Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 24.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 6932 по описа за
2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са
предявени от А.А.Я. против „Д.з.“ ЕАД осъдителни искове за сумата 30 000лв.
на основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./, представляваща неплатено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско+“, и за сумата 6112.02лв. на
основание чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за забава за периода 09.06.2015г. до
подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба до изплащането.
Ищецът излага, че е собственик на
л.а.Мерцедес С 320 с ДК № ******ХС, с рама № *******, за който сключил с
ответника договор за имуществена застраховка „Пълно автокаско“ на 01.12.2014г.,
обективиран в полица № 440114045000610. Срокът на действие бил една година с
плащане изцяло на уговорената застрахователна премия при сключването. Твърди на
14.04.2015г. за времето от 20ч. до 9ч. на 16.04.2015г. при бензиностанция
„Циклон“, находяща се на главен път Е-79 автомобилът да е бил противозаконно
отнет от него, без съгласието му. Уведомил органите на полицията с образувано
досъдебно производство № 181/2015г. по описа на ІІ РПУ-гр.Перник, както и в
законовия срок застрахователя. Последният отказал плащане на обезщетение с мотива, че обстоятелствата, при които е
възникнало противозаконното отнемане не съответствали на декларираните данни по
време на завеждане на претенцията.
Твърди, че отказът на ответника е неоснователен с доводи да е изправна страна
по застрахователното правоотношение, поради което претендира осъждането на
ответника за посочените в исковата молба суми. Претендира разноски по делото.
Ответникът оспорва иска с
възражението, че ищецът не е бил собственик на автомобила, поради което и
договорът за имуществена застраховка е нищожен при липса на застрахователен
интерес; неизпълнение изискването по т.4.1.2 от общите условия за оглед и
заснемане на автомобила, поради което договорът не е влязъл в сила и не е
произвел правно действие; твърдения ищецът да не е предоставил вярна и точна
информация относно обстоятелствата за настъпване на събитието, в частност
премълчал и неточно обявил обстоятелство за същото, значително с оглед интереса
на застрахователя. Във връзка с последното навежда, че както извънсъдебната му
претенция, така и исковата молба не са подкрепени с убедителни доказателства за
противозаконно отнемане от владението му на застрахования автомобил, като
представените такива възпроизвеждат заявено от него пред органите на полицията.
Твърди също, че към момента на събитието и понастоящем автомобилът се намира
извън пределите на Република България и с него се разпорежда действителния му
собственик.Оспорва иска и по размер с доводи за несъответствие между
претендираното обезщетение и действителната стойност на застрахованото
имущество. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Като доказателство по делото е
приета застрахователна полица № 440114045000610, видно от която на 01.12.2014г.
между страните е сключен договор за имуществена застраховка „Каско+“ за л.а.Мерцедес
С32CDI с ДК № ******, рама № WDB2200251A421462.
Уговорена е застрахователна сума от 30 000лв. при клауза „Пълно каско“,
застрахователна премия от 1708.50лв. и срок на застрахователно покритие 02.12.2014г.-01.12.2015г.
Не е предмет на спор плащане от ищеца на цялата застрахователна премия в деня
на сключване на договора.
Ищецът се легитимира като
собственик на автомобила въз основа представените договор за покупко-продажба
от 18.09.2014г., с нотариална заверка на подписите, и заверен препис на
Свидетелство за регистрация, Част І/стр.37-40/.
Представено е удостоверение рег.№
3796р-1405/24.04.2015г. на ІІ РУ-гр.Перник, в което е удостоверено съобщение от
ищеца, че е пострадал от престъпление по чл.346 НК, за това, че за времето от
20ч. на 14.04.2015г. до 9ч. на 16.04.2015г. в с.Драгичево, общ.Перник, при
бензиностанция „Циклон“, находяща се на главен път Е-79, неизвестен извършител
отнел противозаконно от владението му застрахования лек автомобил. По случая е
образувано ДП № 181/2015г. по описа на ІІ РУ-гр.Перник. Видно от Постановление
от 02.06.2015г. по пр.пр.№ 1070/2015г. на РП-Перник досъдебното производство е
спряно и до момента извършителят не е открит.
По делото е изслушано заключение
на вещо лице по неоспорена от страните САТЕ, според което пазарната стойност на
автомобила към датата на събитието възлиза на сумата 23 000лв. Сочи, че на
поставените от ответника задачи свързани предоставения от ищеца ключ не може да
се отговори, тъй като за да се извърши проверка относно принадлежността на
ключа е необходим достъп до автомобила, а самият ключ не съхранява информация
относно движението и използването му.
Въз основа тези доказателства
съдът намира от правна страна следното:
Договорът за имуществена
застраховка е сключен през 2015г., както и събитието настъпило в същата година,
поради което и в съответствие с §22 от ПЗР на Кодекса за застраховането /в сила
от 01.01.2016г./ приложими към спорното материално правоотношение са
разпоредбите на Кодекса за застраховането /отм./.
Договорът е сключен в
предвидената в чл.184, ал.1 КЗ /отм./ писмена форма, съдържа изискуемите по чл.184,
ал.3 КЗ /отм./ съществени условия и е двустранно подписан. Представените по
делото писмени доказателства установяват към деня на сключването му ищецът да е
собственик на застрахования автомобил, поради което възражението на ответника
за нищожност поради липса на застрахователен интерес по чл.195, ал.1 КЗ /отм./
е неоснователно.
Според съдържанието на полицата и
т.4.1 от приложените общи условия договорът за имуществена застраховка влиза в
сила от деня, посочен за начало в полицата, и при условие, че е платена цялата
дължима премия или първата вноска-при разсрочено плащане /т.4.1.1/, както и е
извършен оглед и заснемане на МПС от представител на застрахователя съгласно
т.3.10 или в случаите, в които застрахователят е поставил изискване за това.
Извършването на огледа се удостоверява с протокол, подписан от застрахования и
застрахователя и представлява неразделна част от договора /т.4.1.2/. От
фактическа страна по делото не е предмет на спор плащане от ищеца пълния размер
на премията в деня на сключване на договора, както и относно обстоятелството,
че оглед и заснемане не е било извършено.
Съгласно т.3.10 от общите
условия, към които т.4.1.2 препраща, при сключване на застрахователния договор,
представител на застрахователя задължително извършва оглед и заснемане на МПС.
Застрахованият е длъжен да предостави автомобила за оглед от представител на
застрахователя не по-рано от 10 дни преди датата на начало на застраховката. От
това съдържание на клаузата следва, че
изпълнението на изискването предпоставя активно поведение и на двете страни по
договора, но задължението от застрахования да предостави автомобила за оглед и
заснемане е обусловено от изпълнение на задължението от застрахователя да
посочи свой представител, който да извърши това. Действително липсват
доказателства ищецът да е предприел действия по предоставяне на автомобила за
оглед и заснемане, но същевременно липсват и такива ответникът да е посочил
и/или осигурил свой представител, поради което не може да се направи извод, че
договорът не е влязъл в сила по причина виновно поведение на ищеца. При знание
от застрахователя за неизпълнение на изискването, в нито един момент към деня
на сключването му или след това не е възразил пред застрахования в тази посока
/отказът да плати обезщетение е основан на други обстоятелства/, респ. не е
поискал неговото изпълнение. Напротив, приел е плащането на застрахователната
премия, също като условие за влизане в сила на договора, което поведение сочи
на воля да е обвързан от него и в този смисъл е произвел правно действие между
страните.
Договорът е сключен при клауза
„Пълно каско“, която покрива всички рискове , причинени от застрахователни
събития, покрити по клаузи „Супер“ и „Кражба и грабеж на цяло МПС“, които могат
да доведат до пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС. По делото е
доказано реализирането на покрития риск „кражба“ на автомобила, чрез
противозаконното му отнемане от владението на ищеца в срока на действие на
договора. Установява се изпълнение на задължението по т.11.5.1 от общите
условия да съобщи незабавно на органите на МВР за събитието, за което е
издадено и съдебно удостоверение /стр.10/. Според предвиденото в т.11.6.4 от
общите условия то е предвидено като документ установяващ самото събитие, поради
което възражението на ответника за липса на убедителни доказателства относно
факта на кражбата съдът намира за неоснователно. Установено е още, че
образуваното по случая досъдебно производство е спряно с постановление на
прокурор, поради неразкриване на извършителя. В тази връзка твърдението на
ответната страна автомобилът да не е бил откраднат, а към деня на съобщеното
противозаконно отнемане да е бил извън територията на Република България, т.е.
хипотеза на застрахователна измама, не е подкрепено с никакви доказателства.
Наведеното с отговора основание
за отказ от плащане на обезщетение, че ищецът не предоставил вярна и точна
информация за обстоятелствата, при които е настъпило събитието, съответно
премълчал или неточно обявил обстоятелствата свързани с него, също е
неоснователно. Нормата на чл.211 КЗ /отм./ урежда случаите, в които
застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, като според т.2 такъв
отказ е основателен, когато не е изпълнено задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с
оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в
застрахователния договор. В т.11 от общите условия са разписани задълженията на
застрахования при настъпване на застрахователно събитие, които в случая са
изпълнени. На ответника са били предоставени изискуемите документи и данни,
включително такива удостоверяващи самото събитие /т.11.6.4/, като не се твърди,
а и от доказателствата не се установява след уведомяването застрахователят да е
поискал и други документи свързани със събитието и вредите от него. Ответникът
не е посочил в какво се изразява несъответствието между декларираните при
уведомяването обстоятелства и тези свързани с настъпването на събитието, респ.
в какво се изразява премълчаването или неточното обявяване на такива. Предвид
това съдът намира, че в случая не е налице основание по чл.211, т.2 КЗ /отм./
за отказ от плащане на обезщетение, поради което за застрахователя е възникнало
договорното задължение да плати обезщетение.
Отговорността на
застрахователя е в границите на застрахователната сума и на основание чл.208,
ал.3 КЗ /отм./ е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. Критерият за остойностяване на вредите е средната
пазарна цена на застрахованото имущество към деня на реализиране покрития от
застраховката риск. В случая се касае за пълна загуба на застрахованото
имущество /кражба/, поради което и вредите са съизмерими с пазарната стойност
на застрахованата вещ към деня на събитието. Видно от застрахователната полица уговорената застрахователна
сума е в размер на 30 000лв., която в съответствие с т.6.1 от общите
условия представлява действителната стойност на автомобила при сключване на
договора. Според заключението на вещото лице по изслушаната САТЕ стойността му
при настъпване на покрития риск /14.04-16.04.2015г./ по средни пазарни цени
възлиза на 23 000лв. Експертното заключение не е оспорено от страните, съдът го
намира за компетентно и обективно дадено, поради което и приема тази стойност
за действителна на застрахованото имущество. Това обуславя извод за
основателност на иска по чл.208, ал.3 КЗ /отм./ до сумата 23 000лв., в който
размер следва да се уважи.
По акцесорния иск за лихви по чл.86 ЗЗД съдът
намира следното:
При неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно
чл.208, ал.3 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок,
който не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който
застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207,
ал. 3.
В т.12.5 от общите условия е предвидено, че
застрахователят изплаща обезщетение в 15-дневен срок, който започва да тече от
деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си при настъпване на
застрахователното събитие и е представил всички поискани от застрахователя
документи, доказващи основанието и размера на претендираното обезщетение. В
същия срок застрахователят уведомява писмено застрахования при отказ за
изплащане на обезщетението, като посочва мотивите за това.
По делото не е спорно
ответникът да е бил надлежно уведомен за настъпилото събитие с предявена от
ищеца претенция за изплащане на обезщетение. Видно от събраните доказателства
застрахователят не е поискал други документи във връзка със събитието и
вредите, вместо което на 09.06.2015г. постановил отказ от плащане на
обезщетение. По делото не е установена датата на уведомяването, поради което и не
може да се установи дали произнасянето по щетата от застрахователя е направено
в уговорения срок, идентичен с този по чл.208, ал.3 КЗ /отм./. Поради това
съдът приема този отказ да е направен в рамките на срока и с оглед извода за
основателност на предявения иск за главницата ответникът е изпаднал в забава и
дължи заплащането на обезщетение по чл.86 ЗЗД в размер на законната лихва,
считано от деня на отказа 09.06.2015г., което до деня на подаване на исковата
молба-05.06.2017г. възлиза на сумата 4654.78лв., до която акцесорният иск
следва да се уважи.
При липса на
доказателства за извършено плащане следва да се уважи и искането за присъждане
на законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до изплащането.
Ищецът е направил
разноски по делото в общ размер на 5044.50лв., от които 1444.50лв. държавна
такса за исковете, депозит за вещо лице от 100лв. и възнаграждение за адвокат
от 3500лв. Възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно. Делото не се
отличава с фактическа сложност, но пълното оспорване от ответника на
предявените искове с наведени различни правоизключващи вземанията възражения обуславя
правна сложност и в този смисъл е налице съответствие между платения размер на
възнаграждението с усилията на представителя в упражняване процесуалните права
по защита интересите на ищеца. Предвид
това и с оглед частичното уважаване на исковете на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото от 3863.11лв.
Ответникът е направил
разноски от 300лв. за възнаграждение за вещо лице. Представляван е от
юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на 100лв. съобразно Наредбата
за плащането на правната помощ във вр.чл.78, ал.8 ГПК или общо разноски от
400лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи на ответника разноски от
93.68лв. пропорционално на отхвърлената част.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Д.з.“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на А.А.Я.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата 23 000лв. на основание чл.208 КЗ /отм./,
представляваща обезщетение по договор от 01.12.2014г. за имуществена застраховка
„Каско+“ за л.а. Мерцедес С 320 с ДК № ******ХС, с рама № WDB2200251A421462 за настъпило
на 14.04.-16.04.2015г. застрахователно събитие-кражба на автомобила, и сумата 4654.78лв.
на основание чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за забава върху застрахователно
обезщетение за периода 09.06.2015г.-05.06.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на исковата молба-05.06.2017г. до изплащането,
като
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.208 КЗ /отм./ за разликата до пълния предявен размер 30 000лв.
и иска по чл.86 ЗЗД за лихва за забава за разликата до пълния предявен размер
6112.02лв.
ОСЪЖДА „Д.з.“ ЕАД, *** да заплати на
А.А.Я., ЕГН **********,
гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 3863.11лв.
ОСЪЖДА А.А.Я., ЕГН **********, гр.София,
да заплати на „Д.з.“ ЕАД, ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК
от 93.68лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: