МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 7 постановена на 28.03.2017г.
по
НОХД №
377 / 2016г. по описа на Районен Съд – Гълъбово
Обвинението е срещу подсъдимия Д.Д.П. с ЕГН **********, роден на ***г.
в гр.Х., живущ ***, , българин, български гражданин, със средно образование,
работи като м.м. в „В.С.“ ООД – гр.С.З., неженен, неосъждан, за това,
че:
1. В края на месец Януари 2015г.
до края на месец Януари 2016г., в с.М., общ.Г., в условията на продължавано
престъпление многократно /неустановен брой пъти/ се съвкупил с ненавършилата 14
/четиринадесет/ годишна възраст Ц.М.Д. /родена на ***г./, и извършеното не
съставлява престъпление по чл.152 от НК – престъпление по чл.151, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК.
2. През месец Февруари 2016г., в с.М., общ.Г., като пълнолетно лице без
да е сключило брак, заживял съпружески с ненавършилата 14 /четиринадесет/
годишна възраст Ц.М.Д. /родена на ***г./, престъпление по чл.191, ал.3, вр.
ал.1 от НК.
След направено искане от подсъдимия Д.П. и
защитника му за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и седма и по –
специално по чл.371, т.2 от НПК, съдът с определение допусна производството по
делото да се разгледа по реда на тази глава.
Гражданско-правни
претенции в наказателното производство не са предявени и не са приети за
съвместно разглеждане в съдебното производство.
Представителят
на Районна прокуратура - Гълъбово поддържа обвиненията срещу подсъдимия Д.П. - както по отношение на фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната
квалификация на деянията, като излага доводи за
доказаност, както от обективна, така и от субективна страна на престъпленията.
Счита, че с оглед признанието на фактите от страна на подсъдимия и спецификата
на производството по реда на чл.371, т.2 от НПК, спрямо него следва да бъде
наложено наказание за всяко от тях при условията на чл.58а от НК.
Подсъдимия Д.Д.П.
с ЕГН ********** призна фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на
съдебните прения поддържа казаното от защитника му, като допълва, че съжалява
и моли съда да постанови присъда, с която да му наложи минимално наказание.
Защитникът на
подсъдимия Д.П.– адв.Б.Б. – АК – Ст. Загора, моли съда да наложи наказание в
минимален размер - при условията на чл.58а от НК.
Съдът, като взе предвид направените самопризнания от подсъдимия и
събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които подкрепят
самопризнанията му, при условията на чл. 373, ал.3 от НПК, ведно със
становищата и доводите на страните, намери за установена следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдъимия Д.Д.П. ***. Свидетелката Ц.М.Д. /родена на ***г./ до края на м.Януари
2016г. живеела заедно с майка си – св.Т.Ж.С. ***. Св.Т.С. живее във фактическа раздяла с бащата на св.Ц.Д. –
М.Д.С., като последният живее в с.М., общ.Г..
В края на м.Ноември 2014г.,
малолетната тогава св.Ц.Д. се запознала с подс.Д.Д.П.. При едно от гостуванията
в с.М., общ.Г. - в края на м.Януари 2015г., малолетната тогава св.Д. отишла на гости в дома
на подс.П.. Подс.П. се съвкупил с ненавършилата 14 (четиринадесет) годишна възраст св.Ц.М.Д.. От края на м.Януари 2015г. до
м.Февруари 2016г., подс.П. многократно осъществил съвкупление с малолетната св.Д..
Тези съвкупления подс.П. осъществявал при всяко едно от гостуванията на св.Д. ***.
В началото на м.Февруари 2016г.
малолетната тогава св.Д. установила, че е бременна. След установяване на
бременността на малолетната св.Ц.Д. в началато на м.Февруари 2016г. подс.П.
заживял с нея съпружески в дома си в с.М., общ.Г.. На 29.08.2016г.,
непълнолетната св.Ц.Д. родила дете от мъжки пол, което е припознато от обв.Д.Д.П..
По описания начин, с деянията си от
субективна и обективна страна, подс.Д.П. е осъществил престъпните състави на
чл.151, ал.1, във вр. чл.26, ал.1 от НК и на чл.191, ал.3, във вр. ал.1 от НК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът приема за
установена въз основа на събраните по делото доказателства – самопризнанията на
подсъдимия Д.П. - по реда на чл.371, т.2 от НПК и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а именно: Справка за
съдимост на Д.Д.П. с рег. № *****., изд. от БС при РС-Г.; Постановление за
образуване на досъдебно производство с № *******. от 18.11.2016г. на РП-Г.;
Справка с рег.№ ************ относно извършена проверка по постановление ***********
от РП гр.Г. от мл.експерт ПИ Д.Д. при РУП-Г. до Началника на РУП-Г.;
Постановление за извършване на предварителна проверка с № ********** от
10.10.2016г. на РП-Г.; Сигнал от Директора на ДСП – Г. до РП-Г. с вх.№ *********
от 28.09.2016г.; Обяснение – 2 /два/ броя; Постановление с рег.№ ***************
от С.И.,*** – 2 /два/ броя; Докладна записка с УРИ: ************ относно работа
по Постановление № *********** на разсл.полицай С..И. *** до Началника на РУП-Г.; Искане за определяне на адвокат за осъществяване
на правна помощ с рег.№ *********** от разсл.полицай Ст.И. *** до АС на АК-С.З.;
Постановление за предоставяне на правна помощ на разсл.полицай С.И. ***; Постановление за назначаване на особен представител
от разсл.полицай С..И. ***; Протокол за
разпит на свидетел – 3 /три/ броя; заверено копие от Удостоверение за раждане
на Р.Д.П., издадено въз основа на акт за раждане № ******** на О.гр.Д.;
заверено копие от Удостоверение за раждане на Ц.М.Д., издадено въз основа на
акт за раждане № ******** на О. гр.Шумен;
Писмо с УРИ: *********. на Началника на РУП-Г. до Началника на РУП – Д.,
ведно с 1 /един/ брой призовка; копие от Докладна записка с рег.№******** на
П.Т. – ПИ при РУП-Д. до Началника на РУП-Д.; Писмо с рег.№ ********** на
Началника на РУП-Г. до Д. „СП“ гр.Г.; Писмо с рег.№ ********* на Началника на
РУП-Д. до РУП-Г.; Докладна записка с рег.№ ********** от ПИ при гр.“ТП“ – РУП-Д.
до Началника на РУП-Д., ведно с 1 /един/ брой призовка; заверено копие от Писмо
с УРИ: ********* на Началника на РУП-Г. до Началника на РУП-Д.; Писмо с вх.№ *************
относно детето Ц.М.Д. от Д. „С.П.-Г.“ , ведно със Социален доклад до РУП-Г.;
Характеристична справка за Д.Д.П. *** – 2 /два/ броя; Справка за съдимост с
рег.№ ************ на Д.Д.П.,***; Искане
за изготвяне на справка за съдимост с рег.№ *********** на разсл.полицай С.И. ***
до БС при РС-Г.; Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на Д.Д.П.; Постановление за привличане на обвиняем; Протокол за разпит на обвиняем и Заключително
постановление, а така също и от показанията на свидетелите Ц.М.Д., Т.Ж.С. и Ж.Н.Т.,
дадени в хода на досъдебното производство.
В
съвкупността си показанията на всички свидетели са последователни,
непротиворечиви, логични и кореспондиращи с целокупния доказателствен материал.
По делото не се установиха доказателства противни на така възприетата
фактическа обстановка, което да налага отделното им обсъждане.
Съдът при
преценката на самопризнанията на подсъдимия, намери, че същите се подкрепят от
събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, поради
което обяви, че ще ги ползва при постановяване на присъдата си, без да събира
доказателства за тези факти.
Цитираните
доказателства и доказателствени средства дават основание на съда да направи
единствения възможен извод относно главния факт в процеса – има ли извършено
престъпление и кой е неговият автор – подсъдимия Д.Д.П. с ЕГН ********** е автор на процесните
деяния, което мотивира съда да приеме, че обвиненията срещу него са доказани по
несъмнен начин.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така
установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и
безспорен начин, че подсъдимият Д.Д.П. с ЕГН
********** е извършил престъплението по чл.151, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Подсъдимият Д.П. многократно е осъществил полово съвкупление с
малолетно лице от женски пол – Ц.М.Д., на 13
години, след съгласието на последната, поради което деянието му не съставлява престъпление по чл.152
от НК. Д.П. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.151, ал.1 от НК. Съгласно чл.151 ал.1
от НК, полов контакт с лице под 14 годишна възраст е наказуемо деяние. Съгласието на малолетната Ц.Д., в случая е
ирелевантно.
Престъплението
е извършено при пряк умисъл, тъй като подс.П. е бил наясно с факта, че Ж.Д. е
на 13 години, т.е. е малолетна. Подсъдимия Д.П. е
съзнавал обществено - опасния характер на деянието, предвиждал е обществено - опасните
му последици и е искал и пряко е целял тяхното настъпване.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и
безспорен начин, че подсъдимият Д.Д.П. с
ЕГН ********** е извършил и престъплението
по чл.191, ал.3, вр. ал.1 от НК.
От обективна
страна, подс.Д.П. е осъществил всички признаци на състава на посоченото
престъпление, тъй като през месец Февруари
2016г. в с.М., общ.Г., като пълнолетно лице, без да е сключил брак, заживял съпружески
с ненавършилата 14 (четиринадесет) годишна възраст Ц.М.Д. – родена на ***г.
Подсъдимият П.
към момента на извършване на деянието е бил пълнолетен, а св.Д. е била на 13
години. Установява се от доказателствата по делото, че от тогава двамата са
осъществявали полови контакти и са живеели като съпрузи. От субективна страна
деянието е извършено при форма на вината - пряк умисъл. В този период св.Д.
установила, че е бременна. Подс.П. е съзнавал, че св.Д. не е навършила 14
години, но въпреки това живял с нея съпружески. Това се установява от всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства, включително и от обясненията
на подсъдимия. Подсъдимият е съзнавал общественоопасният характер на деянието и
последиците му и въпреки това е искал и целял настъпването им.
ОТНОСНО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
вида и размера на наказанията за всяко от извършените от подсъдимия
престъпления, съдът се съобрази с двата основни принципа, върху които е изградена
наказателно–правната ни система-принципа на законоустановеност и принципа на
индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в
чл.36 НК.
1. Относно
престъплението по чл.151, ал.1, във вр. чл.26,
ал.1 от НК.
Относно
първия принцип – на законоустановеност на наказанието - в специалния текст на
НК е предвидено наказание лишаване от свобода от две до шест години - за
престъплението по чл.151, ал.1 от НК.
С оглед
спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка,
обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му
за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия Д.П.,
съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – чистото му съдебно минало,
направените самопризнания пред органите на досъдебното производство и
критичното отношение към извършеното деяние. Отегчаващи – деянието е извършено
многократно.
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК,
относима към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.
Воден от
гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на
подсъдимия Д.П., наказание по общия ред на чл.54 от НК – при превес на смекчаващите
обстоятелства - ориентирано към минималния размер, предвиден за престъплението,
а именно „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, което на основание
чл.373, ал.2 НПК, във връзка с чл.58а от НК, намали с една трета, поради което
му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години.
Съдът, на основание чл.66, ал.1 НК отложи изпълнението на
така наложеното наказание с изпитателен срок от 4 /четири/ години.
Така
индивидуализираното по вид и размер на подсъдимия Д.П.,
наказание, съдът намира, че ще съдейства за поправянето на подсъдимия и за
постигане на поставените от закона превантивни цели, както по отношение на
него, така и по отношение на останалите членове на обществото - чл.36, ал.1 от НК.
2. Относно
престъплението по чл.191, ал.3, във вр. ал.1
от НК.
Относно първия принцип – на
законоустановеност на наказанието - в специалния текст на НК е предвидено
наказание лишаване от свобода от две до пет години - за престъплението по чл.191, ал.3, вр. ал.1 от НК.
С оглед
спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка,
обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му
за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия Д.П.,
съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – чистото му съдебно минало,
направените самопризнания пред органите на досъдебното производство и
критичното отношение към извършеното деяние. Отегчаващи – не бяха отчетени.
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК,
относима към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.
Воден от
гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на
подсъдимия Д.П., наказание по общия ред на чл.54 от НК – при превес на смекчаващите
обстоятелства - ориентирано към минималния размер, предвиден за престъплението,
а именно „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, което на основание
чл.373, ал.2 НПК, във връзка с чл.58а от НК, намали с една трета, поради което
му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 4
/четири/ месеца.
Съдът, на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението
на така наложеното наказание с изпитателен срок от 4 /четири/ години.
Така
индивидуализираното по вид и размер на подсъдимия Д.П.,
наказание, съдът намира, че ще съдейства за поправянето на подсъдимия и за
постигане на поставените от закона превантивни цели, както по отношение на
него, така и по отношение на останалите членове на обществото - чл.36, ал.1 от НК.
Съдът
намери, че по отношение на подсъдимия Д.П. са налице предпоставките на чл.25-23
от НК.
Престъпленията,
предмет на настоящето наказателно производство, за които съдът намери, че
подсъдимият Д.П. е виновен, са извършено в условията на реална съвкупност по
смисъла на чл.23, ал.1, предл. второ от НК – касае се за две отделни престъпления,
извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради
и което съдът, след като определи и наложи, наказание за всяко от тях, намери,
че следва да определи едно общо, най-тежко наказание измежду наложените му,
като най-тежкото наказание се явява “лишаване от свобода” за срок от 2
/две/ години.
Съдът, на
основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното общо наказание
с изпитателен срок от 4 /четири/ години
ПРИЧИНИ И
УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на престъплението са ниското правно съзнание на
подсъдимия и незачитане на елементарни морални норми.
Воден от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ Хр.Ангелов /