Решение по дело №287/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 175
Дата: 16 април 2019 г. (в сила от 30 май 2019 г.)
Съдия: Емил Бобев
Дело: 20194110200287
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ...........

 

гр. Велико Търново, 16.04.2019 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великотърновски районен съд, четиринадесети състав, в публично заседание на 20.03.2019 год. в състав:

                                            

                                                       Председател: Е. Бобев

 

при участието на секретаря Д. Бабекова, като разгледа докладваното от съдия Бобев НАХД № 287 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Постъпило е възражение, имащо характер на жалба от М.С.П. с ЕГН **********,***, против наказателно постановление № 1580 от 20.12.2018 год., издадено от Началника на РУ - В. Търново при ОД на МВР- В. Търново, с което за извършено от П. административно нарушение по чл. 8 ал. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗД), на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 45 ал. 3 от ЗЗДетето, й е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 300 (триста) лева. В жалбата си С. твърди, че в АУАН и НП не била отразена пълната фактическа обстановка по случая, поради което моли за пълната отмяна на атакуваното НП. 

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. К.С. от ВТАК - редовно упълномощен. Адв. С. счита, че нарушението за което е наказана С. не е доказано по безспорен начин. Прави доказателствено искане за допускане разпит в качеството на свидетел на едно лице при условията на довеждане, като съдът допусна и разпита свидетеля З.А.Д.. По същество адв. С. счита, че НП е незаконосъобразно, тъй като нарушението не е извършено и доказано, поради което моли за отмяната на същото. Излага кратки доводи в тази насока.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.

Съдът установи следната фактическа обстановка:

На 12.10.2018 год. около 01.10 ч. в ОДЧ при РУ - В. Търново е бил получен сигнал за възникнал скандал на ул. "Рада войвода" пред блок на № 17, при което същия бил посетен от автопатрул от полицейски служители от РУ - В. Търново в състав Д.Х. и Г.Б.. На място полицейските служители са установили няколко лица измежду които и непълнолетната П. К. П. с ЕГН ********** от гр. В. Търново. Останалите лица са били пълнолетни и това са били А.К.К., Е. Н. И. и подалата сигнала на ЕЕН 112 И.И.Т.. Посочените лица са били доведени в РУ - В. Търново, като са им били снети обяснения, от които се установило, че непълнолетната П. П. е била заплашвана и блъскана от Е. Н. И., с когото били в интимни отношения от една година. Свидетел на случката бил А. К., видял разправията между П. и И. и как П. започнала да вика за помощ, инсценирайки, че е малтретирана от И.. Виковете чула Т., която подала сигнал на ЕЕН 112.

Още през нощта била установена майката на непълнолетната П. П. - жалбоподателката М.С.П. с ЕГН **********, от гр. В. Търново, която била извикана в РУ и на която била предадена дъщеря й.

На следващия ден М.П. била извикана отново в РУ - В. Търново заедно със дъщеря си, като била проведена беседа с непълнолетната в присъствието на майката.

По случая била образувана полицейска преписка№ 1739р-19539 от 12.10.2018 год., по която била изготвена справка до Началника на РУ.

Тъй като било установено, че на 12.10.2018 год. след 22 часа непълнолетната се е намирала на обществено място без да бъде придружавана от родител или от друго пълнолетно лице, на 12.10.2018 год. св. Д.П.Р. - полицейски инспектор в РУ - В. Търново, в присъствието на свидетелите Г.С.Т. (инспектор Детска педагогическа стай при РУ) и Р.Л.П., както и в присъствието н М.С.П., съставил срещу последната АУАН № 1580/12.20.1028 год., затова, че на 12.10.2018 год. около 01.10 часа, в гр. В. Търново, ул. “Рада Войвода” № 17, при извършена полицейска проверка от мл. експерт Д.Х. и мл. инспектор Г.Б. - служители на група „Опазване на обществения ред“ сектор „Охранителна полиция“ при РУ - В. Търново е установено, че М.П. в качеството си на родител (майка), която полага грижи за дете, не е изпълнила задължението си да придружи непълнолетното си дете, навършило 14 години - П. К. П., с ЕГН **********, на обществено място, след 22.00 часа, а именно гр. В. Търново, ул. “Рада Войвода” № 17. Непълнолетното лице е установено след посетен сигнал за възникнал скандал, подаден в ОДЧ при ОДМВР - В. Търново и отразен в докладна записка № 1739р-19539/12.10.2018 г. по описа на РУ - В. Търново. Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 8 ал. 3 от Закон за закрила на детето.

АУАН е бил връчен по съответния ред на М.П., като същата го е подписала доброволно, като в графата за възражения саморъчно е изписала: "Не".

В законоустановения тридневен срок, пред наказващия орган са били депозирани писмени възражения от страна на М.П., по които е била извършена допълнителна проверка и е било изготвено становище.   

Въз основа на описания АУАН, Началника на РУ - В. Търново при ОД на МВР – В. Търново, е издал атакуваното НП № 1580 от 20.12.2018 год., с което за извършено от М.П. административно нарушение по чл. 8 ал. 3 от ЗЗДетето, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 45 ал. 3 от ЗЗДетето, й е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 300 (триста) лева. НП е било връчено лично на П. на 31.01.2019 год., която го е обжалвала по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.

В хода на делото съдът изиска от РУ - В. Търново снети писмени обяснения от жалбоподателката М.П. и непълнолетната П. П., като с писмо рег. № 173900-3340 от 13.03.2019 год. на РУ - В. Търново са изпратени материали по образуваната по случая преписка № 1739р-19539 от 12.10.2018 година.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят Д.П.Р. и свидетелите при установяване на нарушението, съставяне и връчване на АУАН – Г.С.Т. и Р.Л.П.. В качеството на свидетел бе разпитано лицето З.А.Д. - воден от процесуалния представител на жалбоподателя. Свидетелите Т. и П. описват и потвърждават фактическата обстановка описана в АУАН. Св. Т. е инспектор Детска педагогическа стая при РУ - В. Търново и заявява пред съда, че познава отдавна непълнолетната, която се води на отчет в ДПС и е дете, с което родителите имат проблеми, като няколкократно същата е бягала от дома си, както преди този случай били регистрирани и други случаи на инциденти между непълнолетната и нейния приятел Е. И., което дори наложило образуване на досъдебно производство срещу И.. Свидетеля Т. твърди пред съда, че вечерта, когато са извикали майката в РУ, както и на следващия ден при извършената беседа, М.П. е заявила, че не е знаела къде се намира вечерта дъщеря й и с кого е била и не е заявявала пред Т., че дъщеря й е била с друго пълнолетно лице. Свидетеля Т. заявява, че непълнолетната е проблемно дете и родителите не могат да се справят с нея, като настоявали същата да бъде настанена в кризисен център, дори пред Т. имало депозирано писмено заявление от бащата с негов подпис и без дата за настаняване на дъщерята в кризисен център (такова се съдържа към материалите по полицейската преписка - л. 34 от делото). Свидетеля Т., както и св. П. потвърждават напълно описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и подробно обясняват как е била установена същата. В тази насока са и показанията на актосъставителя Д.Р.. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като същите са безпротиворечиви и кореспондират с останалите доказателства по делото.

В показанията си пред съда св. З.Д. пък твърди, че на 11.10.2018 год. вечерта около 20.30 - 21.00 часа е вземал непълнолетната П. П. с личния си автомобил, като първоначално ходили в с. Арбанаси, а по-късно П. го помолила да я закара до кв. Чолаковци в гр. В. Търново. След като пристигнали в кв. "Чолаковци" П. слязла от колата и казала на Д. да я изчака, като заминала в неизвестна посока. След известно време Д. чул писъци и също слязъл от колата, като видял П. на земята и едно момче да я удря. Не се намесил, защото бил предупреден от непознатия да не се меси и се уплашил, след което се качил на автомобил си и си тръгнал, като оставил П. там. В показанията си Д. твърди, че когато взел непълнолетната П. от кв. Чолаковци, тогава нейната майка не е знаела, че тръгва с него, но по-късно говорил с майката по телефона й заявил, че П. е с него. Сочи обаче, че това е станало след 22 часа.

След анализ на материалите по делото и събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването и връчването на АУАН, които да го правят негодна основа за издаване на НП. Съдът не констатира такива и при издаване на атакуваното НП.

Настоящия съдебен състав счита за недоказани твърденията, изложени от М.П. в жалбата й, и поддържани от процесуалния й представител в съдебно заседание, че фактическата обстановка не била изяснена от контролните органи и от наказващия орган и описаната такава не отговарял на действителната, като на посочената дата и час пълнолетната е била с пълнолетен придружител, осигурен от жалбоподателката. Съдът не кредитира показанията на св. З.Д., тъй като същите не кореспондират с останалите доказателства по делото. Съдът счита за неоснователни и недоказани и твърденията на жалбоподателката (посочени и в подадените от нея възражения срещу съставения АУАН), че вечерна на 11 срещу 12.10.2018 год. с непълнолетната е бил пълнолетния З.Д..

На първо място от събраните доказателства по делото се установява, че како вечерта когато е била извикана в РУ, така и на следващия ден при проведената беседа, Май п. изобщо не е заявявала пред полицейските служители, че е осигурила пълнолетен придружител на дъщеря си вечерта на 12.10.2018 година. В тази насока са твърденията на св. Т., който твърди в показанията си, че М.П. изобщо не е заявила пред него за такова обстоятелство, като е заявила и пред дежурния, когато е била търсена по телефона да се яви в РУ, че не знае къде и с кого е дъщеря й.

При връчването на АУАН М.П. също не е заявила това обстоятелство, като саморъчно е изписала в акта, че няма възражения. Нелогично е ако такова обстоятелство е било действително налице, то П. да не го заяви при разговорите си с полицейските служители, така и при връчване на АУАН. Едва когато е установила, че ще й бъде търсена административно-наказателна отговорност и ще понесе наказание глоба, тя е предприела такива действия и е подала възражение с такова твърдение. В тази насока са и показанията на свидетеля Т., който заявява, че при връчването на АУАН П. е заявила, че в този момент както нямат пари само това им липсва.

По делото безспорно е установен и факта, че М.П. като родител на 12.10.2018 год. около 01.10 ч. (след 22 часа), на обществено място не е придружавала непълнолетната си, навършила 14 години дъщеря П. К. П.. Съдът намира за недоказани твърденията, че същата е била осигурила пълнолетен придружител на дъщеря си на посочената дата и час (поради описаните по-горе мотиви). По този начин жалбоподателката е осъществила състава на нарушението по чл. 8 ал. 3 от ЗЗД.

Правилна е и дадената от контролния и наказващия орган материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Задълженията по чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗДетето не се намират в отношение на алтернативност, а на отрицателна връзка на евентуалност. Основното задължение на родителя/настойника е това по чл. 8, ал. 3 от ЗЗДетето. Ако изпълнението на това задължение по отношение на непълнолетно лице е невъзможно (законодателят не ограничава източника на невъзможността до обективни причини), негов сурогат е задължението по чл. 8, ал. 4 от ЗЗД за осигуряване на пълнолетен дееспособен придружител на детето, т.е. предпоставка за отговорността на родителя на непълнолетния е неизпълнението на задълженията по чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗДетето. Позитивното право не предвижда правомерна възможност за придружаване на обществени места на непълнолетния от дееспособно пълнолетно лице различно от родител, настойник или друго лице, полагащо грижа за него. В конкретния случай от фактическа страна съдът установи по несъмнен начин, че наказаният не придружава непълнолетната си дъщеря на обществено място след 22.00 часа без обаче да и осигури пълнолетен придружител. Вторичното задължение, установено в чл. 8, ал. 4 от ЗЗДетето възниква за родителя само, ако той не може да изпълни основното си задължение, което се установява в ал. 3 на чл. 8. Тези задължения обаче се намират едно към друго в условие на алтернативност (както вече бе посочено), което налага при описание на обективните признаци на нарушението да се опишат и факти, които се релевират и в двете хипотези, за да може да се извърши правилна и цялостна преценка относно релевантните за обективната истина обстоятелства. Този извод на Съда се подкрепя и от регламентацията, установена и в самата санкционна норма на чл. 45, ал. 3 от ЗЗДетето, предвиждаща алтернативна наказеумост за нарушение по чл. 8, ал. 3-4 от закона чрез използвания от законодателя съюз "или". В случая изобщо не се навеждат каквито й да е доводи относно причини и невъзможност майката (жалбоподателката) да осъществи задължението си да придружава непълнолетната си дъщеря.

Така настоящия съдебен състав при извършена служебна проверка на издадените АУАН и НП не намери допуснати процесуални или други нарушения, което да водят до порочност на същите и отмяна на атакуваното НП.

От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са законосъобразни - съставени в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити - чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен след констатиране на нарушението. Същият се явява годна основа за издавеното на НП, с което е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 300 (триста) лева. Същото е наложено на основание чл. 45 ал. 3 от ЗЗДетето е в минималния предвиден в закона размер, поради което не може да бъде намалено. Така наложеното наказание според настоящия съдебен състав е съответно на извършеното нарушение и с размер необходим за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12 ЗАНН.

Предвид гореизложеното съдът прие, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката за извършеното нарушение.

С оглед на гореизложените съображения съдът счете, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1580 от 20.12.2018 год. издадено от Началника на РУ - В. Търново, с което на М.С.П. с ЕГН **********, от гр. В. Търново, за извършено от нея административно нарушение по чл. 8 ал. 3 от ЗЗД, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 45 ал. 3 от ЗЗДетето, й е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300 (триста) лева – като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

 

                                         

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:                             

 

 

                                                                                        / Е. Бобев /