 24-1030-003795/29.05.2024г., издадено по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАНН - въз основа на Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство № 2105/2024г. от 15.03.2024г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив. С него е установено административно нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, обстоятелствата по които са се изразили в това, че на 07.12.2023г., около 15:30ч. в [населено място], на кръстовището, образувано от ул. С. и бул. О. нарушителят, в качеството си на водач, собственик на МПС, е управлявал л.а. „Мазда 6“, с рег. № [рег. номер], който не е бил регистриран по надлежния ред съгласно „Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства“, като регистрацията на автомобила била служебно прекратена на 17.10.2023г. по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП поради неизпълнението на задължението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП за пререгистрация на същото в двумесечен срок от придобиването му. За посоченото нарушение с издаденото наказателно постановление на И. И. на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 ЗДвП му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв., както и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, а на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР му били отнети 10 контролни точки.

За да отмени обжалвания пред него правораздавателен акт, първоинстанционният съд приел, че извършеното деяние не съставлявало административно нарушение. Според съда, тъй като постановлението за отказ да се образува досъдебно производство било вече влезнало в сила към датата на издаване на наказателното постановление, а в прокурорския акт било достигнато до извод за явна незначителност на обществената опасност на деянието, то административнонаказващият орган бил длъжен да възприеме тези изводи и не следвало да издава процесното наказателно постановление, поради липса на обществена опасност, изключваща съставомерността на вмененото нарушение.

Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, но неправилно.

Районен съд – Пловдив, след изпълнение на задълженията си за служебна проверка на събраните по делото доказателства, е направил обосновани изводи за настъпването на правнорелевантните факти. При правилно установена фактическа обстановка, обаче, съдът е приложил закона неправилно.

Административнонаказателното производство е образувано на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, а именно – въз основа на отказ на прокурора да образува досъдебно производство и препращането му на наказващия орган. Тоест, налице е не само законово основание, но и задължение за разглеждане на административнонаказателната преписка от страна на АНО, като същия на основание чл. 52, ал.1 и ал. 4 ЗАНН е задължен да се произнесе по преписката след като я е получил, и то по негова собствена преценка след лична проверка на доказателствата и възраженията по нея. Законът ясно посочва, че в производството по налагане на административни наказания преценката относно санкционирането на определено лице е в изключителната компетентност на административнонаказващия орган, и следователно в процеса по издаване на правораздавателния акт същият не е обвързан от констатациите и мотивите в постановлението на прокурора за отказ от образуване на досъдебно производство. Въпреки това, изрично в прокурорския акт е постановено преписката да бъде изпратена за преценка относно необходимостта от ангажиране отговорността на нарушителя.

Неправилен е изводът на районния съд за липса на обществена опасност на деянието. Същото е обществено опасно на основание чл. 10 НК вр. чл. 6 ЗАНН – налице е деяние, което застрашава интереси, защитени от правото, и конкретно в настоящия случай – установения ред на държавно управление във връзка с Закона за движение по пътищата. Деянията, свързани със спазване на правилата за движение по пътищата, се отличават с висока степен на обществена опасност. За нарушаването на тези правила законодателят е предвидил строги наказания, като целта на закона е да се опазват животът и здравето на участниците в движението и да се улеснява тяхното придвижване – чл. 1, ал. 2 ЗДвП.

Във връзка с процедурата по издаване на процесното Наказателно постановление № 24-1030-003795, с оглед приобщените в хода на административнонаказателното производство доказателства, настоящата касационна инстанция установи, че същото е издадено от компетентен орган по чл. 189, ал. 12 ЗДвП, в предвидената от ЗАНН форма и съдържание – чл. 57 - описано е нарушението, датата и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е извършено, правилно установена нарушената разпоредба на закона и правилно въз основа на нея е приложена санкционната норма, с оглед на което не са налице допуснати съществени процесуални нарушения , включително и такива, водещи до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Съгласно чл. 189з ЗДвП/ към момента обявена за противоконституционна/ вр. чл. 28, ал. 7 ЗАНН, за нарушенията по ЗДвП не се прилага чл. 28 ЗАНН.

Настоящият съдебен състав счита, че наложеното наказание в максимален размер съответства на обществената опасност на дееца, така както е посочено и в самото НП – взета е предвид дисциплината на водача – видно е , че същият има множество НП и електронни фишове за налагане на глоби.

Във връзка с гореизложеното, налице е касационното основание по чл. 348, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НПК, атакуваното решение на районния съд е издадено при неправилно приложение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено, а наказателното постановление, като правилно и законосъобразно – да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, разноски се дължат на касатора. Направено е искане за присъждане на такива за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 ЗПП. По силата на чл. 63д ЗАНН такива се дължат за настоящата съдебна инстанция на касационния жалбоподател, като те следва да се определят на 80 лева по реда на чл. 143 АПК вр. чл. 37 ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Административен съд – Пловдив, XIX-ти касационен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 27/07.01.2025г., постановено по АНД № 3455/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отменено НП № 24–1030–003795 / 29.05.2024г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на И. Д. И., [ЕГН], на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, като вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24–1030–003795 / 29.05.2024г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на И. Д. И., [ЕГН], на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

ОСЪЖДА И. Д. И., [ЕГН], да заплати на ОДМВР - Пловдив сумата от 80 лева, представляваща разноски по делото пред касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.