№ 20
гр. С., 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:И.Р.
при участието на секретаря В.С.П.И.
като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20215530103570 по
описа за 2021 година
Предявена е молба за защита с правно основание чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН.
Молителката М. СТ. П. лично и като майка на ненавършилите пълнолетие и
конституирани служебно като молители деца Г.Я.Г. и С.Я.Г., твърди в молбата си, че с
ответника живели на семейни начала от октомври 2004 г. до 27.07.2021 г., от което им
съжителство имали две родени деца - С.Я.Г. и Г.Я.Г.. През целия им съвместен живот от
близо седемнадесет години ответникът, след употреба на алкохол, ставал агресивен към нея
и децата. Те ежедневно ставали свидетели на чупене на предмети, обиди, заплахи, тъй като
употребявал ежедневно алкохол. Децата растели в нездравословната среда, която давала
отражение на възпитанието и израстването им като личности. На 26.07.2021 г. понеделник,
след като приключила работния ден, се прибрала в жилището им в - с - им. Ответникът,
вследствие употреба на алкохол, започнал да се заяжда и отправил упреци спрямо
възпитанието на децата им. Дъщеря им излязла да кара тротинетка, а той започнал да
заплашва и обижда молителката, че щял да взриви новата й кола, да я унищожи, наричал я с
посочените в молбата обидни думи, хванал я за врата и се опитал да я души, но тя успяла да
се откопчи. Уплашила се за живота и веднага се качила на колата и прибрала в апартамента
на родителите си в С., вземайки с нея и - им, а -ът им, като разбрал за случилото се,
предпочел да не се прибира и останал да спи при негов приятел. Във вторник, на 27.07.2021
г., около 15 часа, по настояване на ответника, молителката и децата им отишли до селото,
където го заварили във видимо нетрезво състояние. Били посрещнати с нападки и заядлив
тон, обиждал ги, че били мързеливи. Минавайки покрай нея ответникът я ударил по крака с
електрическа палка за мухи и комари, и я строшил в крака й. Започнал да ги гони от дома
им и я обиждал с посочените в молбата обидни думи. Проявил грубо поведение и спрямо
1
децата. Впоследствие те се качили в колата, а той започнал да хвърля камъни през о-ата.
Около полунощ отишъл под прозорците на жилището им, където отново проявил агресивно
поведение. Впоследствие с - им успели да го накарат да склони да го заведели до с.
Xрищени, което и сторили. При пристигането им, след като разбрал, че нямало да се
приберат с него, ответникът отново побеснял. Страхувала се за живота си и този на децата
им. Искането е да се издаде заповед за защита на молителката и децата и задължи със
същата ответника да се въздържа от физическо и психическо насилие над тях, забрани му се
да приближава същите и жилището на родителите й в -, в което живеели с децата, както и
местата им за социални контакти и отдих, за срок от осемнадесет месеца, като му се наложи
и санкцията по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН. Претендира разноски.
Ответникът Я.Г.Я., редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не
взема становище по молбата за защита.
Дирекция „Социално подпомагане“ С., редовно призована, не изпраща представител,
като представя социален доклад, с който взема писмено становище по закрила правата и
интересите на ненавършилите пълнолетие молители в настоящото производство.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност с искането и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след подаване на
молбата за защита факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:
Страните не спорят, че не са сключвали граждански брак, но до 27.07.2021 г. са
съжителствали на съпружески начала в закупена от тях - с двор в -, - С.. От това им
съжителство са родени и - им - С.Я.Г. и - им - Г.Я.Г. (л. 16-17).
От представената от молителката и неоспорена от ответника нейна декларация по чл.
9, ал. 3 ЗЗДН, преценена в съвкупност със споделеното от самите деца пред изготвилите
доклада социални работници и показанията на разпитаната по делото свидетелка К., които
съдът кредитира, тъй като са последователни и логични, и не противоречат на останалите
доказателства, се установи несъмнено по делото, че на 26.07.2021 г., след края на работния
ден, в -та на страните в -, ответникът, в пияно състояние, е обиждал молителката с
посочените в декларацията й обидни думи, и я заплашил, че ще я унищожи, както и че ще
запали новата й кола, след което я хванал за врата и започнал да я души, но тя успяла да се
отскубне и поради това с - им пренощували в - й в С., а -ът им останал да пренощува при
негов приятел в същия -, а на 27.07.2021 г., около 15 часа, в същата - на страните в -, отново
в пияно състояние, ответникът отново обиждал, псувал и гонил от дома им молителката и
децата им, заплашвал и хвърлял предмети по тях, като минавайки покрай молителката я и
ударил и строшил в крака й електрическа палка за мухи и комари, след което хвърлял по
същата и децата и камъни през о-а докато отпътували с колата, а след полунощ в С. – и
псувал и заплашвал (л. 5, 24 и 39). Други релевантни доказателства няма представени по
делото.
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че молбата за защита е
основателна. На посочените в нея дати и места ответникът е извършил посочените в същата
актове, съответно на психическо и физическо насилие над молителката на 26.07.2021 г.,
2
изразяващо се обаче само в посочените в молбата и декларацията й заплахи за физическа
саморазправа с нея и душенето й, а на 27.07.2021 г. е извършил и посочените в молбата
актове на психическо и физическо насилие над молителката и тези деца, изразяващо се
обаче само в посочените в молбата и декларацията й заплахи и хвърляне на предмети по
тях, гоненето им от жилището и счупването в крака на молителката на ел.палка за мухи и
комари, както и замерянето на същата и децата с камъни през о-ата, а след полунощ в С. – и
заплашвал. Макар по делото да се установи, че на същите дати и места ответникът е и
обиждал и псувал молителката, а и децата им, тези му деяния не представляват домашно
насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Последното е аналог на принудата, а тя по дефиниция е
престъпление против свободното формиране на воля и избора на поведение (чл. 143, ал. 1 и
чл. 152 НК). А обидата е престъпление против честта и достойнството на обидения (чл. 146
НК). В този смисъл домашно насилие са само посочените в чл. 2 ЗЗДН актове на принуда,
независимо от проявните й форми, в които тя може да се изрази според този законов текст
(физическа, сексуална, психическа, емоционална, икономическа или принудително
ограничаване на личния живот, свобода или лични права). Поради това съдът намери, че
установените по делото горепосочени псувни и обиди на молителката и децата от
ответника, не представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Такова психическо
и физическо насилие над същите обаче несъмнено представляват горепосочените му и
извършени в пияно състояние заплахи за физическа саморазправа с молителката и душенето
й на 26.07.2021 г., както и извършените от него в пияно състояние на 27.07.2021 г. негови
заплахи и хвърляне на предмети по молителката и тези деца, гоненето им от жилището им в
-, счупването в крака на молителката на ел.палка за мухи и комари, замерянето им с камъни,
а след полунощ в С. – и заплашването им. Извършването на последните се установи
несъмнено по делото от съвкупната преценка на споделеното от самите деца пред
изготвилите доклада социални работници, показанията на свидетелката К. и представената
от молителката нейна декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Последната представлява, според чл.
13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, доказателство в настоящото производство, което ответникът не само не
е оспорил, но и по делото липсват други доказателства, които да я опровергават. Нещо
повече. Същата се подкрепя от споделоното от самите деца пред изготвилите доклада
социални работници и показанията на свидетелката К..Поради това, според изричната норма
на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, същата декларация на молителката по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, представлява
в случая и достатъчно доказателство, от което в съвкупност с подкрепящите я горепосочени
социален доклад и показания на разпитаната по делото свидетелка К., съдът намери за
несъмнено установено по делото, че на посочените молбата дати и места, ответникът е
извършил горепосоченото психическо и физическо насилие - на 26.07.2021 г. над
молителката, а на 27.07.2021 г. - над същата и децата им. А доколокото по делото се
установи от съвкупната преценка на споделеното от самите деца пред изготвилите доклада
социални работници и показанията на свидетелката К., че част от посоченото насилие над
молителката на 27.07.2021 г. е било извършено от ответника и пред децата, то същото се
счита за психическо и емоционално насилие и над тези им деца (чл. 2, ал. 2 ЗЗДН). Тези
актове на извършено от ответника домашно насилие са достатъчно основание съдът да
3
намери молбата за защита на пострадалите от същото молители за основателна (чл. 2, ал. 1 и
2 ЗЗДН). Това налага да се определят съответни мерки по чл. 5 ЗЗДН, при налагането на
които съдът не е обвързан от искането в молбата и в съдебно заседание, а се ръководи от
целта на същите мерки - да се даде пълна и ефективна защита на пострадалите лица (чл. 16,
ал. 1 ЗЗДН и т. 22 от ТР 6-2013-ОСГТК).
В този смисъл, с оглед мястото и лицата, спрямо които ответникът е извършил
процесното домашно насилие, подходящи мерки за защитата на пострадалите от същото
молители се явяват тези по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3, пр. 1 и 2, и т. 4 ЗЗДН, без местата за
социални контакти и отдих на молителите, защото конкретни такива не са посочени в
молбата за защита и съдебно заседание. Поради това следва с настоящото решение да се
задължи ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо своите
пострадали съжителка и деца, и му се забрани да приближава същите и посоченото в
съдебно заседание от молителката и пълномощникът й жилище в С., в което живеят
понастоящем, като се определи и местоживеенето на тези пострадали деца при
неизвършилата това насилие молителка. Тези мерки съдът намери за подходящи, защото
налагането им ще ограничи контактите на ответника с молителката и пострадалите деца, по
който начин ще се предотврати в бъдеще опасността от извършване на последващи негови
актове на домашно насилие над тях, което всъщност е и законовата цел на мерките
(аргумент от чл. 1, ал. 2 ЗЗДН и т. 22 от ТР 6-2013-ОСГТК). Доколкото обаче те не са
наказание за извършителя, а акт на съдебна защита на пострадалите от домашно насилие
лица, то при определяне на срока, за който се налагат, съдът следва да изхожда от
обстоятелствата на случая, с оглед на който да определи такъв срок, който е необходим и
достатъчен, за да се осъществи чрез тях защита на пострадалите лица, без да се стига до
необосновано ограничаване на извършителя (аргумент от чл. 1, ал. 2 ЗЗДН и т. 22 от ТР
6-2013-ОСГТК). Поради това и в случая, процесните мерки по чл. 5, ал. 1, т. 3 и 4 ЗЗДН
следва да се наложат за срок над минималния по чл. 5, ал. 2 ЗЗДН или за срок от 6 месеца.
Този срок съдът намери за съответен и подходящ да даде на пострадалите молители
исканата защита от извършеното от ответника процесно домашно насилие над тях. Не само с
оглед на конкретния му вид и тежест, и осигуряване на нужната превенция за
предотвратяване на бъдещи негови актове на такова насилие над тях. Но и с оглед
обстоятелството, че до момента по делото няма данни на ответника да са налагани и други
мерки по ЗЗДН, което да обуслави извод, че те не са изиграли своята роля, след като е
извършил и процесното домашно насилие. Поради това съдът намери, че срока на
процесните мерки по чл. 5, ал. 1, т. 3 и 4 ЗЗДН следва да е над минималния по чл. 5, ал. 2
ЗЗДН или 6 месеца.
Ето защо съдът намери, че следва да уважи молбата за защита и определи посочените
мерки за посочения срок. При този изход на делото следва да бъде издадена и заповед за
защита, която да съдържа предупреждение към ответника за последиците от неизпълнението
й по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН (чл. 15, ал. 2 и чл. 16 ЗЗДН). Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, ответникът
следва да бъде осъден да заплати и глоба в минималния размер от 200 лева, която съдът
4
намери за съответна на тежестта на извършения от него процесен акт на домашно насилие.
Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, в тежест на същия следва да се възложи и дължимата се за
производството държавна такса от 25 лева (чл. 16 ТДТКССГПК). При този изход на делото,
само молителката има право да й се присъдят сторените от нея разноски по делото за
адвокатско възнаграждение или сумата от 400 лева, която следва да се възложи в тежест на
ответника (чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с §1 от ЗР на ЗЗДН).
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА извършителя Я.Г.Я., с ЕГН **********, с адрес -, - С., да се въздържа
от извършване на домашно насилие над пострадалите си съжителка М. СТ. П., с ЕГН
**********, с адрес гр. С., ул. Господин Михайловски № 36, вх. Б, ет. 5, ап. 83 и - С.Я.Г., с
ЕГН ********** и Г.Я.Г., с ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на извършителя Я.Г.Я., с ЕГН **********, с адрес -, - С., да
приближава пострадалите си съжителка М. СТ. П., с ЕГН **********, с адрес - и - С.Я.Г., с
ЕГН ********** и Г.Я.Г., с ЕГН **********, както и жилището в -, в което живеят, за срок
от 6 (шест) месеца считано от постановяване на настоящото решение.
ОПРЕДЕЛЯ временно местоживеенето на пострадалите - С.Я.Г., с ЕГН ********** и
Г.Я.Г., с ЕГН **********, при тяхната майка М. СТ. П., с ЕГН **********, с адрес -, за срок
от 6 (шест) месеца считано от постановяване на настоящото решение.
ОСЪЖДА извършителя Я.Г.Я. с п.с., да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Старозагорския районен съд, глоба в размер на 200 лева и държавна
такса за производство в размер на 25 лева.
ОСЪЖДА Я.Г.Я. с п.с., да заплати на М. СТ. П. с п.с., сумата от 400 лева за разноски
по делото.
ИЗДАВА заповед за защита, която да съдържа предупреждението за последиците от
неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.
ПРЕПИСИ от решението и заповедта да се връчат на страните и на - Районно
управление „Полиция” С., за сведение и изпълнение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните пред Старозагорския окръжен
съд в 7 - дневен срок от връчването му, като обжалването му не спира изпълнението на
заповедта.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5