№ 68
гр. София, 03.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20231110119548 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 03.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на трети
януари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 19548/2023 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от З. г. К. срещу „УИЗ Еър Унгария“ Црт. – дружество
регистирано по правото на Унгария, като се твърди, че страните се намирали в трудово
правоотношение по силата на Трудов договор от 06.04.2017 г., като ищцата била приела да
изпълнява длъжността „младши член кабинен екипаж“, като в последствие имало трудов
договор от 14.12.2018 г. за длъжността „старши стюард/стюардеса“ към който било сключено
допълнително споразумение от 30.03.2020 г., допълнително споразумение от 29.04.2020 г.,
допълнително споразумение от 16.06.2020 г. Поддържа, че по силата на трудовия договор и
допълнителните споразумения били уговорени между страните сумите за дължими трудово
възнаграждение, а така и допълнителни секторни плащания, за които излага подробни
съображения. Навежда доводи, че освен това били дължими суми за командировъчни и
специализации в чужбина. Излага съображения, че ответника не бил заплатил сумата от
8072,60 лева, представляващи сбор от незаплатени трудови възнаграждения за секторни
плащания за периода 01.03.2020 г. до 30.11.2021 г., както и сумата от 3496,24 лева,
представляващи незаплатени командировъчни възнаграждения за периода от 01.03.2020 г. до
31.10.2021 г., както и сумата от 3729,49 лева, представляващи сбор от незаплатени трудови
възнаграждения за период на ползвани платени годишни отпуски за периода м.04.2020 г. до
м.10.2021 г., както и сумата от 189,54 лева представляващи незаплатено възнаграждение за
работа през официалните празници за периода от 18.04.2020 г. до 31.05.2021 г., както и
законна лихва върху вземането за секторни плащания в размер от 1663,23 лева за периода от
01.03.2020 г. до 30.11.2021 г., както и законна лихва върху възнагражденията в размер на
765,36 лева върху възнаграждения за отпуска за периода от 01.04.2020 г. до 31.10.2020 г.,
1
както и законна лихва в размер на 46,94 лева върху неизплатеното възнаграждение за
официални празници за периода от 18.04.2020 г. до 01.05.2021 г. Прави доказателствени
искания за приемането на писмени доказателствени средства, както и по реда на чл. 190
ГПК ответника да бъде задължен да представи писмени доказателствени средства, както и за
допускане на заключението на ССчЕ по задачи формулирани в исковата молба. Иска
ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми. Иска ответника да бъде осъден
да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.
С Протоколно определени то 01.04.2024 г., съдът е оставил без уважение искането на
ответника за възстановяване на срока за отговор на исковата молба по чл. 64, ал. 1 ГПК.
С Определение № 17837/06.11.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 5835/2024 г. по
описа на СГС (с докладчик – мл. съдия Теодора Иванова) е обезсилено Протоколно
определени то 01.04.2024 г. досежно произнасянето по чл. 64 и сл. ГПК, като
производството е прекратено в тази част.
С оглед правилото на чл. 278, ал. 3 ГПК, първоинстанционният съд е обвързан от
произнасянето на въззивния съд, като очевидно въпреки диспозитива се касае за отмяна на
определението на съда, доколкото диспозитива „обезсилва“ заличава процесуалните
действия с обратна сила, което би възстановило и искането на ответника за произнасяне от
съда по молбата за възстановяване на срока. Тоест, настоящият съдебен състав счита, че
следва да приеме, че определението му е отменено, а не както е постановил въззивният съд
„обезсилено“, поради което отговорът на исковата молба е в срок.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като е направен
отвод за недопустимост на предявеният иск, тъй като ответник не бил клона в Република
България, което обоснова подробно, а отделно от това претенцията не била насочена към
необходим другар по делото – клона на дружеството. Твърди, че не е работодател на ищцата,
поради което не можел да отговаря по предявените искове. Инвокира подробни доводи за
недължимост на претендираните суми, което обосновава с клаузите по договора поотделно,
като тълкува същите. Излага подробни аругменти за недължимост на претендираните
вземания. Твърди, че след като са неосноватрелни главните искове, то такива били и
акцесорните. Поддържа, че вземанията са погасени по давност. Прави доказателствени
искания за допускането на задачи към заключението на ССчЕ, както и по реда на чл. 192
ГПК да се изискат писмени доказателствени средства от трето неучастващо лице, както и да
бъде допуснато събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелства свързани с това
механизма на доставка на храна на борда на самолета, както и по реда на чл. 176 ГПК да
бъдат изискани обяснения от ищцата, която да отговори на въпроси поставени в отговора на
исковата молба, както и по реда на чл. 190 ГПК да бъде задължена ищцата да представи
трудовата си книжка. Иска прекратяване на производството, евентуално отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 215, ал. 1 КТ, 177 КТ, чл. 264 КТ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Неоснователен е отводът на ответника за недопустимост на исковата молба. В случая
с оглед указанията на съда, претенцията е насочена не към клона като работодател, а към
търговското дружество – юридическо лице, което е регистирано по правото на Унгария.
Тоест, самият ищец твърди, че работодател е чуждестранното юридическо лице. В тази
насока между клона и самото юридическо лице не се обосновава хипотеза на необходимо,
още по-малко на задължително другарство, което да води до извод за съвместна процесуална
легитимация, като положителна задължителна процесуална предпоставка за упражняването
2
на правото на иск в процесуален смисъл. Нещо повече, самите твърдени между страните
материални правоотношения не предполагат нито необходимо, а оттам и задължително
другарство. Българският законодател не познава фигурата на „споделено“ работодателство,
поради което страната – работник или служител може да има само един работодател по
конкретно правоотношение, като в случая ищецът с оглед указанията на съда твърди ясно и
конкретно, че това е дружеството регистрирано по законите на Унгария. Тоест, при тези
факти и с оглед представените по делото доказателства не може да се направи преценка, че
съдът макар и указанията му е длъжен да предоставя повече възможности за изясняване на
твърдения работодател, след като страната конкретно, ясно и обосновано поддържа
доводите си, че именно „УИЗ Еър Унгария“ Црт. – дружество регистирано по правото на
Унгария е работодателят, поради което е насочила претенциите си срещу него.
По отношение исковете за заплащане на претендираните парични суми за трудово
възнаграждение, ищецът носи доказателствената тежест да установи, че: 1) страните са се
намирали в трудово правоотношение; 2) че ищецът е престирал работната си сила, като е
положил труд на уговорената с работодателя длъжност, а при доказване на тези
обстоятелства 3) ответникът следва да докаже, че е заплатил претендираните трудови
възнаграждения.
За да възникне парично вземане за заплащане на обезщетение при командировка в
обективната действителност следва да са се проявили следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) между работника или служителя и работодателя да е налице валидно
възникнало трудово правоотношение; 2) да е налице надлежно изменение на трудовото
правоотношение от работодателят, които е да командировал работника или служителя за
изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа; 3)
работникът или служителят да е изпълнил надлежно трудовите си задължения във връзка с
командироването.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно (чл. 154, ал. 1
ГПК) посочените по-горе материални предпоставки, а ответника следва да докаже, че е
заплатил претендираното обезщетение.
Вземането за заплащането на възнаграждение при отпуск е обусловено от наличието
на следните материални предпоставки: 1) страните да се намирали в трудово
правоотношение; 2) ищцата да е ползвала надлежно законно установен отпуск.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените
материални предпоставки, а ответника следва да установи, че е заплатил дължимите суми.
За да е основателен иска за заплащане на работа по време на официални празници
ищецът следва да установи, че с ответника са били в трудово правоотношение, както и че
през официални празници е положил труд, а ответника следва да установил, че е заплатил
дължимите суми.
Съдът счита, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателствени средства, тъй като последните са процесуално
допустими, относими и необходими, а тяхната релевантност и доказателствена стойност,
съдът ще цени с акта си по същество. В тази насока, съдът намира, че с оглед правилото на
чл. 185 ГПК следа да укаже на ищеца, че следва да представи преводи от всички писмени
доказателствени средства представени на чужд език, като в противен случай, съдът ще ги
изключи от доказателствата по делото.
По отношение на доказателствените искания на ищеца и на ответника за допускането
на заключението на ССчЕ, настоящият съдебен състав намира, че същите са направени
своевременно, поради което са процесуално допустими, като с оглед предмета на правния
спор са относими и необходими, поради което исканията следва да бъдат уважение. В
случая, съдът намира, че обаче са налице предпоставките на чл. 195, ал. 1 ГПК, поради което
3
съдът следва да допусне и служебно задача към заключението на ССчЕ, а именно вещото
лице следва да посочи ясно и точно каква е структурата на трудовото възнаграждение на
ищцата – по пера, като изрично уточни кое или кои вземания са с постоянен характер,
съответно с непостоянен характер.
Въпреки, че е направено своевременно доказателственото искане по чл. 192 ГПК от
ответника, т.е. същото се явява процесуално допустимо, то същото е неотносимо към
предмета на правния спор, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Неоснователно е и доказателственото искане на ответника по реда на чл. 176 ГПК за
изискването на обяснения от ищцата. Формулираните въпроси са процесуално недопустими,
тъй като не предполагат отговор с „да“ или „не“, а практически изискват разпит на ищцата,
което е недопустим способ за събирането на гласни доказателствени средства, тъй като
разпита per argumentum a contrario е допустим само досежно свидетели по делото, но не и
по отношение на страните.
По отношение искането на страните по реда на чл. 190 ГПК, съдът намира, че следва
да се произнесе в първото открито съдебно заседание, след като изслуша становището на
страните и отдели спорното от безспорното – арг. чл. 143 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 06.02.2025 г. от 11,00 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба с приложенията на ответника, като съдът им указва най-късно до първото
по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отводът за недопустимост на предявените искове
направен от ответника с отговора на исковата молба.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
УКАЗВА на ищеца, че в срок до о. с. з. следва да представи всички представени по
делото писмени доказателствени средства в превод на български език.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок, съдът няма да приеме
писмените доказателствени средства на чужд език и ще ги изключи от доказателствата по
делото.
ДОПУСКА изслушването на заключението съдебно-счетоводна експертиза по
задачите поставени в исковата молба от ищеца, както и в отговора на исковата молба от
ответника, както и служебно формулираната задача от съда в мотивната част на настоящото
определение, при депозит 1000,00 лева, вносими, както следва – 500,00 лева от бюджета
на съда и 500,00 лева от ответника – в едноседмичен срок от съобщението по сметка на
СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице за вещо лице В.С. която да бъде уведомена да работи по
поставените задачи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника по реда на чл.
192 ГПК да бъдат изисквани писмени доказателствени средства от трето неучастващо лице.
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника по реда на чл.
176 ГПК да бъде задължена ищцата да даде обяснения като отговори на формулурани
въпроси в отговора на исковата молба.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5