Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
03.06.2016 Град Карлово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
Районен съд първи
граждански състав
На четвърти май две
хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима
Вангелова-Петрова
Секретар:
А.Г.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1484 по описа за 2014 година
и
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно съединените искове е с
правно основание член 357 от КТ, член 128 от КТ, член 215 от КТ, член 214 от
КТ, член 221, ал. 1 от КТ и член 226 от КТ.
ИЩЕЦЪТ - Б.И.А. твърди, че бил назначен в ответното
дружество, като шофьор на товарен автомобил за автомобилни превози от 22.10.2014г.
На същия ден му бил възложен курс за изпълнение по маршрут, зададен му от
работодателя, като отпътувал от град Б. за А., Г. и Х.. В исковата молба
подробно описва маршрутът, по който изпълнявал превозите и местата, през които
преминавал от датата на отпътуването му 22.10.2014г. до 13.11.2014г. По време
на изпълнение на доставките ежедневно разговарял с работодателя си, получавайки
нареждания конкретно за всеки от курсовете и отчитайки работата си, като в това
време неколкократно получавал упреци от същия, че не изпълнявал работата си
така, както трябва, макар да счита, че изпълнил всички негови нареждания, както
и че работил усърдно, за да изпълня всички поръчки в срок. Отношенията му с
работодателя му се обтегнали, тъй като в разговор му казал, че ако не е доволен
от него може да прекратят отношенията си, като се върне в България, след което
същият престанал да говори с ищеца по телефона. Твърди, че на 13.11.2014г.
докато бил спрял с камиона на паркинг на магистралата в близост до Ф. на М.,
Г., пристигна лично работодателят му с друг камион и шофьор, наредил му по
най-бързия начин да напусне камиона, след което се качил на камиона и
отпътувал, оставяйки го на сред магистралата, като много от личните му вещи
останали в камиона. Оказал се насред пътя в чужда страна, сам, без пари, без
доста от личните си вещи и в безизходица, за това как ще се прибера в България.
Времето било студено и дъждовно и за него единственият изход бил да се приюти в
най-близката бензиностанция по пътя, докато намеря помощ. Свързал се с майка си
в България, като я помолил да му прехвърли по дебитната карта пари за нощувка и
храна, надявайки се да успее да намери превоз до България с турски или
български камион. Помолил я също да се свърже с превозвача - Ю.И., за да му
предложат начин да се прибере до България. На 13 и 14.11.2014г. пренощувал в
единствения най близък мотел и на 15.11.2014г. благодарение на фирма Ю.И. се
качил на рейс от Ф. за С.. На 16.11.2014г. (неделя) пристигнал в С., откъдето
отново с превоз на фирма Ю.И. пристигнал в П.. На 17.11.2014г. се свързал с
работодателя си с молба да получи личните си вещи и ключове за автомобил, които
били останали в камиона, който управлявал, тъй като искал да прибере личният си
автомобил - паркиран в базата на „*****“ ЕООД в град Б.. П.Т. отказал да говори
с него, като му заявил, че няма какво да урежда с него, поради което се
наложило да потърси консултация от адвокат.
На 18.11.2014г. изпратил по пощата, с обратна разписка
заявление за прекратяване на трудов договор до работодателя си „С.К.“ ЕООД. На
същата дата, П.Т. като представител на „С.К.“ ЕООД е адресирал до него покана
да се яви на 21.11.2014г. за уреждане на трудовите им отношения, която покана я
получил на 20 или 21.11.2014г. Тъй като оригиналът на трудовият му договор, както
и други негови лични вещи останали в камиона, на 20.11.2014г. поискал от НОИ П.
справка по ЕГН за подадените от работодателя му данни за осигуряването му,
както и справка за декларираните трудови договори. В НОИ все още нямало
информация подадена от работодателя му за осигурителните му вноски към
21.11.2014г. В последствие се снабдил със справка от НАП П. за регистрираните
му по ЕГН трудови договори, видно от която към 28.11.2014г. все още не било
прекратено трудовото му правоотношение с ответното дружество. Информацията
вписана в справката била, че трудовият му договор е деклариран на 17.10.2014г.
, като договорът му бил сключен като срочен, със срок на действие до
17.04.2015г. при договорено възнаграждение от 340 лева основна работна заплата.
Сочи, че след така направената хронология на събитията
и изложените факти и обстоятелства, се пораждал правото да предяви настоящия
иск, с който претендира да му бъде изплатено полагащото му се трудово
възнаграждение от датата на постъпване на работа в дружеството, а именно -
22.10.2014г. до прекратяване на трудовото правоотношение между страните, което
би следвало да бъде прекратено на 28.11.2014г. (т.е. на датата на получаване на
заявлението за прекратяване от работодателя му). Претендира и изплащането на
обезщетение при командировка на основание член 215 от КТ за всеки ден от
22.10.2014г. до 13.11.2014г., в размери съгласно Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина, съответстващи на фактическите
календарни дни, отработени на превозното средство в съответните страни и по
съответните ставки, съгласно таблица за валутния размер, съставляваща
приложение 2 от НСКСЦ. Претендира да му бъде изплатено обезщетение на основание
член 214 от КТ, поради това че бил незаконно отстранен от работата си, за времето
на незаконното му отстраняване, а именно от 13.11.2014г. до 28.11.2014г. в
размер на брутното му трудово възнаграждение за това време. Претендира
изплащането на обезщетение на основание член 221, ал. 1 от КТ, което
обезщетение следва да бъде изчислимо в размер на действителните вреди при
срочно трудово правоотношение. Претендира да бъде задължен ответника да
прекрати трудовото правоотношение между страните, тъй като към настоящия момент
не полага труд, отправил заявление за прекратяване на трудовия договор на
основание член 327, ал.1, т.3 от КТ, което е пристигнало при работодателя му на
28.11.2014г., а към настоящия момент не му е известно договорът му да е
прекратен. Правният му интерес от това да иска извършването на определени
действия бил обоснован от това, че правоотношението му към настоящия момент
било прекратено, но не му било известно да е декларирано от ответното дружество
като прекратено правоотношение на основание член 62, ал.3 от КТ, което било
видно от справката за актуално състояние на трудовите договори, тъй като в
полето дата на прекратяване нямало посочена дата.
Претендира
ответното дружество да бъде задължено да му издаде исканите със заявление за
прекратяване на трудов договор от 18.11.2014г. документи.
На основание член 226, ал.1, т.1 и т.2 от КТ
претендира да му бъде изплатено обезщетение за неизпълнение на задължението за
своевременно и точно издаване на документите свързани с трудовото
правоотношение, както и за вписването на неверни данни в издадените документи,
а именно - задължението на работодателя му да го осигурява върху сума в не-по
малък размер от 414 лева, съгласно кодът на икономическата дейност на фирмата,
изискващ за длъжността му осигуровките да се правят върху не по-малък размер от
тази сума. Видно от справката за социално осигуряване по ЕГН, осигурителният му
доход бил изчислен върху значително по-нисък размер, от което за него настъпват
вреди, водещи до занижен размер на социално осигурителните му вноски, намиращи
отражение за него при пенсиониране. Уточнява, че настъпилите за него вреди по
смисъла на член 226 от КТ се изразявали в това, че не би могъл да удостовери
прекратяване на трудовия си договор от предходен работодател при кандидатстване
за работа, не могъл да представи оформена трудова книжка, нито необходимите
документи, удостоверяващи трудовия му стаж и опит, не могъл да се ползва от
правото да търси и да му бъде предлагана работа от бюрото по труда. В този
смисъл претендира да му бъде изплатено обезщетение аналогично на това
предвидено при незаконно задържане на трудова книжка след прекратяване на
трудово правоотношение, съгласно член 226, ал.2 във връзка с ал.3, изр. 2 от
КТ, тъй като неблагоприятните последици, които бил принуден да търпи към
настоящия момент били със същия ефект, като при задържане на трудова книжка.
Претендира и изплащането на всички извършени от него
разноски от момента, в който работодателят му го заставил да напусна камиона в
Г. до пристигането му в град П..
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество да заплати на ищеца следните суми:
изцяло дължимото му се трудово възнаграждение от
датата на постъпването му на работа в дружеството, а именно – 22.10.2014г. до
прекратяване на трудовото правоотношение на 28.11.2014г., съответно по дни
както следва: за 10 дни от месец октомври 2014г. (от 22.10.2014г. до
31.10.2014г.) в размер на 150
лева и за 20 дни от месец
ноември 2014г. (от 01.11.2014г. до 28.11.2014г.) в размер на 300 лева, ведно със законната
лихва върху размера на дължимото
трудово възнаграждение от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното му изплащане.
обезщетение при командировка на основание член 215 от
КТ за 19 календарни дни (от 22.10.2014г. до 13.11.2014г. включително), в размер
на 1003.34 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното му изплащане.
обезщетение на основание член 214 от КТ, поради това
че бил незаконно отстранен от работата си, за времето на незаконното му
отстраняване, а именно от 13.11.2014г. до 28.11.2014г. в размер на брутното му
трудово възнаграждение за това време, а именно - за 12 дни, съставляващо сума в
размер на 248.40 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното му изплащане.
обезщетение на основание член 221, ал. 1 от КТ, което
обезщетение следва да бъде изчислимо в размер на действителните вреди за
времето през което останал без работа, а именно - до 17.04.2015г., което от
28.11.2014г. до 17.04.2015г. съставлява четири месеца и половина или четири и
половина БТВ или сума в размер на 1863 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното му изплащане.
обезщетение на основание член 226, ал.1, т.1 и т.2 от
КТ за неизпълнение на задължението за своевременно и точно издаване на
документите, свързани с трудовото правоотношение, както и за вписването на
неверни данни в издадените документи в размер на 828 лева, съставляващо две брутни трудови възнаграждения,
изчислими от деня на прекратяване на трудовия договор, а именно от 28.11.2014г.
до 28.01.2015г., до която дата счита, че работодателят му би могъл да му
предостави исканите документи, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното му изплащане.
Извършените от ищеца разноски от момента, в който
работодателят му го заставил да напусна камиона в Г. до пристигането му в град
П. в размера на 475.89 лева, както следва: Квитанция № 3571/006/00001 от
13.11.2014г. - Покупка на напитка; Квитанция с оторизация № 646714 от
13.11.2014г. - Плащане на нощувка; Квитанция № 4747/011/00001 от 14.11.2014г. -
Покупка на напитка; Квитанция № СНК 3621 от 14.11.2014 г. -
Покупка на храна ; Квитанция с оторизация № 181254 от 14.11.2014г. - Покупка на
храна; Квитанция с оторизация № 247839 от 14.11.2014г. -Плащане на нощувка;
Квитанция с оторизация № 801540 от 15.11.2014г. - Покупка на храна; Квитанция №
СНК 3822 от 15.11.2014г. - покупка на напитка; Билет за
международен превод от Ф. за С. с № 058322 от 15.11.2014г. - Плащане на транспорт
и Билет за пътуване от С. за П. № ********** 33 от 16.11.2014г. - Плащане за
транспорт.
Моли ответникът да бъде осъден да извърши определени
действия, а именно - да прекрати трудовото правоотношение между страните, тъй
като към настоящия момент не полагал труд и отправил заявление за прекратяване
на трудовия договор на основание член 327, ал.1, т.3 от КТ, което пристигнало
при работодателя му на 28.11.2014г.
Моли съда да осъди ответното дружество да бъде
задължено да му издаде исканите със заявление за прекратяване на трудов договор
от 18.11.2014г. документи, а именно - да му бъде издаден заверен препис от
трудовия договор, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, оформена
трудова книжка или аналогичен документ, удостоверяващ трудовия му стаж в
ответното дружество, като например УП 3, извлечение от ведомостите за заплати
за изплатени и не изплатените възнаграждения и обезщетения.
Претендира за направените по делото разноски.
ОТВЕТНОТО ДРУЖЕСТВО – „С.К.“ ЕООД *** сочи, че в
исковата молба ищецът твърди неверни обстоятелства. Твърди, че ищецът своеволно
е напуснал повереното му МПС, оставяйки го без надзор. От повереното му МПС
липсвали редица поверени му с протокол вещи: аптечка, предпазна каска,
предпазни очила, пожарогасител
Трудовото правоотношение с ищеца било прекратено на
21.11.2014г. със Заповед 388/17.11.2014г., на основание член 71, ал. 1 от КТ,
връчена му срещу подпис, ведно с покана за окончателно уреждане на отношенията.
Независимо, че сменил за сравнително непродължителен период пет работодатели,
видно от информацията към исковата молба, ищецът не е изпълнил задължението си
да представи пред дружеството-ответник трудова книжка. При липса на надлежна
информация, че е работил и на други места, към момента на прекратяване на
трудовото му правоотношение на ищеца е издадена от предприятието нова трудова
книжка с отразяване на правнорелевантните обстоятелства по трудовото
правоотношение с дружеството-ответник. Независимо, че на 28.11.2014г. ищецът
взел от паркинг на предприятието личния си автомобил, не се явил в
администрацията за окончателно уреждане на последиците от прекратяването на
трудовото му правоотношение с дружеството-ответник. Това е наложило изпращане
до ищеца, с препоръчано писмо, с обратна разписка на копия от заповедите за
назначаването му по реда на член 70 от КТ, за прекратяването на трудовото му
правоотношение, новоиздадената му трудова книжка и ведомост за заплата, които
Б.А. лично отказвал да получи на 5 декември 2014г.
Твърди, че ищецът изпратил на работодателя си
заявление за прекратяване на трудов договор, като пожелал да му бъдат изпратени
някои документи, включително и вече издадената заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение. Това писмо, видно от приложената към исковата молба
обратна разписка не е получено срещу подпис от лице, представляващо
дружеството. Независимо от това на 05.12.2014г., ищецът отказал лично
получаване на изпратени му относими документи.
Твърди, че ищецът греши в исковата молба, като твърди,
че трудовият договор за изпитване е срочен. Лицето било осигурявано, съразмерно
на положения от него труд през няколкото работни дни на месеци октомври и
ноември 2014г.Липсвали основания за претенции за разноски по закупуване на бира
и каквито и да са други плащания след изоставяне на повереното му МПС.
Намира претенциите на ищеца за неоснователни. Налице
било поведение от работника, грубо нарушаващо неговите задължения - изоставяне
на поверените му стоково-материални ценности, липси, вредоносно изпълнение на
възложената му работа, недаване на надлежна правнозначима информация относно
досегашните си трудови правоотношения, личен отказ за получаване на документи,
неявяването му пред работодателя за изясняване, уточняване, равняване на
сметките, както и за окончателно оформяне на приключилото трудово
правоотношение е неточно изпълнение на задълженията му по закон.
В ХОДА
на делото, с влязло в сила определение на съда, постановено в открито съдебно
заседание на 22.04.2015г. е прекратено производството по делото, в частта
относно претендираните разноски в размер на 475.89 лева, представляващи такива,
реализирани във връзка с връщането на ищеца от Г. в България за периода от
13.11.2014г. до 16.11.2014г.
В ХОДА
на делото, ищецът е поискал и съдът е допуснал изменение на предявените искове,
както следва: обезщетението, заявено по реда на член 215 от КТ за периода от 22.10.2014г.
до 13.11.2014г. се счита предявено в размер на 1214.57 лева; обезщетението,
заявено по реда на член 226, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за периода от
28.11.2014г. до 16.04.2015г. се счита предявено в размер на 1197.39 лева и за
периода от 21.11.2014г. до 16.04.2015г. се счита предявено в размер на 1271.30
лева.
От събраните по делото доказателства
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
В приетото по делото копие на лично
трудово досие на ищеца се съдържа Трудов договор № 487 от 17.10.2014г., сключен
в град К., на основание член 68, ал. 1, т. 1 във връзка с член 70, ал. 1 от КТ,
между „С.К.“ ЕООД *** от една страна, като работодател и Б.И.А. от друга
страна, като работник, служител. Договора е със срок на изпитване в полза на
работодателя, като служителят е приел да изпълнява длъжността – „шофьор на
автомобил (международни превози)“, при осем часов работен ден и 340 лева
възнаграждение.
Представена е и длъжностната характеристика на
длъжността: шофьор на товарен автомобил. От представената Командировъчна
заповед № 103 от 22.10.2014г. се установява, че управителят на ответното
дружество е командировал ищеца от Б. за Г., с цел - доставка на товари. Срокът
на командировката е от 22.10.2014г. до 05.12.2014г. Със заповедта е разпоредено
да се изплатят дневни пари, съгласно наредба за командировки в чужбина, като
шофьора получава дневни пари на ден за времето на изпълнение на международния
рейс, съгласно приложение № 3 от Наредбата в размер на 27 евро при единична
езда и 21 евро при двойна езда. Разпоредено е квартирни пери на шофьора да не
се заплащат, тъй като нощува в кабината на камиона.
Видно от представената по делото Заповед № 388 от
17.11.2014г., издадена на основание член 71, ал. 1 от КТ, Управителя на
ответното дружество е прекратил трудовото правоотношение с ищеца. В цитирания
документ, не е посочена, датата от която се счита прекратено трудовото
правоотношение.
С протоколно определение, постановено в открито
съдебно заседание на 10.06.2015г., съдът е приел за безспорен и ненуждаещ се от
доказване факт, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на дата
18.11.2014г., предвид което съдът не коментира представените по делото писмени
доказателства, в подкрепа твърденията на страните.
По делото е представено копие от Трудова книжка № 127,
издадена от „С.К.“ ЕООД *** на Б.И.А.. В проведено открито съдебно заседание на
22.04.2015г., при представена от ищцовата страна трудова книжка в оригинал,
съдът е констатирал, че ищецът Б.И.А. притежава такава под № 13, издадена с
първо отразяване на издаване от 19.01.2006г. при работодател „***-
По делото е изслушано заключение на
вещото лице Р.М. по назначена съдебно-счетоводна експертиза, която не бе
оспорена от страните и съдът я възприема, като обективна, безпристрастна и компетентна.
Във връзка с предявения иск, съдът е възложил на вещото лице да отговори на
следните задачи:
1. Какъв е размерът на полагащото се трудово
възнаграждение от дата на постъпване на работа в дружеството, а именно: от
22.10.2014г. до прекратяване на трудовото правоотношение между страните, като
се направи изчисление в два варианта: при прекратяване с дата 28.11.2014г.,
т.е. на датата на получаване на заявлението за прекратяване от работодателя и в
случай, че се установи друга дата на прекратяване на правоотношението при
ответника, към съответната дата.
2. Какъв е размерът на обезщетението при командировка
на основание член 215 от КТ за 19 календарни дни (от 22.10.2014г. до
13.11.2014г. включително), съобразявайки се с посочените в исковата молба маршрути,
проверени и при ответното дружество и размерите на командировъчните пари,
съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина;
3. Какъв е размерът на обезщетението на основание член
214 от КТ, за времето на незаконното отстраняване от работа на ищеца, а именно
- от 13.11.2014г. до 28.11.2014г. и от 13.11.2014г. до датата на прекратяване
евентуално установена при ответното дружество;
4. Какъв е размерът на обезщетението на основание член
221 от КТ за оставане без работа, изчислено на основание член 221, ал.4 от КТ
при прекратяване на срочен трудов договор, като същото бъде изчислено от
28.11.2014г. и от датата на прекратяване евентуално установена при ответното
дружество.
5. Какъв е размерът на обезщетението на основание член
226, ал.1, т.1 и т.2 от КТ изчислено от 28.11.204г. и от датата на прекратяване евентуално
установена при ответното дружество до датата на предявяване на съответния
документ за удостоверяване на трудов стаж от ответното дружество доколкото се
намират такива данни при ответника
6. Какъв е размерът на дължимото брутно и нетно
възнаграждение при пълен месец.
Вещото лице, в своето заключение, изготвено след
запознаване с приложените документи по делото и извършените справки и
изчисления, дава следното заключение.
ПО ПЪРВИ ВЪПРОС:
Претендирано трудово възнаграждение изчислено на база
искова молба от 22.10.2014г. до 28.11.2014г. е както следва:
- за месец октомври 2014г. (периода 22.10.2014г -
31.10.2014г.), при отработени 8 от 23 работни такива, брутна заплата е 118.26
лева, а нетна заплата е 89.70 лева;
- за месец ноември 2014г. (периода 01.11.2014г. -
28.11.2014г. – включително), при отработени 20 дни от 20 работни такива, брутна
заплата е 340.00 лева, а нетна заплата 257.93 лева.
За периода на претендирано трудово правоотношение:
22.10.2014г. – 28.11.2014г., трудовото възнаграждение е в общ размер брутно
458.26 лева, а нетно е 347.63 лева, както следва:
- за месец октомври 2014г. (периода 22.10.2014г. -
31.10.2014г.), при отработени 8 дни от 23 работни такива, брутна заплата 118.26
лева, а нетна заплата е 89.70 лева;
- за месец ноември 2014г. (периода 01.11.2014г. -
28.11.2014г.- включително), при отработени 20 дни от 20 работни такива, брутна
заплата 340.00 лева, а нетна заплата е 257.93 лева.
Трудово възнаграждение, съгласно Установен при
ответника запис в трудовата книжка
Съгласно запис в трудова книжка (л.81), трудовото
правоотношение е прекратено на 21.11.2014г. Трудовото възнаграждение, съгласно
записа в трудовата книжка е следното:
- за месец октомври 2014г. (периода 22.10.2014г. –
31.10.2014г.), при отработени 8 дни от 23 работни такива, брутна заплата е
118.26 лева, а нетна заплата е 89.70 лева;
- за месец ноември 2014г. (периода 01.11.2014г. –
21.11.2014г.- включително), при отработени 14 дни от 20 работни такива, брутна
заплата е 238.00 лева, а нетна заплата е 180.55 лева.
За периода на трудово правоотношение 22.10.2014г. –
21.11.2014г., по данни от трудова книжка, трудовото възнаграждение е в общ
размер брутно 356.26 лева, нетно 270.25 лева, както следва:
- за месец
октомври 2014г. (периода 22.10.2014г. – 31.10.2014г.), при отработени8 дни от
23 работни такива, брутна заплата е 118.26 лева, а нетна заплата е 89.70 лева;
- за месец ноември 2014г. (периода 01.11.2014г. –
21.11.2014г.- включително), при отработени 14 дни от 20 работни такива, брутна
заплата 238.00 лева, а нетна заплата е 180.55 лева.
Претендирано трудово възнаграждение изчислено на база
Трудов договор № 487/17.10.2014г. и Справка от НАП от 17.10.2014г. до
28.11.2014г.
- за месец октомври 2014 (периода 17.10.2014г. –
31.10.2014г.), при отработени 11 дни от 23 работни такива, брутна заплата е
162.61 лева, а нетна заплата е 198.00 лева;
- за месец ноември 2014г. (периода 01.11.2014г. –
28.11.2014г.- включително), при отработени 20 дни от 20 работни такива, брутна
заплата 340.00 лева, а нетна заплата е 257.93 лева.
За периода на подаденото в НАП трудово правоотношение
17.10.2014г. до претендираната крайна дата 28.11.2014г., трудовото
възнаграждение е в общ размер брутно 502.61 лева, нетно 381.28 лева, както
следва:
- за месец октомври 2014г. (периода 22.10.2014г. –
31.10.2014г.), при отработени 8 дни от 23 работни такива, брутна заплата е
162.61 лева, а нетна заплата е 123.35 лева;
- за месец ноември 2014г. (периода 01.11.2014г. –
28.11.2014г.- включително), при отработени 20 дни от 20 работни такива, брутна
заплата 340.00 лева, а нетна заплата е 257.93 лева.
Трудово възнаграждение изчислено на база Трудов
договор № 487/17.10.2014г. и Справка от НАП - от 17.10.2014 до установена дата
в трудова книжка за прекратяване на трудовото правоотношение 21.11.2014г.
Съгласно запис в трудова книжка (л.81), трудовото
правоотношение е прекратено на 21.11.2014г. Трудовото възнаграждение изчислено
на база Трудов договор № 487/17.10.2014г (л.56) и Справка от НАП - от
17.10.2014г. до установена дата в трудова книжка за прекратяване на трудовото
правоотношение 21.11.2014г. е следното:
- за месец октомври 2014г. (периода 17.10.2014г. –
31.10.2014г.), при отработени 11 дни от 23 работни такива, брутна заплата е
162.61 лева, а нетна заплата е 123.35 лева;
- за месец ноември 2014г. (периода 01.11.2014г. –
21.11.2014г.- включително), при отработени 14 дни от 20 работни такива, брутна
заплата е 238.00 лева, а нетна заплата е 180.55 лева.
За периода на трудово правоотношение, съгласно
трудовия договор 17.10.2014г. - 21.11.2014г., по данни от трудова книжка,
трудовото възнаграждение е в общ размер брутно 356.26 лева, нетно 270.25 лева,
както следва:
- за месец октомври 2014г. (периода 22.10.2014г. –
31.10.2014г.), при отработени 8 дни от 23 работни такива, брутна заплата е
118.26 лева, а нетна заплата е 89.70 лева;
- за месец ноември 2014г. (периода 01.11.2014г. –
21.11.2014г.- включително), при отработени 14 дни от 20 работни такива, брутна
заплата е 238.00 лева, а нетна заплата е 180.55 лева.
В ответното дружество е начислено трудово
възнаграждение за периода на трудово правоотношение, както следва:
- за месец октомври 2014г. - БРВ в размер на 162.61
лева, сума за получаване 123.35 лева, след удръжка на всички дължими осигурителни
вноски, здравни осигуровки и ДДФЛ, при МОД 414 лева.
- за месец ноември 2014г. - БРВ в размер на 170.00
лева, сума за получаване 128.97 лева, след удръжка на всички дължими
осигурителни вноски, здравни осигуровки и ДДФЛ, при МОД 414 лева.
ПО ВТОРИ ВЪПРОС:
За 19 календарни дни, командировъчните пари, съгласно
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина са в размер на
513 евро (1003.34 лева по курс на БНБ).
От 22.10.2014г. до 13.11.2014г.-включително са 23
работни дни и съгласно чл.24, чл. 33 от Приложение № 3 към чл. 31, ал. 1
от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и Заповед
103/22.10.2014г., командировъчните пари са в размер на 621 евро (1214.57 лева
по курс на БНБ).
На 22.10.2014г. в Касова книга е отбелязано срещу
името на ищеца 300 евро и 100 лева срещу името и сумите има подпис.
След взимане предвид сумите от касовата книга 300 евро
и 100 лева (686.75 лева по курс на БНБ), сумите са следните:
- за 19 календарни дни дължимите командировъчни пари
са в размер на 316.66 лева;
- за 23 работни дни и съгласно чл.24, чл. 33 от
Приложение № 3 към чл. 31, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина и Заповед 103/22.10.2014г., дължимите командировъчните
пари са в размер на 527.82 лева.
ПО ТРЕТИ ВЪПРОС:
Обезщетение на основание член 214 от КТ за
претендирания период от 13.11.2014г. - 28.11.2014г. (12 работни дни) е в брутен
размер 177.39 лева и сума за получаване 159.65 лева.
Обезщетение на основание член 214 от КТ за установения
в ответното дружество чрез трудова книжка период от 13.11.2014г. - 21.11.2014г.
(7 работни дни) е в брутен размер 103.48 лева и сума за получаване 93.13 лева.
ПО ЧЕТВЪРТИ ВЪПРОС:
Трудов договор 487/17.10.2014г. (л.56) е сключен на
основание чл.68, ал.1, т.1 във връзка с чл.70, ал.1 от КТ, със срок на
изпитване в полза на работодателя. При така описаните данни, ССЕ счита, че
трудовият договор не е срочен и не се дължи обезщетение по реда на член 221,
ал.4 от КТ.
При определяне на Трудов договор 487/17.10.2014г.,
като срочен, то обезщетението по реда на чл. 221, ал.4 би било следното:
- за претендирания период от 28.11.2014г.
(претендирана дата на прекратяване на трудовото правоотношение) до 29.12.2014г.
(дата на исковата молба), брутна сума е 266.08 лева и сума за получаване (нето)
е 239.47 лева;
- за претендирания период от 21.11.2014г. (дата
установена чрез трудова книжка за прекратяване на трудово правоотношение) до
29.12.2014г. (дата на исковата молба), брутна сума е 339.99 лева и сума за
получаване (нето) е 305.99 лева;
- за претендирания период от 28.11.2014г.
(претендирана дата на прекратяване на трудовото правоотношение) до 17.04.2015г.
(дата на изтичане на 6 месечния изпитателен срок), брутна сума е 1507.82 лева и
сума за получаване (нето) е 1357.04 лева;
- за претендирания период от 21.11.2014г. (дата
установена чрез трудова книжка за прекратяване на трудово правоотношение) до
17.04.2015г. (дата на изтичане на 6 месечния изпитателен срок), брутна сума е
1581.73 лева и сума за получаване (нето) е 1423.56 лева.
ПО ПЕТИ ВЪПРОС:
Към дата на експертизата документите не са предадени
на ищецът.
Претендираното обезщетение член 226, ал.1, т.1 и т.2
от КТ, изчислено от 28.11.204г. до дата на изготвяне на експертизата
(16.04.2015г.-включително) е в брутен размер на 1197.39 лева и сума за
получаване в размер на 1197.39 лева.
Претендираното обезщетение член 226, ал.1, т.1 и т.2
от КТ, изчислено от 21.11.204г. (установена дата на прекратяване на трудовото
правоотношение) до дата на изготвяне на експертизата (16.04.2015г.-включително)
е в брутен размер на 1271.30 лева и сума за получаване в размер на 1271.30
лева.
ПО ШЕСТИ ВЪПРОС:
Съгласно трудовия договор, сключен между страните,
брутното трудово възнаграждение при пълен месец е 340.00 лева при 0г., 0м.,
0дни трудов стаж.
При данни показани в Трудов договор 487/17.10.2014г.:
- Национален код по икономическа дейност НКИД 49.41
Товарен автомобилен транспорт
- код на длъжността 8332-2006 Шофьор,
товарен автомобил (международни превози)
и МОД 2014 следва, че минималният осигурителен доход за 2014г. е 414.00 лева.
Нетното трудово възнаграждение при пълен месец е
257.93 лева, след удръжка на всички дължими осигурителни вноски, здравни
осигуровки и ДДФЛ.
По делото е представено обр. УП-3, издадено от „С.К.“
ЕООД *** в полза на Б.И.А., в който се удостоверява, че ищецът е работел в
ответното дружество при 8-часов работен ден, като шофьор на товарен автомобил
за периода от 22.10.2014г. до 18.11.2014г. или общо за 26 дни.
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал до
разпит свидетели на страните. От показанията на свидетелите, осигурени от
ищцовата страна се установява следното:
Свидетелят Б.Г.Д. твърди, че мината година около 15
септември ходил с ищеца в град Б., по повод кандидатстване за работа. В град Б. се срещнали с човека, който му
предлагал работа. Твърди, че присъствал на тази среща. Били тримата, заедно с
Б. и собственика на фирмата, на който знаел само името - П.. Същият показвал на
ищеца с какви камиони се управляват, какви товари се карат, в кои държави, т.е.
обяснявал каква ще е работата. Описва управителя на фирмата, като много вежлив.
На срещата не се съставили никакви документи, Б. не е представял молба за
постъпване на работа, даже му било казано, че като попълва документи за работа
да си изкара свидетелство за съдимост. Твърди, че след това отново ходил с Б.
***, около месец октомври 2014г., за да си вземе същият кола, която бил я
оставил там, когато тръгнал на курс. Придружил го с автомобила си, защото не се
знаело дали неговата кола ще може да запали. В разговор с ищеца узнал, че
започнал в дружеството, но в течение на обстоятелства го оставили в Г., на
някаква бензиностанция. Подробности не знам. Влезли с Б. в двора на фирмата, но
му направило впечатление, че П. имал много арогантно държание към двамата.
Гонел ги, сочел, че не били никакви, за да влизат, да излизат, той щял да ги
покани. Излезли отвън и чакали. След известно време едно момче повикало Б.,
двамата влезнали вътре и след което Б. излязъл с колата си. Не е видял Б. да
носи документи, но казал, че вътре е подписал някакъв протокол за получаване на
колата си.
Свидетелят С.Б.С., майка на ищеца твърди, че синът й
края на миналата година работел в транспортна фирма *****” като шофьор –
международен. Започнал работа на 22.10.2014г. На 22-ри сутринта тръгнал от къщи
за работа и на същата дата тръгнал за чужбина – А. и Г.. Поддържала ежедневно
връзка с него по телефона. В един момент, на 13.11.2014г. й се обадил по
телефона и й казал, че работодателят му го свалил от камиона. Попитала го каква
е причината. Казал, че причината била, че не е изпратил някакви ЧМР-та.
Попитала го - защо не ги е изпратил. Той отговорил, че не е знаел къде да ги
изпратил, звънял е, но никой не му се е обадил и никой нищо не му е казал,
съответно не знаел къде да ги изпрати. След това стоял на бензиностанция -
където бил свален, на паркинга. Времето било лошо, дъждовно, студено. Звъннала
на телефон 112. От там подала сигнал в полицията и за съдействие потърсила и
адвокат М.. Работодателят му го е оставил на улицата, без нищо. Твърди, че
тръгнала да търси пари, за да може да му ги изпрати. По банков път му захранила
картата, необходима за нощувката. На другия ден трябвало да търси превоз.
Ходила до автогара ЮГ П., за да пита за превози, но казали, че нямат от там
превоз. В същото време, Б. се запознал или видял някакви българи на
бензиностанцията, които му дали някакъв телефон, на който той да се обадил на
фирма „И.”. Наложило се отново да търси пари, за да му ги изпрати, за да може
да се върне. На 16-ти вечерта се прибрал с „И.” – автобусна фирма до С.. От С.
до П. хванал автобус и от автогарата до тях с такси. Като се прибрал в къщи,
лявата ръка на Б. между палеца и показалеца била хлътнала от силния стрес.
Наложила се операция. Твърди, че синът й не познавал никой от фирма *****”,
контактувал е само с П.Т.. Като се върнал в България се обадил на П., но
последният държал много неприличен тон по телефона. Синът й отишъл до фирмата,
когато трябваше да си вземе автомобила. Автомобилът си го взел на 28.11.2014г.,
като са му дали един приемо-предавателен протокол за това.
От показанията на свидетелите, осигурени от ответната
страна се установява следното:
Свидетелят Г.П.П., в трудови правоотношения с
ответника твърди, че миналата година, месец септември-октомври, есента, имали
проблеми с един шофьор, тъй като не си изпълнявал поставените служебни задачи
своевременно, закъснявал на адреси, не изпращал нужните документи до офиса в
България, за да се изготвят фактури и за да може да си получат парите във връзка
с извършената работа. Присъствал на разговор между него и г-н Т., в който той
отказал да изпраща тези документи и се наложило да пътуват до Г., за да си
вземат камиона. Всички автомобили на фирмата имали джи-пиес система за
проследяване, съответно координирали от офиса, къде се намира камиона. Намерили
камиона някъде около Ф. на паркинг, на който имало бензиностанция. Камионът бил
паркиран и отключен, шофьора го нямало. Отишли в Г. трима човека – заедно с г-н
Т. и колегата му С. С.. Т. потърсил на бензиностанцията или на паркинга
лице, което е отговорник и което казвало – кой, къде да спира камионите.
