Р Е Ш Е Н И Е
№ 1565 22.10.2021г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на четвърти октомври
две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно
дело № 1947 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с
чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Административното дело е
образувано по жалба от В.П.П., ЕГН ********** с адрес:
***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0769-001040/03.06.2021г., издадена от В.Н.С., на длъжност полицейски
инспектор към ОДМВР - Бургас, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен със заповед №
251з-209/18.01.2017г., с която на В.П.П., ЕГН ********** с адрес: ***, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е
наложена принудителна административна мярка – ИЗЗЕМВАНЕ НА СВИДЕТЕЛСТВО ЗА
УПРАВЛЕНИЕ НА ВОДАЧ НА МПС, НА КОЙТО СА МУ ОТНЕТИ ВСИЧКИ КОНТРОЛНИ ТОЧКИ И НЕ Е
ИЗПЪЛНИЛ ЗАДЪЛЖЕНИЕТО СИ ПО ЧЛ.157, АЛ.4 ОТ ЗДВП.
Иска се отмяната на оспорената
заповед като незаконосъобразна, тъй като е издадена при неспазване на
установената от закона форма, при съществени нарушения на
административно-производствените правила, при неизяснена фактическа обстановка,
в нарушение на материалния закон и несъответствие с целта му. Претендира се
присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят В.П.П., редовно и своевременно призован, не се явява. За нея се явява процесуален
представител адв. Х., която поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорената
заповед, като претендира присъждане на разноски.
Ответната страна - В.Н.С., на
длъжност полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, Сектор „Пътна полиция“,
редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител. Представя
административната преписка по издаване на оспорената заповед, като изразява
становище за неоснователност на жалбата. Не претендира разноски.
Съдът,
като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено
следното:
Оспорената
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0769-001040/03.06.2021г. е издадена от В.Н.С., на длъжност полицейски
инспектор към ОДМВР - Бургас, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен със заповед №
251з-209/18.01.2017г., с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП свидетелство за
управление на МПС на В.П.П. е иззето, тъй като са й отнети всички контролни
точки и не е изпълнила задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
В
заповедта са изброени влезлите в сила наказателни постановления по отношение на
П., с които са й отнети всички контролни точки, както следва: НП № 8/10.01.2009г.
на РУ Несебър, влязло в сила на 12.02.2009г., с което са й отнети 10 контролни
точки; НП № 12938/03.01.2011г. на Сектор
”ПП” Бургас, влязло в сила на 03.02.2011г., с което са й отнети 8 контролни
точки; НП № 15/11.01.2011г. на РУ Поморие, влязло в сила на 03.02.2011г., с
което са й отнети 12 контролни точки и НП № 4131/29.08.2011г. на РУ Несебър,
влязло в сила на 11.10.2011г., с което са й отнети 10 контролни точки.
Заповедта
била връчена лично срещу подпис на жалбоподателя В.П. на 12.07.2021г., която я
оспорила пред Административен съд – Бургас, чрез административния орган с
жалба вх.№ УРИ 304000-9954/16.07.2021г.,
във връзка с която е образувано настоящото съдебно производство.
В административната преписка са приложени
заверени копия на цитираните в оспорената заповед НП /л.20-22 и 25 от делото/,
както и справка – картон на водача В.П.П.
с ЕГН ********** за отнетите му контролни точки, съставените му АУАН и фишове,
както и за наложените му ПАМ /л. 26-27 от делото/.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните
съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква
„а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОД на
МВР гр.Бургас издадена на основание заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на
министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. и полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“, които
могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. В
този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките
на неговата правомощия.
С оглед съдържанието на акта
съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл.172, ал.1 от ЗДвП и
чл.59, ал.2 от АПК.
При преценка на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл.171,
т.4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се изземва свидетелството за
управление, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
Релевантният за приложението на чл.171, т.4 от ЗДвП юридически факт е фактът
на изпълнение и на двата елемента от фактическия
състав, с който правната норма на чл.171, т.4 от ЗДвП свързва прилагането на ПАМ "изземване на СУМПС", а именно: 1)
загубване на придобитата правоспособност вследствие на отнемане на всички
контролни точки и 2) неизпълнение на задължението за връщане на свидетелството
за управление на МПС в съответната служба на МВР. Без значение за налагане на
ПАМ е наличието на съставен АУАН за извършеното нарушение.
В разпоредбата на чл.157, ал.1 от ЗДвП е регламентирано, че при издаване на свидетелство за правоуправление
притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на
притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на
извършваните нарушения. С ал.3 на посочения член е делегирано правото на Министърът на вътрешните
работи с наредба да определя максималния размер на контролните точки, условията
и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение. Според ал.4 водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата
правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната
служба на Министерството на вътрешните работи. В чл.158 от ЗДвП е уреден редът
по който броят
на контролните точки за отчет на извършваните нарушения се възстановява, съответно
– частично след преминато допълнително обучение при определени условия и
служебно, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в
сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети
контролни точки.
Съгласно разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК,
административният орган е този, който трябва да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в процесната заповед, тоест негова е
доказателствената тежест за установяване на релевантните факти, които обосновават
налагането на ПАМ. В случая органът следва
да докаже, че на В.П. са отнети максималният брой контролни точки и че същата е
станала неправоспособна, в резултат на което е имала задължението да върне
свидетелството си за правоуправление съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП.
Процесните наказателни постановления, с
които оспорващата е била санкционирана, са издавани в периода 2009-2011г., в
който за спорното правоотношение е действала Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007г. за определяне на първоначалния
максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство,
условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за
движение по пътищата, за които се отнемат /отм. с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне
максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение, в сила от 04.02.2013г./. По действащата за релевантния период наредба,
максималният брой контролни точки е 39 и отнемането им се е извършвало само въз
основа на влязло в сила наказателно постановление /чл.2 и чл.3 от Наредба №
Iз-1959/27.12.2007 г./.
Наказателните
постановления, с които се налагат законоустановените наказания, подлежат на
съдебен контрол по реда на ЗАНН, съгласно препращащата разпоредба на чл.189,
ал.6 от ЗДвП. Съответно, по този ред на контрол подлежи и точното отбелязване
на контролните точки, които следва да бъдат отнети. Затова обжалването на
наказателно постановление, дори и само в частта му, в която е отбелязан броят
на отнетите по силата на закона контролни точки, се извършва по реда на ЗАНН,
пред съответния районен съд.
По отношение на цитираните четири наказателни постановления, не са
ангажирани доказателства за обжалване и отмяна по реда на чл.63 от ЗАНН, както
и не е оспорена верността на извършените вписвания относно датата на влизането
им сила, поради което съдът приема, че са налице доказателства, съобразно
нарочното отбелязване върху тях, че същите са връчени и влезли в сила. След
като са влезли в сила, съдът е длъжен да се съобрази с отразеното в тях, а
именно, че на П. са отнети общо 40 контролни точки.
Отнемането
на контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното
наказателно постановление, а възстановяването им в периода, релевантен за
делото, се е извършвало по реда, предвиден в чл.158 от ЗДвП /редакция ДВ,
бр.51/2007г./. Според разпоредбата на чл.158, ал.1 от ЗДвП в приложимата
редакция, броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се
възстановява: 1.чрез частично увеличаване
с 1/3 от първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, но не
повече от веднъж за срок от 1 година, при условие че водачът е изпълнил
задължението си по чл.190, ал.3, което удостоверява със съответните платежни
документи/разпоредбата на чл.190, ал.3 от ЗДвП има отношение към
заплащането на наложеното с НП наказание „глоба“/; 2.служебно, до максималния размер, след изтичане на две години, считано
от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с
което на водача са отнети контролни точки. Според ал.2 на чл.158 от ЗДвП в
приложимата редакция, броят на точките за потвърждаване валидността на
свидетелството може да се възстановява само до първоначалния максимален размер.
Съгласно чл.157, ал.5 от ЗДвП, лице, което е загубило правоспособност да
управлява МПС в резултат на отнемане на всички контролни точки, има право
отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на
такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато
свидетелството.
Граматическото,
логическо и систематическо тълкуване на нормите на чл.158, вр. чл.157 от ЗДвП
налага извод, че възстановяване на контролните точки е допустимо само при
частичното им отнемане, до първоначалния максимален размер /арг.: чл.158, ал.2
от ЗДвП/, но не и в случаите на пълно изчерпване на определения им лимит /чл.157,
ал.4, вр. ал.3 и ал.1 от ЗДвП/. В последната хипотеза водачът губи придобитата
правоспособност и възстановяването й може да стане единствено по реда на
чл.157, ал.5 от ЗДвП – с полагане на изпит за придобиване, но не и посредством
някой от способите за възстановяване на частично отнети контролни точки. /В
този смисъл е и Решение № 12924 от 24.10.2018г. на ВАС по адм.д. № 1730/2017г.,
VII о., докладчик председателят Таня Вачева/.
В конкретния случай по 4 бр. наказателни постановления, влезли в сила в
периода от 12.02.2009г. до 10.11.2011г., на жалбоподателката са отнети 40
контролни точки, т.е. всички точки, следователно възстановяването на
придобитата правоспособност е можело да стане единствено по реда на чл.157,
ал.5 от ЗДвП, т.е. чрез полагане на нов изпит за правоспособност, което няма
твърдения и доказателства да е било сторено. Не е налице и възможност за
възстановяване служебно на контролни точки по реда на чл.158, ал.1, т.2 ЗДвП в
приложимата редакция, доколкото от влизане в сила на всяко едно от
наказателните постановления до издаване на следващото не е изминал период от
две години без извършени нарушения с отнемане на контролни точки.
Представената по преписката
справка-картон на водач /л.26-27 от делото/ не е официален документ и има
единствено регистърен, вторичен характер, поради което и не може да служи като
доказателство за налични, респ. отнети брой контролни точки, нито служи като
доказателство за служебно възстановени контролни точки и не се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила нито за административния орган, нито
за съда /в този смисъл е Решение № 15813/18.12.2018г. по адм.дело № 5172/2018г.
на ВАС, І отделение;Решение № 12924 от 24.10.2018г. на ВАС по адм. д. №
1730/2017г., VIIо.,/. Ето защо, не следва да бъде зачетено записаното в
служебно възстановяване на контролни точки, както следва: на 03.01.2011г., на
31.01.2014г. и на 11.02.2016г., тъй като по отношение на възстановените точки
от 03.01.2011г., не са били налице условията на чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП за
това /към датата на служебното възстановяване не е изминал период от 2 години
от влизане в сила на предходното НП № 8/10.01.2009г. на РУ Несебър, влязло в
сила на 12.02.2009г., с което са й отнети 10 контролни точки/, а по отношение
на възстановените точки от на 31.01.2014г. и на 11.02.2016г. изобщо не е била
налице такава възможност за служебно възстановяване, доколкото още към 11.10.2011г.,
оспорващата В.П. вече е била неправоспособна поради изгубване на всички 39 на
брой контролни точки и не е било възможно служебното им възстановяване до
пълния им размер. Правоспособността се губи еx lege, поради което и издадената
от ответника справка-картон на водача не може да игнорира визираните в правната
норма юридически факти /Решение № 9772/28.06.2013г. по адм.д. № 2228/2013г. на
VІІ отд. на ВАС/.
Доколкото по делото няма
спор, че към датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ, жалбоподателят
не е върнал своето СУМПС в съответната служба на МВР, следва да се приеме, че
са възникнали фактическите основания за налагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП и че обжалваният акт е издаден в
съответствие с материалния закон, както и с целта на закона, която е да се
преустанови извършването на нови нарушения от неправоспособни водачи.
С оглед на горното, жалбата
се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора,
разноски на жалбоподателя не се дължат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.П.П., ЕГН ********** с адрес: ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0769-001040/03.06.2021г., издадена от В.Н.С.,
на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, Сектор „Пътна полиция“,
упълномощен със заповед № 251з-209/18.01.2017г., с която на В.П.П., ЕГН **********
с адрес: ***, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП
е наложена принудителна административна мярка – ИЗЗЕМВАНЕ НА СВИДЕТЕЛСТВО ЗА
УПРАВЛЕНИЕ НА ВОДАЧ НА МПС, НА КОЙТО СА МУ ОТНЕТИ ВСИЧКИ КОНТРОЛНИ ТОЧКИ И НЕ Е
ИЗПЪЛНИЛ ЗАДЪЛЖЕНИЕТО СИ ПО ЧЛ.157, АЛ.4 ОТ ЗДВП.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: