Р Е Ш Е Н И Е
№ /18.07.2014 год.
, гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VI - ти
състав в публичното съдебно заседание, проведено на ОСЕМНАДЕСЕТИ ЮНИ, ПРЕЗ
ДВЕХИЛЯДИ И ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГОДИНА в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ
при
секретаря А.И. като разгледа докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр. дело № 2044
по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба
от В.Н.В., ЕГН **********, с пост. адрес в гр. Провадия, обл. Варна, кв.
„Север", Бл.11, Вх.А, ет.2, ап.6 против О.Е.Т.,*** иск с правно основание:
чл. 45 от ЗЗД и цена на иска: 70 000 лв.
В исковата си молба ищеца твърди, че с влязла в сила
Присъда № 39 от 23.03.2009 г. по НОХД № 16/2009 г. по описа на ВОС, ответника е
признат за виновен в извършване на престъпление от общ характер по смисъла на
чл. 343, ал.4 от НК. Твърди се, че с деянието си ответника е причинил на ищеца
седем средни телесни повреди и множество леки. Непосредствено след ПТП
съществувала реална опасност за живота му, но в резултат на бързата и адекватна
намеса на медицинския екип на Клиниката по неврохирургия -УМБАЛ „Св.Анна",
Катедра по неврохирургия-МУ-Варна, на 27.06.2008 г. след проведена по спешност
операция съществуващата реалната опасност за живота му преодоляна. В болницата
престоял от датата на претърпяното ПТП - 27.06.2008 г. до 07.07.2008 год. На
22.10.2008 г. е насочен и е престоял до 29.10.2008 г. в Клиниката по ортопедия
и травматология на МБАЛ „Света Анна" АД Варна, където му била направена
втора операция. Както след първата, така и след втората операция и след
последващите операциите възстановителен период се намирал в невъзможност да се
придвижва самостоятелно и в продължение на цели две години бил напълно
неподвижен. Търпял силни болки и страдания, които продължава да търпи, както във
физически, така и в душевен план. Пълното му обездвижване, липсата на
възможност да се обслужва сам, като така зависимостта му от други лица,
неудобството което изпитвал преди, по време, а и след личния му тоалет и
пълната му безпомощност в продължение на години го довели до пълно отчаяние.
Първата година след претърпяното ПТП бил толкова
отчаян, че му липсвала воля за живот и се бил предал напълно. За дълъг период
от време бил пълна развалина и нямал никакво желание да се вдигне от леглото
макар и с патерици и на инвалидна количка. В огромна степен за това му
състояние на духа повлияло и „предателството” на бившата му съпруга, която
по-малко от година след ПТП завела дело за развод, довело до допълнителни
претърпени неимуществени вреди изразяващи се в причиненото поради травматичните
увреждания разстройство на брачните отношения, довело до прекратяване на брака
ми, с влязло в сила решение на Провадийския районен съд по бр.д. № 31/2009 г.
В момента ищеца бил инвалидизиран с решение на ТЕЛК
Варна първоначално през 2010 г. със 74 % неработоспособност, последващо с 99% ,
а с експертно решение № 02541 от 19.06.2013 г. на 100 % с чужда помощ.
Въз основа на влязлата в сила присъда по посоченото по
горе дело и съдебномедицинската експертиза приложена към него, ДЗИ - Общо
застраховане" АД съгласно постигнато споразумение на 22.12.2009 г. му е
изплатило обезщетение за причинени му от ответника неимуществени вреди, по
застраховка 55 000 лв., от които 25 % изплатил на „Българско сдружение за
подпомагане на лица, пострадали при ПТП", тъй като към датата на съдебния
процес и дълго време след това не бил в състояние да се грижи сам за интересите
си или да организира по най-добрия вариант защитата си.
Твърди, че необратимите последици от причинените му
увреждания налагат да бъде ангажирана и личната отговорност на ответника за
гражданските последици от деянието му. Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Предстоят му още най-малко три операции, още множество
рехабилитационни процедури, а и прогнозата на лекарите, че ще се възстанови в
състояние да се движи без чужда помощ и помощни средства не се оправдават. Към
момента ищеца търпи болки и страдания и ще продължава да търпи такива занапред.