Съответно Т. довел такова лице – германец, с него говорил Т. на немски, без
преводач. В негово присъствие отворили камиона, вратата била отключена,
ключовете били вътре. Твърди, че, когато се тръгне от България се издавал
протокол с нужен инвентар, който всеки камион трябва да го има, на всеки водач
се зачислявали тези неща. Това били: предпазна каска, предпазни очила, обувки,
пожарогасители - 2 броя, аптечка, триъгълник, крик, ключ за гуми, гаечни
ключове - комплект, комплект отверки, колани за обезопасяване на товарите,
трисчотки за колани, ъгли за коланите да не се уврежда стоката. Протоколът се
подписвал от водача и от негова страна или от склададжията. В случая носел
празен протокол, за да отметне какво има. Констатирали доста липси, неогледан
външен вид на камиона, доста занемарен, нивото на маслото било под минимума и
трябвало да се долее, някои от крушките на фаровете бяха изгорели и трябвало да
се подменят. Липсите ги констатирахме в краен протокол в България. Твърди, че
ищецът доста зле изпълнявал служебните си задължения. Колегата, който му
намирал заявките и му поставял конкретните задачите констатирал системни
закъснения. Сочи, че изготвили протокол, че си получава личния автомобил
невредим и в състояние както го е оставил. Казал му да посети офисът им да си
оправят всички нужни документи. Твърди, че от този случай, имали проблеми с
няколко фирми, не си получили парите, ставало въпрос за сумата от над 1000
евро, поради неизпратени документи, не фактурирана услуга. Това трябвало да го
направи водача да изпрати документите и на база на тях трябвало да се изготви
фактурата, документите са ЧМР – товарителница. Твърди, че на паркинга в Г. не
се видели с шофьора и през цялото време не са го напускали и не се срещнали с
него.
Свидетелят Х.Г.Х., в трудови
правоотношения с ответника на длъжност „лице по безопасност и здраве” твърди,
че назначили ищеца на работа по трудов договор. Документите, които представили
били - лична карта, шофьорска книжка, но трудова книжка не представала, при
постъпване на работа. Съответно след като не представил трудова книжка те му
издадали нова от фирмата. Б. работел при тях около месец. Той не се явил за
приключване на трудовото му правоотношение, а беше поканен от управителя на
фирмата г-н Т.. По пощата му изпратила трудовата книжка, заповедта за
прекратяване и трудовия договор, и ведомостите за работна заплата. Той отказвал
да ги получи, пратките се връщали. При самото тръгване за чужбина му се давал
служебен аванс от заплатата в размер на 300 евро. Не си направил отчета при
връщането му от чужбина.
Свидетелят В.А.А., в трудови правоотношения с ответника, на
длъжността „спедитор“ твърди, че контактувал с ищеца само по телефон. Б. работел
като шофьор. Неговите задължения били да товари и разтоварва на посочени от
него адреси. Повечето доставки били със срок. Имали вътрешно фирмен регламент
за документите, свързани с товаренето. Това касаело срокове, в които шофьорът,
трябвало да си праща документите на определен адрес – през два, през три дни,
зависи от документите. Те били свързани с товарите - това били ЧМР,
товарителници, палетни листове. Известно му било, че с него имал проблеми
дотолкова, че закъснявали с доставките и проблем имали с документите, които той
не изпращал. Това водело до забавяне на плащания, а понякога и до глоби, когато
документите не били навреме доставени. На шофьорите предоставяли пликове с
написан адрес до който трябвало да пристигнат документите. Те трябвало да
поставят марка и да ги пуснат в пощенска кутия. Тъй като това се приемало като
фирмен разход и се поема като такъв, ако предоставят фактура или сметка за
марки. Всичко което са платили с лични
средства. Тези триста евро, които били давани на шофьорите били за техни, лични
разходи.
По делото е представена кореспонденция, с която
управителя на ответното дружество е поканил ищеца да се яви в офиса на фирмата
за уреждане на отношенията, относно трудовото правоотношение (лист 72 и 76 от
делото). Удостоверено е с разписки от куриерска фирма Е., за отказ получаване
на кореспонденция, изпратена от „С.К.“ ЕООД *** до Б.И.А..
Други
доказателства от значение по делото не са представени.
Въз
основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи от правна страна:
Съдът
намира, че между страните - Б.И.А. и
„С.К.“ ЕООД *** е било налице трудово правоотношение. Ищеца е била назначен на
работа в ответното дружество и правоотношенията между страните са били
прекратени именно по реда на трудовото законодателство. Предвид изложеното
настоящия спор се явява трудов спор, следва да бъде разглеждан като такъв и
претендираните права произтичат от едно съществувало между страните трудово
правоотношение.
По иска с
правно основание член 245, ал. 2 от КТ
Съгласно член 245, ал. 2 от КТ във връзка с член 128
от КТ - работодателят е длъжен да плаща на работника или служителя договореното
възнаграждение за извършена работа в установените срокове. Безспорно е
установено, че към датата на подаване на исковата молба, ответникът не е
изплатил своевременно и в пълен размер дължимите трудови възнаграждения за
месеците октомври и ноември 2014г. Размера на исковата претенция безспорно е
установен от заключението на вещото лице, съгласно което: в ответното дружество е начислено трудово
възнаграждение за месец октомври 2014г., като чиста сума за получаване в размер
на 123.35 лева и за месец ноември 2014г. – чиста сума за получаване 128.97
лева. Претенцията на ищеца за месец октомври 2014г. е в размер на 150 лева, а
за месец ноември – 300 лева. Към хода на устните състезания исковата претенция
за дължимо и неизплатено трудово възнаграждение на ищеца се явяват основателни,
но за доказана до размера, установен от вещото лице.
Ето защо, съдът намира иска за заплащане на дължимото
трудово възнаграждение за посочените два месеца за основателни и доказани до
размера установен от вещото лице, като за разликата до пълно предявения размер
от 450.00 лева, иска следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
По иска с
правно основание член 215 от КТ
При иск с правно основание член 215 от КТ, в тежест на
ищеца е да установи наличието на основания за плащане на претендираните от него
командировъчни суми, както и техния размер.
Съгласно посочената разпоредба, при командироване на
работник или служител, същият има право да получи освен брутното си трудово
възнаграждение, още и пътни, дневни и квартирни пари, при условия и размери,
определени от Министерски съвет. По силата на тази законова делегация, с ПМС №
72/1986г. е приета Наредба за командировките в страната.
По делото е представена заповед за командировка на
ищеца за периода от 22.10.2014г. от 05.12.2014г. Следователно, за претендирания
период от 19 дни (22.10.2014г. – 13.11.2014г.) за работодателя е възникнало
задължението да заплати на ищеца командировъчни пари, за да компенсира
неудобствата, който работникът търпи при изпълнение на задача извън мястото на
работа и местоживеенето си.
От заключението на вещото лице, по допуснатата ССЕ се
установи, че за периода от 22.10.2014г. до 13.11.2014г.-включително, съгласно
чл.24, чл. 33 от Приложение № 3 към чл. 31, ал. 1 от Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина и Заповед 103/22.10.2014г.,
командировъчните пари са в размер на 621 евро или 1214.57 лева по курс на БНБ.
Изхождайки от доказателствената тежест, ищецът следва
да установи точния размер на претенцията. В тази връзка от ангажираните писмени
и гласни доказателства, съдът приема, че авансово ищеца е получил част от
полагаемите му се командировъчни средства. Аргумент в тази насока са
констатациите на вещото лице по приетото заключение, в което се сочи, че на
22.10.2014г. в Касова книга е отбелязано срещу името на ищеца, получени срещу
подпис от същото на 300 евро и 100 лева. Ведомостите не са оспорени от ищцовата
страна, нито са ангажирани доказателства за оборване на тези обстоятелства (в
това число и гласни). Напротив, от показанията на свидетелите, ангажирани от
ответната страна, а именно – свидетелят Христина Христева се установява, че при
самото тръгване за чужбина на ищеца му е даден служебен аванс от заплатата в
размер на 300 евро.
