№ 143
гр. Сливен, 27.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и седми
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светослава Костова
при участието на секретаря Пенка Сп. И.а
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Костова Гражданско дело
№ 20222200100517 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът С. М. З.-К., редовно призована, не се явява. Вместо нея се явява
адв. А.Б. от САК, редовно преупълномощен, съгласно пълномощно с дата
26.04.2023 г.
Ответникът Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот
и Здраве АД, редовно призован, се представлява от А. М. АК - Стара Загора с
пълномощно по делото
Вещото лице Д. И. С., редовно призован, се явява лично.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ход на делото.
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на вещото лице изготвил назначената
по делото съдебно медицинска експертиза /СМЕ/, представена на 19.04.2023
г.
СТРАНИТЕ: Запознати сме с експертизата, нямаме възражение да се
изслуша вещото лице д-р С. в днешното с.з.
Самоличност на вещото лице:
Д. И. С. на 62 г., българин, бълг. гражданин, с висше образование,
женен, неосъждан, без родство и особени отношения със страните по делото.
1
ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, която носи по чл. 291 от
НК, обещава да даде заключение по знание и съвест.
РАЗПИТАН КАЗА: Представил съм писмено заключение, което
поддържам. Извършил преглед , съгласно определението на съда, на ищцата
К.. Констатациите от прегледа са отразени в заключението ми. Потвърждава
се в голяма степен информацията подадена и от ищцата и налична в
медицинските документи от материалите по делото. Установи се едно
значително възстановяване от получените увреждания на ищцата с леки
остатъчни оплаквания, които са непостоянни, появяващи се при малко по-
високи физически усилия, става въпрос за травмата на левия крак. В
материалите по делото, а и от данните дадени от ищцата, няма данни и
медицински документи, които да свидетелстват за извършена
рехабилитационна дейност. Самата ищца съобщава, че такава е извършвана
на частни начала, това е по нейни данни по време на прегледа.
Забавеното калосъобразуване - в медицинските документи има такава
констатация и такова понятие, загатнато според специалиста, който е
извършвал прегледа и я е наблюдавал във времето. В определението на съда
има такъв поставен въпрос и аз в заключението съм отговорил. Множество са
причините, които могат да доведат до забавено калосъобразуване. Конкретно
при един човек, при липса на заболявания е трудно да се даде точен отговор
коя точно причина е довела до забавеното костно срастване. Освен това в
практиката е прието за забавено костно срастване при дълги кости да се
говори едва след 6-я месец, ако то не е настъпило, тъй като казах този процес
може да бъде провокиран от множество фактори. Особено това се касае за
костите на подбедрицата на долните крайници на големия пищял,особено в
долната му трета. Това се обяснява с особеностите на кръвоснабдяването на
тази кост. При ищцата, и по нейни данни, е започнала самостоятелната си
походка около 8-мия месец без помощните средства, като постепенно
натоварването на травмирания крайник е било разрешено от 6-тия месец,
което формално погледнато наистина е налице забавено костно срастван, но
то е незначително и може да се дължи на множество фактори, както казах.
По принцип едно такова многофрагментно счупване на тази кост зараства
много дълго време, много често с усложнения. За щастие при ищцата не се
наблюдават такива, тя не съобщава такива. Съобщи единствено за тази
2
периодична болка и дискомфорт, който й причинява металния
остеосинтезиращ материал, заради което, по нейни данни, е планирана втора
операция за изваждането на металната пластина на големия пищял на левия
крак.
ПТП е било по време на ковид епидемията. Тогава съществуваха редица
ограничения, така че много вероятно причината да не й е била назначена
рехабилитация и тя да не е посещавала нарочно болнично заведение, е
напълно възможно да се крие в тази епидемия. Всички знаем как бяхме
изплашени. Всяка една оперативна интервенция е свързана с търпене на
болки и страдания, след нейното извършване. По време на операцията,
поради анестезията пациентът не изпитва болки, а при премахването на
остеосинтезиращия материал остават костни дефекти на местата на
винтовете, които са били завити в костта. Тоест там в тези части няма да има
първоначално кост, което нарушава цялостната стабилност и здравина на
костта, поради което след премахването на такава остеосинтезиращи
материали на пациент се препоръчва отново щадящ режим и период на
възстановяване, за да може да се възстанови здравината на костта,
включително и рехабилитация. За проблема с първия горен ляв зъб бе
съобщено от ищцата по време на прегледа. Той като травма не е отразен в
наличната по делото медицинска документация от ПТП до сега. Това е
обяснимо, заради тежките травми, които е получила и които са били
преобладаващи. По време на прегледа си личи, че е отчупена една малка част
от режещия ръб на коронката на зъба без да се достига до пулпата, поради
което целостта и формата на зъба са възстановени с композитен материал,
което е приблизително, но си личи, че там има налице възстановяване. Това
увреждане само по себе си представлява временно разстройство на здравето
неопасно за живота, поради малкия фрагмент отчупване от короната на зъба и
с методите на съвременната дентална медицина подлежи на възстановяване.
Разбира се е свързано и с разходи при всички случаи. Не съм констатирал, не
съм наблюдавал, не съм и търсил симптоми за стресово разстройство -
психологично и психиатрично, в резултат на травмата, тъй като те не са в
моята компетентност. При всички случаи се отразява това на с
психологическото състояние на пострадалия, особено при такива тежки
травми свързани с продължително възстановяване. Най-общо казано тези
натъртвания, локални контузионни промени видими и рентгенологични на
3
белите дробове, те са отзвучали сравнително бързо, без да дадат усложнения
от рода на посттравматична пневмония или изливи в гръдната кухина. Те
свидетелстват за травм,а и то не лека, в областта на гръдния кош, за което
свидетелства счупеното ребро вдясно. По-скоро счупеното ребро създава
затруднение в дишането, в срока посочен в отговора на въпроса. Тази
съчетана травма е била сравнително тежка, била констатирана лична картина
на травматичен шок, заради който ищцата е била хоспитализирана в
отделението по реанимация, а по-късно и в отделение за интензивно лечение
/ОИЛ/ до овладяването на тези признаци на шоково състояние, след което е
била преведена за продължаване на лечението в травматологичното
отделение. Няма данни в материалите по делото, както и от скритата анамнеза
по време на извършения преглед, за пълна загуба на съзнанието към момента
на травмата до степен на кома, което в действителност представлява
временна опасност за живота. Черепно мозъчната травма е била съпътствана с
частични степенни промени на съзнанието, но не и с пълна загуба на
съзнанието. Самата пострадала си спомня отделни моменти. От
свидетелските показания не се откриват данни за това ищцата да е била
изпаднала в безсъзнателно състояние. Сътресението на мозъка, което е
получила, само по себе си води до временна липса на спомен, не само
частичен, но и за по-дълъг период от време, но не е критерий за загуба на
съзнанието. Липсата на спомен се среща много често и при по-леки черепно
мозъчни травми. Ищцата е сравнително млада, така че при правилно
проведено лечение и съдействие от нейна страна е възможно
възстановяването й в значителна степен. Винаги счупването не е съвсем
безобидно и съществува вероятност да има една остатъчна болезненост при
по-голямо физическо натоварване. И към момента, може и да е по навик,
походката на ищцата е щадяща, самата започва да накуцва след по-
продължително време и разстояние, за което самата тя съобщава. Най-
вероятно по навик походката й все още е щадяща, казано направо пази си
крака. Костното срастване е дълъг процес, особено костното модулиране,
което възстановява костната структура. Костното срастване на основната
фрактура е факт и е налице. Съществува леко компрометиране на здравина на
костта след изваждане на метала. Това е процес, който в нормални граници
ще отнеме около 2-3 месеца, през което време ищцата трябва да щади
допълнително крайника, заради промените в костта. Както се вижда от
4
снимката има навити осем винта в нея. Предвид материалите по делото и от
медицинските документи приложени в делото може да се направи извод, че
ищцата активно е следяла своето състояние, което личи от амбулаторните
прегледи, които са извършвани периодично до м. май – юни, което е
свидетелство за нейна заинтересованост и съпричастие в оздравителния
процес.
Разликата от 1-2 дни при амбулаторните листи е за това, доколкото съм
запознат от практиката, че на единия ден се извършва преглед, а на
следващия и по-следващия ден, когато се събира ЛКК, която единствено има
право да издаде болничен лист за повече от 30 дни и да продължи такъв,
тогава пак се издава амбулаторен лист. Това обяснява разликата от 1-2 дни.
Вторият ден винаги е свърза с това, че ЛКК не заседава всеки ден. Затова се
получават тези близки дати в амбулаторни листи при различните лекари, а и
зависи кои от тях са включени в комисията на ЛКК. В делото има приложени
болнични листи, не е проблем да се види кои са датите и кои са лекарите,
които са ги подписали и са ги издали.
Тъй като за резеца няма медицински данни по делото, както казах и в
отговора си, налице е отчупване на режещия ръб на зъб 2/1, централният
резец на лявата редица зъби на горната челюст и той е възстановен с
композитен материал, това се вижда. Аз не мога да бъда категоричен дали
това е настъпило вследствие на ПТП, тъй като в медицинските документи по
делото никъде не се споменава за такъв зъб. Констатирал съм при прегледа,
че е налице такова счупване, но кога е настъпило е относимо.
На стр. 56 фактурата за консумативи и медикаменти - това са
болкоуспокояващи таблетки, които се изписват и такива се изпитват при
ПТП. Фактура № 342 – е относно антикоагулант, който се използва за
предотвратяване на тромбоза при фрактури. Остеосинтезният материал- това
е метал, те не се поемат от здравната каса, също е използван и имплантиран в
засегнатия крайник, за което има приложена фактура. Фактура № 343 касае
лекарства, които се използват при лечението. При такива тежки съчетани
травми винаги се изписват стомашни протектори, които потискат
производството на солна киселина. По данни от ищцата след 8 месеца тя има
самостоятелна походка без помощни средства, а натоварването на крайника,
заради констатиране и при съмнение забавено костно срастване й е
5
разрешено след м. Май. Това е трудно да се каже и е много относително
колко време е необходимо, тъй като за забавяно срастване на дългите кости се
говори едва след 6-месец. Тук има незначително забавяне. При останалите
травми, изключвайки счупването на големия пищял на левия крак, ищцата е
възстановена напълно. Освен желанието на пациентау премахването на
металния остеосинтезен материал се извършва или ако има усложнения, или
по преценка на наблюдаващия травматолог, че не съществува опасност за
компрометиране на фрактурата. Премахването на самата остеосинтеза води
до нарушаване на здравината на костта, което ще наложи тя да се съобразява
с това с поне още 2-3 месеца, докато се възстановят костите.
Възможно е счупването на резеца да бъде в резултат от това ПТП да е
настъпило, предвид останалите получени травми, които посочих по-горе, но
няма категорични данни за това в медицинските документи.
На в.л Д. И. С. да се изплати възнаграждение в размер на 521.00лв.,
съгласно представената Справка декларация от внесения депозит.
ЗАДЪЛЖАВА ответното дружество в 7-дневен срок да доплати 121.00
лв. по с/ка Депозити на СлОС, необходими за изплащане възнаграждението
на вещото лице, след което на вещото лице да се издаде РКО.
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на водените от ищцовата страна
свидетели.
Самоличност на свидетеля: н. И.А З.- 69 г., българин, бълг. гражданин,
средно образование, вдовица, неосъждана, майка съм на ищцата, желая да
свидетелствам.
ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност, която носи по чл. 290
от НК, обещава да говори истината.
РАПИТАНА КАЗА: Майка съм на С. К.. Сутринта около 10 – 11 ч.
внучката ми тръгна от Бургас, като ме предупреди, че иска нещо да ми
съобщи. Аз се учудих, защото знам, че е на работа, а в такъв ден тя си
пристига. Дойде си и ми каза, че е станала катастрофа с майка й. Отидохме с
нея до болницата. Дъщеря ми беше вече приета в Реанимация. Казаха ни, че е
в шоково състояние и че после ще ни кажат какви са контузиите. По-късно
разбрахме, че тя има счупване на крак, две ребра, охлузвания на носа, пукната
глава предният й зъб беше счупен и отлепен бял дроб. Стоя два дни в
6
реанимация. След това преместиха за операция на десния крак около, в
отделението стоя една седмица. После вече, като се прибра в къщи, аз я
обслужвах с подлога за по малка нужда. Дясното краче го снимах долу,
намерихме и количка, за да можем да я закараме по-голямата нужда до
тоалетната. Това продължи около 3 месеца Пред останалото време пак аз я
обслужвах за закуска, обяд, вечеря, къпане пране. Нощно време имаше
кошмари, беше видимо уплашена. Стряскаше се на сън, бълнуваше за
катастрофата. През тези 3 месеца веднъж й се случи така да получи нещо като
паник атака. Просто започна да вика „помощ не мога да дишам“. Аз се обади
на 112, но те не се отзоваха, защото аз им обясних за катастрофата. Тогава
беше и пандемията казаха ми да й давам кураж и какви хапчета да й даваме.
Аз бях доста изплашена. Вече след 3 месец ортопедите казаха, че трябва да се
прави раздвижване на крака. Беше пандемия от Ковид, никой не искаше да
идва, всеки се дърпаше. Съседката ми работи във Военна болница като
санитарка, тя се съгласи и идваше по 10 - 15 дни за раздвижване. В
продължение на цяла година дори сега при пресичането дъщеря ми се
страхува, аз я придружавам да пресича. Това е накратко казано. Три месеца
дъщеря ми беше на легло. След третия месец започнахме раздвижването, но
тя не можеше да става. След 1 месец започнахме да я придружаваме с една
патерица. Лекарите казаха й 30% - това означаваше, че трябва до 30% да
стъпва на стъпалото си. С патериците продължи да се придвижва до около 7-8
месец при раздвижването. Тя и сега си претътря крачето и към настоящия
момент не може добре да го движи. Когато виках Бърза помощ, не веднъж,
втори път се обадих за това, че тя е много уплашена и те ми казаха, че може
би е получила паник-атака. Дъщеря ми насън много се стряскаше, бълнуваше,
плачеше. Това беше преживяването от катастрофата, страха, то видимо си
личеше, че тя е уплашена. Тогава беше пандемията и за психолог или
психиатър не предприехме действия да търсим, да ходим на такъв. Към
настоящия момент тя получава атаки. Сега вече взехме решение, че трябва да
отиде, защото мислехме, че с времето може да отмине това нещо.Дъщеря ми
се страхува все още да не би да я блъсне кола. Като пресича, да не би да й се
случи отново нещо такова, защото това се е случило на пешеходна пътека,
това е внезапен удар и голям стрес. Към него момент ние дори не знаехме кой
е личният й лекар Тя дори нямаше личен лекар, до него момент не го е
посещавала, даже не знаеше коя е. Дъщеря ми работеше в хотел като
7
администратор, беше весел жизнен човек преди катастрофата. Сега е друг
човек, затворена е, кракът си още не може да движи добре. Не може да си
намери такава подходяща работа сега. Все още понякога казва, че има
кошмари, които просто й се повяват, самият удар на колата, стресът, който е
получила от него. Зъбът и кракът - това са белезите, това си остана, което й
личи. Белият дроб беше отлепен, но се възстанови. Зъбът и кракът са
нарушени, те си останаха като белези. Според мен не е възстановена към
настоящия момент напълно. Оплаква се при промяната на времето, кракът я
боли, не може права да стои по продължително време.
След катастрофата живеехме в едно домакинство с дъщеря ми двете.
На прегледите я придружавахме аз и един мой братовчед. За количката той ми
помогна, вземахме количка, за да я придвижваме до тоалетната. Оплетох гета,
която да слагаме на крака й. Съседката беше санитарка във военна болница и
знаеше къде да пипне крака, да го масажира и за рехабилитация. Долу в
стъпалото беше подуто, дъщеря ми не можеше да стъпва на него. Количката я
ползвахме за тоалетната за другата нужда. Попитахме какво значи 30 % -
това ни обясниха, че значи, че постепенно трябва да започне да стъпва на
крака си, да го натоварва по малко. Това продължи 3,4, 5 месеца, беше съвсем
трудно. За психичното й състояние не зная точно дали имаше лекарства.
Лекарствата бяха много, аз нито ги помня, нито нищо. Имаше от тях и за
белия дроб и много други. Психиатър не е посещавала дъщеря ми,
болкоуспокояващи е вземала. Питали сме лекарите какво трябва да пие за тия
безпокойството, което беше за през нощта да бъде по-спокойна, но не са
изписвани от лекар. Към момента й предстои операция, може би м. юни,
казаха й 1 г. и 8 месеца след операцията тогава трябва да се снемат гвоздеите.
Това е по препоръка на лекар. Тя е млада жена, вече самочувствието й е друго
с този крак. Самичка се придвижва за сега. Има патерица към момента, едната
патерица е до нея все още, с нея върви. Не работи, защото не може да стои
дълго време права, затова и не може вече в хотела да работи. Все още не може
да си намери работа.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетелката.
Самоличност на свидетеля:
в. К. к. – 25 г. българин, бълг. гражданин, средно образование, живее на
семейни начала, неосъждана, дъщеря съм на ищцата, желая да свидетелствам
8
Предупредена за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от
НК, обещава да говори истината.
РАЗПИТПА КАЗА: Дъщеря съм на С. К.. На 30.11.2021 г. майка ми ми
звънна в 2 ч. Преди това прочетох във фейсбук, че има блъсната жена на
пешеходна пътека. По него време майка ми се прибираше от работа. Първото
нещо, което ми мина през главата, че това да не е майка ми и към 2 ч. на обяд
ми се обади и потвърди, че е тя. Не отидох на място. Видях майка ми на
третия ден като я изписаха от реанимация. Тя ми се обади да отида да я видя в
отделението по ортопедия, защото тогава имаше и ковид пандемия. Пуснаха
ме. Майка ми беше с пукната глава, предният зъб беше счупен на половина,
кракът й беше на нещо като на стенд. Беше със счупено ребро, отлепен бял
дроб. Поискахме да я преместим на друго място в друга болница, но не
нипозволиха, защото ни обясниха, че може счупеното ребро да се забие в
белия дроб при евентуално преместване. Майка им остана 5 дни в Ортопедия.
След това я изписаха, не бях на изписването, тогава бях на работа. Видях я на
следващия ден след изписването. По принцип живеем с баща ми, но той
пътува в чужбина, няма го по 6 месеца. Тогава бяхме в дома на баба, там я
гледахме. Баба ми се грижеше за нея. Тя я хранеше, майка ми не можеше да
става, беше на подлога. Преобличаше я баба ми - гледане, хранене, сменяне
на подлога, даване на лекарства. Първите дни майка ми не се къпеше, нямаше
как да стане това нещо, изцяло баба ми се грижеше за нея някъде около 7-8
месеца, година може би. Сега психически не е много добре майка ми, ако
излезем някъде, не иска да пресича сама на пешеходна пътека. Изпада в
някакви паники да не вземе пак някоя гола да я блъсне. Страхува се. От
катастрофата помни, че се е събудила долу на земята в насрещното платно и
че е имало много хора около нея, които са я завили с якета. Сама не желае да
пресича, когато е на разходка. Казва : „ не мога сама, не искам сама“. Реално
тя не може са излезе сама навън като нормален човек. Не работи, защото ако
трябва да стои права, кракът я заболява много и отделно на колкото
интервюта да отиде, като разберат, че е претърпяла ПТП не желаят
работодателите да я вземат на работа. Сега куца, не ползва патерица, не е
напълно възстановена.
На интервюто минава, отива за един ден на работа и хората виждат, че
не може да стои дълго време права. Самостоятелно започна да ходи мога да
9
кажа, че някъде след годината, но не мога да кажа, че е пак самостоятелно.
Рехабилитации й правеше комшийката на баба ми, която работи във военна
болница като санитарка и й помагаше да прави рехабилитация. Беше полезна
на майка ми. Майка ми сънуваше кошари, плачеше на сън, все още не спи
спокойно, изпада в тези панически атаки, не знам как да го кажа. Търсили сме
помощ, но тя не желаеше, казваше: „аз не съм луда, ще го преодолея това
нещо“. Преди ПТП беше една прекрасна жена, която не спираше да се
развива, работеше, спортуваше, психическото й състояние беше желязно.
Сега вече е коренно различен човек, ядосва се от най-малкото, не е този
човек, който беше. Тогава работеше на трудов договор. Към момента майка
ми постоянно търси работа.
Аз живея в Сливен. Преди ПТП майка ми и баща ми бяха в отделен
апартамент. След ПТП баба ми и майка ми живеят заедно, за да може баба ми
да я гледа. В момента майка ми живее при баба ми. На психолог и психиатър
не е ходила, като получи паник-атака сме ходили на болницата да й бият
инжекции. Вземаше лекарства - антидепресанти, но не мога да кажа колко
време. Аз ходя постоянно при майка ми след като се случи катастрофата.
Спях там, но не постоянно, казах това което съм видяла когато съм била там.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетелката.
Адв. БОЕВ: Заявявам, че поддържам направеното искане за
назначаване на СПЕ. Ние сме го формулирали с допълнителна молба.По
време на възстановителния период е била пандемията от Ковид и ищцата не е
желаела допълнителни контакти с психолози. Но сега желае да допуснете
съдебно - психологична експертиза, която да отговори на поставените с
молбата въпроси - налице са такива данни не само от свидетелските
показания, а и от разпита на в.л. д-р С., които имат негативно отражение
върху психиката, но не става въпрос за психиатрично болестно състояние.
Адв. М.: Моля да не уважава искането на ищцовата страна. Предвид
събраните до момента доказателства по делото няма никаква медицинска
документация, от която да е видно, че е ползвала специализирана медицинска
помощ от психиатър или психолог, както и да е назначена такава терапия. От
събраните по делото доказателства –дъщерята на ищцата се установи, че
ищцата е казала, че няма нужда от психиатър или психолог и ще преодолее
сама това състояние.
10
Съдът, предвид изслушаните днес показания на разпитаните свидетели,
намира искането за назначаване на съдебно - психологична експертиза за
основателно, с оглед на което и на основание чл. 195 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА изготвянето на съдебно психологична
експертиза, която да се изготви от в. л. П. Г., който след като извърши
съответните психологични изследвания на лицето, да изготви писмено
заключение в което отговори на поставените въпроси :
Как ищцата е възприела и преживяла процесната катастрофа ?
Какви спомени има от преживяното и преодолян ли е стреса?
Налице ли е психологична травма и преживяна ли е същата към момента
? Какви са прогнозите за пълно възстановяване и стабилизиране на
психиката на ищцата ?
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 400 лв., платимо от бюджета
на СлОС.
С цел събиране на допуснатите доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА делото и насрочва с.з. за 08.06.2023 г. от 13:30 часа, за която
дата страните да се считат за редовно призовани.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице П. Г., което да осъществи връзка с
ищцата, чрез процесуалния представител.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
11
Заседанието се закри в 11:10 часа.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
12