№ 415
гр. София, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110214566 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „М.Г.“ ООД, ЕИК ***********, срещу
наказателно постановление /НП/ № 718611-F706850 от 15.08.2023 г., издадено
от началника на отдел „Оперативни дейности“- София в ЦУ на НАП, с което
на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 700 /седемстотин/ лева за нарушение на
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от
министъра на финансите /Наредбата/.
В подадената жалба се излагат съображения, че обжалваното НП е
незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения и
нарушения на материалния закон. Сочи се, че НП е издадено в нарушение на
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като АНО не е извършил самостоятелна проверка
на обстоятелствата около нарушението и събиране на доказателства за тези
обстоятелства. Твърди се, че разминаването в касовата наличност се дължи на
незаплатени към момента на проверката касови бонове от клиенти на
заведението, които суми няма как да бъдат отбелязани като „служебно
изведени“. Сочат се още нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 6 и 8 от ЗАНН, като се
твърди неяснота за жалбоподателя какво точно нарушение му се вменява и
противоречие между констатираното нарушение и приложената санкционна
норма. В жалбата се изтъква още, че въобще не е изследван въпроса дали
1
нарушението води неотразяване на приходи, което е елемент от фактическия
състав и подлежи на установяване и доказване. Твърди се още, че в НП не са
посочени мотиви защо АНО не е приложил чл. 28 от ЗАНН, като се приема,
че нарушението представлява „маловажен случай“ по смисъла на тази
разпоредба. Налице са възражения и относно определената санкция над
законовия минимум без да са посочени мотиви за това. Прави се искане за
цялостна отмяна на процесното НП.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от адв. С., която поддържа жалбата и моли съда да я уважи по
изложените в нея съображения. Липсва претенция за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – началник отдел „Оперативни дейности“ - София в
ЦУ на НАП, редовно призована, се представлява от юрк. М., която оспорва
жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, а НП да бъде
потвърдено като издадено от компетентен орган, съдържащо всички
нормативно установени реквизити и при спазване на сроковете по ЗАНН.
Твърди, че това не е единично нарушение на дружеството на Наредбата.
Претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
На 17.05.2023 г. в 00:51 часа била извършена проверка в търговски обект
– бар-клуб „И.“, находящ се в гр. София, ****, стопанисван от „М.Г.“ ООД.
Като част от проверяващия екип участвал и свид. М. И. – инспектор по
приходите в ЦУ на НАП – гр. София. Проверяващите установили, че в обекта
функционират фискални устройства /ФУ/, модел "Tremol FP-15", едното с ИН
на ФУ ZK154443 и ИН на фискална памет /ФП/ 50199096 и другото ИН на ФУ
ZK154991 и ИН на фискална памет /ФП/ 50199758, за които се използвала
обща каса. Фискалните устройства притежавали функциите "служебно
въведени" и "служебно изведени" суми и били регистрирани в НАП. Като
част от проверката от фискалните устройства били отпечатани дневни
финансови „Х“ отчети с №№ 006098/17.05.2023 г. и 006296/17.05.2023 г.,
съгласно които разчетените касови наличности на двете устройства били в
размер на 2184.50 лева и 804.50 лева съответно. Общата разчетена касова
наличност на двете фискални устройства била 2989.00 лева. Проверяващите
установили, че фактическата наличност в касата се равнявала на 2565.00 лева.
Следователно била установена отрицателна разлика между касовата
наличност и разчетената от ФУ в размер на 424,00 лева, която не е отразена
във фискалното устройство чрез функцията „служебно изведени суми“.
За констатациите бил съставен протокол за извършена проверка сер. АА
№ 0473632/17.05.2023 г. и били иззети и приложени към протокола дневни
финансови Х отчети от ФУ и описи на касовата наличност. Проверката била
извършена в присъствието на С.М.У. – салонен управител в обекта.
На 22.05.2023 г. бил съставен АУАН сер. AN № F706850 от свид. М. И. –
инспектор по приходите в ЦУ на НАП – гр. София. Актът бил съставен в
2
присъствието на един свидетел (участвал в проверката и очевидец на
нарушението) и на представляващ дружеството-жалбоподател, който получил
екземпляр от същия срещу подпис. При предявяване на АУАН,
представляващият дружеството е вписал, че има възражение без да
конкретизира.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили допълнителни писмени
възражения.
Въз основа на съставения АУАН, при идентичност на описаното
нарушение и дадената му правна квалификация било издадено обжалваното
/НП/ № 718611-F706850 от 15.08.2023 г. от началника на отдел „Оперативни
дейности“ - София в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл.
185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 700 /седемстотин/ лева за нарушение на
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от
министъра на финансите.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се
в показанията на разпитания от съда свидетел М. И. /актосъставител/, както и
от събраните по надлежния процесуален ред на чл. 283 от НПК писмени
доказателства: протокол за извършена проверка сер. АА №
0473632/17.05.2023 г.; дневни Х отчети от ФУ; описи на касовата наличност;
заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията
свидетеля М. И. и прецени, че показанията й са пълни, последователни и
логични, без вътрешни противоречия, като в тях актосъставителят излага
своите преки и непосредствени възприятия относно извършването на
проверката, констатираното нарушение и съставянето на АУАН за
нарушението, т. е. показанията на същия се явяват източник на пряка
доказателствена информация по случая и затова съдът ги кредитира изцяло.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите
обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
Въз основа на така установените факти, Съдът приема следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация
– санкционирано с атакуваното НП, поради което е процесуално допустима.
3
Разгледана по същество същата е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.