Съгласно заключението на вещото лице, след взимане
предвид сумите от касовата книга за дадени 300 евро и 100 лева, предоставените
командировъчни в лева възлизат на 686.75 лева по курс на БНБ.
За процесния период, съгласно чл.24, чл. 33 от
Приложение № 3 към чл. 31, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина и Заповед 103/22.10.2014г., дължимите командировъчните
пари са в размер на 527.82 лева.
В тежест на ответното дружество е да установи
изплащането на дължимото обезщетение, което в хода на делото не е сторено.
Претенцията на ищеца се явява основателна, но за доказана до размера, установен
от вещото лице.
Ето защо, съдът намира иска за заплащане на
обезщетението по член 215 от КТ за основателно и доказано до размера установен
от вещото лице, възлизащ на 527.82, като за разликата до пълно предявения
размер от 1214.57 лева, иска следва да се отхвърли, като неоснователен и
недоказан.
По иска с
правно основание член 214 от КТ
Обезщетението за незаконно
отстраняване на работа представлява репарация за вредите, които работникът
търпи от незаконното отстраняване от работа и санкция за работодателя, който
незаконно го отстранява, за периода на незаконното отстраняване през
времетраене на трудовия договор.
Следва да се има предвид
разликата между незаконно отстраняване на работа и временното отстраняване от
работа.
Временното отстраняване от работа е акт на
работодателя, с който временно се преустановява изпълнението на трудовото
правоотношение, но без същото да се прекратява и през време на което работникът
е лишен от получаване на трудово възнаграждение. В тежест на работодателя е да
докаже, че отстраняването на ищеца от работа е на законно основание
извън посочените в член 199 от КТ случаи.
От обстоятелствата, наведени в
исковата молба, ищецът твърди, че 13.11.2014г. докато бил спрял с камиона на
паркинг на магистралата в близост до Ф. на М., Г., пристигна лично
работодателят му с друг камион и шофьор, наредил му по най-бързия начин да
напусне камиона, като се казал насред пътя в чужда страна сам, без пари, лични
вещи и в безизходица. Ответникът не оспорва датата и факта, че взел камиона от
чужбина, но твърди, че ищецът своеволно е напуснал повереното му МПС, оставяйки
го без надзор.
Така или иначе, става ясно, че
с взимането на товарния автомобил от държането на ищеца, работодателят му е
преустановил изпълнението на трудовото правоотношение.
По делото не се твърди, а и не
са ангажирани доказателства - до прекратяване на трудовия договор на
18.11.2014г. (датата, която безспорно е приета за такава от страните в хода на
делото), ищецът да е имал желание да продължи да изпълнява служебните си
задължения и да не е допускан на работа. В действителност, налице са обтегнати
отношения между служител и работодател, но няма изявена воля за продължаване
престирането на труд. Поведението на работодателя, сочи на това, че същият е
преустановил изпълнението на трудовото правоотношение, но без същото да се
прекратява към 13.11.2014г. То е прекратено в по-късен момент.
Това означава, че при наличие
на валидно трудово правоотношение между страните, при което ищецът е започнал
да престирал, труда си като шофьор, на 13.11.2014г. работодателят е създал
пречки на ищеца да упражнява правото си на труд, отстранявайки го от
автомобила, който той е управлявал.
Незаконното отстраняване от
работа според задължителната съдебна практика е налице при явяване на работника
в готовност за работа дори само един единствен път. В конкретния
случай, по делото не се твърди, нито са ангажирани доказателства, ищецът да е
проявил желание да бъде допуснат до работното си място, където да престира
правото си на труд, след отстраняването му от управление на МПС-то работодателя
му в чужбина. Единствените ангажирани доказателства са за това, че ищецът е
отишъл до базата на ответното дружество, за да си вземе личния автомобил. Т.е.,
в случая е недоказано обстоятелството – ищецът да се явил на работното място с
готовност за изпълнение на трудовите си задължения. Предвид
изложеното, искът се явява изцяло неоснователен и недоказан и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
По иска с
правно основание член 221, ал. 1 от КТ
Съгласно член 221, ал. 1 от
КТ, при прекратяване
на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие, в
случаите по член 327, ал.
1, т. 2, 3, работодателят му дължи
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието.
В
конкретния случай, трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание
член 71, ал. 1 от КТ, а именно - до изтичане на срока за изпитване страната, в
чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие.
Трудовият договор на ищеца е бил сключен по член 70 от
КТ, който е самостоятелен вид трудов договор. При трудовият договор със
срок за изпитване страните през времето на изпитване имат всички права и
задължения, както при окончателен трудов договор според член 70, ал.3 от КТ.
Договорът по член 70 от КТ, както и окончателният
договор са самостоятелни и независими един от друг. Страните по време на
действие на трудовия договор по член 70 от КТ са имали права и задължения по
срочен трудов договор.
Уволнение при
срочен трудов договор не е основание за възникване на правото на обезщетение.
Няма законова презумпция за настъпването на имуществени вреди от него. Те
трябва да бъдат доказани, както и причинно-следствената връзка с прекратяване
на трудовият договор, което е в тежест на претендиращия обезщетението
работодател. По делото не са събрани доказателства, установяващи
настъпването на вреда, която е следствие от уволнението на работника и
обезщетение не се дължи на работодателя, с оглед което настоящият иск като
неоснователен следва да се отхвърли.
По иска с правно
основание член 226, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ
Правото по член 226, ал. 1 от КТ, касае иск за
имуществени вреди. Съгласно член 226, ал.3 от КТ, законодателят изрично е
определил какво се дължи по ал.1 и по ал.2 на същия текст, като по ал.1 са
включени и неимуществените вреди, а по ал.2 те са изключени. Според посочената
разпоредба, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за
вредите, причинени на работника или служителя поради: неиздаване или
несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти
свързани с трудовото правоотношение.
В тежест на работника или служителя е да
докаже претърпените вреди – както претърпяната имуществена загуба, така и
пропуснатата полза.
Ищецът е описал конкретни действия в исковата молба, с
които ответника да го е увредил и които най-общо могат да се определят като
неизпълнение на императивни разпоредби на КТ, досежно задълженията на
работодателя да извърши определени удостоверителни функции и действия в
резултат, на които на ответника да не му е издадена заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение, или да не са му оформени необходимите документи,
свързани с осигурителните му права.
Видно от ангажираните доказателства по делото,
безспорно се установи, че на Заповед № 388/17.11.2014г. липсва подпис на ищеца,
както и копие от кореспонденция, удостоверяваща, че ищецът е отказал да приеме
поща, в която се съдържа сочения документ. Така или иначе до прекратяване на
трудовото правоотношение се е достигнало, като страните приемат за безспорно,
че същото е прекратено на 18.11.2014г. По делото не са представени
доказателства относно оформяне на документи, касаещи осигурителните вноски
на ищеца, освен тези представени с личното трудово досие на ищеца, в които се
съдържа уведомление до РУ“СО“. От същото е видно издадено уведомление, касаещо
ищеца във връзка с член 8 от НИИПОПДОО и удостоверява наличието на сметка.
Приети като доказателство по
делото са справки за всички подадени уведомления към НАП, с които е
декларирано, както възникването, така и прекратяването на трудовото
правоотношение.
Съдът счита, че от събраните
по делото доказателства не може да се направи извод за действия от страна на
ответното дружество, касаещи неиздаване
или несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти
свързани с трудовото правоотношение и осигурителните му права. Съответно, по
делото не се
установяват и не се ангажират доказателства за неверните вписвания, касаещи
осигурителните права на ищеца, които да са довели до претърпени вреди или
пропуснати ползи.
Предвид изложеното, съдът
намира, че предявените искове за заплащане на обезщетения от страна на
ответника за претърпени имуществени вреди от ищеца в резултат на неиздаване или
несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти,
свързани с трудовото правоотношение и вписване на неверни данни в издадените
документи по член 226 ал.1 и ал.2 от КТ са неоснователни и недоказани и като
такива следва да бъдат отхвърлени.
По иска с
правно основание член 357 от КТ
Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да извърши
определени действия, а именно - да прекрати трудовото правоотношение между
страните, да му бъде издаден заверен препис от трудовия договор, заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение, оформена трудова книжка или аналогичен документ,
удостоверяващ трудовия му стаж в ответното дружество, като например УП 3,
извлечение от ведомостите за заплати за изплатени и не изплатените
възнаграждения и обезщетения.
От приетите доказателства по делото безспорно се
установи, че исканите документи са издадени от ответното дружество. В тази
връзка ответникът е направил опит да ги връчи на ищеца чрез куриер, но същият е
отказал получаването им. Факта на издаването им се удостоверява с представянето
по делото. По отношение на трудовата книжка - според разпоредбата на член 348
ал.3 от КТ, трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, който е
длъжен да я представя на работодателя при поискване. В чл.6 ал.2 от Наредбата
за трудовата книжка и трудовия стаж е предвидено задължение на работника или
служителя при прекратяване на трудовото правоотношение да представи трудовата
си книжка на работодателя за отразяване на данните, касаещи прекратеното
трудово правоотношение. Съдът счита, че от
събраните по делото доказателства не може да се направи извод за незаконно
задържане на трудовата книжка на ищеца, тъй като не се установи същата да е
съхранявана при работодателя. Ето защо, исковете, като неоснователни
следва да бъдат отхвърлени.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО
Ищецът претендира разноски за производството, поради
което на основание член 78, ал. 1 от ГПК и с оглед уважената част от исковете,
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски в размер
на 95.90 лева, съобразно представения списък
на разноските по член 80 от ГПК.
Ответникът претендира разноски за производството,
поради което, на основание член 78, ал. 3 от ГПК и с оглед отхвърлената част от
исковете, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника направените
разноски в размер на 594.45 лева, съобразно представения списък на разноските по член 80 от ГПК.
На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се
осъди ответника да заплати, с оглед уважаване на два от обективно предявените
искове, държавна такса по бюджета на ВСС, сметка на КРС в общ размер на 100.00,
както и направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер
на 70.00 лева, заплатени от бюджета на съда.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание член 128 от КТ, „С.К.“ ЕООД със
седалище и адрес на управление:***, ЕИК ****, представлявано от управителя
П.С.Т., ДА ЗАПЛАТИ на Б.И.А. *** с ЕГН ********** сумата 252.32 (двеста
петдесет и два лева и тридесет и две стотинки) лева, представляваща дължимо и
неизплатено трудово възнаграждение, помесечно, както следва - за месец октомври
2014г. в размер на 123.35 лева и за месец ноември 2014г. в резмер на 128.97
лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 29.12.2014г.
до окончателното плащане на сумата, КАКТО и за разликата над 252.32 лева до
пълния предявен размер от 450.00 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание член 215 от КТ, „С.К.“ ЕООД със
седалище и адрес на управление:***, ЕИК ****, представлявано от управителя
П.С.Т., ДА ЗАПЛАТИ на Б.И.А. *** с ЕГН ********** сумата 527.82 (петстотин
двадесет и седем лева и осемдесет и две стотинки) лева, представляваща
неизплатени командировачни за периода от 22.10.2014г. – 13.11.2014г., ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска - 29.12.2014г. до окончателното
плащане на сумата, КАКТО и за разликата над 527.82 лева до пълния предявен
размер от 1214.57 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ, предявения от Б.И.А. *** с ЕГН **********
против „С.К.“ ЕООД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ****, представлявано
от управителя П.С.Т., иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение на основание член 214 от КТ, поради това че бил незаконно отстранен
от работата си, за времето на незаконното му отстраняване, а именно от
13.11.2014г. до 28.11.2014г. в размер на брутното му трудово възнаграждение за
това време, а именно - за 12 дни, съставляващо сума в размер на 248.40 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното му изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ, предявения от Б.И.А. *** с ЕГН **********
против „С.К.“ ЕООД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ****, представлявано
от управителя П.С.Т., иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение на основание член 221, ал. 1 от КТ, изчислимо в размер на
действителните вреди за времето, през което останал без работа, а именно - до
17.04.2015г., което от 28.11.2014г. до 17.04.2015г., съставляващи четири месеца
и половина или четири и половина БТВ или сума в размер на 1863
лева, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното му изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ, предявения от Б.И.А. *** с ЕГН **********
против „С.К.“ ЕООД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ****, представлявано
от управителя П.С.Т., иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение на основание член 226, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за неизпълнение на
задължението за своевременно и точно издаване на документите, свързани с
трудовото правоотношение, както и за вписването на неверни данни в издадените
документи, изчислими от деня на прекратяване на трудовия договор, а именно - за
периода от 28.11.2014г. до 16.04.2015г. в размер на 1197.39 лева и за периода
от 21.11.2014г. до 16.04.2015г. в размер на 1271.30 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ, предявения от Б.И.А. *** с ЕГН **********
против „С.К.“ ЕООД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ****, представлявано
от управителя П.С.Т., иск с правно основание член 357 от КТ за задължаване на
ответника да прекрати трудовото правоотношение между страните, да бъде издаден
на ищаца заверен препис от трудовия договор, заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение, оформена трудова книжка или аналогичен документ,
удостоверяващ трудовия му стаж в ответното дружество, като например УП 3,
извлечение от ведомостите за заплати за изплатени и не изплатените
възнаграждения и обезщетения, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 1 от ГПК, „С.К.“
ЕООД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ****, представлявано от
управителя П.С.Т., ДА ЗАПЛАТИ на Б.И.А. *** с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 95.90
лева.
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 3 от ГПК, Б.И.А. ***
с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „С.К.“ ЕООД със седалище и адрес на
управление:***, ЕИК ****, представлявано от управителя П.С.Т. направените по делото разноски в размер на 594.45
лева.
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 6 от ГПК, „С.К.“
ЕООД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ****, представлявано от
управителя П.С.Т., да заплати по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд град К., държавни такси в размер на 100.00 лева.
ОСЪЖДА „С.К.“ ЕООД със седалище и адрес на
управление:***, ЕИК ****, представлявано от управителя П.С.Т. да заплати по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд град К., разноски в размер
на 70.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен
съд П., в двуседмичен срок от обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.