Р
Е Ш Е
Н И Е № 109
Гр. София, 07.08.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, IV
състав, в публично съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при
секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 112 по
описа за 2015 година на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
К.Ц.Г. е предявил срещу „П.” АД
обективно съединени искове, както следва: Главни искове за установяване
несъществуването на вписани обстоятелства - решения на съвета на директорите на
„П.” АД, гласувани на заседание на 10.06.2015 г. и на заседание на 16.06.2015
г.; 2. Съединени при условията на евентуално обективно съединяване спрямо
главните искове конститутивни искове за обявяване нищожността на същите
решения; 3. Съединени при условията на евентуално обективно съединяване спрямо евентуалните
искове конститутивни искове за отмяна на същите решения като незаконосъобразни /вж.
уточняваща молба от 20.02.2020 г. – л. 381 – 382 от делото, депозирана във
връзка с дадени от съда в о. с. з. на 13.02.2020 г. указания/, а именно
следните решения: решението по т. 1 от дневния ред на проведеното на 10.06.2015
г. заседание на СД - приемане на доклад на съвета на директорите относно
причините за ограничаване правата на акционерите и увеличаване на капитала с
непарична вноска под условие, че определени лица запишат акции на определена
цена; решението по т. 2 от дневния ред на същото заседание на СД - изключване
на правото на акционерите по реда на чл. 194, ал. 1 ТЗ, съответно по чл. 8, ал.
4 от устава, за придобиване на част от новоиздадените 1647250 обикновени
поименни акции с право на глас с номинал 1 лев всяка, пропорционално на участието
на акционерите в капитала на дружеството при увеличаването на същия; решението
по т. 1 от дневния ред на проведеното на 16.06.2015 г. заседание на СД - увеличаване
на основание чл. 8, ал. 3 от устава вр. чл. 196 ТЗ на капитала от 77240 лв. на
1724490 лв. чрез издаване на нови 1647250 броя обикновени поименни акции с
право на глас с номинална стойност от 1 лев всяка една; решението по т. 2 от
дневния ред на същото заседание на СД - увеличаване на основание чл. 8, ал. 8
от устава вр. чл. 196 и чл. 195 ТЗ на капитала до размера по т. 1 само при
условие, че новоиздадените 1647250 броя обикновени поименни акции с право на
глас с номинална стойност от 1 лев всяка една бъдат записани, както следва: от
акционера Х. Г. К. - 1160250 броя поименни акции с
право на глас; от „П.Л.” ЕООД - 487000 броя поименни акции с право на глас, по
тяхната номинална стойност, като акционерите следва да внесат минимум 25 % от
номиналната стойност на акциите, а останалата част до пълната им стойност
следва да бъде внесена най-късно в двугодишен срок от датата на вписване на
увеличаването, като е прието и посочените лица да внесат пълната стойност на
новоиздадените акции чрез непарични вноски; решението по т. 3 от дневния ред на
същото заседание на СД - съветът на директорите указва на Х. К. и И. Я., че с оглед предстоящото увеличаване
на капитала следва да довнесат пълната стойност на записаните от тях акции при
увеличението на капитала с решение на СД от 12.01.2015 г. в едноседмичен срок
от датата на решението. В исковата молба ищецът твърди, че е акционер в
ответното дружество, притежаващ 5025 броя обикновени поименни акции с право на
глас и 30095 броя акции на приносител от учредителната емисия от капитала на
дружеството. Към момента на вписване на дружеството в ТР той притежавал общо
35120 броя акции, представляващи 50 % от капитала на дружеството, като към
същия момент общият размер на вписания капитал бил 70240 лева. Поради
качеството му на основен акционер в дружеството ищецът бил избран за член на СД
от момента на вписването на дружеството в ТР. Първоначално приетият устав на
дружеството предвиждал приемане на решенията на ОС на акционерите с мнозинство
50 % от акциите и приемане на решенията на СД с единодушие от неговите членове
с цел да бъде дадена възможност на акционера да влияе върху решенията на
органите на дружествто и да участва в управлението му. Впоследствие с
незаконосъобразно - според ищеца - решение на ОС на акционерите за изменение на
устава останалите акционери в дружеството делегирали на СД правото по чл. 196,
ал. 1 ТЗ да приема решения за увеличаване на капитала и по ал. 3 на същия текст
да приема решения за отнемане правото на акционерите да запишат и придобият
част от увеличения капитал, съответна на притежаваните от тях акции. След
изменението на устава СД провел четири заседания, на които били приети решения
за отнемане на правото на акционерите да придобият акции от увеличения капитал
и респективно решения за увеличаване на капитала /от 12.01.2015 г. и от
16.06.2015 г./, в резултат на което акционерното участие на ищеца било намалено
до 2.04 % от капитала на дружеството. Твърди се още, че ищецът не бил канен да
участва в проведените заседания на СД от 10.06.2015 г. и от 16.06.2015 г., не бил
и уведомен за дневния ред и датите на провеждане на тези заседания.
Междувременно останалите акционери заявили за обявяване по партидата на „П.” АД
в ТР нов устав, в който текстът на чл. 27, ал. 2 от стария устав бил променен,
но такова изменение на устава не било гласувано, липсвало и взето решение за
промяна в устава на друго основание, липсвало и вписване по партидата на
дружеството в ТР на взето решение за изменение на устава, а съгласно
разпоредбата на чл. 231, ал. 3 ТЗ решенията за промени в устава влизат в сила
след вписването им. Със заявление с вх. № 20150629225803 от 29.06.2015 г. била
заявена промяна във вписани обстоятелства по партидата на дружеството в ТР -
увеличаване на капитала, подадено по електронен път от упълномощения от
ответника адвокат, с което се целяло увеличаване на капитала на дружеството
чрез непарична вноска на част от акционерите при условията на чл. 193 и чл. 195 ТЗ, удостоверена с решение на СД от 16.06.2015 г., взето в рамките на
правомощията, делегирани на управителния орган с чл. 8, ал. 3 и ал. 8 от устава
на дружеството, изменен с решение на ОС от 08.12.2014 г., обявен по партидата
на ответника на 13.12.2014 г. Правилата, касаещи правомощието на ОС по чл. 194,
ал. 4 ТЗ за ограничаване правата на акционерите по ал. 1, следвало да важат и
при вземане на решение от СД в амките на делегирано му правомощие по чл. 196,
ал. 3 ТЗ. Ораничаването на това право било предвидено единствено като
изключение и при строго следване на установената в императивната норма на чл.
194, ал. 4 ТЗ процедура. Преди да се премине към увеличаване на капитала на
дружеството по реда на чл. 195 ТЗ под условие, а именно, че акциите следва да
се закупят от определени лица на определена цена, трябвало да бъде взето
решение на ОС по чл. 194, ал. 4 ТЗ за отпадане на предимството на акционерите
за изкупуване на новите акции, а в конкретния случай това не било спазено.
Съобразно тези твърдения в исковата молба ищецът формулира петитум на главни
искове за установяване несъществуването на вписани обстоятелства –
горепосочените решения на СД и на предявени при условията на евентуално
обективно съединяване искове за отмяна на същите решения като незаконосъобразни.
С уточняваща молба от 14.07.2015 г. ищецът излага допълнителни фактически
твърдения във връзка с извършеното след /според твърденията му/ подаването на
исковата молба вписване в ТР на решенията на СД, взети на проведеното на
16.06.2015 г. заседание, и излага правни твърдения за нищожност на част от
решенията, взети и на двете задедания на СД, но формулира петитум за обявяване
нищожността само на решенията, взети на заседанието на СД, проведено на
16.06.2016 г., излага и твърдения и формулира петитум и на искове за
недопустимост на вписването /твърденията и доводите относно исковете за
недопустимост на вписването са доразвити в допълнителната искова молба, но по
така предявените искове съдът с протоколно определение от 19.11.2019 г. е
приел, че е недопустимо такова изменение на исковете, тъй като по същността си
то представлява предявяване на изцяло нови искове, съответно не е допуснал
исканото изменение и е отделил производството по същите в отделно такова/. В
допълнителната искова молба ищецът е навел нови основания за нищожност и
незаконосъобразност на решенията на СД, с което е въвел като предмет на делото
нови обективно съединени искове, касаещи твърдяната порочност на атакуваните
решения на СД /съдът не е постановил нарочно определение за приемане на същите
за разглеждане, но е отразил в доклада по делото, че в допълнителната искова
молба са наведени нови фактически твърдения и правни доводи за несъществуване
на вписани обстоятелства и за незаконосъобразност на решенията на СД; впоследствие – в. о. с. з на 13.02.2020 г.,
във връзка с постъпила от ищеца молба е указал на страните изрично, че предмет
на разглеждане в настоящото производство са предявени главен иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ и евентуален иск по чл. 71 ТЗ досежно решения на съвета на директорите
от 10.06.2015 г. и от 16.06.2015 г. и е допълнил доклада по делото в следния
смисъл: защитата си по предявените евентуални искове ищецът основава на
твърдения за незаконосъобразност и за нищожност на решенията на СД, като
твръденията за нищожност са, че решенията са взети извън компетентността на
съвета на директорите, за което са изложени подробни фактически твърдения и
правни доводи в уточняващата молба на ищеца от 14.07.2015 г. и в допълнителната
искова молба; в същото с. з. съдът е оставил исковата молба без движение и е
дал указания на ищеца да прецизира формулирания петитум на евентуалните искове
по чл. 71 ТЗ, а именно да уточни изрично освен отмяна на решенията на СД поради
тяхната незаконосъобразност претендира ли и обявяване на тяхната нищожност
поради сочените пороци и ако се претендира такава - да уточни дали исковете за
отмяна поради незаконосъбразност и за обявяване на нищожност поради липса на
компетентност се предявяват при условията на кумулативно съединяване или при
условията на евентуално обективно съединяване, а в случай, че се предявяват при
условията на евентуално съединяване - да уточни кои са главните искове и кои –
евентуалните; в изпълнение на дадените от съда указания на 20.02.2020 г. е
постъпила уточняваща молба от ищеца, с която указанията са изпълнени, препис от
същата е връчен на ответника и същият е депозирал писмено становище, докладвано
в о. с. з. на 14.05.2020 г.; съобразно изложеното съдът е приел за разглеждане
всички обективно съединени искове, предявени от ищеца, за установяване несъществуването
на вписани обстоятелства, за обявяване нищожността на решенията на СД и за отмяна
на същите решения/.
Главните искове са установителни с
правно основание чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ, предявените при условията на евентуално
обективно съединяване спрямо тях искове за обявяване нищожността на решенията
са конститутивни с правно основание чл. 71 ТЗ, предявените при
условията на евентуално обективно съединяване спрямо последните искове за отмяна
на решенията са конститутивни с правно основание чл. 71 ТЗ.
Ответникът оспорва исковете
изцяло. Излага доводи за недопустимост на обективно съединените искове,
предявени с уточняващата молба на ищеца от 14.07.2015 г. и с допълнителната
искова молба, излага и подробни съображения за неоснователност на исковете
пунктуално – съобразно всяко отделно фактическо твърдение и правен довод на
ищеца.
В о. с. з. на 21.11.2019 г. съдът
е открил процедура по оспорване истинността /автентичността/ на документи –
протоколи от проведените на 10.06.2015 г. и на 16.06.2015 г. заседания на СД, с
което е приел за съвместно разглеждане и предявени от ищеца инцидентни установителни искове за
установяване неистинноста /неавтентичността/ на същите.
Съдът, след преценка на
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
Не се спори по делото, а се
установява и от представените с исковата молба /и впоследствие в о. с. з. на
21.11.2019 г./ временни удостоверения, а също и препис от книгата на
акционерите на „П.“ АД, че ищецът е акционер в ответното търговско дружество
/първоначално е притежавал 50 % от капитала му, впоследствие участието му е
намалено до 2.04 %/.
По делото е представен протокол
от заседание на СД, проведено на 10.06.2015 г., в който е отразено, че заседанието
е редовно свикано и на основание чл. 27, ал. 1 от устава може да приема
решения. Установява се още от протокола,
че същият е подписан от И. Я., Л.Х.и Х.К.в качеството им на членове на СД на „П.“
АД. В протокола са отразени взетите решения, атакувани от ищеца, а именно: по т. 1 от дневния ред - приемане на доклад на
СД относно причините за ограничаване правата на акционерите и увеличаване на
капитала с непарична вноска под условие, че определени лица запишат акции на
определена цена; по т. 2 от дневния ред - изключване на правото на акционерите
по реда на чл. 194, ал. 1 ТЗ, съответно по чл. 8, ал. 4 от устава, за
придобиване на част от новоиздадените 1647250 обикновени поименни акции с право
на глас с номинал 1 лев всяка, пропорционално на участието на акционерите в
капитала на дружеството при увеличаването на същия, като е решено новоиздадените
акции да бъдат записани от Х.К.и „П. Л.“ ЕООД, които могат да внесат стойността
на акциите и чрез непарична вноска.
От представените от ищеца писмени
доказателства и от извършена от съда служебна справка в ТР по партидата на
ответника се установява, че горните обстоятелства са заявени за вписване на
16.06.2015 г. и на 22.06.2015 г. е извършено вписването им.
Представен е и протокол от
заседание на СД, проведено на 16.06.2015 г., в който е отразено, че заседанието
е редовно свикано и на основание чл. 27, ал. 1 от устава може да приема
решения. Установява се още от протокола,
че същият е подписан от И. Я., Л.Х.и Х.К.в качеството им на членове на СД на „П.“
АД. В протокола са отразени взетите
решения, атакувани от ищеца, а именно: решението
по т. 1 от дневния ред - увеличаване на основание чл. 8, ал. 3 от устава вр.
чл. 196 ТЗ на капитала от 77240 лв. на 1724490 лв. чрез издаване на нови
1647250 броя обикновени поименни акции с право на глас с номинална стойност от
1 лев всяка една; решението по т. 2 от дневния ред - увеличаване на основание
чл. 8, ал. 8 от устава вр. чл. 196 и чл. 195 ТЗ на капитала до размера по т. 1
само при условие, че новоиздадените 1647250 броя обикновени поименни акции с
право на глас с номинална стойност от 1 лев всяка една бъдат записани, както
следва: от акционера Х. Г.К. - 1160250 броя поименни акции с право на глас и от
„П.Л.” ЕООД - 487000 броя поименни акции с право на глас, по тяхната номинална
стойност, като акционерите следва да внесат минимум 25 % от номиналната
стойност на акциите, а останалата част до пълната им стойност следва да бъде
внесена най-късно в двугодишен срок от датата на вписване на увеличението, като
е прието и посочените лица да внесат пълната стойност на новоиздадените акции
чрез непарични вноски; решението по т. 3 от дневния ред – СД указва на
директорите указва на Х.К.и И. Я., че с оглед предстоящото увеличаване на
капитала следва да довнесат пълната стойност на записаните от тях акции при
увеличаването на капитала с решение на СД от 12.01.2015 г. в едноседмичен срок
от датата на решението.
От представените от ищеца писмени
доказателства и от извършена от съда служебна справка в ТР по партидата на
ответника се установява, че горните обстоятелства са заявени за вписване на 29.06.2015
г. и на 03.07.2015 г. е извършено вписването им.
По делото е представен и протокол
от ОС на акционерите, проведено на
08.12.2014 г., на което са взети решения по т. 2 от дневния ред -
изменение на устава на дружеството така, както е предложено от СД, като ОС и
изрично е овластило СД с правата по чл. 196, ал. 1 ТЗ за срок от 5 години от
датата на обявяване на изменението до сумата от 10000000 лв., както и изрично е
овластило СД с правата по чл. 196, ал. 3 ТЗ за същия срок, като тези
обстоятелства са били вписани по партидата на дружеството в ТР на 13.12.2014 г.
/видно от представените от ищеца писмени доказателства и извършената от съда
служебна справка в ТР по партидата на ответника/.
От показанията на свидетелите се установява
следното: Свидетелката И., разпитана по
искане на ищеца, установява, че е работила 18 години за ответника или негови
дъщерни дружества, като е заемала различни длъжности по трудови договори – в „П.“
АД била работила като счетоводител, в „Партньори 2001“, което е дъщерно
дружество на „П.“ АД, била работила като икономически директор, била работила и
в „Кокони“. Според свидетелката заседанията на СД се
свиквали с писмени покани. Тя не била изготвяла покани за заседания на СД на горните
дати и не била присъствала на такива заседания. Уточнява, че не било необходимо
на нея да се връчва покана за такова заседание, но била виждала покани за свикване на заседания на
СД. През месец юни
От заключението по допуснатата
съдебно-графологическа експертиза се установява, че подписите, положени в
графите, както следва: „Съвет на директорите: 1. И. П.Я.;
Не се спори по делото, че
членовете на СД Х.К.и Л. К.а са роднини по права линия от
първа степен.
При така установеното от
фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
По
инцидентните установентилни искове за установяване неистинността на
документи:
От
заключението по допуснатата съдебно-графологическа експертиза се установи, че подписите, чиято автентичност е оспорена от
ищеца, са положени от лицата, посочени като автори на документите, съобразно
което предявените от ищеца обективно съединени инцидентни уставновителни искове
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По допустимостта на останалите искове:
Исковете
са процесуално допустими /съответно неосноватлно е възражението на ответника в
обратния смисъл досежно част от обективно съединените искове/ по следните
съображения:
Съгласно
чл. 372, ал. 2, изр. 2 ГПК с допълнителната искова молба ищецът може да измени
предявения иск. Изменението на иска е предприета от ищеца промяна на предмета
или на страните по висящ процес, при която процесуалните действия, извършени по
първоначално предявения иск, запазват силата си и спрямо новия предмет или
страна по делото. Изменението на иска се извършва било като ищецът заменя
основанието, петитума или някоя от страните по първоначалния иск с друго
основание, с друг петитум или с друга страна, било като прибави ново основание,
нов петитум или нов ответник към основанието, петитума или ответника по
първоначалния иск. В случая е налице втората хипотеза – ищецът е добавил нови
основания към първоначалния иск, като в резултат на изменението на исковете се
е стигнало до последващо обективно съединяване на искове. Следва да се има
предвид в случая, че още с уточняващата молба от 14.07.2015 г. /депозирана след
постановяване на разпореждането на съда по чл. 367, ал. 1 ГПК, с което
ответникът е конституиран като страна по делото, но преди за същия да е започнал
да тече срокът за отговор на исковата молба, тъй като съобщението за
разпореждането на съда е получено от ответника на 20.07.2020 г./ ищецът е изложил
правни твърдения за нищожност на част от решенията, взети и на двете задедания
на СД /т. е. предявил е и искове за обявяване нищожността на решения на СД,
отчитайки извършено по партидата на ответника в ТР вписване на 03.07.2015 г./,
а с допълнителната искова молба е допълнил и пояснил фоктическите си твърдения
и правни доводи, като впоследствие
волята на ищеца е била прицезирана след изпълнение на дадените от съда
указания. В резултат на това изменение на исковете, както се посочи и по-горе, се
е стигнало до последващо обективно съединяване на искове, което е допустимо и
което съдът е преценил като уместно с оглед защитата на ответника.
Съдът
намира за допустими /от гледна точка наличие на правен интерес/ и исковете
досежно взетото решение по т. 3 от дневния ред на заседанието, проведено на 16.
По основателността на останалите искове:
Исковете
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени по следните съображения:
По
главните искове с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ:
Съгласно ТР № 1 от 6.12.2002 г.
по тълк. дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС вписване на несъществуващо
обстоятелство по смисъла на законовата разпоредба на чл. 498 ГПК /отм./, съотв.
чл. 604 от действащия ГПК е налице в две хипотези: 1. Вписано е обстоятелство,
което по закон възниква с решение на орган на търговско дружество, без изобщо
да е налице подобно волеизявление от страна на органа, т. е. налице е
неистинско удостоверяване; 2. Вписано е обстоятелство, което е възникнало с
решение на волеобразуващия орган, но по-късно по исков ред е установена
нищожността му. В настоящия случай предвид наведените от ищеца твърдения се касае
за първата хипотеза.
Установяване несъществуването на
обстоятелство, подлежащо на вписване в ТР, не съставлява доказване на отрицателен
факт, а се провежда чрез оспорване на материализиращите обстоятелството
документи, изявления и пр. по реда на процесуалния закон и чрез доказателствата
и доказателствените средства, предвидени в него съобразно конкретните факти.
Исковете са неоснователни, тъй
като не е налице несъществуване на вписани обстоятелства по взетите решения на
заседанията на СД, проведени на 10.06.2015 г. и 16.06.2015 г. Представените по
делото протоколи от заседанията на СД доказват възникването на заявените за
вписване обстоятелства, тъй като удостоверяват провеждането на заседанията на
СД на посочените дати от лица, които са членове на СД, доказват и приемането на
решенията, посочени в протоколите. Установи се по делото от заключението по допуснатата
съдебно-графологическа експертиза, че протоколите са автентични.
Следователно вписаните
обстоятелства на 22.06.2015 г. и на 03.07.2015 г. съществуват.
С оглед изводите за
неоснователност на главните искове съдът следва да се произнесе и по
съединените при условията на евентуално обективно съединяване спрямо главните
искове конститутивни искове за обявяване нищожността на решенията на СД.
Съдът намира следното по исковете
с правно основание чл. 71 ТЗ за обявяване нищожността на решенията на СД, предявени
при условията на евентуално обективно съединяване спрямо главните искове:
Не се
установиха твърдените от ищеца пороци на взетите от СД решения, които да водят
до нищожност на същите.
На първо място не се установи
решенията да са гласувани извън компетентността на СД. В случая е налице
надлежно овластяване на СД за приемането на решенията - на извънредно общо
събрание на акционерите в ответното дружество, проведено на 08.12.2014 г., СД е
овластен да изключва или ограничава правата на акционерите по чл. 194, ал. 1 ТЗ
и е изменен уставът на АД като е добавен в него изричен текст – чл. 8, ал. 3
вр. ал. 6 и ал. 8, който изрично урежда възможността за горното овластяване на
СД, както и увеличаването на капитала да може да става и по реда на чл. 193 ТЗ
- с непарични вноски и по чл. 195 ТЗ - под условие, че издадените нови акции се
закупят от определени лица на определена цена. Тези обстоятелства са били
вписани в ТР по партидата на ответника на 13.12.2014 г. Въз основа на това
решение и изменения устав на ответника са взети и атакуваните от ищеца решения
на СД. Доводите на ищеца относно липсата на надлежно изменение на устава
/основани на съображения за незаконоъсобразност на решенията на ОС, проведено
на 08.12.2015 г./ са извън предмета на настоящото дело, поради което съдът не
ги обсъжда.
Не се установи и решенията да са
взети в нарушение на чл. 238, ал. 4 ТЗ. Действително по делото не се установява
/не се и твърди/, че Х. К. и Л.Х.са подали писмени
уведомления по чл. 238, ал. 4 ТЗ. В случая обаче те не са имали такова
задължение, тъй като не е налице конфликт на интереси, съответно формираното
мнозинство при вземането на решенията е надлежно. Целта на горепосочената норма
на ТЗ е да се предотврати противоречие между интересите на член на СД и на
дружеството. Налице би бил такъв конфликт, ако член на СД поради личния си
интерес гласува против решение на СД, което е в интерес на дружеството или
гласува за решение, което накърнява интереса на дружеството. При това само в
случай, че неговият глас е бил решаващ за формиране на мнозинство за вземането
на съответното решение биха били нарушени правата на оспорващия решението
съдружник. В случая противоречие между интересите на сочените от ищеца членове
на СД и интересите на дружеството не е налице – установява се от доклада на СД, приет
на заседанието на 10.06.2015 г., че увеличаването
на капитала са предприема с цел разширяване на дейността и експанзия на
дружеството, както и по-голяма конкурентноспособност и по-изгодна икономическа
позиция за него /целесъобразността на това решение не подлежи на съдебен
контрол/. Постигането на тези цели безспорно е в интерес на дружеството, а те
очевидно ще се постигнат чрез увеличаване на капитала /т. е. апортирането на
недвижими имоти, при което съдружниците доброволно се лишават от свое
имуществено право и го прехвърлят на дружеството не само не уврежда дружеството,
а е в негов интерес /възмездният
характер на апорта не променя горния извод/, а дали правата на самия апротьор
са накърнени е предмет единствено на негова преценка/. Не се открива конфликт
на интереси и при вземането на останалите решения на СД, взети на двете
заседания и атакувани от ищеца. Очевидно ищецът отъждествява неудовлетворяването
на личния си интерес /а именно невъзможността с оглед дяловото му участие
неговият глас да формира мнозинство при вземане на решения от СД, която
невъзможност обаче се дължи на настъпили промени в първоначално вписаните
обстоятелства по партидата на ответника, които са надлежно осъществени,
вписани, породили правни последици и стоящи извън предмета на настоящото дело/
с накърняване интересите на дружеството. Двата интереса обаче не са идентични,
а накърняване интересите на дужеството не е налице в случая.
С оглед изводите за
неоснователност на евентуалните искове за обявяване нищожността на решенията
съдът следва да се произнесе и по съединените при условията на евентуално
обективно съединяване спрямо тях конститутивни искове за отмяна на решенията на
СД като незаконосъобразни.
Съдът намира следното по
исковете с правно основание чл. 71 ТЗ за отмяна на решенията на СД като
незаконосъобразни, предявени при условията на евентуално обективно съединяване
спрямо евентуалните искове за обявяване нищожността на решенията на СД:
Не се установиха и твърдените от
ищеца пороци на взетите от СД решения, които да водят до тяхната
незаконосъобразност и съответно отмяна.
Не се установи на първо място да
е нарушена процедурата по свикване на заседанията на СД, при което ищецът да не
е бил уведомен за тези заседания. Нито в закона, нито в устава на дружеството е
предвиден ред за свикване на заседанията на СД. В тази връзка съдът е допуснал
разпит на свидетели, от чиито показания обаче не се установява процедурата по
свикване на заседанията да е нарушена, същевременно се установява, че ищецът е
бил уведомен за заседанията – според свид. И. заседанията на СД се свиквали с писмени покани, но тя не била виждала
покани за двете заседания на СД от м. юни
Неоснователни са и доводите на
ищеца, че изключването на правото по чл 194, ал. 1 ТЗ е било прието само по
отношение на него, а не на всички акционери. Такова твърдение не намира опора в
доказателствата по делото, освен това забраната за изключване или ограничаване
на предимственото право по чл. 194, ал. 1 ТЗ на акционерите в АД от страна на СД
в хипотезата на чл. 196, ал. 3 ТЗ по отношение на само на част от акционерите
не се отнася за случаите на увеличаване на капитала от СД на АД в хипотезата на
чл. 195 ТЗ - т. е. при увеличаване на капитала чрез издаване на нови акции под
условие, че последните се закупят от определени лица на определена цена. В тези
случаи е достатъчно решение на ОС на акционерите за овластяване на СД за
изключване или ограничаване на предимственото право по чл. 194, ал. 1 ТЗ на
акционерите в АД, взето с мнозинство 2/3 от гласовете на представените акции и
спазване на петгодишния срок по ал. 1 на чл. 196 ТЗ, каквато е изричната
разпоредба на чл. 196, ал. 3 ТЗ в последната си редакция - обн. в ДВ бр.
66/2005 г., приложима в настоящия спор. Това следва от специфичния способ за
увеличаване на капитала чрез издаване на нови акции, за които акционерите
предварително са овластили СД да ограничи или изключи предимственото им право
като предпоставка за купуването на новата емисия от определени лица, заварени
акционери или бъдещи такива, при също така предварително определена цена - чл.
195 пр.1 ТЗ. Следователно при избор на този специфичен способ за увеличаване на
капитала в него по принцип неразделно се включва и възможността със самото
решение на ОС на акционерите за това да се ограничи или изключи предимственото
право на последните, било то в полза на трети лица, купуващи новоиздадени
акции, било то в полза на един или няколко от заварените акционери /вж. в този
см. решение № 120 от 16.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2362/2014 г., II т. о./. В
настоящия случай е налице именно тази хипотеза - на извънредно общо събрание на
акционерите в ответното дружество, проведено на 08.12.2014 г., СД е овластен да
изключва или ограничава правата на акционерите по чл. 194, ал. 1 ТЗ и е изменен
уставът на АД като е добавен в него изричен текст – чл. 8, ал. 3 вр. ал. 6 и ал.
8, който изрично урежда възможността за горното овластяване на СД, както и
увеличаването на капитала да може да става и по реда на чл. 193 ТЗ - с
непарични вноски и по чл. 195 ТЗ - под условие, че издадените нови акции се
купят от определени лица на определена цена. На ОС е била представена
половината от капитала – в съответствие с чл. 227, ал. 2 вр. чл. 221, т. 2 ТЗ и
решенията са били приети в хипотезата на чл. 227, ал. 3 ТЗ с единодушие на
акционерите с представени акции. Решението на ОС не е било атакувано в срока по
чл. 74 ТЗ, съответно е стабилизирано, вписано е в ТР и е породило правни
последици. Относно горните факти е налице и сила на пресъдено нещо между
страните по делото /решение № 98 от 04.08.2017 г. по т. д. № 111/2015 г. по
описа на СОС/. Въз основа именно на решението на ОС от 08.12.2014 г. и изменения
устав на ответника са взети и атакуваните по настоящото дело решения на СД,
съответно неоснователни са доводите на ищеца в тази насока.
Неоснователни са и останалите
доводи на ищеца, изложени в исковата молба. Спазена е процедурата по ограничаване/отпадане
на правото на акционерите по чл. 194 , ал. 1 ТЗ. Видно от представените по
делото писмени доказателства и от вписванията по партидата на ответника в ТР, а
и самите твърдения на ищеца са в същата насока, на 10.06.2016 г. е прието от СД
решение за отпадане правото на акционерите по чл. 194, ал. 1 ТЗ, след като е
приет доклад на СД за причините за необходимостта от същото. На 16.06.2015 г. е
прието от СД решение за увеличаване на капитала. Решението за ограничаване
правото на акционерите е представено в АВп на 16.06.2015 г. и е обявено на
22.06.2015 г., а решението за увеличаване на капитала е представено в АВп на
29.06.2015 г. и обявено на 03.07.2015 г. Т. е. вземането на решението за
отпадане правото на акционерите по чл. 194, ал. 1 ТЗ предхожда вземането на
решението за увеличаване на капитала и обявяването на решението за отпадане
правото на акционерите предхожда обявяването на решението за увеличаване на
капитала. Няма законово изискване решението за увеличаване на капитала да бъде
взето след обявяване на решението за отпадане на правото на акционерите по чл.
194, ал. 1 ТЗ. Съдебната практика приема, че е достатъчно то /решението за
увеличаване на капитала/ да бъде обявено след обявяването на решението за
отпадане правото на акционерите и в случая това е спазено.
Не се установява и незаконосъобразност
на решението за увеличаване на капитала поради липса на отразяване на апортната
вноска в устава на дружеството. В случая увеличаването на капитала е извършено
с решение на СД по реда на чл. 196 вр. чл. 193 ТЗ. СД не притежава
компетентност да приема промени в устава, такава компетентност има само ОС
/дори не е предвидена възможност за делегиране на тези права/. В тези случаи не
следва да се представя изменен устав на дружеството, а такъв се представя след
надлежното му изменение от ОС на акционерите.
Несъстоятелно е /видно от самия
протокол/ и твърдението на ищеца, че в протокола от заседанието на СД,
проведено на 16.06.2015 г., не е посочена номиналната стойност на акциите, които
всеки от вносителите на непарична вноска ще придобие срещу апортираните имоти.
Не се установява и
незаконосъобразност на решението за увеличаване на капитала поради неспазване
на изискването на чл. 192, ал. 5 ТЗ. Решението по т. 3 от дневния ред на
заседанието на СД, проведено на 10.06.2015 г., не е предмет на атакуване по
настоящото дело, съответно съдът не коментира същото, както и доводите на
ответника в тази насока. По отношение на решението по т. 3 от дневния ред на
заседанието на СД, проведено на 16.06.2015 г., доводите на ищеца са
неоснователни, тъй като от доказателствата по делото – удостоверение от
17.06.2015 г., се установява, че към
тази дата капиталът, увеличен с решение на СД от 12.01.2015 г., е довнесен.
Довнасянето на капитала е обстоятелство, заявено за вписване на 23.06.2015 г. и
вписано на 29.06.2015 г. /видно от вписванията в ТР по партидата на ответника/,
а увеличаването на капитала, извършено с решението на СД от 16.06.2015 г., е
вписано на 03.07.2015 г., т. е. след вписване на осъществилото се вече
довнасяне на капитала след предходното му увеличаване. И доколкото съгласно чл.
231, ал. 4 ТЗ решенията за увеличаване на капитала имат действие от випсването
им в ТР, в случая увеличаването на капитала, направено с решение на СД от
16.06.2015 г., не е недопустимо.
Изцяло несъстоятелни са и
доводите на ищеца за нарушения на правилата на чл. 187а – 187е ТЗ, поради което
съдът не ги коментира, следва само да се отбележи, че основателно в тази насока
е изложеното от ответника /както впрочем са основателни в преобладаващата си
част и останалите изложени от ответника доводи във връзка с отделните факически
твърдения и правни доводи на ищеца/.
Доколкото не се установи по
делото нищожност и незаконосъобразност на решенията на СД, приети на
заседанието на 10.06.2015 г., неоснователни са и твърденията на ищеца за
незаконосъобразност на решенията на СД, приети на заседанието на 16.06.2015 г.,
само на това основание - поради пороци на решенията, приети на заседанието на СД
на 10.06.2015 г.
Установи се и достоверната дата
на двата протокола за проведените заседания на СД. Достоверната дата в случая
/касае се за частни документи/ може да се доказва с всякакви доказателствени
средства, от представените по делото доказателства - свидетелските показания на
свид. К. и подадените до АВп заявления за вписване на промени във вписани
обстоятелства по партидата на ответника с представените към тях документи се
установи тази достоверна дата /доколкото изобщо може да се приеме, че
изискването за достоверна дата в случая важи за ищеца/, поради което и съдът не
коментира каква евентуална порочност на решенията на СД или на вписването би
била налице в случай на неустановяване на тази достоверна дата.
Останалите доводи на ищеца са или
изцяло неотносими към предмета на търсената от него защита, или относими към
предмета на исковете, производството по които е отделено от настоящото, поради
което съдът не ги коментира.
С оглед изхода на делото искането
на ищеца за присъждане на разноски е неоснователно, основателно е искането на
ответника в тази насока. Ответникът е направил разноски по делото съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за това в размер на 800 лв.
за възнаграждение на вещо лице и в размер на 9500 лв. за адвокатско възнаграждение,
съответно тези разноски следва му се присъдят. Съдът намира направеното от ищеца възражение за
прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение за
неоснователно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото –
множество обективно съединени искове, основани на несистематизирани фактически твърдения и /на места/ абсолютно
несъстоятелни правни доводи.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от К.Ц.Г. с ЕГН **********,***, ж. к. „Н.“ - ІІІ ч., бл. ***, вх. *. ет. *, ап. ** срещу „П.” АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителния директор И. Я., обективно съединени инцидентни
установителни искове за установяване неистинността /неавтентичността/ на
документи – протоколи от проведени на 10.06.2015 г. и на 16.06.2015 г.
заседания на съвета на директорите на „П.“ АД.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от К.Ц.Г. с ЕГН **********,***, ж. к. „Н.“ - ІІІ ч., бл. ****, вх. *, ет. *, ап. * срещу „П.” АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителния директор И. Я., обективно съединени главни искове с правно
основание чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ – за установяване несъществуването на следните вписани обстоятелства -
решения на съвета на директорите на „П.”
АД, гласувани на заседание на 10.06.2015 г., а именно: решението по т. 1 от
дневния ред - приемане на доклад на съвета на директорите относно причините за
ограничаване правата на акционерите и увеличение на капитала с непарична вноска
под условие, че определени лица запишат акции на определена цена; решението по
т. 2 от дневния ред - изключване на правото на акционерите по реда на чл. 194,
ал. 1 ТЗ, съответно по чл. 8, ал. 4 от устава, за придобиване на част от
новоиздадените 1647250 обикновени поименни акции с право на глас с номинал 1
лев всяка, пропорционално на участието на акционерите в капитала на дружеството
при увеличението на същия; решения на съвета на директорите на „П.” АД,
гласувани на заседание на 16.06.2015 г., а именно: решението по т. 1 от
дневния ред - увеличаване на основание чл. 8, ал. 3 от устава вр. чл. 196 ТЗ на
капитала от 77240 лв. на 1724490 лв. чрез издаване на нови 1647250 броя
обикновени поименни акции с право на глас с номинална стойност от 1 лев всяка
една; решението по т. 2 от дневния ред -
увеличаване на основание чл. 8, ал. 8 от устава вр. чл. 196 и чл. 195 ТЗ на
капитала до размера по т. 1 само при условие, че новоиздадените 1647250 броя
обикновени поименни акции с право на глас с номинална стойност от 1 лев всяка
една бъдат записани, както следва: от акционера Х. Г.К. - 1160250 броя поименни
акции с право на глас, от „П.Л.” ЕООД - 487000 броя поименни акции с право на
глас, по тяхната номинална стойност, като акционерите следва да внесат минимум
25 % от номиналната стойност на акциите, а останалата част до пълната им
стойност следва да бъде внесена най-късно в двугодишен срок от датата на
вписване на увеличението, като е прието и посочените лица да внесат пълната
стойност на новоиздадените акции чрез непарични вноски; решението по т. 3 от
дневния ред - съветът на директорите указва на Х.К.и И. Я., че с оглед
предстоящото увеличение на капитала следва да довнесат пълната стойност на
записаните от тях акции при увеличението на капитала с решение на СД от
12.01.2015 г. в едноседмичен срок от датата на решението.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от К.Ц.Г. с ЕГН **********,***, ж. к. „Н.“ - ІІІ ч., бл. ****, вх. *, ет. *, ап. ** срещу „П.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителния директор И. Я., съединени при условията
на евентуално обективно съединяване спрямо главните искове конститутивни искове с правно онование чл. 71 ТЗ – за обявяване нищожността
на горните решения на съвета на директорите на „П.” АД, гласувани на заседания
на 10.06.2015 г. и на 16.06.2015 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от К.Ц.Г. с ЕГН **********,***, ж. к. „Н.“ ІІІ ч., бл. 321, вх. Б, ет. 5, ап. 22 срещу „П.” АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от изпълнителния директор И. Я., съединени при условията на евентуално
обективно съединяване спрямо евентуалните искове за обявяване нищожността на
решенията на съвета на директорите на „П.” АД, гласувани на заседания на СД,
проведени на 10.06.2015 г. и на 16.06.2015 г., конститутивни искове с правно онование чл. 71 ТЗ – за отмяна на горните решения на съвета на
директорите на „П.” АД, гласувани на заседания на 10.06.2015 г. и на 16.06.2015
г.
ОСЪЖДА К.Ц.Г.
с ЕГН **********,***, ж. к. „Н.“ - ІІІ ч., бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** да плати на „П.” АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от изпълнителния директор И. Я., сумата от 10300 лв. /десет хиляди и триста
лева/, представляваща направени по делото разноски /в размер на 800 лв. за
възнаграждение на вещо лице и в размер на 9500 лв. за адвокатско
възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: