№ 2712
гр. Варна, 20.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100500889 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано във връзка с подадена молба вх. № 13059/02.06.2022 г. от М. ИВ. Ж., чрез
адв. В.Д., с която е направено искане по реда на чл. 248 от ГПК за допълване в частта за
разноските на Решение № 704/31.05.2022 г. по настоящото дело. Претендира се присъждане
на разноски в полза на молителя, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК пред първа
инстанция и направените пред ВОС, представляващи внесена държавна такса за въззивно
обжалване.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Прокуратура на Република
България не изразява становище по молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима.
Производството пред Варненски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на
Милен Иваноев Ж. срещу Решение № 260080 от 10.02.2022 г. по гр. д. № 458/2020 г. по
описа на ВРС, XX-ти състав, в частта, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр.
Чл. 86 от ЗЗД са отхвърлени предявените от въззивника срещу Прокуратурата на Република
България искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми,
представляващи обезщетение за претърпени в резултат от повдигнато незаконно обвинение
по ДП № 137/2012 г. по описа на ОСО при ВОП, в извършване на престъпление от общ
характер, приключило с оправдателна присъда, имуществени вреди, както следва: сумата от
834,86 лева, представляваща разликата между дължимото и заплатено от работодателя
допълнително възнаграждение от 22% за трудов стаж и професионален опит за периода
1
01.05.2015 г. – 31.12.2016 г. и сумата от 216,78 лева, представляващи внесени за сметка на
ищеца здравноосигурителни вноски за периода 25.03.2015 г. -25.08.2016 г., ведно със
законната лихва върху главниците от 11.06.2016 г. до окончателното им плащане.
С Решение № 704/31.05.2022 г. съставът на ВОС е отменил Решение № 260080 от
10.02.2022 г. по гр. д. № 458/2020 г. по описа на ВРС, XX-ти състав, в частта, с която на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр. Чл. 86 от ЗЗД са отхвърлени предявените от
въззивника срещу Прокуратурата на Република България искове за осъждане на ответника
да заплати на ищеца следните суми, представляващи обезщетение за претърпени в резултат
от повдигнато незаконно обвинение по ДП № 137/2012 г. по описа на ОСО при ВОП, в
извършване на престъпление от общ характер, приключило с оправдателна присъда,
имуществени вреди, както следва: сумата от 834,86 лева, представляваща разликата между
дължимото и заплатено от работодателя допълнително възнаграждение от 22% за трудов
стаж и професионален опит за периода 01.05.2015 г. – 31.12.2016 г. и сумата от 216,78 лева,
представляващи внесени за сметка на ищеца здравноосигурителни вноски за периода
25.03.2015 г. -25.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците от 11.06.2016 г. до
окончателното им плащане, и вместо него е осъдил, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
вр. Чл. 86 от ЗЗД Прокуратурата на Република България да заплати на Милен Иваноев Ж.
следните суми, представляващи обезщетение за претърпени в резултат от повдигнато
незаконно обвинение по ДП № 137/2012 г. по описа на ОСО при ВОП, в извършване на
престъпление от общ характер, приключило с оправдателна присъда, имуществени вреди,
както следва: сумата от 834,86 лева, представляваща разликата между дължимото и
заплатено от работодателя допълнително възнаграждение от 22% за трудов стаж и
професионален опит за периода 01.05.2015 г. – 31.12.2016 г. и сумата от 216,78 лева,
представляващи внесени за сметка на ищеца здравноосигурителни вноски за периода
25.03.2015 г. -25.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците от 11.06.2016 г. до
окончателното им плащане .
При постановяване на решението си ВОС не се е произнесъл по искането за разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно
чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е
доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от
ГПК.
Искането за присъждане на разноски пред първа инстанция е направено още в
исковата молба, както и в последното по делото съдебно заседания от 07.01.2022 г., на което
е представен списък с разноски по чл. 80 от ГПК.С последния се претендират присъждане на
такива в размер на 660 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Извършването на
разноски в производството е доказано посредством договор за правна защита и съдействие
(л. 81 от гр. д. № 458/2020 г., ВРС), който служи и за разписка.
Пред въззивния съд, молителят претендира сторени разноски с подаване на
2
въззивната жалба. По делото са налице доказателства за платена държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 5 лева.
Съобразно изхода на спора пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М. ИВ. Ж.
има право да претендира репариране на направените разноски в производството пред
настоящата и първа инстанция. Дължимото следва да се изчисли на база цената на исковете,
като се съобрази, че въззивната жалба е уважена изцяло, както и, че решението на ВРС е
частично влязло в законова сила, досежно исковата претенция е частично уважена.
Горното обосновава извод, че молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и решението
следва да бъде допълнено в частта за разноските, като бъдат присъдени такива в полза на
молителя 159,91 лв. - адвокатско възнаграждение за пред първа инстанция и 5 лв.,
представляващи внесена държавна такса пред ВОС.
С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът
2.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 704/31.05.2022 г.,
постановено по в. гр. д. № 889/2022 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на М.И. Желев, ЕГН
**********, сумата от 164,91 лева /сто шейсет и четири лева деветдесет и една
стотинки/, представляваща разноски пред ВРС и ВОС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. на чл. 248, ал. 3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3