РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в открито заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на
секретаря ЗАНИЕЛА В., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 574/2019 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
1.
Предявени са кумулативно субективно съединени
искове чл. 87, ал. 3, във вр. с чл. 1 и чл. 57, ал. 2 от ЗЗД (уточнени с Допълнителна молба вх. № 4329/21.11.2019 г.) от страна на ищците Н.А.С. и И.А.Ю. представлявани от адв. И.Р. от
Адвокатска колегия – гр. Силистра (л. 19),
за:
1.1.
развалянето
поради неизпълнение (чл. 87, ал. 3 от ЗЗД) от страна на ответника на
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
сключен под формата на Нотариален акт № 88/17.11.2017 г. на Нотариус № 648 от РНК
– М.К., между Д.А.И., в качеството му на прехвърлител и Н.И.Ю., в качеството ѝ на приобретател,
до размера от по 1/6 за всеки от ищците от правото на собственост върху:
1.1.1.
Дворно
място с площ 1 240
кв. м., съставляващо УПИ III-511, в кв. 38 по плана на с. *****, общ. Тутракан и построената в имота:
1.1.2.
Жилищна
сграда с площ. 114 кв.
м.;
1.1.3. Нива,
находяща се в землището на е. *****, общ. Тутракан, обл. Силистра с
идентификатор № 78238.6.9;
1.1.4.
Нива, находяща се в землището на е. *****, общ.
Тутракан, обл. Силистра с идентификатор № 78238.14.24;
1.1.5. Нива,
находяща се в землището на е. *****, общ. Тутракан, обл. Силистра с
идентификатор № 78238.50.87;
1.2.
осъждането на ответника на осн. чл. 57, ал. 2 от ЗЗД да
заплати на ищците паричната равностойност на отчуждените ниви по т. 1.1.3 - 1.1.5, възлизаща на по 2 000 лв. за всеки ищец.
1.3.
Ищците твърдят,
че, били рождени деца на прехвърлителя - Д.А.И., починал на 13.11.2018 г., а
ответницата била съпруга на вече покойният им брат Б. А.Ю., починал на
15.02.2017 г. Родителите им, както баща им - Д. И., така и майка им Северина,
починала на 09.01.2017 г., били живели винаги и само на един адрес - с. *****,
общ. Тутракан, ул. „ Георги Иванов“ № 2. Този имот обитавал и първият от
ищците, там били и родени.
1.4.
Твърди се, че
бащата на ищците бил починал съвсем скоро и те с изумление разбрали, че имотът,
в който били родени и отгледани бил прехвърлен на ответницата срещу задължение
за издръжка и гледане и то по - малко от година преди прехвърлителя да почине,
като бил „вмъкнат“ и въпроса за грижи до сега, каквито тази жена изобщо не била
полагала.
1.5.
Твърди се, че
ищците не били допускали, че може да има такава уговорка, тъй като те полагали
регулярни грижи за баща си. Той принципно се гледал сам, а ежемесечно по
няколко пъти първият ищец, който трайно се бил установил в гр. Русе, се
прибирал на село. Всичко, което било необходимо, за да може баща им да преживява
е осигурявано с помощта на първият от ищците, със средства от пенсията на
стария човек. Ответницата по време на брачният си живот с брат им изобщо не
била работила, а и сега ситуацията била същата. Именно баща им я е подпомагал
винаги, така било и до сетният му ден. Той не се е залежавал, по никакъв начин
не е давал да се разбере, че следва да стои в болница, да бъде на легло и
неподвижен. Винаги бил жизнен, в пълна кондиция и с грижа за себе си и дома си.
1.6.
Твърди се, че
по настояване на ответницата той бил изместен от нея да живее в гр. Русе, на
адрес, на който сина ѝ имал наета квартира. Аргумента за това бил по -
лесно да го гледат, а и да пази този имот, тъй като според техни твърдения бил
обект на кражба. Правили много опити да се видят с него през последните два
месеца, докато уж бил да го гледат в Русе, но се оказало, че ответницата го
заключила във въпросният имот и той изобщо не можел свободно да се движи, да
приема гости, а да контактува с някого се оказало илюзия. И изведнъж се
оказало, че баща им е тежко болен на легло. Докато говорели с него, докато той
се оплаквал, че е нарушено човешкото му право на свободно придвижване,
разбрали, че е в болница. Ответницата не искала да поеме своя ангажимент.
Оказало се, че първият ищец, трябва да полага ежедневни грижи в болничното
заведение за баща им, да го обгрижва и да се ангажира, заедно с дъщерята на
втория ищец, със закупуване на нужните медикаменти, които не можело да се
осигурят от болницата но той си отишъл за много кратко време.
1.7.
Твърди се, че едва
след това ищците разбрали, че е имало сделка. Научили, че това било станало с
пълномощно, тъй като той до последно ги питал дали не знаят къде са му
документите за имотите.
2.
Допуснато е обезпечение на предявените искове
по т. 1.2 с
Определение № 649/21.11.2019 г. (л. 49)
чрез налагане на в чрез налагането на възбрана върху: Дворно място,
представляващо поземлен имот № 544 (петстотин четиридесет и четири), в кв. 85
(осемдесет и пет), с площ от 1 465 кв. м. (хиляда четиристотин шестдесет и пет
кв. м.), за което са отредени УПИ IX - 544 и УПИ Х-544 по плана на с. *****,
общ. Тутракан, обл. Силистра, одобрен със Заповед № 324/22.08.1990 г., при
съседи: улица, УПИ VII-общ и УПИ VIII-541, заедно с построените в него жилищна
сграда и подобрения.
3. Ответникът Н.И.Ю. е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК чрез адв. С.В. ***), с който счита иска за допустим, но неоснователен.
3.1. Твърди, че за Д.А.И. са полагани грижи от ответника - от страна на ответника и съпругът ѝ - от 27.08.2015 г., като от 15.02.2017 г. ответницата Н. е продължила сама с помощта и подкрепата на децата си да полага грижи за Д. И. (уточнено с допълнителна молба - л. 133).
3.2.
Оспорват се
полаганите грижи от ищците за същото лице.
От
фактическа страна
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
4.
По
делото са изслушани показанията на свидетелите (л.
190):
4.1. на ищеца: Д. А. Г., Д. Б. Н. (дъщеря на ищеца Н.С.), Г. А.Ю. (съпруга на ищеца И.
Ю.).
4.2.
и на
ответниците: И. Б. Ю. (син на ответника), А. А. Я. (лицето, на
което са дарени част от имотите - вж. т. 26 и 27), В. Г. К..
5.
От Удостоверение
за идентичност на лице с различни имена № АО-08-129/22.04.2019 г., изд. от
Кметство с. *****, общ. Тутракан се установява, че общия наследодател Д.А.И. и А.
Ю. С. са едно и също лице.
6.
Първоначално С.
и Д. И.и заедно със децата си живеели в
с. ***** в една къща.
7.
През 1995
г. (според свид. Г. Ю.) Б. и Н.Ю. (ответник) се установили да живеят в
друга къща в селото, тъй като Б. „вдигнал ръка срещу баща си”. Същото се
потвърждава от показанията на свид. Н., който сочи, че отв. Н.Ю. също имала
къща в селото и не живеела при Д. И..
8.
Около 2011
г. Г. и И. Ю. (ищец) се установили да живеят в гр. Русе, последвани
около година по - късно от Б. и Н.Ю. (ответник).
9.
На 28.09.2012
г. вероятно Б. А. Ю. - съпруг на отв. Н.Ю., е сключил договор за наем на ведомствено жилище в гр.
Русе, собственост на ДП „НЖИ”. Срокът на действие на договора е удължен от отв.
Н.Ю. с допълнително споразумение
през 2017 г. до 15.02.2019 г. (л. 69).
В близост до тях е наел жилище и синът на Б.
и Н.Ю. - И. Б. Ю., който от 2011 г. също е служител в железопътни бранш
(помощник - машинист при „БДЖ - Товарни превози” ЕООД) (л. 70 - 75).
10.
Според свид. Н.
и Г. Ю. - Д. и С. И.подпомагали семейството на отв. Н.Ю., самите Д. и С. И.се
„гледали сами”.
11.
Според свид. И.
Ю., той заедно с родителите си (Б. и Н.Ю.) посещавали Д. и С. И.всяка
седмица, по един - два пъти. Д. и С. И.помагали
и на семейството на Г. и И. Ю..
12.
На 23.01.2013 г. с Решение на ТЕЛК към „МБАЛ Силистра” АД е
установена 99% намалена работоспособност на отв. Н.Ю., с водеща диагноза „Органични разстройства на настроението” (л. 188).
13.
Към неустановен момент С. И. получила „удар”, което наложило свид. Г. Ю. да полага грижи за
нея в гр. Русе. Д. И.и останал
да живее в с. *****.
14.
На 27.08.2015 г. Д. И.и получил инсулт, видно от представената
етапна епикриза (л. 78). Свид. Г. Ю. твърди, че тя се грижила за него
след инсулта в гр. Русе, като след възстановяването си той се върнал в с. *****.
Междувременно С. И. се била вече възстановила. Свид. Г. Ю. твърди, че
посещавала Д. И. „…През седмица, да не казвам всяка седмица…”.
15.
Впоследствие,
около 2016 г. С. И. отново получила „удар” (според свид. Г. Ю. и И. Ю.),
което наложило за същата да се полагат отново грижи в гр. Русе, този път от отв. Н.Ю..
16.
На 17.05.2016
г. с Решение на ТЕЛК към „МБАЛ Силистра” АД е установена 99% намалена
работоспособност на Д. И. с водеща диагноза „Мозъчен инфаркт, причинен от
тромбоза на церебрални артерии” (л. 79).
17.
На 09.01.2017
г. С. И. починала, видно от Препис – извлечение от акт за смърт №
0100/09.01.2017 г., изд. от общ. Русе (л.
5).
18.
На 15.02.2017 г. починал Б. А. Ю.
(съпруг на отв. Н.Ю., син на С. и Д. И.и), видно от представеното
удостоверение за наследници (л. 16).
20.
На същата
дата е сключен договор за покупко - продажба, обективиран в Нотариален
акт № 86/17.11.2017 г., т. 4, ОР № 3127, нот. д. № 586 от 2017 г. на Нотариус №
648 на НК – М.К., съгласно който Д. И., чрез отв. Н.Ю., действаща като
пълномощник, продава на Н.Ю. недвижимите имоти по предходната точка (л. 7).
21.
На същата
дата е сключен договор за покупко - продажба, обективиран в Нотариален
акт за покупко - продажба на идеални части от недвижим имот № 87/17.11.2017 г.,
т. 4, ОР. № 3128, нот. д. № 587 от 2017 г. на Нотариус № 648 на НК – М.К.,
съгласно който Д. И., чрез отв. Н.Ю., действаща като пълномощник, продава на Н.Ю.
16/24 ид. ч. от Дворно място с площ 893 кв. м., съставляващо УПИ I-644, в кв. 70
по плана на с. *****, общ. Тутракан и построената в имота Жилищна сграда, с
площ. 52 кв. м. (л. 14).
22.
На същата
дата е сключен договор, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на
недвижими имот срещу задължението за гледане и издръжка № 88/17.11.2017 г., т.
4, ОР. № 3130, нот. д. № 588 от 2017 г. на Нотариус № 648 на НК – М.К.,
съгласно който Д. И. чрез отв. Н.Ю., действаща като пълномощник, прехвърля на Н.Ю.
собствеността върху:
22.1.
1/2 ид. ч. от Дворно
място с площ 1 240 кв. м., съставляващо УПИ III-511, в кв. 38 по плана на с. *****,
общ. Тутракан и построената в имота Жилищна сграда, с площ. 114 кв. м., както и
подобрения,
22.3.
9/18 ид. ч.
Нива, находяща се в землището на е. *****, общ. Тутракан, обл. Силистра,
съставляваща имот № 014024 по плана за земеразделяне (имот с идентификатор №
78238.14.24 по кадастралната карта - л.
35);
като възнаграждение
за положени грижи и срещу поемане на задължение приобретателя да поеме гледането
и издръжката на прехвърлителя. Прехвърлителя си запазва правото да ползва
урегулирания поземлен имот и сградата, както и да получава пожизнено наем/рента
за нивите (л. 9).
23.
През 2017
- 2018 г. отв. Н.Ю. търсили съдействието на свид. Я. за оказване на
лекарска помощ на Д. И. в гр. Русе.
24.
През м.
януари - февруари 2018 г. Д. И. отв. Н.Ю. и свид. И. Ю. поели грижите за Д. И. в
гр. Русе. (според свид. И. Ю. и Велика К.). Според свид. Г. до края на 2018 г. е Д.
И. живял в с. *****. Д. И. живеел сам, като свид. не е забелязал
отв. Н.Ю. да се грижи за него. Д. И.
бил посещаване от ищеца И. Ю., когато последния се при прибирал в селото. Съдът
не кредитира тези показания относно периода след началото на 2018 г., доколкото
те противоречат на свид. показания на останалите свидетели и най - вече на
медицинската документация, сочеща на болничен престой в през м. октомври 2018
г., след който Д. И.и едва ли е бил в състояние да се върне да живее сам в
селото (вж. 28).
25.
Относно
полаганите от ответника за С. и Д. И.и грижи свид. Г. Ю. и съпруга
ѝ са били наясно, което се установява от показанията на свид. Г. Ю.: „…защото бяха вкъщи и имаше кой да се грижи” […] Тя понеже вкъщи и
аз нямах възможност с внуците. Но аз я наобикалях преди и след работа и в
болницата. Понеже ние не държахме на нищо. Тя не работи и за да може тя да го[1]
наглежда, не сме искали нищо. “
28. В периода: 05.10.2018 г. - 25.10.2018 г.
е проведено болнично лечение на Д. И. в „УМБАЛ Медика Русе” ЕООД, поради
настъпила хипертонична криза съпроводена със загуба на съзнание (състояние след
синкоп) (л. 80). Свид. Н. споделя, че Д. И. бил в безсъзнание
почти целия престой в болницата. Същата закупила, вещи нужни за престоя му. Там
се срещнала с отв. Н.Ю., която твърдяла, че го гледа.
29.
Впоследствие Д.
И. бил изписан, като го „прибрала” отв. Н.Ю. в наетото жилище в гр. Русе. Свид.
Н. и майка ѝ (ищеца Н.С.)
се опитали да посетят Д. И., като се наложило да чакат, тъй като последния бил
„под ключ”. Когато отв. Н.Ю. пристигнала, за да отключи Д. И. бил гладен,
жаден, гол, искал вода (по думи на ищеца Н.С., доколкото свид. Н. останала в
колата). Свид. Г. Ю. добавя, че често при посещенията си чакала с часове отв. Н.Ю.
да ѝ отключи.
30.
Свид. И. Ю. съответно твърди, че ищците са правили
опити да се видят с Д. И. един
или най - много да пъти за една година, като ответника не ги е възпрепятствал. Д. И. разполагал с ключ за жилището и се
заключвал отвътре. Тези факти се подкрепят и от показанията на свид. К., която
уточнява по повод посещението на ищеца Н.С.,
че същата не е влязла в жилището, защото баща ѝ не желаел да я види.
31.
В периода: м.
януари 2017 г. - м. юни 2019 г. отв. Н.Ю. е получавала пенсии и добавки от НОИ,
но не може да се установи на какво основание (л. 67).
32.
В периода 31.10.2016
г. - 03.11.2017 г. отв. Н.Ю. *** различни такси, данъци и услуги от името на Д.
и С. И.(л. 146 - 167).
33.
В периода: м.
януари 2015 г. - м. ноември 2018 г. Д.И. е получавал пенсия и добавки към нея в
вариращи от 252,14 лв. (в началото на периода) до 445 лв. (в края на периода).
34.
На 13.11.2018
г. Д. И. починал, видно от Препис – извлечение от акт за смърт №
2286/13.11.2018 г. , изд. от общ. Русе (л.
5).
35.
По
делото е изслушана съдебна икономическа експертиза, която е определила справедливата пазарна
стойност за трите процесни ниви към 18.06.2018 г. и 23.11.2020 г. в размер на
47 300 лв. (л. 122)
От
правна страна
От така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I.
По допустимостта
36. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни и е налице правен интерес от воденето на делото, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.
II.
По основателността
37. Наследствените права (включително и правото да се развали процесния договор) са преминали върху наследниците на Д.А.И. (А. Ю. С.), починал на 13.11.2018 г., съгласно представеното удостоверение за наследници (л. 16), върху:
37.1. Н.А.С. (дъщеря) - 1/3 ид. ч. (1/6 ид. ч. от прехвърлените по процесния договор права), на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;
37.2. И. А.Ю. (син) - 1/3 ид. ч. (1/6 ид. ч. от прехвърлените по процесния договор права), на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;
37.3. Б. А. Ю. (син), починал на 15.02.2017 г., като по отношение на наследяването на дялът му е заместен от:
37.3.1. И. Б. Ю. (внук) - 1/6 ид. ч. (1/12 ид. ч. от прехвърлените по процесния договор права), на осн. чл. 10, ал. 1 от ЗН;
37.3.2. Б. Б. Ъ.(внучка) - 1/6 ид. ч. (1/12 ид. ч. от прехвърлените по процесния договор права), на осн. чл. 10, ал. 1 от ЗН.
38. Договорът за гледане и издръжка е алеаторен договор, при който се характеризира с редица особености, като относими към настоящия спор са долуизброените такива.
39. На първо място, по силата на договора не възниква непременно задължение кредиторите и длъжниците по правоотношението, свързано с гледане и издръжка, да живеят в едно домакинство. Такова задължение може да възникне, ако страните са го уговорили изрично, ако то се подразбира от обстоятелствата, при които е сключен договора или ако нуждата на прехвърлителя го налага (Решение № 912/30.12.2008 г. по гр.д. № 3136/2007 г., на I г. о.; Решение № 82/05.04.2011 г., по гр. д. № 13113/2009 г., IV г. о. на ВКС).
40. На второ място, полаганите от други лица за кредиторите по задължението за гледане и издръжка, не изключват възможността за добросъвестно изпълнение на задълженията от длъжниците по договора, освен ако полагането на грижи от трети лица не се е наложило именно поради неизпълнението на договорните задължения (Решение № 1117 от 9.10.2008 г. по гр. д. № 3418/2007 г., IV г. о. на ВКС).
41. На последно място, ако престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал удовлетворен, неговите наследници не могат да искат разваляне на договора (Решение № 863/22.12.2010 г., по гр. д. № 1534/2009 г., IV г. о.; Решение № 494/16.11.2011 г. по гр. д. № 642/2011 г., IV г. о. на ВКС).
42. По делото се установява, че договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу поемане на задължение за издръжка и гледане е сключен 17.11.2017 г.
43. Към този момент Д. И. е с диагностициран мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии и живее сам в с. ***** (съпругата му и синът му Б. Ю. са починали, а страните по делото - другите му две деца и снахата - ответник живеят в гр. Русе). Към същия момент отв. Н.Ю., ищците и техните деца посещават епизодично Д. И., като му помагат в домакинството (с храна, лекарства, домакинска работа). Няма данни към този момент Д. И. да е имал нужда да се полагат грижи за него в условията на съвместно съжителство. В този смисъл са и показанията на свидетелите, които сочат, че Д. И. се „гледал сам” и дори помагал на страните по делото. Това положение се е запазило до началото на 2018 г., до който момент следва да се приеме, че ответникът е престирал дължимата грижа по договора за гледане и издръжка съобразно нуждите на кредитора по договора, като полаганите грижи и от трети лица не изключват полаганите от ответника грижи.
44. През м. януари - февруари 2018 г. състоянието на Д. И. наложило отв. Н.Ю. и свид. И. Ю. да поемат грижите за Д. И. в гр. Русе (т. е. установено е съвместно съжителство с оглед нуждите на кредитора). Тези грижи са полагани до смъртта му. В този случай отново закупуването на определени медикаменти и други вещи, свързани с болничния престой на Д. И. през м. октомври 2018 г. от ищците и техните низходящи, не изключва полаганите от отв. Н.Ю. (и сина ѝ) грижи. Както вече бе упоменато, по - горе ищците са били наясно с поетите от ответника грижи, което е видно както от показанията на свид. Г. Ю., така и от посещенията им в апартамента на ответника.
45. По отношение на твърденията на ищците, че Д. И. бил заключван, като бил лишаван от вода и храна съдът намира, че следва да бъдат кредитирани показанията свид. К. (единствения незаинтересован свидетел, имащ наблюдение върху случая). Същата категорично твърди, че самият Д. И. се е бил заключил и не желаел да вижда ищеца Н.С., тъй като ищците го посещавали рядко.
46. Показанията на свид. К. следва да бъдат ценени и в друг аспект. Същата споделя: „Не беше в лошо състояние. Приказвахме си. Излизаше. Имаше люлка и викаше: „Наборе, наборе, блазе ти, че можеш да стъпваш.“. Казваше и плачеше: „Аз нямам снаха, имам дъщеря.“, за Н. ставаше въпрос. Тя му била дъщеря, не му била снаха. Много се грижеше за него. Аз постоянно съм била покрай тях. Те ми бяха най – близките. Все така викаше той. Аз виждах по какъв начин се грижи тя за него. Тя трепереше отгоре му. Каквото му се ядеше и тя му го даваше. Преди да почине той, ние бяхме в тях. Тя вика: „Како В., татко искаше да му направя млечна баница.“. Аз ѝ казвам: „О, направи, че да ядем и ние.“ Даже, човека ми целуна ръка. Даже ми вика: „Наборе, ще караме навън.“. Няма такова нещо, не са го заключвали. Не са го спирали да излиза. Като ме види в градината и викал, че излиза. Н. един път съм я видяла. И. минава и заминава. Той, човека, плачеше: „Дойдох тук, но и тук не идват.“ Рядко идва И.. Когато съм ходила, не съм го видяла. И. не е идвал въобще. Един път го видях да му донесе супа в една купичка. Н. много работи правеше за него. Да го изкъпят, да наготви, да изпере. Яденето му, като стоеше навън, слагаха му биричка, храна. Викаше ме да ядем.”
47. Тези впечатления на свид. К. обуславят извода, че Д. И. е бил доволен от изпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане.
48. Отделно това следва да бъде взет предвид и факта, че договорът за гледане и издръжка инкорпорира и възнаграждение за положени минали грижи, което кореспондира с намерението на Д. И. да се довери именно на ответника да полага за него грижи и за в бъдеще.
49. В тази връзка с съдът намира, че Н.Ю. е осъществила дължимата престация по атакувания договор за гледане и издръжка, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени.
50. Последното освобождава съда нализа на противоречивата съдебна практика относно възможността за развалянето на договора за гледане и издръжка за минали и бъдещи грижи.
Разноски
51. На
осн чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски
съгласно отхвърлената част от исковете.
52. Направено е възражение от ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца. От ответника се претендира възстановяване на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лв. Съдът, съобразявайки правната и фактическата сложност на правният спор (инкорпориращ 4 иска), намира, че възнаграждението следва да бъде редуцирано на 1 500 лв., или по 750 лв. за всеки ищец.
53. Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от ищците И.А.Ю., с ЕГН ********** и Н.А.С., с ЕГН **********, срещу ответника
Н.И.Ю., с ЕГН **********, искове за разваляне
поради неизпълнение от
страна на ответника
на Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка, сключен между Д.А.И.,
в качеството му на прехвърлител и Н.И.Ю., в качеството ѝ на приобретател,
под формата на Нотариален акт № 88/17.11.2017 г., т. IV, рег. № 3130, нот д. № 588/2017 г. на
Нотариус № 648 от РНК – М.К., вписан в СВ - гр. Тутракан с вх. рег. №
2841/17.11.2017 г., акт № 29, том X, д. № 1808/2017 г. до размера от по
1/6 за всеки от ищците от правото на собственост върху:
1. Дворно място с площ 1 240 кв. м., съставляващо УПИ III-511 (парцел три, отреден за имот с планоснимачен номер петстотин и единадесет), в кв. 38 по плана на с. *****, общ. Тутракан и построената в имота:
2. Жилищна сграда с площ. 114 кв. м.;
3. Нива, находяща се в землището на с. *****, общ. Тутракан, обл. Силистра с идентификатор № 78238.6.9 (седемдесет и осем хиляди двеста тридесет и осем, точка, шест, точка девет);
4. Нива, находяща се в землището на с. *****, общ. Тутракан, обл. Силистра с идентификатор № 78238.14.24 (седемдесет и осем хиляди двеста тридесет и осем, точка, четиринадесет, точка двадесет и четири);
5. Нива, находяща се в землището на с. *****, общ. Тутракан, обл. Силистра с идентификатор № 78238.50.87 (седемдесет и осем хиляди двеста тридесет и осем, точка, петдесет, точка осемдесет и седем).
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от ищците И.А.Ю., с ЕГН ********** и Н.А.С., с ЕГН **********, срещу ответника
Н.И.Ю., с ЕГН **********, искове за осъждането
на ответника на осн. чл. 57,
ал. 2 от ЗЗД да заплати на всеки от ищците паричната равностойност, следните
отчуждени имоти:
1. Нива, находяща се в землището на с. *****, общ. Тутракан, обл. Силистра с идентификатор № 78238.6.9 (седемдесет и осем хиляди двеста тридесет и осем, точка, шест, точка девет);
2. Нива, находяща се в землището на с. *****, общ. Тутракан, обл. Силистра с идентификатор № 78238.14.24 (седемдесет и осем хиляди двеста тридесет и осем, точка, четиринадесет, точка двадесет и четири);
3. Нива, находяща се в землището на с. *****, общ. Тутракан, обл. Силистра с идентификатор № 78238.50.87 (седемдесет и осем хиляди двеста тридесет и осем, точка, петдесет, точка осемдесет и седем);
възлизаща общо на по
2 000 лв. (две хиляди) за всеки ищец.
ОСЪЖДА
ищеца И.А.Ю., с ЕГН **********, да
заплати на ответника Н.И.Ю., с
ЕГН **********, припадащата му се част от направените от ответника разноски,
възлизаща на 750 лв.
(седемстотин и петдесет лева).
ОСЪЖДА
ищеца Н.А.С., с ЕГН **********, да
заплати на ответника Н.И.Ю., с
ЕГН **********, припадащата му се част от направените от ответника разноски,
възлизаща на 750 лв.
(седемстотин и петдесет лева).
ОПРЕДЕЛЯ шестмесечен срок за отбелязването
на настоящото решение в Служба по вписванията – гр. Тутракан на основание чл. 115, ал. 2
ЗС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: