Решение по дело №4584/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1524
Дата: 24 септември 2021 г. (в сила от 14 октомври 2021 г.)
Съдия: Елена Димитрова Герцова
Дело: 20215330204584
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1524
гр. Пловдив, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на пети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20215330204584 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К № 2138078 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР
Пловдив, с който на Б. Т. М., ЕГН ********** в качеството му на законен
представител на „Терамекс М“ ООД, на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182,
ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Б.М. в жалбата и в допълнително депозирана молба от
процесуалния му представител обжалва електронния фиш, с който му е
наложено наказание глоба, по изложени в жалбата съображения. В съдебно
заседание, редовно призован, не се явява, а се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на наложеното с
електронния фиш наказание. Претендира присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна – ОД МВР - Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание. В писмено становище излага
1
доводи за неоснователност на жалбата и прави искане за потвърждаване на
ЕФ като правилен и законосъобразен. При условията на евентуалност прави
възражение за намаляване размера на присъдените на насрещната страна
разноски за адвокатско възнаграждение до минимално предвидения такъв.
Претендира направените по делото разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваният електронен фиш бил издаден срещу Б. Т. М., за това, че на
12.06.2018г. в 10:29 часа в гр.Пловдив на бул.“Пещерско шосе“ № 158, посока
път ІІІ - 8602, е извършено нарушение за скорост при управление на лек
автомобил „БМВ 320 Д“ с рег.№ ..., установено и заснето с автоматизирано
техническо средство ARH CAM S1 № 11743са, като при разрешена скорост
50 км/ч е установена скорост от 74 км/ч, с което е превишена разрешената
скорост с 24 км/ч. С издадения ЕФ е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Б.М. в
качеството му на законен представител на „Терамекс М“ ООД и на същия
била наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение по чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
Тези фактически положения се установяват и в хода на съдебното
производство по безспорен и несъмнен начин от събраната по делото
доказателствена маса - писмените доказателства, които Съдът кредитира
напълно като обективни, достоверни, взаимно подкрепящи се и неоспорени
от страните.
При тази фактическа установеност съдът приема за безспорно
установено, че действително на датата и мястото, отразени в електронния
фиш с лек автомобил марка „БМВ 320 Д“ с рег.№ ... е извършено
превишаване на максимално допустимата по закон скорост за управление на
МПС в населено място.
2
Въпреки това съдът намира, че в разглеждания случай са налице
основания за отмяна на атакувания ЕФ като незаконосъобразен, поради
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила. В случая от събраните по
делото доказателства /Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
писмо на БИМ за приключила проверка на процесното АТСС/ се установява,
че нарушението, отразено в ЕФ е било установено посредством ползването на
мобилно, преносимо АТСС, за което не е спорно, че е било одобрено от БИМ
и е било технически изправно към датата отразена в ЕФ. В същото време
обаче по делото липсва доказателства за правомерно ползване на посоченото
АТТС на датата и в часа отразени в ЕФ – липсва протокол по чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, касаещи
използването на мобилно АТСС, какъвто е настоящия случай. Съгласно
разпоредбата на чл.10, ал.1 от горепосочената Наредба за всяко използване на
мобилно АТСС се попълва протокол съгласно приложението на Наредбата,
като в ал.3 на чл.10 е установено задължение за попълване на протокол за
всяко място за контрол, съпроводен със снимка на разположението на уреда,
при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС. Нарушението
в настоящия казус е установено с АТСС тип ARH-CAM S1, което предвид
легалното определение за АТСС и техните видове, посочено в §6, т.65 от ДР
на ЗДвП, се явява „мобилно“ по своя характер. Същото представлява
преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган на пътното
платно върху т.нар. триножник, преносима поставка с три крака. Посоченото
изключва същото да е „прикрепено“ към земята, каквито са стационарните
АТСС, а следва да се приеме, че има характер на временно разположено на
участък от пътя, т.е. „мобилно“ АТСС. В този смисъл съставянето на
протокол по чл.10, ал.1 от горепосочената Наредба е задължително.
Протоколът представлява официален свидетелстващ документ, който се
съставя по смисъла на горепосочената разпоредба от Наредба № 8121з- 532 и
съдържа строго определени реквизити. Към материалите по делото липсва
приложен такъв протокол. Нещо повече, видно от писмо на ОД на МВР
Пловдив, сектор „ПП“ Пловдив с рег.№ 103000-15362/19.08.2020 г., секторът
не разполага с протокол за използването на АТСС. Това прави невъзможна
преценката доколко приложената по преписката снимка № 11743СА/004523 е
3
изготвена при работа с посоченото в протокола техническо средство.
Наред с горното по делото липсват данни и доказателства за изготвена
снимка по чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
разположението на уреда, което е допълнително основание за отмяна на
атакуваното НП. Такава снимка в случая не е представена, а същата следва да
е неразделна част от протокола, при положение, че в конкретната хипотеза се
касае за работа с временно разположено на участък от пътя автоматизирано
техническо средство, респ. система за контрол на скоростта. Тази снимка има
за предназначение да даде визуална представа къде е било поставено
мобилното АТСС, за да се прецени дали това място отговаря на посоченото в
протокола. Предвид на това съдът намира, че при установяване на
нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДвП не са спазени действащите изисквания на
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., свързани с коректно попълване на
протокол съгласно приложението към Наредбата, както и относно
установяване на мястото, на което е бил разположен уредът за измерване на
скоростта, поради което обжалвания ЕФ като незаконосъобразен следва да
бъде отменен на това основание.
С оглед изхода на спора на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
жалбоподателят има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена с
подадената жалба за присъждане на разноски в размер на 300 лева,
представляващи заплащане на адвокатско възнаграждение по АНД 3382/2020
г. по описа на РС Пловдив, VІІ н.с. Предвид развоя на делото, а именно -
отмяна на процесното наказателно постановление, съдът счете, че такива
разноски се дължат на жалбоподателя, като приема тази му претенция за
основателна, поради което и следва същите да му бъдат присъдени, като бъде
осъдена въззиваемата страна да ги заплати.
По делото от страна на жалбоподателя са представени и договор за
правна помощ от 05.04.2021 г. за процесуално представителство по КНАХД
№ 1046/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХХVІ н.с. и
договор за правна помощ от 23.07.2021 г. за процесуално представителство по
АНД № 4584/2021 г. по описа на РС Пловдив, ХХІІ н.с. И в двата договора
изрично е посочено, че се представя безплатна адвокатска помощ на
4
основание чл.38, ал. 1, т.2 от Закона за адвокатурата. Предвид на това и с
оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални
действия, съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски в размер на
по 300 лева за процесуално представителство по горепосочените две дела.
Доколкото присъденото възнаграждение и по двете дела е в минимален
размер, съдът счита за неоснователно направеното от въззиваемата страна
възражение за прекомерност на същото. Прилагайки правилото на чл.18, ал.2
вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, следва въззиваемата страна да бъде осъдена да
заплати адвокатското възнаграждение на процесуалния представител в размер
на 600 лв.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че
атакуваният Електронен фиш Серия К № 2138078 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР
Пловдив, с който на Б. Т. М., ЕГН ********** в качеството му на законен
представител на „Терамекс М“ ООД, на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182,
ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕН като
незаконосъобразен.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 2138078 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР
Пловдив, с който на Б. Т. М., ЕГН ********** в качеството му на законен
представител на „Терамекс М“ ООД, на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182,
ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на Б. Т. М., ЕГН **********
сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща сторените разноски за
адвокатско възнаграждение.
5
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на адвокат О.Д., вписан в АК-
Пловдив сумата от 300 /триста/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за
процесуално представителство по КНАХД № 1046/2021 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, ХХVІ н.с. и сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата за процесуално представителство по АНД №
4584/2021 г. по описа на РС Пловдив, ХХІІ н.с.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6