1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
двата акта съдържат предписаните от закона реквизити като минимално
изискуемо съдържание - чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Нарушението е ясно
описано, като е посочена идентификацията на въведените в обекта ФУ,
отчетената наличност в паметта им и фактическата наличност в касата, като
правилно е изчислена и разликатa на парите в касата. Описани са конкретно
провереният обект, датата и мястото на нарушението, като му е дадена и
съответната правна квалификация.
Съдът намира, че няма допуснати нарушения при съставянето и
връчването на АУАН, доколкото той е съставен в присъствието на един
свидетел на съставяне на акта, както и на представител на дружеството-
жалбоподател.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за неспазване на реда на
отчитане на промяната в касовата наличност, който е установен в чл. 33, ал. 1
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, издадена въз
основа на законовата делегация по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Цитираната норма
гласи, че извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми (които операции са се поддържали от фискалните устройства
в обекта). Безспорно е, че при проверката е установена разлика в касовата
наличност, която не е била отразена във ФУ като "служебно изведена" сума.
Следователно актосъставителят и наказващият орган са дали правилна правна
квалификация на нарушението, която съответства на фактическото му
описание. Посочени са датата и мястото на извършване на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено и установено.
Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на
юридическо лице, чиято отговорност е обективна и безвиновна, не следва да
се обсъжда въпросът за субективната страна на деянието.
Според жалбоподателя разликата е от издадени касови бонове за
дължими от клиентите на заведението суми, които не са били заплатени в
момента на проверката. Това твърдение е опровергано от показанията на
свид. И., която заявява, че е била дадена възможност на персонала да събере
парите от приключените сметки. Не се събраха други доказателства относно
произхода на разликата между фискалната и реалната наличност в касата.
С оглед на законовото изискване на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, с не извеждането на посочената като
разлика сума, в момента на извеждането, е бил осъществен съставът на
4
нарушението, тъй като в случая задълженото лице не е изпълнило своите
законови задължения. Нарушението е формално, като не се изисква
настъпването на вредоносен резултат. Нарушението не представлява
маловажен случай, тъй като не е с по-ниска обществена опасност от
обикновените случаи на нарушения от този вид. Ето защо съдът счита, че ЦУ
на НАП - София правилно и законосъобразно е наложило с НП
административно наказание – имуществена санкция на дружеството.
Разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда налагане на
наказание на юридическите лица и едноличните търговци в размер от 3 000
до 10 000 лв., като изрично е указано, че ако нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, които са от 500 до 2
000 лв. В конкретния случай административно наказващия орган в
обстоятелствената част на НП е приел, че установената разлика между
фактическата наличност в касата и отчетената от ФУ не е от продажби, като
без да обсъжда дали нарушението води до неотразяване на приходи, е
определил санкцията в границите на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
Настоящият съдебен състав намира, че естеството на настоящото
нарушение от обективна страна се явява такова, че изключва възможността да
води до неотразяване на приходи. Това е така, защото се твърди, че
установената разлика в касовата наличност не е получена от продажби, а
сума, която е следвало служебно да бъде изведена от касата, което не е
сторено. Ето защо това формално нарушение няма как да доведе до
неотразяване на приходи.
Ето защо съдът прие, че нарушението е правилно формулирано, както и
санкционирано съобразно съответната законова разпоредба. Същевременно,
съдът се съгласи с възражението, направено в жалбата, относно определяне на
размера на санкцията на 700 лв. – над минималния от 500 лв., без да са
изложени никакви мотиви защо е определен размер над минималния,
предвиден в закона. С горните съображения съдът намери, че НП следва да
бъде изменено, като санкцията бъде намалена до минимума, определен в чл.
185, ал. 1 от ЗДДС, т. е. 500 лв.
На следващо място, настоящият състав не намира основания за
приложение на и квалифициране нарушението като маловажно, предвид
изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на
ВКС, доколкото обществените отношения по регулиране на финансово-
стопанската дейност имат за цел недопускане ощетяване на фиска.
Извършеното нарушение не попада в хипотезата на маловажен случай по
смисъла на чл.28 ЗАНН, тъй като същата се прилага, когато с оглед липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства нарушението представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от съответния вид, какъвто настоящата съдебна инстанция счита,
че не е настоящия случай.
Относно разноските: липсва искане за присъждане на разноски от
5
страна на жалбоподателя, но е направено своевременно искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител
на въззиваемата страна. Съобразно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството
пред районния съд страните имат право на разноски по реда на АПК.
Съобразно чл. 143, ал. 3 от АПК „Когато съдът отхвърли оспорването или
прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за
правната помощ.“. В конкретния случай, макар и да е изменен оспорения акт,
на практика оспорването е отхвърлено. Освен това съдът намери, че
въззиваемата страна не е дала повод за завеждане на делото с поведението си,
поради което й се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С
оглед фактическата и правна сложност на делото – ниска, както и с оглед
приключването му в едно съдебно заседание, съдът намери, че следва да бъде
присъдена минималната сума по цитираната разпоредба, а именно – 80 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения, и на основание чл. 63, ал.
1, вр. ал. 2, т. 4, вр. ал. 7, т. 4 и чл. 63д от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 718611-F706850 от
15.08.2023 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ - София
в ЦУ на НАП, с което на „М.Г.“ ООД, ЕИК ***********, на основание чл.
185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 700
/седемстотин/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, като
НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на 500 /петстотин/
лева.
ОСЪЖДА „М.Г.“ ООД, ЕИК *********** да заплати на НАП сумата от
80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от
получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6