РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Разград, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20253300500037 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Л. М. Г. и А. В. В., чрез пълномощник
адв.Ж. Ч. от АК-****против решение №691/14.11.2024г., постановено по гр.дело
№725/2024г. по описа на РРС в частта на същото, с която съдът е отхвърлил иска на
двамата жалбоподатели за приемане за установено по отношение на ответника „ЕОС
Матрикс” ЕООД, ЕИК131001375, гр.София, че не дължат на дружеството сумата от 15000
лв., представляваща остатък от главница по договор за банков кредит от 06.02.2007г. и анекс
към него от 14.12.2009г., за която сума са издадени по ч.гр.д.1337/2011г. по описа на РС –
Разград Заповед за незабавно изпълнение №2214/ 04.08.2011 г. и Изпълнителен лист от
04.08.2011 г., и са образувани Изпълнително дело № 20117610400577 /перимирано/ и
Изпълнително дело № 20197610400002 /висящо/, и двете по описа на ЧСИ Г. С., с peг. №
761, с Район на действие ОС- Разград, като неоснователен.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
атакуваното решение, тъй като от същото не ставало ясно какво е наложило прекратяването
на ИД №577/2011г. по описа на ЧСИ Г.С. и в кой период от развитието на същото е
настъпила перемпцията.В жалбата се поддържа също така, че при условията на чл.433,
ал.1,т.8 от ГПК е налице основание за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като
изпълнителните действия по същото са инициирани от взискател/ ответника/, който
1
длъжниците не приемат.Молят за отмяна на решението на районния съд и постановяване на
друго по същество на спора, с което предявеният от тях иск да бъде уважен, като им се
присъдят сторените разноски.
В законовия срок ответната в производството страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр.
София, ЕИК *********, чрез пълномощник е депозирала отговор на въззивната жалба, като
я счита за неоснователна, с молба за нейното отхвърляне и потвърждаване на решението на
РРС като правилно и законосъобразно.Заявена е претенция за разноски, а именно
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана страна в
процеса, против акт подлежащ на контрол по реда на въззивното производство.
В съд.заседание въззивниците, чрез пълномощника си поддържат подадената жалба,
като считат, че част от направените с нея възражения не са актуални, предвид постановените
от ВКС две ТР, свързани с положението на солидарния длъжник и принудителните
действия, извършвани в периода на перемпцията.Поддържат жалбата по отношение на
възражението, свързано със съобщаване на цесията по отношение на вземането и нейното
съобщаване на тях, длъжниците, за което поддържат, че е станало едва с отговора на
исковата молба, като сочат ,че на правна преценка следва да бъдат подложени действията на
цесионера за периода 2019г. – 2024г.Цитира се съдебна практика, касаеща пораждане
действието на цесията по отношение на длъжника, свързано с нейното съобщаване.Молят за
произнасяне в посочения смисъл.
Въззиваемата страна не се представлява в откритото с.з.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.При проверка по реда на посочения текст този съд
намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Окръжният съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Л. М. Г. и А. В. В. , с която против
ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД са предявени обективно съединени искове за
установяване, че ищците не дължат на дружеството сумите, за които са издадени
изпълнителни листи по гр.дела №1337/2011 г. и №1338/2011 г., и двете по описа на
Разградски PC, съответно главници и всички акцесорни вземания за лихви, такси и
разноски, за които ищците отговаряли солидарно по два договора за кредит, съответно
кредитна карта, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.