Твърди, че се движи с инвалидна количка, на която сяда помагайки си с патерици.
С допълнителна
молба, се твърди, че претендираното обезщетение е за неимуществени
вреди в размер на 70 000 лв., която сума не включва изплатеното обезщетение от
55 000 лв. от страна на третото лице помагач в настоящото производство. Това е
така защото е налице влошаване здравословното състояние на ищеца, което е в
причинна връзка с уврежданията в резултат на ПТП станало 27.06.2008 г.
Влошаването на здравословното състояние му състояние ищеца свързва с
обездвижването на десния долен крайник, което от трайно е станало постоянно;
инконтиненция на тазовите резервоари в резултат от компресията на гръбначния
мозък на нивото на счупения първи поясен прешлен и на нервни структури от
временно разстройство на здравето неопасно за живота е станало постоянно
разстройство на здравето неопасно за живота, протичащия с години - към
завеждане на делото възстановителен период, а не с месеци - до 12, каквато е
прогнозата според съдебно медицинската експертиза по наказателното дело,
болките и страданията които ищецът в този продължителен период е търпял и ще
продължава да търпи поради предстоящите три оперативни интервенции.
При определяне размера на полученото от ищеца обезщетение от третото
лице помагач в настоящото производство са взети предвид травматичните
увреждания на ищеца, така както са приети с влязлата в сила присъда на ВОС.
Твърди, се че при подписване на споразумението и
определяне размера на обезщетението се е изхождало от очакването, че
състоянието на ищеца да се възстанови в период от 4 до 12 месеца и на тази база
е определен размера на обезщетението от 55 000 лв. От общо причинените 7 средни
телесни повреди, едната - на долния десен крайник е тежка, една лека телесна
повреда - средна и продължителни и продължаващи болки и страдания, надхвърлящи
всякакви прогнози.
Моли съда да постановите решение, с което да осъдите
ответника да му заплати сумата 70 000 лв., представляваща неимуществени вреди
причинени от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането - 27.06.2008 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищеца
редовно призован не се явява, представлява се от процесуален представител по
пълномощие, който поддържа иска. Моли съда да го уважи, като претендира и
направените поделото разноски. Не е
представен списък с разноските на основание чл.80 от ГПК.
В дадения от съда срок по
смисъла на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника О.Е.Т., действащ чрез пълномощника си адв. П.С. от САК
и със съдебен адрес:***, офис 9 в който оспорва искът. Оспорвам същия и по
размер като твърде завишен и неотговарящ на принципа за справедливост, уреден в
чл. 52 от ЗЗД.
Оспорват се твърденията на ищеца за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от него болки и страдания във
връзка с настъпилия с неговата съпруга развод. Ответника твърди, че
разстройството на брака му и всички произтекли от това последици не се намират
в пряка причинна връзка с процесния инцидент. Твърди, че развода е вследствие
на междуличностните отношения с вече бившата му съпруга, доколкото последните
са сложни и динамични и са се развивали през дълъг период на техния съвместен
живот и е несъстоятелно в основата на тяхното влошаване, завършило с
прекратяване на брачната им връзка, да бъдат поставени единствено уврежданията
вследствие твърдяното от ищеца ПТП.
В отговора се твърди, че не представлява неимуществена
вреда и очертаващата се според ищеца за в бъдеще негова самота и липса на
спътница предвид здравословното му състояние, тъй като това е само едно негово
предположение. За да подлежат на обезщетяване вредите, същите следва да са
настъпили, да са реални, а не да се допускат като вероятни.
На следващо място, твърди, че в настоящия случай няма
влошаване на здравословното състояние на ищеца, позволяващо да се приеме, че е
налице ексцес като пораждащ отговорността на ответника факт. Твърди се, че
отсъства необходимост последният да бъде подложен на нови операции и други
медицински интервенции.
В случай, че съдът приеме, че е налице ексцес, то в
отговора се твърди, че описаното в исковата молба влошаване на здравословното
състояние на ищеца не е пряко следствие на соченото от него пътно транспортно
произшествие, а е резултат от не цялостното и неправилно проведеното му след
инцидента лечение, при условията на евентуалност - твърди, че влошаването на
здравословното състояние на ищеца се дължи на други негови заболявания и
нарушения в организма, различни от тези, нанесени му с посоченото от него ПТП.
В отговора ответника твърди, че предявения иск е
неоснователен и по причина, че ищецът е бил вече изцяло и справедливо обезщетен
за претърпените от него болки и страдания в резултат на твърдяното в исковата
молба ПТП -видно от представеното като писмено доказателство споразумение със
застрахователя. Ищецът е упражнил правото си да търси и е получил обезвреда за
претърпените от него неимуществени вреди, като дори е бил реално и окончателно
обезщетен за тях чрез заплатената му и постъпила в патримониума му сума от 55
000 лева. Присъждането на обезщетение за същите неимуществени вреди, което се
претендира с настоящата искова молба, би означавало да се стигне до повторно
тяхно репариране, а оттам и до неоснователно обогатяване на ищеца.
В отговора се твърди, че липсват настъпили след
извършеното от застрахователя доброволно плащане на посочената сума вреди
/включително и ексцес/ - различни от вече поправените и обосноваващи
присъждането в негова полза на един по-висок размер на обезщетението за
претърпените от него болки и страдания /такъв над получените по споразумението
вече 55 000 лева/.
В отговора ответника е изразил становище, че
предявеният от ищеца иск за неимуществени вреди е твърде завишен по размер с
оглед принципа на справедливостта, уреден в чл. 52 от ЗЗД. Твърдяното в
исковата молба ПТП се е случило през 2008 г. Съгласно актуалната и задължителна
практика на ВКС определянето на размера на репарацията на претендираните от
пострадалите лица техни емоционални страдания следва да бъде отнесен към
момента на увреждането /в случая датата 27.06.2008 г./, към който момент
съдилищата са присъждали далеч по-ниски обезщетения за неимуществени вреди от
заявената в исковата молба претенция на ищеца за сумата от 70 000 лева.
Твърди, че изплатената от застрахователя сума по
посоченото споразумение /55 000 лева/ следва да бъде приспадната от
претендираната в настоящото производство /70 000 лева/, като по този начин би
се гарантирал също принципът на справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
В отговора е направено възражение, като е изложено
становище, че в по процесния случай е налице съпричиняване, както от страна на
водача на другото МПС - участник в процесното ПТП, така и от страна на ищеца.
Водачът на МПС марка „Форд", модел „Транзит", с ДК № А 7675 ВВ е
можел да предотврати настъпването на удара - като забележи в огледалото за
обратно виждане идващия зад него друг автомобил и предприеме маневра по
освобождаване на пътното платно в съседна лента за движение - било вляво, било
вдясно, доколкото магистралата в този участък е била три лентова. В противен
случай той нарушава разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.
От друга страна, твърди, че ищецът, който е седял
отпред в МПС-то на седалката най-вдясно, е бил без поставен предпазен колан, с
което обективно също е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. С това
си поведение е нарушил разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, алтернативно
-разпоредбата на чл. 137в, ал. 1 от ЗДвП.
По отношение на предявения иск с правно основание чл.
86 от ЗЗД - за законна лихва за забава върху сумата от 70 000 лева, считано от датата
на увреждането до окончателното й изплащане, също счита, че е неоснователен,
поради което го оспорва изцяло по основание и размер.
С оглед отхвърлянето на главния иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, моли съдът да отхвърли и този иск акцесорен
по своя характер.
Моли съда в условията на евентуалност - в случай, че
намери искът за основателен и доказан, да приемете, че в процесния случай е
налице съпричиняване на вредоносния резултат
В отговора е направено възражение за изтекла погасителна
давност досежно акцесорния иск за присъждане на законната лихва за забава върху
претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди.
В съдебно заседание ответника редовно призован не се
явява, представлява се от процесуален представител по пълномощие, който
поддържа отговора. Не е представен списък с разноските на основание чл.80 от ГПК.
По искане на ответника на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК съдът е привлякъл като трето лице помагач на страната на ответника застрахователя,
по задължителна застраховка гражданска отговорност "ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Средец, ул. „Георги Бенковски"№ 3.
Правният интерес от искането за привличане на третото
лице ответника обоснова с обстоятелството, че има сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в тази
застрахователна компания по комбинирана застрахователна полица №
065080445021/15.02.2008 г., валидна към датата на настъпване на пътно транспортното
произшествие - 27.06.2008 г., с която е застраховал отговорността си за
причинени на трети лица вреди /вкл. неимуществени/, предизвикани при
управлението на лекия автомобил, негова собственост.
Постъпил е отговор от третото лице помагач на страна
на ответника в който оспорва искът като неоснователен.
Ищецът е бил обезщетен за сумата от 55 000 лв. и е недопустимо за едни и същи вреди да бъдат
обезщетявани два пъти, тъй като веднъж и бил обезщетен от застрахователя.С
договор за спогодба по чл.365 от ЗЗД, по силата на който ищеца е получил сумата
от 55 000 лева.
Твърди, се че обстоятелството на преживения от ищеца
развод е ирелевантен към правния спор. Без правно значение е и изтъкването на
бъдещи обстоятелства, които ще доведат или могат да доведат до болки и страдания,
тъй като на обезщетяване подлежат само действително настъпилите вреди, но не и
бъдещите такива. Без правно значение е обстоятелството каква сума ищецът е
платил на споменатото в исковата молба сдружение, защото този факт засяга
частноправни отношения, които не са предмет на настоящото дело.
Твърди се, че предявения иск е завишен по размер.
Размерът на неимуществените вреди се определя към датата на ПТП /съдебната
практика, чл.208, ал.З КЗ/.
В съдебно заседание третото лице помагач, се
представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа отговора
и моли съда да отхвърли предявения иск. Не е представен списък с разноските на
основание чл.80 от ГПК.
От събраните поделото доказателства взети поотделно и
в тяхната съвкупност съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
С Присъда № 39/23.03.2009 год. по НОХД № 16/2009 год.
на ВОС, потвърдена с Решение № 95/09.06.2009 год. по ВНОХД№147/2009 год. на
ВАС, оставено в сила с Решение № 454/30.11.2009 год. по КНОХД№491/2009 год. на
ВКС, ответника е признат за виновен, за това, че на 27.06.2008 год. на
автомагистрала „Хемус” на 3,2 км., след пътен възел с.Слънчево, при
управлението на л.а.”Хюндай” с рег. № СА8899ММ, нарушил чл.20 ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил средни телесни повреди на множество лица и на ищеца В.
Николов В., съставляващо престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.”б” пр.1 от НК.
На 22.12.2009 год. ищецът е подписал споразумение с
третото лице помагач на страната на ответника „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, за
станалото на 26.06.2008 год. за сумата от 55 000 лева, представляващи
неимуществени вреди, която сума му е изплатена изцяло.
От допуснатата и приета КОМПЛЕКСНА СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА
ЕКСПЕРТИЗА на вещите лица доц. д-р С.К.К. дм, специалист неврохирург при МБАЛ
„Св. Анна - Варна" АД, Ръководител УНС по неврохирургия - МУ - Варна, д-р Р.Б.М.
- специалист ортопед травматолог, Управител МЦ „Св. Анна" ЕООД и д-р Б. Панайотова-С., съдебен лекар в ДКЦ I "Св. Клементина"
ЕАД - гр. Варна - вещо лице към ВОС, се доказва, че в резултат на ПТП на
27.06.2008 г, на ищеца В.Н.В. са причинени следните травматични увреждания:
- счупване на
първи лумбален /поясен/ прешлен, с разместване на костните фрагменти, обусловило
трайно затрудняване на движенията на снагата за не по-малко от 10-12 месеца;
-разкъсване на твърдата мозъчна обвивка и компресия на
гръбначния мозък на ниво първи лумбален прешлен и на кауда еквина;
-долна вяла парапареза /пареза на долните крайници/,
вследствие на компресията на гръбначния мозък, обуславяща трайно затрудняване
на движенията на двата долни крайника за не по-малко от 12 месеца;
-счупване-изкълчване /тип Галиаци/ на дясната лъчева
кост - причинило трайно затрудняване на движенията на горен десен крайник за
около 3 месеца, при обичайно протичане на оздравителния процес;
-счупване на горния край /латерален кондил/ на големия
пищял на дясната подбедрица - самостоятелно обуславя трайно затрудняване на
движенията на десния долен крайник за не по-малко от 3-4 месеца /ако не
настъпят усложнения/;
-разкъсване, изкълчване и разтягане на връзки на
лявата колянна става, до степен на пълна колянна нестабилност, самостоятелно
причиняват трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за не
по-малко от 3-4 месеца, при обичаен възстановителен процес;
- експулсия
/избиване/ на множество зъби - 20 на бр.;
- частична
инконтиненция на тазовите резервоари, в резултат от компресията на гръбначния
мозък и на коренчеви нерви на нивото на счупения първи поясен прешлен.
Описаните травматични увреждания са в резултат от
силни удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се получат по
време и начин, съобщени в данните по делото, а именно: на посочената дата
27.06.2008 г, в салона на автомобил - микробус, който е претърпял ПТП.
Счупването на 1-ви поясен гръбначен прешлен би могло
да се получи при т. н. „камшичест удар" от инерционното движение на тялото
при внезапна промяна на скоростта на движение на автомобила. Избиването на
множество зъби предимно от предните части на двете зъбни редици, би могло да се
получи при удар на лицето върху части или предмети, стоящи пред лицевата част
на главата.
Травматичните увреждания в областта на колената биха
могли да се получат също от удари върху части, намиращи се пред тялото и
крайниците на пострадалия, а счупванията на кости на десните горен и долен
крайници -евент. от удари върху части вдясно от него.
От представената медицинска документация за времето на
лечение на травматичните увреждания през 2008 год., вкл. и при проведените
оперативни интервенции, не се установяват данни за усложнения. Тежкото
състояние, в което е бил приет пострадалият за лечение по спешност,
оперативните интервенции, продължителното време на затрудняване на движенията
на тялото и крайниците, болките и страданията, са следствие от травмите, които
е претърпял. Към този период, при изписване на пострадалия от болнично лечение,
са отбелязани подобрения в състоянието му.
По време на медицинския преглед на 15.05.2014 год. се
вещите са констатирали посттравматично състояние /след фрактура/ на първи
лумбален /поясен/ прешлен, с ламинектомия /оперативно отстранени костни
фрагменти/ и вертебродеза /метална фиксация на прешлена/; с долна вяла
парапареза /пареза на долните крайници/, следствие на отпадна неврологична
симптоматика, резултат от компресията на гръбначния мозък и увреждане на
коренчеви структури на периферни нерви на долните крайници от вбити костни
фрагменти при счупването на прешлена.
След продължително лечение, поради прогресията на
неврологичната симптоматика, пострадалият е с тежка пареза на десния долен
крайник и силно затруднена двигателна активност, с невъзможност да се придвижва
самостоятелно без помощни средства /патерици и инвалидна количка/. Парезата на
левия долен крайник е изразена в слаба степен.
При прегледа се установиха следните посттравматични
усложнения:
-контрактура в дясна радиокарпална /гривнена/ става с
ограничено улнарно /външно-странично/ отвеждане на ръката в ставата; останалите
движения на гривнената става са запазени;
-контрактура в лява колянна става с ограничение на
движенията от 0 до 90 гр. /норма 0-130 гр/; здрав връзков апарат;
-контрактура в дясна колянна става с ограничение на
движенията от 0 до 45 гр. /норма 0-130 гр/; нестабилност на колянната става с
ограничение на движенията.
Посочените усложнения - контрактури на стави, могат да
се дължат на неправилно проведена /или непроведена/ рехабилитация и раздвижване
на увредените крайници, предвид продължителното тежко увредено състояние на
пострадалия след ПТП.
