Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

25.05.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

27.04

Година

2022

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл Шефки Мария Божкова

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Росица Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

33

по описа за

2022

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Д.М.Ю. от ***, против Решение № 3/19.01.2022 г., постановено по АНД № 279/2021 г. по описа на Районен съд – Момчилград. Твърди, че с цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 21-0303-000436/20.10.2021 г., издадено от началник РУ към ОДМВР гр.Кърджали, РУ-Момчилград, с което на Д.М.Ю. от ***: по т. 1 е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП и по т. 2 е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за това, че на 30.07.2021 г. в *** като водач на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ***, поради движение с несъобразена скорост между блоковото пространство, на десен завой, губи контрол над автомобила и предизвикал ПТП, блъскайки паркирани МПС, след което напуска мястото на произшествието без да уведоми контролните органи.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Момчилград е незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалния закон.

Излага съображения, че първоинстанционният съд неправилно е установил обстоятелствата по делото, което е довело до постановяване на неправилно съдебно решение. Счита, че в обстоятелствената част на издаденото наказателно постановление и цитираните нарушени разпоредби на същото съществувало съществено разминаване и несъответствие, което водело до неяснота относно това, каква разпоредба на закона е нарушил и какво наказание му е определено за това конкретно посочено „нарушение“. Твърди, че в обстоятелствената част на НП било описано, че е тестван с техническо средство Дрегер 7510, фабричен номер ***, тариран до месец 11.2021 г., който отчел положителен резултат 1.89 промила на хиляда, както и че му бил издаден талон за медицинско изследване № *** и 7 бр. стикери с номинал № ***, което нямало никакво отношение към описаните нарушения и посочени наказателни разпоредби на ЗДвП. В разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗДвП, посочена като нарушена от жалбоподателя, било регламентирано, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са пострадали хора: а) да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи; б) да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи, В конкретния случай, видно от всички писмени и гласни доказателства, по безспорен начин било установено, че по време на възникването на въпросното ПТП не е имало пострадали хора, а само материални щети. Това от своя страна водело до неправилна квалификация на нарушението описано в обстоятелствената част на НП и съответстващата на него разпоредба. Счита, че за така описаното нарушение била неотносима разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗДвП. Това обуславяло незаконосъобразност на НП и съответно на решението, с което същото било потвърдено.

Във връзка с горното релевира доводи за нарушено право на защита.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 3/19.01.2022 г., постановено по АНД № 279/2021 г. по описа на Районен съд – Момчилград, след което да постанови решение, с което да отмени Наказателно постановление № 21-0303-000436/20.10.2021 г., издадено от началник РУ към ОДМВР гр.Кърджали, РУ-Момчилград, в частта му относно приложението на чл. 123, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗДвП.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозира становище, в което изцяло поддържа жалбата си и моли за решение, с което да бъде отменено НП в частта му, касаеща нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗДвП.    

Ответникът по касация – началник РУП към ОДМВР гр.Кърджали, РУ-Момчилград, не депозира отговор по жалбата, препис от която му е надлежно връчен от първоинстанционния съд. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Окръжна прокуратура – Кърджали, чрез прокурор Г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на Районен съд - Момчилград да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и постановено при липса на съществени нарушения на процесуалните правила. Релевира съображения, че районният съд е изложил мотиви, които съответстват на наличните доказателства и обосновават извода, че процесните нарушния са безспорно осъществени от жалбоподателя.   

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

 В конкретния случай се обжалва частично решението на районния съд, а именно в частта му с която е потвърдено НП по т. 2, с която на касатора е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП. 

Релевирания от касатора довод за нарушение на материалния закон, по съществото си се явява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява основателна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд Момчилград е потвърдил Наказателно постановление № 21-0303-000436/20.10.2021 г., издадено от началник РУ към ОДМВР гр.Кърджали, РУ-Момчилград, с което на Д.М.Ю. от ***: по т. 1 е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП и по т. 2 е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за това, че на 30.07.2021 г. в *** като водач на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ***, поради движение с несъобразена скорост между блоковото пространство, на десен завой, губи контрол над автомобила и предизвикал ПТП, блъскайки паркирани МПС, след което напуска мястото на произшествието без да уведоми контролните органи.

Видно от мотивите на обжалваното решение, районният съд е приел, че от доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението административно нарушение. Обсъдил е показанията на свидетелите В. Г., Г. Х. и А. М., които изцяло е кредитирал като логични, последователни и кореспондиращи по между си. В тази връзка е посочил, че в производството се доказало по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил процесните нарушения на ЗДвП, а именно предизвикал е ПТП, от което са настъпили материални щети, след което е напуснал мястото, без да изчака пристигането на органите на МВР. С оглед това е приел, че наложените наказанията съответстват на обществената опасност на деянията и дееца, поради което е потвърдил обжалваното наказателно постановление.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на Д.М.Ю. от ***, са основателни, респ. налице е основание за отмяна на обжалваното решение, в частта му с която е потвърдено НП по т. 2, с която на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. В останалата си част съдебният акт не обжалван в законоустановения срок и е влязъл в законна сила, респ. не е предмет на касационна проверка.  

Наказателното постановление в частта му, с която на Д.М.Ю. е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП, е незаконосъобразно. В тази връзка, като е потвърдил НП в посочената част, районният съд е постановил решение в противоречие с материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено, поради следните съображения:

Нормата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП, въвежда задължение за водача на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са пострадали хора, да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.

Санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. за водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.

Анализът на съдържанието на горецитираните норми, обосновава следните изводи:

Разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е санкционна и като такава същата само сочи вида и размера на наказанията, които следва да понесе водачът на МПС, който е нарушил задълженията си като участник в ПТП, но без да определя състава на конкретното нарушение, за което се ангажира административнонаказателната отговорност. Безспорно е, че нормата е приложима за всяко едно от допуснатите от водача нарушения на задълженията по чл. 123, ал. 1 от ЗДвП, които са релевантни за различни хипотези на нормата: т. 1 - общо задължение за всички водачи, участници в ПТП; т. 2 - вменени задължения при наличие на пострадали хора и т. 3 - задължения при наличие единствено на материални щети.

В конкретния случай административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП, която норма въвежда задължение на водача на МПС, участник в ПТП, да остане на мястото и изчака пристигането на органите на МВР, но което задължение възниква тогава, когато при ПТП има пострадали хора. С други думи, с неоставането на мястото на произшествието и съответно неизчакването на органите на МВР, като поведение на водач на МПС при ПТП, жалбоподателят би осъществил състава на нарушение на горепосочената норма, ако при ПТП са пострадали хора. В настоящия случай обаче, видно от съдържанието на АУАН и НП, поведението на Д.М.Ю. е описано като нарушение на задълженията му като участник в ПТП, при което са настъпили материални щети. 

Предвид горното, то се налага изводът за несъответствие между фактическото осъществяване на процесното деяние и приетата от административно наказващия орган правна квалификация на административното нарушение. От друга страна вмененото административно нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП е и недоказано, тъй като в конкретния случай не само не са налице данни, но не се и твърди, че от ПТП са пострадали хора.

Въведеното в акта за нарушение и наказателното постановление словесно описание на нарушението по т. 2, евентуално би могло да се квалифицира като нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, но не и като такова по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП. Подвеждането на съответното действие или бездействие на лицето под съответната материалноправна норма се явява от съществено значение за законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето. Предвид това, след като АНО е дал погрешна квалификация на нарушението, то налице е незаконосъобразност на НП, поради противоречието му с материалния закон.     

С други думи, след като на посочената от АНО дата и място, при настъпилото ПТП с управлявания от Д.М.Ю. автомобил, не са пострадали хора, то не е налице нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП от обективна и субективна страна, поради което и ангажирането на  административнонаказателна отговорност на касатора на основание  чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на горната разпоредба, е незаконосъобразно. Като не е съобразил всичко това районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, в противоречие с материалния закон, поради което първоинстанционният акт в обжалваната му част следва да бъде отменен, след което да се постанови решение по същество, с което се отмени процесното наказателно постановление в частта му по т. 2, с която наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

За прецизност следва да се отбележи, че в конкретния случай за районния съд е било неприложимо, предвиденото в чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, правомощие да измени НП като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.  Никъде в АУАН и в НП не са описани правнорелевантните факти от състава на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, свързани с липсата на съгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с него, както и уведомяването на съответната контролна служба за неговото настъпване. С други думи налице са обстоятелства, които не са включени във фактическия състав на обвинението, поради което би било недопустимо да се измени наказателното постановление чрез подвеждане на извършеното нарушение под друга правна норма.

Независимо от изхода на делото, тъй като не се сочат доказателства за разноски и не се претендират разноски от страна на касатора, такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 3/19.01.2022 г., постановено по АНД № 279/2021 г. по описа на Районен съд – Момчилград, в обжалваната част, с която е потвърдено Наказателно постановление № 21-0303-000436/20.10.2021 г., издадено от началник РУ към ОДМВР гр.Кърджали, РУ-Момчилград, в частта по т. 2, с което на Д.М.Ю. от *** е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0303-000436/20.10.2021 г., издадено от началник РУ към ОДМВР гр.Кърджали, РУ-Момчилград, в частта по т. 2, с което на Д.М.Ю. от *** е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.