гр. Видин 04.12. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският окръжен съд наказателно отделение, в публично заседание на пети ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.И.
ЧЛЕНОВЕ: Р.Д.
Д.В.
при секретаря Нели Кючукова и в присъствието на прокурора Л.Ц., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА ДЕНОВА ВНОХД №175 по описа за 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
С присъда №243, постановена на 08.09.2020 година от Районен съд - Видин по н.о.х.д.№592 по описа на същия съд, подсъдимият В.Б.И., ЕГН**********, е признат за невиновен за деяние по чл.355, ал.2 НК, и оправдан по обвинението по чл.355, ал.2 НК, за това ,че на 05.04.2020 година, в град Видин, по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено на основание чл.84, ал.2 от Конституцията на Република България, с Решение от 13.03.2020 година на 44-тото Народно събрание на Република България, обнародвано в Държавен вестник, брой 22/13.03.2020година, нарушил предписание за поставяне под карантина с изх.№549 ДМ 11/01.04.2020 година на Регионална здравна инспекция - Видин, издадено в изпълнение на въведените със Заповед №РД-01-130/17.03.2020година, Заповед №РД.01-158 от 26.03.2020година на Министъра на здравеопазването на територията на страната противоепидемични мерки против разпространението на заразна болест по хората, като след пристигане на 01.04-2020г- от „държава с регистриран и случаи на COVID -19“ - Норвегия, не спазил срока на 14- дневната карантина - да пребивава на адрес: село Н., ул.“*******“№******** и след като напуснал адреса, на който се изпълнява карантината, излязъл с лек автомобил марка „*****“, модел „********“ с регистрационен номер ******, собственост на сина му – Е* В* Б. и бил установен от служители на ОДМВР -Видин в град Видин, на КПП, изградено на входа на града откъм село Н*, област Видин в близост до базата на „**********“, за което и на основание чл.304 от НПК съдът го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.355, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
В законоустановения срок Районна прокуратура - Видин е подала протест, в който се твърди, че така атакуваната присъда на ВРС е неправилна, тъй като същата е незаконосъобразна и необоснована.
Изложените в протеста съображения са, че преценени в тяхната съвкупност, писмените и гласните доказателства навеждат на безспорно установено, че подсъдимият е извършил противоправното деяние, както и това, че присъдата на първостепенният съд е постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, не е съобразена и със събраните по делото доказателства.
По делото е постъпило допълнение към протеста непосредствено след обявяването на мотивите на първостепенният съд, в което същите се обсъждат и се поддържа, че същите са непълни, неясни и противоречиви както относно липсата на доказателства за субективната страна на деянието, така и относно какво е имал предвид съдът, като е стигнал до извода, че обвинението не е доказано по категоричен и несъмнен начин и в тази връзка подробно са изложени съответни съображения и доводи. Твърди се също,че мотивите на първостепенния съд са непълни, неясни и п ротиворечиви.
Иска се да бъда отменена присъдата изцяло и бъде постановена нова такава, с която подсъдимият да бъде осъден за извършеното от него престъпление по чл. чл. 355, ал.2,във вр. ал.1 от НК, за което е бил внесен обвинителен акт на Районна прокуратура град Видин.
Видинският окръжен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
Протестът е подаден в законоустановения срок от Районна прокуратура - Видин която страна има правен интерес за протестиране срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Окръжният съд след като прецени събрания доказателствен материал, изложените доводи във въззивната жалба и след като извърши служебна проверка в съответствие с разпоредбата на чл.314 от НПК, намира, че протестът е неоснователен, имайки в предвид следните съображения:
По служебната проверка на присъдата.
Окръжният съд установи, че първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, съответно в тяхната съвокупност и поотделно, като фактическите положения, които са приети се доказват по несъмнен начин от същите. По делото са изяснени всички обстоятелства свързани с повдигнатото обвинение и са от съществено значение за правилното решаване на делото. Не са допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на страните. Поради това съдът намира, че с оглед на така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните и въззивният съд счита, че не следва да повтаря, тъй като я възприема изцяло, то първоинстанционният
|
|
съд правилно е приложил закона и е стигнал до направения от него извод и е приел, че подсъдимият не е виновен и го е оправдал по повдигнатото обвинение. Първоинстанционният съд подробно и обосновано се е мотивирал както относно фактическата обстановка, така и поотделно за всяко едно от двете повдигнати обвинения.
По оплакванията в протеста:
Оплакванията в протеста, са, че така атакуваната присъда на ВРС е неправилна, тъй като същата е незаконосъобразна и необоснована. Сочи се, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност следвал извода за безспорно установено, че подсъдимият е извършил престъпленията, за които му е повдигнато обвинение. Твърди се също, че присъдата е постановена в нарушение на материални и процесуалния закони, както и че същата не е съобразена със събраните по делото доказателства, което от своя страна я прави и необоснована.
Настоящият състав намира, че така изложените оплаквания в протеста и допълнението към него са неоснователни. След като се запозна подробно с всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че те, разгледани в своята строга последователност по казуса, те не дават категоричен извод за виновност на подсъдимия, връзката им се накъсва и се налага да се правят предположения, което е недопустимо както съгласно чл.ЗОЗ, ал.1 от НПК, което обстоятелство е съобразил и първостепенния съд.
Нормата на чл.355, ал.2 във вр. с ал.1 от НК е бланкетна норма и следва да бъде изпълнена със съдържание с посочване на относимата правна уредба, в случая в областта на здравеопазването. Въз основа на посочените в диспозитива на обвинението Заповед №РД-01-130/17.03.2020г., изменена и допълнена със Заповед №РД-01-140 от 19.03.2020 година не Министъра на здравеопазването за територията на страната противоепидемични мерки против разпространението на заразна болест по хората, е издадено Предписание за поставяне под карантина с изх.№549 ДМ Н/01.04.2020година, което е подписано от подсъдимия. Пак от диспозитива на обвинителния акт е видно, че датата на извършване на деянието е 05.04.2020 година.
В Точка 2 на цитираното по-горе предписание за поставяне под карантина, е посочено спазване на дистанция минимум 1 м от хората, с които съжителства, редовно проветряване, ядене по различно време, редовно почистване на дръжки и общи повърхности, т.е хигиенни и санитарни мерки, които може да извършва на адреса, на който е карантиниран, но успоредно с това, не е посочена изрична забрана за поставения под карантина да напуска жилището на адреса, който е посочил във формуляра. Наред с това, в точка 5 е посочено какво имат право да правят водачите на тежкотоварни автомобили, където е посочено, че могат да се намират в кабината на тежкотоварния автомобил, да го управляват и да извършват товаро-разтоварни дейности, както
з
|
|
и „да напускат територията на РБ преди да е изтекъл карантинния период, когато напускат територията за извършването на международен превоз“.
Съдът намира, че така посочените изисквания и същевременно права, във връзка с които карантинирания все пак трябва да се движи, за да стигне до тежкотоварния автомобил и да извършва съответните дейности на които има право, объркват карантинирания поради неяснотата и категоричността на посочените в предписанието задължения и права.
Същевременно понятията „...извънредна епидемична обстановка по чл.63, ал.1...“, „...изолация...“ и „...карантина...са въведени и формулирани в ЗИДЗЗ, обнародван в ДВ бр.44 от 2020 година и са в сила от 14.05.2020 година, тоест след датата на деянието, която е 05.04.2020 година.
На базата на изложените съображения, съдът намира, че подсъдимият И. не е действал съзнавайки обществената опасност и наказумемост на деянието поради липса на представа в какво точно се изразява действието на така наложената му „карантина“, от една страна и от друга, поради посочените в предписанието за поставяне под карантина действия, които карантинираният има право да извършва, за които същевременно е необходимо някакво придвижване, т. е напускане на адреса на който е карантиран.
С оглед на горните съображения, въззивната инстанция намира, че така подадения протест е неоснователен, съображенията в него и допълненията също неоснователни имайки предвид, поради което атакуваната присъда следва да бъде потвърдена в съответствие с изложените по-горе съображения.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6 от Наказателно процесуалния кодекс , Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 243
постановена на 08.09.2020 година по н.о.х.д.№592 на районен съд – Видин по
описа за 2020 година на същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
/особено
мнение/