Решение по дело №69830/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5694
Дата: 10 април 2023 г.
Съдия: Константин Александров Кунчев
Дело: 20221110169830
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5694
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20221110169830 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422,
във вр. чл. 415 ГПК от ЗАД "А-ц", с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: град
София, район Средец, ул. „Стефан Караджа“ №2, представлявано от Миролюб Пенчев
Иванов – Изпълнителен директор и Константин Стойчев Велев, чрез процесуален
представител юрисконсулт Надя Кисова срещу ЗД „БИ“ АД, с ЕИК: **** със седалище и
адрес на управление: град. София, бул. „Джеймс Баучер“ №87, представлявано от
изпълнителните директори Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, чрез
адвокат М. Г., с правно основание чл. 411 КЗ за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1021,34 лв., представляваща
неизплатена сума по регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца
застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил „Ауди“, модел „Q7”, с рег.
№СН7858АК, причинени при ПТП на 31.05.2017г., настъпило в гр. Сливен, на
кръстовището на ул. „Пейо Яворов“ и ул. „Сергей Румянцев“ и с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД за сумата от 311,24 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
11.08.2019г. до 10.08.2022г., ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението
по чл.410 ГПК – 11.08.2022г. до окончателното изплащане. Ищецът прави искане за
назначаване на съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), която да даде заключение: за
механизма на ПТП и кои части на лек автомобил „Ауди“, модел „Q7”, с рег. №СН7858АК са
увредени; дали е налична причинно-следствена връзка между ПТП и щетите по МПС марка
"Ауди"; какви са видът и степента на увреждане на автомобил „Ауди“, модел „Q7”, с рег.
№СН7858АК и в какъв размер са средствата, необходими за ремонтирането им.

В исковата молба се твърди, че на 31.05.2017г., около 21:00ч., лек автомобил „Ауди“, модел
„Q7”, с рег. №СН7858АК, движейки се по път с предимство по ул „Пейо Яворов“ по посока
към бул. „Панайот Хитов“ и на кръстовището с ул. „Сергей Румянцев“ бил ударен от лек
автомобил „Форд Сиера“, с рег. №СН0718СН, който отнел предимството му и не спрял на
знак „Стоп“, в резултат на което са били причинени щети на лек автомобил „Ауди“, модел
1
„Q7”, с рег. №СН7858АК. Във връзка с настъпилото събитие срещу виновния водач на лек
автомобил „Форд Сиера“, с рег. №СН0718СН е образувано НОХД №1379/2017г. на Районен
съд - Сливен, приключило с влязла в сила на 20.12.2017г. присъда. За увредения автомобил е
била сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“ с полица №0306Х0267417 със
срок на действие 24.01.2017г. до 23.07.2018г. при ищцовото застрахователно дружество,
валидна към датата на настъпване на ПТП, по която е била образувана ликвидационна
преписка №30017030100463 по повод настъпилото застрахователно събитие. Срещу водача
на лек автомобил „Форд Сиера“, с рег. №СН0718СН – Иван Добрев . Ищецът ЗАД „А-ц“ АД
излага, че след извършена оценка на щетите по застрахования автомобил е било опредлеено
застрахователно обезщетение за тотална щета в размер от 19 673,22 лева с включени
ликвидационни разноски в размер на 15 лв., която сума била платена на 12.10.2017г по
образуваната ликвидационна преписка – щета №30027030100463. Твърди, че за лек
автомобил „Форд Сиера“, с рег. №СН0718СН е била сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, с валидно застрахователно
покритие към датата на ПТП, поради което е придобил регресно вземане срещу ответника за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, с оглед приноса на
застрахования при него водач при настъпване на ПТП, и ликвидационни разноски в размер
от 15 лева. Поддържа, че е предявил регресната си претенция за обща сума в размер на
19 763,22 лева с писмо, получено на 30.05.2018г от „БИ“ АД в качеството му на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
На 02.11.2018г. ответникът признал и възстановил сумата от 18 741,88 лева. При тези
твърдения претендира остатъка в размер на 1021,34 лева, представляващ непогасената от
ответника част от платеното от ищеца застрахователно обезщетение, както и сумата от
344,24 лв. – лихва за забава за периода от 11.08.2019г. до 10.08.2022г., ведно със законната
лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.08.2022г. до
окончателното плащане. Прави искане да му бъдат присъдени и сторените деловодни
разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът „БИ“ АД е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по размер. Признава съществуването на валидно
застрахователно правоотношение между него и собственика на лек автомобил „Форд
Сиера“, с рег. №СН0718СН. Счита, че вече е изпълнил законовото си задължение като е
заплатил доброволно сумата, необходима и достатъчна за възстановяване на процесния
автомобил, а именно 18 741,88 лева. Твърди, че ищцовото дружество е определило и
изплатило обезщетение в завишен размер, който не съответства на средните пазарни цени,
по които то е могло да бъде отремонтирано или заплатено. Възразява срещу акцесорния иск
по аргумент за неоснователност на главния. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до
следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с
чл. 411 от КЗ:

Съгласно посочената норма на КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има
сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
2

За възникването на регресното вземане е необходимо да се е осъществил следният
фактически състав: 1) да е налице сключен договор за имуществено застраховане; 2) в срока
на застрахователно покритие по договор за имуществено застраховане, в резултат на
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие, за което ответникът
носи риска (непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД); 3) в изпълнение на
договорното си задължение по имуществената застраховка ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение. В тежест на ответника и при доказване на
посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.

При липсата на спор между страните по делото е установено, че на 31.05.2017г. е настъпило
ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на лек автомобил „Ауди“, модел „Q7”,
с рег. №СН7858АК, застрахован по имуществена застраховка "Каско" при ищеца, към който
момент между виновния водач и ответника е съществувало валидно правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност", че ищецът е заплатил на увреденото лице,
застраховано при него по застраховка "Каско", застрахователно обезщетение в размер на 19
673,22 лв., като е поканил ответника да му възстанови заплатената сума, а последният е
възстановил сумата частично – в размер от 18 741,88 лева. Следователно, безспорни между
страните са всички обстоятелства, включени във фактическия състав на предявеното от
ищеца право, с изключение на размера, в който е възникнало регресното вземане в полза на
ищеца.

При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение
единствено по действителната стойност на вредата (без овехтяване) към момента на
настъпване на застрахователното събитие, но не повече от застрахователната сума. Съгласно
САТЕ по средни пазарни цени към датата на ПТП щетите, нанесени по отношение на
процесното МПС - лек автомобил "„Ауди“, модел „Q7”, с рег. №СН7858АК, възлизат на
сумата в размер на 62 204,71 лв. В съдебно заседание вещото лице сочи, че е налице
тотална щета и дължимата сума за изплащане е 27 400 лв., като от нея следва да се
приспаднат стойността на запазените части. С други думи стойността на дължимото
обезщетение е в размер на 22 400 лв.
Реално ищецът е заплатил 19 673,22 лв., което определя и размера на регресното
обезщетение срещу ответника. Процесния автомобил е бил дерегистриран на 29.04.2017 г.
На основание чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на причинителя на вредата - до размера на дължимото и платено
застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Ето защо, съдът намира, че в полза на ищеца е възникнало регресно вземане срещу
ответника за сумата в общ размер на 19 673,22 лв., представляваща дължимо и изплатено на
собственика на процесния автомобил застрахователно обезщетение. Видно от представените
доказателства, ответникът е признал и погасил сума в размер на 18 741,88 лева. С оглед
изложеното, съдът следва да уважи предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл. 411 КЗ в пълен размер

По иска с правно основание и чл. 422, ал. 1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.86 от ЗЗД:

За основателност на иска за мораторна лихва следва да се установи наличието на главен
дълг и изпадането на длъжника в забава - в случая отправянето на покана за заплащане на
3
регресното задължение и получаването й от длъжника. По делото се установява от
представената покана от 29.05.2018г от ищеца до ответника, че ищецът е поканил ответника
да му заплати застрахователно обезщетение, като ищецът е заплатил частично
претендираната сума, за което страните не спорят, след получаване на писмото с регресна
претенция на 30.05.2018г. На основание чл. 412, ал.3 КЗ ответникът е длъжен в 30-дневен
срок от получаване на поканата да определи и изплати застрахователно обезщетение, като
след изтичане на посочения срок същият изпада в забава. Срокът за доброволно изпълнение
е изтекъл на 29.06.2018г., като считано от 30.06.2018 г. ответникът е в забава за
неизплатената част от претендираната сума, а именно - 1021,34 лв.
За претендирания период от 11.08.2019г. до 11.08.2022г. вкл. ответникът дължи на ищеца
лихва за забава в размер на 311,24 лв. Ето защо, искът с правно основание чл.86 ЗЗД следва
да се уважи в пълен размер.

По разноските:

На основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца сума в общ размер от 425 лева - разноски в исковото производство и 76,65
лева - разноски в заповедното производство.

Мотивиран от посоченото, съдът




РЕШИ:


ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 411, изр. 2 от КЗ и с чл. 86 от ЗЗД, ЧЕ ЗД „БИ“ АД, с ЕИК:
**** ДЪЛЖИ на ЗАД "А-ц", с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: град София,
район Средец, ул. „Стефан Караджа“ №2 следните суми: 1021,34 лева - регресно вземане по
имуществена застраховка "Каско" за заплатено за лек автомобил „Ауди“, модел „Q7”, с рег.
№СН7858АК застрахователно обезщетение за вреди, нанесени в резултат на ПТП,
настъпило на 31.05.2017г. в гр. Сливен, с МПС „Форд Сиера“, с рег. №СН0718СН,
гражданската отговорност на чийто водач е застрахована при длъжника, ведно със законната
лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 11.08.2022г. до окончателното
изплащане, 311,24 лева, представляващи мораторна лихва за периода от 11.08.2019г. до
10.08.2022г, за които суми на 14.09.2022г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 43726/2022г. на СРС, 53-ти състав.

ОСЪЖДА ЗД „БИ“ АД, с ЕИК: **** със седалище и адрес на управление: град.
София, бул. „Джеймс Баучер“ №87 да заплати на ЗАД "А-ц", с ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: град София, район Средец, ул. „Стефан Караджа“ №2, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК сума в общ размер от 843,94 лева, от които 425 лева - разноски в исковото
производство и 76,25 лева - разноски в заповедното производство.
4

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5