Изложени са твърдения в исковата молба, че за принудително събиране на дължимите
суми било образувано първо изп.дело №577/2011 г. по описа на ЧСИ Г. С., рег. №***, което
било прекратено поради настъпила перемпция с Постановление от
03.01.2019г.Изпълнителни действия по делото не били извършвани от образуването му на
2
14.10.2011г. до 14.03.2017г, когато е наложен запор на МПС.Сочат също така, че с договор за
цесия първоначалният кредитор „Райфайзенбанк България" АД е прехвърлил вземането си
на „ЕОС Матрикс” ЕООД, за което ищците не били надлежно уведомени и считат, че
договорът не е породил действие, респ. цесионера не се явява надлежен кредитор и
поисканите от същия изпълнителни действия са нелегитимни и като такива не прекъсват
погасителната давност. Поддържат също, че след прекратяване на изп.дело №577/2011 г. по
описа на ЧСИ рег. №***с р.д. ОС Разград било образувано изп.д. №2/2019 г. по описа на
същия ЧСИ и считат ,че че с изтичане на двугодишния срок, в рамките на който не са
предприемани изпълнителни действия от кредитора, настъпва прекратяване на
изпълнителното производство по силата на закона и всички последващи действия не
прекъсват давностния срок, течащ в полза на ищците. Претендират разноски.
Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр. София е депозирал в срок отговор на исковата
молба, застъпвайки становище за недопустимост на предявения иск по отношение
вземането, присъдено по ГД 1338/2011г., тъй като не е материално и процесуално
легитимиран, не притежава качеството кредитор на вземането, произхождащо от Договор за
кредитна карта, доколкото същия не е предмет на договора за цесия с „Райфайзенбанк
България" АД. По отношение иска, касаещ вземането, присъдено по ГД 1337/2011г. /в
отговора е посочен № 1387/2011 г./, твърди, че същия е допустим, но неоснователен. Сочи,
че до постановяване на ТР №2/2015г. по ТД №2/2013г. на ВКС и последвалото го ТР
№3/2022г. по ТД №3/2020г. давност по изпълнителните дела не е текла - до 26.06.2015г.
Поддържа, че по изпълнително дело №577/2011г. са извършвани изпълнителни действия, с
които е прекъсната погасителната давност. Конкретно сочи, че за периода март - юли 2015 г.
са постъпвали суми от Л. Г., на 11.11.2016 г. и 14.03.2017г. са поискани запори. На
01.03.2017г. е наложен запор на МПС, собственост на А. В.. С образуване на изп. дело
2/2019г. са поискани запори и е наложен такъв на банкова сметка на длъжника В. - на
14.01.2019г. През 2021г. са насрочени описи на движими вещи и на двамата ищци, а за
периода 11.2023г. - 05.2024г. са постъпвали суми от принудително изпълнение.Поддържал е,
че перемпцията е санкция за пълно бездействие на кредитора, а доколкото е налице
солидарно задължение, активността на взискателя по отношение на един от длъжниците
поддържа висящността на делото в цялост.По отношение на цесията е застъпил становище,
че уведомяването на длъжника за същата не е елемент от фактическия състав на договора и
би имало значение при необходимост от признаване на извършено плащане към
първоначалния кредитор - цедент.
С оглед доводите и становищата на страните се установява от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че в полза на „Райфайзенбанк България" АД срещу двамата ищци
са издадени изпълнителни лист за дължими суми в условията на солидарност, вкл. главница,
възнаградителна лихва и законна лихва в съответни размери по ч.гр.дело №1337/2011г. и
№1338/2011г. и двете по описа на Районен съд — Разград, дължими по два различни
договора за кредит.
3
По отношение на вземането с присъдени суми по ч.гр.дело №1338/2011г. по описа на
РРС производството по делото е прекратено от районния съд, определението е влязло в сила
като необжалвано, поради което вземането по същото не е предмет на въззивната жалба.
Установява се по делото също така, че вземането за сумите ,присъдени в полза на
„Райфайзенбанк България" АД по ч.гр.дело №1337/2011г. по описа на РРС е било
прехвърлено на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 18.02.2015г., като
банката- цесионер е упълномощила цедента-ответник да уведоми длъжниците за цесията,
което безспорно е сторено с връчване на ищците на отговора на исковата молба по
настоящото дело, но същите са били в известност за нея още след образуването на ИД
№2/2019г.по описа на ЧСИ С., видно от изпращаните ПДИ и молбата,изходяща от
длъжниците за прекратяване на изп.производство поради настъпила перемпция от 2023г.
Видно е от приложените изпълнителни дела/ИД/,че ИД № 577/2011г. по описа на ЧСИ
Г€С. с район на действие ОС-Разград е образувано 14.10.2011г.по молба на „Райфайзенбанк
България" АД срещу двамата ищци за вземанията по двете ч.гр.дело №№1337 и 1338/2011г.
по описа на РРС, по които са издадени заповеди за незабавно изпълнение и и съответно ИЛ
за дължими суми по два договора по които ищците се явяват солидарни длъжници, като
дължимите суми по ч.гр.дело №1337/2011г. са както следва: 19 857,30 лв. предсрочно
изискуема главница по договор за банков кредит от 06.02.2007 г. и анекс към него от
14.12.2009 г., законната лихва върху сумата, считано от 01.08.2011 г. до окончателното й
изплащане, сумата 3 157,10 лв. просрочена редовна лихва за периода 15.04.2010 г. —
18.07.2011 г., включително, сумата 357,39 лв. просрочена наказателна лихва за периода
15.06.2010 г. - 31.07.2011 г., включително, както и сумата 467,44 лв. държавна такса. Покани
за доброволно изпълнение /ПДИ/ с изх. №№5068/24.10.2011г., №5076/24.10.2024г.са
адресирани до солидарните длъжници и връчени при съблюдаване разпоредбите на ГПК.В
хода на ИД е депозирана молба от банката на 29.11.2011г., в която се сочи,че страните са
постигнали споразумение за доброволно заплащане на задължението от страна на двамата
длъжниции с искане да не се налага запор на тр.възнаграждение на същите, а ако такова е
наложено да се отмени, като на практика производството е било спряно до 04.04.2013г.
отново по молба на взискателя, поради нейзипълнение от страна на длъжниците на поетото
задължение.Бил е наложен запор на тр.възнаграждение на Л. Г. с постъпили по ИД суми от
м.август 2013г.до м.февруари 2015г.На 09.03.2015г. банката е уведомила ЧСИ за
извършената цесия , с искане занапред сумите постъпващи по делото да се превеждат на
новия кредитор, сега ответник.След м.февруари 2015г. по наложения запор върху
тр.възнаграждение на Л. Г. суми са постъпвали до м.юли 2015г.С молба от 26.10.2016г.
новият кредитор е поискал като цесионер ЧСИ да извърши справка за притежавани от
другия солидарен длъжник А. В. В. МПС, като на 01.03.2017г. е наложен запор върху
притежавано от същия МПС, л.а.“****“ С постановление от 03.01.2019г. ЧСИ е обявил
прекратяването на това ИД поради настъпила перемпция на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, като
е върнал ИЛ на взискателя,сега ответник, който е депозирал нарочна молба за това на
03.01.2019г.
4
На същата дата, 03.01.2019г. при ЧСИ Г.С. въз основа на върнатия на ответника ИЛ по
ч.гр.дело №1337/2011г.по описа на РРС е било образувано ИД №2/2019г. срещу двамата
длъжници, сега ищци, като ПДИ с посочен размер на вземанията са изпратени до всеки от
тях с изх.номера от 14.01.2019г.С подаването на молбата за образуване на новото дело
взискателя е поискал от ЧСИ да извърши справки за налични банкови сметки, тр.договори и
други вземания за обезщетения и пенсиии съответно при установяване на такива за налагане
на запор върху същите. Наложен е запор върху банкови сметки на А. В., на когото ПДИ е
връчена при условията на чл.46 ГПК.Насрочен е бил опис на движими вещи в домовете на
двамата длъжници на 17.01.2022г.Със запорни съобщения от 08.12.2022г. са наложени
запори върху банковите сметки на всеки от дмлъжниците до размера на вземането към
посочената дата.На 04.08.2023г. взискателят, чрез пълномощник отново е поискал от ЧСИ
справки за банкови сметки на двамата длъжници.На 31.08.2023г. ЧСИ е наложил запори
върху установените такива.На 01.09.2023г. длъжникът Л. М. Г. е депозирал пред ЧСИ молба
за прекратяване на ИД №2/2019г., поради настъпила перемпция и вдигане на всички
наложени запори.ЧСИ е отказал да прекрати ИД образувано пред него, като отказът е бил
предмет на контрол по в.гр.дело №280/2023г. по описа на РОС и съответно потвърден с
постановеното от съда решение №164/30.10.2023г.
С молба от 09.04.2024г. взискателят отново е поискал от ЧСИ извършване на справка
за налични банкови сметки, трудови договори и други доходи за двамата длъжници.Няма
данни за извършвани действия или постъпвали искания от взискателя след тази дата.
Въз основа на установеното до тук от фактическа страна, РОС направи следните
правни изводи:
Предявените искове за недължимост на остатъчната част от присъдените суми по
ч.гр.дело №1337/2011г. по описа на РРС, въз основа на ИЛ по което са били образувани ИД
№577/2011г. и ИД №2/2019г. по описа на ЧСИ Г. С. с район на действие ОС-Разград се
явяват неоснователни и недоказани по следните съображения:
По отношение на ИД №577/2011 г. безспорно давност по отношение на вземанията по
ИЛ, издаден по ч.гр.дело №1337/2011г.по описа на РРС не е текла до 26.06.2015 г. , съгласно
постановките на ТР по ТД 2/2013 на ОСГТК на ВКС.Следва да се посочи,че видно от
материалите по ИД и установеното от фактическа страна давността е прекъсвана
многократно и след посочената дата, 26.06.2015г.с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо същия
и съответно с исканията на взискателя за прилагане на определен изпълнителен способ,
каквито безспорно с налице при установеното от фактическа страна.Вземането не е погасено
по давност и до 03.01.2019г., когато е образувано второто по ред ИД въз основа на същия
изпълнителен лист , а именно ИД №2/2019г. по описа на ЧСИ Г.С..И в хода на това ИД
взискателя- кредитор не се е дезинтересирал от изпълнението, видно от подаваните молби за
предприемане на справки и посочване на изпълнителни способи и предприети действия по
същото, като от последното валидно предприето изп.действие през м.август 2023г. до
настоящия момент не е изтекла давност от пет години, която да погаси правото на
5
принудително изпълнение.Съдът съобрази също така и възприетото в ТР № 3/2020 от
28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК, че докато е трае изпълнителният процес относно
вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла, а е започнала да
тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.Съобразява също така
и т. 3 от ТР № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС според която
погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело,
по което е настъпила перемпция.
По отношение на възражението във възивната жалба, касаещо несъобщаването на
цесията, настъпила в хода на изпълнителното производство с продажбата на вземането от
първоначалния кредитор, банката на последващия такъв и настоящ ответник, съдът следва
да отбележи, че същото се явява неоснователно.На първо място ищците-длъжници са били
наясно с извършената продажба на вземане още в хода на изп.производство, видно от
подаваните от тях молби, а и съгласно трайно установената практика на ВКС уведомяването
или не длъжника за извършена цесия няма отношение към съществуването на вземането, а
има значение само при извършено плащане, т.е погасяване на дълга към първоначален
кредитор, каквото в случая безспорно не е налице.
Ето защо подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение, а
атакуваното с нея решение потвърдено.
При този изход на делото в полза на въззиваемата страна, подала отговор на
въззивната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Воден от горното, Разградският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №691/14.11.2024г., постановено по гр.дело №725/2024г. по
описа на РРС в частта на същото, с която съдът е отхвърлил иска на Л. М. Г. и А. В. В. за
приемане за установено по отношение на ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК131001375,
гр.София, че ищците не дължат на дружеството сумата от 15000 лв., представляваща
остатък от главница по договор за банков кредит от 06.02.2007г. и анекс към него от
14.12.2009г., за която сума са издадени по ч.гр.д.1337/2011г. по описа на РС – Разград
Заповед за незабавно изпълнение №2214/ 04.08.2011 г. и Изпълнителен лист от 04.08.2011 г.,
и са образувани изпълнителни дела №№577/2011 г.и 2/2019г. по описа на ЧСИ Г. С. с район
на действие ОС – Разград.
ОСЪЖДА Л. М. Г., ЕГН ********** и А. В. В., ЕГН ********** да заплатят на
ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК131001375, гр. София сума в размер на 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7