Тежките травматични уврежания, които е получил ищеца
при възникналото на 27.06.2008 год. ПТП, са му причинили продължително време
болки и страдания, трайни затруднения на движенията на тялото, десния горен
крайник и долните крайници, продължаваща частична инконтиненция на тазовите
резервоари. Самообслужването и извършването на елементарни дейности, свързани с
бита, поддържане на хигиена и др., са били невъзможни, особено във времето
непосредствено след травматичните увреждания, последвалите оперативни
интервенции и в постоперативния период. Прогресията на отпаднала неврологична
симптоматика на долните крайници, по-тежко изразена в дясно, обуславяща вяла
долна парапареза, в значителна степен затруднява двигателната активност на
долните крайници на пострадалия за постоянно, до възможност да се придвижва
само с помощни средства /патерици и инвалидна количка/. Към времето на
извършване на експертизата не се установяват данни за парализа с цялостна
загуба на функцията на долните крайници, вкл. и за по-тежко увредения десен
долен крайник. За затрудненията на движенията на десния горен крайник и долните
крайници, от значение са и контрактурите на дясната гривнена става и на
коленните стави, които са проява на развили се посттравматични усложнения и са
необратими.
В заключението си вещите лица, дават заключение, че
травматичните увреждания, получени от ищеца при ПТП са своевременно
констатирани. Оперативните интервенции са извършени от квалифицирани
специалисти, лечението е правилно осъществено.
Относно тежката травма на гръбначния стълб, изразена
със счупване на първи лумбален /поясен/ прешлен, с разместване на костните
фрагменти, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка и компресия на гръбначния
мозък, спешната оперативна интервенция е единствено правилното лечение,
съобразено с установените норми на добрата медицинска практика. Оперативното
отстраняване на костните фрагменти, декомпресия и възстановяване на целостта на
обвивката на гръбначния мозък, е предотвратило пълното обездвижване - парализа,
на долните крайници. Оперативното лечение е било правилно осъществено съобразно
тежестта на травматичното увреждане.
Относно оперативните интервенции при останалите костни
травми -фрактура на лъчевата кост на дясната предмишница и на големия пищял на
дясната подбедрица, както и на разкъсани лигаменти на лявата колянна става са
извършени правилно, в специализирана травматологична клиника и по правилата на
медицинската теория и практика. Посттравматичните усложнения - контрактури
на дясната гривнена става и на коленните стави, както беше посочено по-горе,
биха могли да се дължат на невъзможност да се извърши рехабилитация, предвид
тежко увреденото състояние на пострадалия.
Вещите лица не са установили причини, фактори и
травми, които да обусловят настоящото състояние на посттравматичните увреждания
на гръбначния стълб, десните горен и долен крайници и лявото коляно. Както
установените непосредствено след претърпяното ПТП травматични увреждания, така
и констатираните по-късно усложнения -контрактури на единични стави на десния
горен крайник и двете колена, са в причинна връзка с травмите от визираното
пътно-транспортно произшествие.
Вещите лица са установили данни за хипертонична болест
/повишено кръвно налягане/ и свързани с нея усложнения - хипертонично сърце,
ангиосклероза на ретината и др. Хипертоничната болест не е в пряка
причинно-следствена връзка с травматичните увреждания и в този смисъл не може
да повлияе за влошаване на състоянието на увредените при ПТП гръбначен стълб и
крайници.
От допуснатата и приета авто-техническа експертиза от
вещото лице А.М.В. се доказва, че
пътно-транспортното произшествие е в резултат на удар в задната лява част на
микробус Форд Транзит с рег. № А7675ВВ, в резултат, на което микробусът губи
напречната си стабилност и става неуправляем. При извършения оглед на
местопроизшествието не са установени изходни данни, годни да бъдат използвани
за точното пресмятане на скоростта на двата автомобила. За да се отклони рязко
микробусът от праволинейното си движение, разликата в скоростта между двете
моторни превозни средства трябва да е била поне 30-40 км./ч. На база
показанията на участниците в пътно-транспортното произшествие вещото лице прави
заключение, че скоростта на микробуса е била около 100 км./ч., а на лекия
автомобил - между 130 и 140 км./ч.
При конкретната пътна обстановка теоретично е било
възможно да бъде избегнат удара между двете моторни превозни средства.
Произшествието е станало в светлата част на денонощието, водачът на микробуса
заявява в показанията си, че е забелязал движещия се зад него лек автомобил. На
пътното платно, в момента на произшествието, не е имало други автомобили, т.е.
водачът би могъл да отклони микробуса в аварийната лента, или в лявата активна
лента за да избегне удара. От друга страна, шофьорът на микробуса няма как да е
знаел, нито би могъл да разбере, че водачът на приближаващия го отзад лек
автомобил е заспал на волана. Поради гореизброените причини и обстоятелства,
еднозначен отговор на този въпрос не може да се даде.
Направените справки при представители на Форд
показаха, че микробус Форд Транзит, с шаси № WFOKXXGBVKLR69786, е модел 1986 г.
и е бил произведен на 17.10.1990 г. Същият е фабрично оборудван с
обезопасителни колани за всяко едно място в него, в това число и за предната
най-дясна седалка.
Освен с предпазните колани за всяка седалка, микробус
Форд Транзит, шаси № WFOKXXGBVKLR69786, не е бил фабрично оборудван с други
обезопасителни системи.
Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните
по делото писмени доказателства, които кредитира. Съдът кредитира и
заключението на вещите лица, като обективни и компетентни.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Правната квалификация на предявения в настоящото
производство иск е чл.45 от ЗЗД.
Предявения иск е допустим.
Наличието на спогодба между увреденото лице и застрахователя
по договор за застраховка гражданска отговорност изплащането на сумата по нея
като застрахователно обезщетение няма характер на отрицателна процесуална
предпоставка за предявения иск по чл.45 от
ЗЗД срещу прекия причинител на вредите. В този смисъл искът е допустим./ в този
смисъл Решение № 93 от 18.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 458/2011 г., III г. о.,
ГК, докладчик съдията Олга Керелска./
Предявения иск неоснователен и недоказан и следва да
се отхвърли като такъв.
Съгласно тройната утвърдена съдебна практика, когато застрахователя удовлетвори
пострадалия, последният няма основание да търси повторно обезщетение и от
прекия причинител, защото и застрахованият пряк причинил на вредата, и
застрахователя имат спрямо увредения еднакво задължение, за възстановяване на
едни и същи вреди.
В тази хипотеза увреденото лице следва да избере дали
да се удовлетвори от застрахования, основавайки се на деликт или да се
удовлетвори от застрахователя въз основа на сключения застрахователен договор.
В него застрахователното събитие е непозволено увреждане. Обезщетението има
обезщетителен характер и обхваща всички вреди, които са пряка последица от
събитието и за които отговаря водачът на МПС. В тази хипотеза увреденото лице
може да претендира от извършителя на деликта обезщетение над вече платеното му
по силата на сключеното споразумение от застрахователя само, ако търси
обезщетение за вреди, които не са били предмет на това споразумение.
В случая в исковата молба не са изложени твърдения, че
сключеното споразумението между ищеца и третото лице страда от пороци, като
нищожност, унищожаемост или е било ограничено в лимита на сключената
застраховка реалните му вреди не могат да бъдат покрити. /Решение № 298 от 21.10.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1663/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова./
От изложеното в исковата молба и допълнителната
такава, се излагат фактически твърдения, са настъпили вреди, които не са били
предмет на споразумението - други по вид или ново настъпили вреди, след
обезвредата.
Като такива
вреди, ищецът изтъква влошаването на здравословното му състояние с
настъпването на три основни момента, а именно: обездвижването на десния долен
крайник от трайно е станало постоянно; инконтиненция на тазовите резервоари в
резултат от компресията на гръбначния мозък на нивото на счупения първи поясен
прешлен и на нервни структури от временно разстройство на здравето неопасно за
живота е станало постоянно разстройство на здравето неопасно за живота;
протичащия с години възстановителен период, е значително увеличен, с години, а
не с месеци, каквато е била прогнозата според съдебно медицинската експертиза
по наказателното дело и болките и страданията които ищецат в този продължителен
период е търпял и ще продължава да търпи поради предстоящите три оперативни
интервенции.
Тези вреди, ищецът въвежда като новонастъпили, които
не са съществували към момента на сключване на споразумението т.е. касае се за
„екцес”. Такива увреждания не се доказват.
От заключението на комплексната съдебно медицинска
експертиза се доказва, че за времето на лечение на травматичните увреждания през
2008 г, вкл. и при проведените оперативни интервенции, не се установяват данни
за усложнения на здравословното състояние на ищеца. Тежкото състояние, в което
е бил приет пострадалият за лечение по спешност, оперативните интервенции,
продължителното време на затрудняване на движенията на тялото и крайниците,
болките и страданията, са следствие от травмите, които е претърпял.
По отношение на обездвижването на
десния долен крайник от трайно е станало постоянно.
Въдената от ищеца вреда, като
„екцес” е неоснователна. От изготвената и приета комплексна съдебно медицинска
експертиза, се доказва, че получените от ищеца наранявания не са променили своя
характер. Вещите лица са дали заключение, че установените непосредствено
след претърпяното ПТП травматични увреждания, така и констатираните по-късно
усложнения -контрактури на единични стави на десния горен крайник и двете
колена, са в причинна връзка с травмите от визираното пътно-транспортно
произшествие. Настъпилите усложнения се дължат на невъзможност да се проведе
активна рехабилитация на увредените крайници, поради продължителното тежко
състояние, в което е бил пострадалият, което обстоятелства е извън причинно
следствената връзка с настъпилото ПТП.
По отношение на твърдяната
инконтиненция на тазовите резервоари в резултат от компресията на гръбначния
мозък на нивото на счупения първи поясен прешлен и на нервни структури от
временно разстройство на здравето неопасно за живота е станало постоянно
разстройство на здравето неопасно за живота, не се установява от комплексната
съдебно медицинската експертиза.
По отношение на въведеното твърдение за значително
продължен период на възстановяване с години, а не с
месеци, каквато е била прогнозата според съдебно медицинската експертиза по
наказателното дело и болките и страданията които ищеца в този продължителен
период е търпял и ще продължава да търпи поради предстоящите три оперативни
интервенции, съдът намира че не се касае до новонастъпили увреждания по смисъла
на закона. Вещите лица са дали заключение, периода на възстановяване се дължат на невъзможност да се проведе активна рехабилитация на
увредените крайници, поради продължителното тежко състояние, в което е бил
пострадалият. Невъзможността за провеждане на рехабилитация е обстоятелство,
което изключва като причинна връзка за увеличения период на възстановяването
ПТП, като пряка и непосредствена вреда.
В изложения смисъл искът се явява неоснователен и
следва да се отхвърли като такъв.
С оглед неоснователноста на основния иск, акцесорния
иск за лихва се явява също неоснователен.
По отношение на разноските по делото.
С оглед изхода от спора в тежест на ищеца, съдът
следва да възложи направените по делото от ответника съдебни разноски, които
възлизат на 6 480 лв. съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения иск
от В.Н.В., ЕГН **********, с пост. адрес в гр. Провадия, обл.Варна, кв.
„Север", Бл.11, Вх.А, ет.2, ап.6 ПРОТИВ О.Е.Т.,*** с участие на третото
лице помагач на страната на ответника О.Е.Т., "ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец,
ул. „Георги Бенковски"№ 3 с правно основание чл.45 от ЗЗД, за сумата в
размер на 70 000 лева представляващи неимуществени вреди, причинени от
непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането 27.06.2008 год. до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА В.Н.В., ДА ЗАПЛАТИ НА О.Е.Т. направените по
делото разноски в размер на 6 480 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
редовното му връчване на страните с въззивна жалба, чрез първоинстанционния съд
пред Варненски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: