№ 518
гр. Добрич, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20243230101644 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, /със старо наименование „Теленор България” ЕАД/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от
изпълнителния директор Д. К. К. и от члена на Съвета на директорите М. С.,
чрез упълномощения адвокат В. Н. от АК-София, със съдебен адрес: ***
срещу И. Г. И., ЕГН **********, гр. ***. Исковете са с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумите, определени в Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, №148/01.02.2024г. по ч. гр. д.
№368/2024г. по описа на ДРС, а именно: 304.64 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 31.01.2024 г. до
окончателно изплащане на сумата, от която:
1/ 179.04 лева, представляваща неплатени задължения за месечни
абонаментни такси за период на потребление от 15.11.2021 г. до 14.01.2022г.
по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***********, за абонат с
индивидуален кл. № *********;
2/ 125.60 лева, представляваща неустойка по договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +*********** за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент, за което е издадена фактура №**********/15.03.2022г.
В исковата молба се твърди, че на 28.12.2020г. между И. Г. И. и „Теленор
1
България“ ЕАД, понастоящем „Йеттел България“ ЕАД, е сключен Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +***********. И. И. не изпълнявал
задълженията си по договора в общ размер 179,04 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от
15.11.2021г. до 14.01.2022г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 9 от
договора, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 125,60 лв.,
която не надвишавала размера на три месечни абонаментни такси и била
отразена във фактура №**********/15.03.2022г.
Горепосочените задължения мобилният оператор фактурирал
ежемесечно на 15-то число, с обща фактура за всеки отчетен период: от 15-то
число на предходния до 14-то число на текущия месец и със срок за плащане -
15 дни след датата на издаване.
Така горепосочените задължения на абоната И. били
индивидуализирани в следните фактури:№ **********/15.12.2021г.,
претендирана в размер на 84,66 лв.; №**********/15.01,2022г., претендирана
в размер на 94,38 лв. и №**********/15.03.2022г., претендирана в размер на
125,60 лв. Общата стойност на неизплатените парични задължения на И. Г. И.
спрямо „Йеттел България“ ЕАД по издадените Фактури, описани по-горе е в
размер на 304,64 лв. (триста и четири лева и шестдесет и четири стотинки).
Тъй-като длъжникът е бил неизправна страна по горецитирания договор
за мобилни услуги от 28.12.2020г. и не е заплащал задълженията си към
ищеца, договорът е бил едностранно прекратен от ищцовото дружество на
11.03.2022г.
„Теленор България“ ЕАД претендира от ответника И., главница в общ
размер на 304.64 лв., формирана от неплатени месечни абонаменти,
използвани услуги и дължима сума за лизингови вноски за мобилни
устройства и неустойка по горепосочените фактури, издадени от „Теленор
България“ ЕАД, ведно със законна лихва от момента на подаване на
заявлението – 31.01.2024г. до окончателното изплащане на вземането.
Поради неплащане от страна на И. И., ищецът е подал заявление пред
ДРС по чл.410 от ГПК срещу ответника, по което е било образувано ч. гр. д.
№368/2024г., като съдът е издал Заповед за изпълнение №148/01.02.2024г.
срещу длъжника за горепосочените суми и основания.
Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК и съдът на осн. чл.415 от ГПК, е указал на заявителя да предяви искове
срещу И. Г. в едномесечен срок от получаване на разпореждането, което му е
връчено на 14.05.2024г.
В дадения му месечен срок, заявителят /ищецът/ е подал своевременно
на 27.05.2024г. /дата на пощенско клеймо/ настоящата искова молба с пр. осн.
чл.422 от ГПК срещу ответника.
Ищцовото дружество моли, съдът да приеме за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува изискуемо и
неудовлетворено притезание спрямо И. И. в горепосочените размери и на
горепосочените основания и за процесния период.
2
Ищцовото дружество претендира и сторените съдебни разноски, както в
настоящото установително производство, така и в заповедното по ч. гр. д.
№368/2024г. по описа на РС-Добрич.
ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от
доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от представител на
работодателя /“Добруджански хляб“ АД/ на И. И. на 10.01.2025г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на
съобщението, ответникът не е изпратил отговор на исковата молба.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са процесуално допустими и основателни.
В открито съдебно заседание, проведено на 29.05.2025г., с оглед на
непредставяне в срок от ответника на отговор по исковата молба, неявяването
на негов представител в първото и единствено редовно проведено съдебно
заседание, липсата на искане от ответната страна, делото да бъде разгледано в
отсъствието и, както и указването на ответника на последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание, както и вероятната основателност на исковете, предвид посочените
в исковата молба обстоятелства и представени доказателства и съобразно
постъпилото искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, ДРС е прекратил съдебното дирене
и е приел, че ще се произнесе с неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Именно
такова искане изхожда от ищцовата страна с ИМ и с писмена молба с вх.
№9068/13.05.2025г. /л.43-44/.
Според чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато
искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239, ал.2 от ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно
да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза,
като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените
искове са вероятно основателни.
С оглед наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, съдът следва да приеме за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните парични
задължения: 304.64 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението - 31.01.2024 г., до окончателно изплащане на сумата, от която:
3
179.04 лева, представляваща неплатени задължения за месечни абонаментни
такси за период на потребление от 15.11.2021 г. до 14.01.2022г. по договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +***********, за абонат с
индивидуален кл. № ********* и 125.60 лева, представляваща неустойка по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********** за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент, за което е издадена фактура
№**********/15.03.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение №148/01.02.2024г. по ч. гр. д. №368/2024г. по описа на
ДРС.
Ищецът е поискал присъждане на сторените съдебни разноски в
установително производство и е представил списък с такива по чл. 80 ГПК
/л.46/. С оглед изхода на спора, на основание чл.81 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, дължимата
държавна такса в настоящото производство в размер на 75.00 лева /л.13 и
л.23/, адвокатско възнаграждение в размер 400.00 лв. /пълномощни,
приложени на л.7-12 и договор за правна защита и съдействие от 02.05.2025г.
на л.45 по делото/, или общо сумата от 475.00 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените съдебни
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №368/2024г. по описа на
ДРС, а именно: 25.00 лв. – държавна такса и 480.00 лв. – адвокатско
възнаграждение, или общо 505.00 лв.
Водим от горното, на основание чл.238 във връзка с чл.239 от ГПК,
Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът И. Г. И., ЕГН **********, гр. ***, дължи на ищеца „Йеттел
България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България” ЕАД/, със
седалище и адрес на управление: ****, ЕИК *********, представлявано от
изп. директор М. С. и Д. К. К., на осн. чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от
ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, присъдените суми
със Заповед за изпълнение на парично задължение №148/01.02.2024г. по ч. гр.
д. №368/2024г. по описа на ДРС, а именно: 304.64 лв., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението - 31.01.2024
г., до окончателно изплащане на сумата, от която сума: 179.04 лева,
представляваща неплатени задължения за месечни абонаментни такси за
период на потребление от 15.11.2021 г. до 14.01.2022г. по договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +***********, за абонат с индивидуален кл.
№********* и 125.60 лева, представляваща неустойка по договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*********** за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент, за което е издадена фактура №**********/15.03.2022г.
ОСЪЖДА И. Г. И., ЕГН **********, гр. *** , да заплати на „Йеттел
4
България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България” ЕАД/, със
седалище и адрес на управление: ****, ЕИК *********, представлявано от
изп. директор М. С. и Д. К. К., сторените съдебни разноски в настоящото
установително производство по гр. д. №1644/2024г. по описа на ДРС в размер
на 475.00 лв. /четиристотин седемдесет и пет лева/, от които: държавна такса -
75.00 лева и адвокатско възнаграждение - 400.00 лв., както и разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. №368/2024г. по описа на ДРС в размер
на 505.00 лв. /петстотин и пет лева/, от които: 25.00 лв. – държавна такса и
480.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5