№ 19651
гр. София, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110104301
по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ..... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответника П. Г. П. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....., като
той не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана
на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга дялово
разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия в случай, че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени
задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от
10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок
от публикуване на общата фактура на интернет – страницата на продавача, като за
публикуването се съставят протоколи от нотариус. Допълва, че ответникът не е погасил
процесните вземания, поради което претендира от него сумите, както следва: 2 031,29 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.;
397,69 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия
за периода от 16.10.2019 г. до 20.09.2022 г.; 30,94 лв., представляваща цена на услуга дялово
разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.09.2020 г., както и 7,64 лв., представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на услуга дялово разпределение за периода от
01.10.2019 г. до 20.09.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.09.2022 г. до окончателното им заплащане,
за които суми по ч. гр. дело № 53188/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.10.2022 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът П. Г. П. е подал отговор на исковата молба, с
1
който оспорва исковете по основание и размер. Излага твърдения, че в рамките на исковия
период до жилището му не е доставяно твърдяното количество топлинна енергия, чиято
стойност да се равнява на посочената от ищеца сума. Сочи, че не се доказва качеството на
услугата, чиято цена се претендира от него, а освен това в общите условия на ищеца липсват
данни относно параметрите на сделката, поради което същата е без предмет, респ. е
недействителна. Оспорва сключването на валиден договор с ищеца с предмет доставка на
топлинна енергия в рамките на исковия период, тъй като не е подавал молба – заявление за
откриване на партида на негово име. Оспорва качеството на предоставяната топлинна
енергия, съответстваща на БДС за топлопреносната мрежа. Оспорва наличието на законен
уред за търговско измерване на топлинната енергия и топлата вода, както и на топломер на
входа на жилището. Позовава се на изтекла 3-годишна погасителна давност. С тези
съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.... изразява становище, че в рамките
на исковия период услугата дялово разпределение е била законосъобразно извършвана.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно
задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в
претендирания размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото съдът приема, че в рамките на исковия период
ответникът П. Г. П. се явява пасивно легитимиран да отговаря за вземанията за цена на
топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи процесния имот. Това
е така, тъй като от представения договор за покупко-продажба на жилище № 118, том
VI/1990 г., сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ (л. 92 от делото), който съгласно т. 6 от същия
има силата на нотариален акт за собственост, се установява, че на посочената в него дата -
10.07.1990 г. П. Г. П. и .... са придобили собствеността върху новопостроено жилище № 31,
находящо се в ...., заедно с таванско помещение № 4 и 1,825 % идеални части от общите
части на сградата, като видно от представеното писмо на Столична община, р-н „Люлин“ (л.
18 от делото), жилищен блок № 351 е идентичен с блок със строителен № 35, поради което
съдът приема, че имотът, предмет на придобивната сделка от 10.07.1990 г., съответства на
2
процесния такъв, за който се отнасят настоящите искови претенции. На следващо място, от
представения дубликат на удостоверение за сключен граждански брак, издадено от
Столична община, р-н „Възраждане“ (л. 142 от делото) става ясно, че купувачите по
горепосочената сделка са встъпили в брак помежду си на 28.11.1971 г., за което е съставен
акт за брак № 1371/28.11.1971 г., който няма данни впоследствие да е бил прекратен, въз
основа на което може да се приеме, че към момента на изповядването й – 10.07.1990 г. те
също са били в брак помежду си. В чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. /действащ към момента на
осъществяване на придобивната сделка от 10.07.1990 г./ се предвижда, че правата върху
вещи, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос,
принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити.
Съгласно ал. 3 на същата разпоредба съвместният принос се предполага до доказване на
противното. Ето защо, следва да се направи извод, че въз основа на сделката от 10.07.1990 г.
ответникът П. Г. П. и съпругата му Вергиния Г.а Якимова се легитимират като собственици
на апартамента, придобивайки го при условията на съпружеска имуществена общност – арг.
чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. Ето защо, при липсата на данни за осъществяването впоследствие
на други юридически факти, довели до промяна в правата върху него, съдът прави извод, че
включително и в рамките на исковия период – от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. ответникът се
явява титуляр на правото на собственост върху него и то при условията на съпружеска
имуществена общност. На основание чл. 32 СК отговорността му следва да бъде ангажирана
изцяло, доколкото данните по делото сочат, че процесният апартамент № 31 е придобит от
него по време на брака му с Вергиния Якимова, т. е. при условията на съпружеска
имуществена общност, а това означава, че се касае за разход за задоволяване на нуждите на
семейството, който двамата съпрузи следва да понесат солидарно. Нещо повече, прави
впечатление, че за доказване на основанието на предявените искови претенции от страна на
ищеца е представена и декларация с вх. № ЮИ-82/28.03.1998 г. (л. 82-88 от делото), с която
ответникът П. П. е декларирал пред данъчната служба на Столична община собствеността
върху недвижим имот – апартамент № 31, находящ се в ....., с посочено придобивно
основание „договор № 118/10.07.1990 г.“ В декларацията е вписано, че имотът е съсобствен
между ответника и още едно лице – съпругата на декларатора, което е в подкрепа на вече
възприетия по-горе правен извод относно титулярството на правото на собственост върху
него.
Тук следва да се отбележи, че ирелевантно се явява обстоятелството сключен ли е
изричен писмен договор с ищеца, респ. подал ли е ответникът молба за откриване на
партида на негово име, тъй като нормативната уредба в областта на енергетиката обвързва
качеството потребител единствено с наличието на право на собственост или ограничено
вещно право на ползване, а в случая първото измежду двете е установено по делото. Нещо
повече, данните по делото сочат, че за титуляр на партида с аб. № 200513 е вписано именно
името на ответника, посочено в представените от „.... справки за използвана топлинна
енергия.
С оглед на изложеното, съдът приема, че ответникът П. Г. П. се явява страна по
облигационното правоотношение с ищеца във връзка с доставката на топлинна енергия,
чието основно задължение е да заплаща цената на същата, както и цената на извършената в
тази връзка услуга за дялово разпределение.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е
3
предложила сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период той е бил собственик на
процесния апартамент № 31, притежаван при условията на съпружеска имуществена
общност, съдът прави извод, че между него и ищеца е възникнало договорно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 20.09.2002 г., списък към него и
договор от 01.10.2002 г. (л. 19-23 от делото), справки за използвана топлинна енергия (л. 95-
119 от делото), а и с оглед изложеното от вещото лице в констативната част от
заключението по съдебно-техническата експертиза, по делото се установява, че етажните
собственици в сградата, находяща се на адрес: ...., са възложили извършването на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач - „.... (в качеството му на
правоприемник на „....).
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ..., е измервана
чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на
всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество.
Изяснява се, че през процесния период в имота на ответника са начислявани суми за
отопление, битово гореща вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как се
формират те, достигайки се до крайния извод, че това е ставало съобразно изискванията на
действащата нормативна уредба. Така, сумите за отопление са начислявани въз основа на
показанията от 4 броя отоплителни тела и една щранг лира, сумите за битово гореща вода
въз основа на данните от 2 броя водомери в кухнята и банята, а сумите за топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, са начислявани на база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката
за дялово разпределение към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. - между абонатите
съобразно пълния отопляем обем на имота - 204 куб. м. и този на етажната собственост – 11
329 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла
индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на
което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна
енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума.
При анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия
период, експертът е достигнал до извод, че общият топломер в абонатната станция е
преминал изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН,
като от страна на ответника не са ангажирани доказателства за опровергаване на този извод.
В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
4
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. В
случая, експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответника количество
топлинна енергия за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на 2 104,16 лв.,
представляваща сбор между прогнозно начислените суми по фактури, като посочената
стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
Изрично по време на изслушването си в открито съдебно заседание на 28.09.2023 г. вещото
лице заявява, че в сградата се е извършвал ежемесечен отчет по реални данни, поради което
няма суми за изравнение, което е в съответствие с чл. 155, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Нещо повече,
посочената по-горе стойност отразява в най-пълна степен реално доставеното количество
топлинна енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за
измерване. Ответникът П. П., който носи тежестта за доказване, не установява възраженията
си за допуснати нарушения в качеството на предоставяната услуга и несъответствието й с
БДС. Ето защо, при така установените количества топлинна енергия, доставени в
процесната сграда – етажна собственост, правилното начисляване на топлинната енергия за
имота и заключението по съдебно-техническата експертиза, че дяловото разпределение е
правилно извършено, ищецът е доказал количеството на доставена топлинна енергия,
стойността на която се определя съобразно установените от ДКЕВР цени.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от посочената
по-горе сума от 2 104,16 лв. ответникът дължи да заплати, като в тази връзка бъде
разгледано своевременно релевираното в отговора на исковата молба възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК
на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага 3-годишната давност. Предявяването на
иска спира течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в
съда на 30.09.2022 г., а за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и
7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната
давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва не след и на 30.09.2019 г., а след и
на 23.07.2019 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се претендират вземания за цена
на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., като съгласно чл. 33, ал. 1
от приложимите към релевантния период общи условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в
сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са
платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, а не от датата на
публикуване на общата фактура на интернет – страницата на продавача, както се поддържа
в обстоятелствената част на исковата молба. Следователно, действително е налице изтекла
погасителна давност на вземането за м. май 2019 г., тъй като то е станало изискуемо на
15.07.2019 г., т. е. преди 23.07.2019 г., поради което е обхванато от изтекла погасителна
давност. Прави впечатление обаче, че съгласно данните, отразени в таблицата от
заключението по съдебно-техническата експертиза процесните месечни задължения за цена
на топлинна енергия, чиято обща стойност се равнява на посочената по-горе сума от
2 104,16 лв., са били начислявани едва от м.06.2019 г., а не от м.05.2019 г., което месечно
задължение съдът прие за погасено по давност. Изложеното представлява допълнително
основание за недължимост на същото, без обаче такъв извод да влияе на крайната стойност
на задължението за цена на топлинна енергия за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г.,
5
равняваща се на общата сума от 2 104,16 лв. Съдът намира обаче, че последната следва да се
намали със сумата от 101,62 лв., на колкото според заключението на вещото лице по
съдебносчетоводната експертиза се равнява разликата в цената, вследствие намалението на
същата, обхващащо част от исковия период.
Ето защо, съдът приема, че общият размер на задълженията за цена на топлинна
енергия за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., които съдът прие, че не са обхванати от
изтекла погасителна давност, възлиза на 2 002,54 лв., до който размер предявеният главен
иск за цена на топлинна енергия се явява основателен и следва да бъде уважен, като се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 2 031,29 лв., или за размера от 28,75
лв., и за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода от
01.08.2019 г. до 30.09.2020 г., чиято стойност съгласно данните в таблица № 3 от
заключението по съдебносчетоводната експертиза се равнява на сумата от общо 39,14 лв.
Това е така, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и на чл. 10 от общите условия на договорите между ..... и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Ето защо, ищецът ..... се легитимира като носител на вземането за цена на
извършваната услуга дялово разпределение, чиято стойност не се твърди и не се доказва да е
била заплатена от ответника. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност
следва да се отбележи, че в общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на
това задължение, поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69,
ал. 1 ЗЗД. Следователно, погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на
възникване на задължението, при което най-ранното месечно задължение - това за м.08.2019
г. се счита за възникнало на 31.08.2019 г., или същото е станало изискуемо на 01.09.2019 г.,
т. е. след 23.07.2019 г., поради което нито то, нито последващите такива, включени в
рамките на исковия период, не са обхванати от изтекла погасителна давност.
Следователно, претенцията на ищеца за цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.08.2019 г. до 30.09.2020 г., претендирана от него в по-малък размер от 30,94
лв., също се явява доказана, поради което предявеният главен иск е основателен и следва да
се уважи изцяло.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 30.09.2022 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Ето защо, за
вземанията за цена на топлинна енергия за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., които
съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава /така решение № 4273 от 16.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. №
11883/2019 г./. По изложените съображения, определена по реда на чл. 162 ГПК съдът счита,
6
че размерът на лихвата за забава върху главното задължение за цена на топлинна енергия за
периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., попадащо в обхвата на общите условия от 2016 г.,
се равнява на сумата от 367,47 лв., начислена за претендирания период от 16.10.2019 г. до
20.09.2022 г., до който размер предявеният акцесорен иск за лихва за забава следва да бъде
уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 397,69 лв., или за
размера от 30,22 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 30.09.2022 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава
върху главното задължение за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 7,64 лв. за
периода от 01.10.2019 г. до 20.09.2022 г. се явява неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец следва да се присъдят направените
разноски в производството по ч. гр. дело № 53188/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, както
и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които съответно
възлизат на 96,66 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и
679,29 лв. – платена държавна такса, депозити за СТЕ и ССчЕ, депозит за издаване на СУ,
както и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален размера
юрисконсултското възнаграждение на заявителя-ищец в двете съдебни производства на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ
и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалните му представители, както и липсата на фактическа и правна сложност на
делото, характеризиращо се с обичайна продължителност за дела от този тип. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника не следва да се присъждат разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, тъй като той не претендира, а и не доказва извършването на
такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ....., ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: .... срещу П. Г. П., ЕГН **********, с адрес: ....., ап. 31 установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П. Г. П. дължи на ..... сумата от 2 002,54 лв., представляваща
цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се в ....., за периода
от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г.; сумата от 30,94 лв., представляваща цена на услуга дялово
разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.09.2022 г. до
окончателното им заплащане, както и сумата от 367,47 лв., представляваща лихва за забава
върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 16.10.2019 г. до 20.09.2022 г.,
за които суми по ч. гр. дело № 53188/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед
7
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.10.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 2 002,54 лв. до пълния предявен размер от 2
031,29 лв., или за размера от 28,75 лв., и за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г.; иска за
лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 16.10.2019 г.
до 20.09.2022 г. за разликата над уважения размер от 367,47 лв. до пълния предявен размер
от 397,69 лв., или за размера от 30,22 лв., както и иска за лихва за забава върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 7,64 лв. за периода от
01.10.2019 г. до 20.09.2022 г.
ОСЪЖДА П. Г. П., ЕГН **********, с адрес: ....., ап. 31 да заплати на ....., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 96,66 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 53188/2022 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 679,29 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца .... – „.....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8