Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 04.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публично заседание на тринадесети февруари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И.А
мл.с.
МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира И.а въззивно гр. дело № 3349 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 357793/11.03.2018г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК с
Решение № 465673/07.08.2018г. по гр.д. № 68973 по описа за 2014г. на
Софийски районен съд, 59-ти състав е признато за недоказано оспорването на
основание на чл. 193 от ГПК на длъжностна характеристика „продавач –консултант”
в частта положен ли е подписа от ищеца А.М.Н., като на основание на чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ е признато за
незаконно и е отменено уволнението
на А.М.Н., ЕГН ********** с адрес: ***
извършено със Заповед № У-001-2014/14.10.2014г. на управителя на
„М.2.”ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание на чл. 330, ал.2, т. 6 от КТ вр. с чл. 190, ал.1 и чл. 188, т. 3 от КТ за това , че от 08.09.2014г. до
14.10.2014г. безпричинно не се явил на работа, както и злоупотребил с доверието
на работодателя, като М.2.”ЕООД, ЕИК
****** е осъдено да заплати на А.М.Н.,
ЕГН ********** сумите, както следва: на основание на чл. 344, ал.1,т. 3 вр. с чл. 225 от КТ сумата от 425,28лв., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – 13.12.2014г. до изплащането й, представляващи
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от
14.10.2014г. до 09.11.2014г.; на
основание на чл. 213 от КТ сумата от 600лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 13.12.2014г. до изплащането й, представляващи
обезщетение за недопускане до работа; на основание на чл. 78, ал.1 от КТ сумата
от 1900лв., представляващи съдебни
разноски, като М.2.”ЕООД, ЕИК ******
е осъдено да заплати по сметка на СРС сумата от 760лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх. № 5070522/26.04.2018г., изпратена по пощата на
25.04.2018г. от ответника по
исковете М.2.”ЕООД, ЕИК ****** в
частта, в която искове са уважени.
Изложило е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила, необосновано и в нарушение на материалния закон. Посочило е, че по делото
било установено, че ищец не се е явил на работа без уважителна причина, злоупотребил
с доверието на работодателя, установено чрез извършена инвентаризация и
финансова проверка, процедурата по налагането на дисциплинарното уволнение била
спазена, заповедта била мотивирана. Неправилността на решението по иска по чл.
344, ал.1, т.1 от КТ водел до неправилност на решението и по останалите искове.
Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски.
Възизваемият-ищец А.М.Н., ЕГН ********** в
предоставения му срок е оспорил жалбата. Посочил е, че решението било
правилно. Уволнителната заповед не била
мотивирана съобразно изискванията на КТ, защото не сочела наложено ли е
наказанието и на какво основание, не сочела прекратяване на правоотношението,
не сочела нормите, които са нарушени, не описвала подробно нарушението, не му
бил връчен друг документ, сочещ същите в хода на дисциплинарно производство,
нарушено му било правото на защита, правилно били уважени и осъдителните
искове. Претендирал е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 19477/13.12.2014г. на
А.М.Н., ЕГН ********** с адрес: *** срещу М.2.”ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** с която е поискал от съда на основание на чл. 344, ал.1, т.1 от КТ да признае
за незаконно и да отмени дисциплинарното му уволнение, извършено със Заповед № У-001-2014/14.10.2014г. на управителя на „М.2.”ЕООД, ЕИК ****** и да осъди ответника да му
заплати сумите, както следва: на основание на чл. 344, ал.1,т. 3 вр. с чл. 225 от КТ шест брутни заплати.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 13.12.2014г. до
изплащането й, представляващи обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение; на основание на
чл. 213 от КТ сумата от 600лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 13.12.2014г. до
изплащането й, представляващи обезщетение за недопускане до работа за периода от
06.09.2014г. до 14.10.2014г. Посочил е, че с ответника сключили трудов договор
на 04.03.2013г. по който работел като „продавач консултант” за неопределено
време, не му била връчена длъжностна характеристика за същата, управител на
фирмата била майката на съпруга му, в началото на 2014г. отношенията между
ищеца и съпругата му се влошили и се
разделили, като това довело до недопускане до работа на ищеца, отнети му били
ключовете за магазина, в който работел, сменен бил кодът за охранителната
система, другите продавачи били предупредени да не го допускат до работа, устно
му било казано, че ще бъде дисциплинарно уволнен за неявяване на работа, сезирал
ИА“Главна инспекцията по труда“, била му изпратена покана да обясни на
14.10.2014г. защо не се явил на работа, но не били поставени конкретни въпроси
включително и за установените липси, не му бил даден разумен срок да даде
обясненията и така в същия ден – 14.10.2014г. му била връчена уволнителната
заповед. Тази заповед не била мотивирана съобразно изискванията на КТ, не бил
извършил нарушенията. Претендирал е разноски.
Ответникът М.2.”ЕООД, ЕИК ****** е оспорил исковете. Навел е твърдения, че уволнението
е законно , на ищеца била връчена длъжностната характеристика. Посочило е, че
при извършена на 05.09.2014г. проверка
на наличността в магазина било установена липса на 33 692,51лв. , не
получила каквито и да е било обяснения
за тази липса, ищецът бил злоупотребил с
доверието и след скандал с ищеца той напуснал магазина и от този момент спрял
да идва на работа, на 09.10.2014г. на ищеца била изпратена покана да обясни на
14.10.2014г. неявяване на работа от 08.09.2014г. до дата на покана и за
установените липси, ищецът не се явил да даде обяснения и бил уволнен за така
извършените нарушения. Обяснения били получени на 15.10.2014г. , Инспекцията по
труда не установила нарушения от работодателя. Претендирало е разноски.
По делото са приети неоспорени от
страните трудов договор № № 001/04.03.2013г., трудова книжка на ищеца,
констатации по оригинала която районният съд е извършил в о.с.з. от
13.03.2017г., съгласно които на
04.03.2013г. е работел при ответника по трудово правоотношение за неопределено
време при уговорен 6-месечен срок за изпитване в полза на работодателя, считано
от 04.03.2013г. на длъжността „ продавач-консултант” при основно месечно възнаграждение
от 460лв. при 8 часов работен ден с място на работа „магазин” на ответника в
трудовата книжка на ищеца не е записано друго трудово правоотношение освен това
с ответника до 10.11.2014г., когато
било записано възникване на трудово правоотношение на ищеца с „Д.33”ЕООД за срок до 18.02.2015г.
Приети са жалба, уведомление, писмо от 13.10.2014г., съгласно които ищецът
е подал оплакване до ИА”Главна инспекция по труда” за това, че от 06.09.2014г. не е допускан до
работа от ответника , като заключението на
ИА“ГИТ“ е, че възникналия трудов спор следва да се реши от съда, а към извършване
на проверката правоотношението между страните не е прекратено.
Приета е покана, съставена от
ответника, фискален бон за пратка,
съгласно които на 09.10.2014г. е отправено искане от работодателя до
ищеца на 14.10.2014г. в 10,00ч. да се
яви в кантората на адв. Николов на ул. Струмица” № 3 в офис на „Аутин”ЕООД, за да даде обяснения по реда на чл. 193 от КТ
защо не се явява на работа считано от 08.09.2014г. вече повече от месец, както
да даде обяснения във връзка с установените при направената проверка липса на
парични средства и стоки.
Прието е писмо, товарителница, известие
за доставяне, съгласно които на 14.10.2014г. в 11,58ч. ищецът е изпратил до
ответника в офиса на Аутин”ЕООД на ул. Струмица” с посочен получател С.Н., Аутин”ЕООД , получено на 15.10.2015г.,
с което ищецът е заявил, че не е извършил нарушение неявяване на работа нито е
изоставил обекта, на 05.09.2014г. по искане на дъщерята на управителя предал
ключа за магазина, не била направена ревизия тогава, на 06.09.2014г. и на
07.09.2014г. се явил на работа но не бил допуснат.
Приета е Заповед №
9-001-2014/14.10.2014г., носеща подпис за управителя на ответника, с която на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание на чл. 330, ал.2 т. 6 от КТ вр.
с чл. 190, ал.1 и чл. 188, т. 3 от КТ за това, че от 08.09.2014г. до 14.10.2014г. не се явява
на работа без причина, както и е злоупотребил с доверието на работодателя ,
установено чрез извършена инвентаризация и финансова проверка на
стоково-материални и парични средства в магазина, при която е установена липса
на 33 692,51лв. и липса на стоки в размер на 682,72лв., обяснения за които
работникът в предоставения му срок не дал.
Приет е протокол, носещ подпис за
служители на ответника, съгласно който на 05.09.2014г. е направена
инвентаризация и било установена липса на 33 692,51лв. от касата на
магазина.
Прието е постановление от
05.02.2015г. по пр.пр. 46932/2014г. на
СРП, жалба, постановление от
12.03.2015г. по пр.пр. № 5147/2015г. на СГС, съгласно които
Прокуратурата е отказала да образува производство по сигнал на В.И. за извършено от А.Н.
престъпление по чл. 201 от НК-длъжностно присвояване като продавач-консултант
на сумата от 33 692,51лв. и стоки от 682,72лв. от магазина на „М.****”ООД
в периода до септември 2014г.
Приета е длъжностна
характеристика за длъжността „продавач-консултант” при ответника, носеща подпис
положен за ищеца за запознаването му с нея, съгласно която основните задължения
са да поддържа търговски вид на работно място, за обслужва клиенти и ги
консултира, приема парични средства, връща ресто, издава фактури и касови
бонове, изпълнява конкретно възложени задачи, отговаря за поверени стоки и за
констатирани липси на стоки.
С прието заключение по
съдебно-почерковата експертиза, което съдът кредитира като вярно , задълбочено,
неопровергано от другите събрани по делото доказателства , вещото лице е посочило, че подписите положени за ищеца на длъжностната характеристика е положен
от него, негов бил и подписа, положен за „утвърдил” длъжностната
характеристика.
Приет е протокол за извършена
проверка от НАП от 09.08.2014г., 18.08.2014г.
На въпроси по реда на чл. 176 от ГПК управителя на ответника- В.И., е заявила, че ищецът е бил съпруг на дъщеря
й, дейността на дружеството е продажба на алкохол, цигари, сладки изделия в
магазин, като първоначалния капитал за тази дейност бил от кредит, изтеглен от
дъщеря й. Посочила е, че ищецът имал
генерално пълномощно да представлява дружеството при осъществяване на основната
му търговска дейност, като сключва и договори с доставчици, в магазина работели К.И.и ищеца през процесния
период, нямало специално назначен служител, който да извършва проверки и
инвентаризация, работели на доверие, правели проверки, но не съставяли
документи за тях. Документ съставили
тогава, когато ищецът върнал ключа на дъщеря й, на проверката не присъствал
ищеца, данни за наличност взели от касовите книги, програмите за складовата
наличност, ищецът не дал обяснение за липсите, не поискала обяснения за тях от
другия служител – К., защото той не бил теглил от касовата книга. Заявила е, че
след 05.09.2014г. по телефона търсела ищеца. На 06.09.2014г. на работа бил К.и М.,
на 07.09.2014г. на работа бил новоназначения служител М.. Касовата наличност
била останала у ищеца, не било вярно че всяка вечер я бил предавал на съпругата
си за да я внесе в банката, само суми за ДДС и осигуровки били внасяни. От
банковата сметка имали право да теглят суми управителя, ищеца и съпругата му,
но суми не били теглени, защото нямало такива, дъщеря й работела тогава в
„Райфайзенбанк”, но сега не работела там.
Разпитан по делото св.М.Б.е заявила, че познава ищеца от
2013г., когато отворили магазин и свидетелят всеки ден пазарувала там, пиела
кафе сутрин, станали приятели, той работел там до септември 2014г. посочила е, че на 07.09.2014г. отишла около 8,15-8,20ч. сутринта да си купи кафе и
видяла ищеца да стои отпред, не го пускали вътре. В магазина тогава били другия продавач – К.и
още едно момче, което се оказало брат на бившата съпруга на ищеца, който за
първи път видяла тогава. Посочила е, че
поискала от ищеца да й направи кафе, но той й обяснил, че не го пускат
вътре и не може , стояли около 30 минути отпред и през това време не пуснали
ищеца вътре в магазина, свидетелят си тръгнала заедно с ищеца.
Разпитан по делото св. К.Г.е посочил, че познава ищеца от
2013г., когато отворили магазин за
цигари до жилището на свидетеля и всяка сутрин си купувал кафе от там в 8ч. сутринта.
Посочил е, че в деня на Съединението – на 06.09.2014г.,
видял ищеца да стои отвън пред магазина , помолил го да му направи кафе, но
ищецът му казал, че не го допускат вътре в магазина да работи. Заявил е, че
вътре в магазина бил другият продавач-К., който и дотогава работел там ,
както и още един нов продавач, който се
оказал брат на съпругата на ищеца.
Заявил е, че ищецът се опитал да влезе, но новият продавач отказал да го пусне в магазина
с репликата „Не, ти нямаш повече работа тук”, свидетелят постоял 10-20 минути
заедно с ищеца, но решил че няма да пие кафе и заедно с ищеца си тръгнали.
Заявил е, че ищецът се занимавал с целия магазин и през 2013г. работел сам в
него, не помнел откога К.започнал да работи там, понякога били двамата с ищеца,
понякога бил само ищецът на работа.
Разпитан по делото св. Ц.И.е заявила, че е бивша съпруга на
ищеца, той работел при ответника през
2013г. и 2014г. , първоначално и брат й М. работел там, но не се сработили с
ищеца, и останал на работа ищеца, след време назначили на работа първия й
братовчед –К.. Заявила е, че не знае защо ищецът решил да не работи повече в
магазина, една вечер дошъл до дома й ,
носел ключовете за магазина и заявил, че повече няма да работи в магазина, работата не вървяла и не се изкарвали
пари, и след това си тръгнал. В този момент с ищеца били във фактическа
раздяла, отишли с майка й и с брат й в
магазина и го намерили празен-имало 4-5 бутилки с алкохол, вафли и няколко
кутии с бонбони, а това било магазин с
първоначално зареждане от 25 000лв. На работа тогава бил К., който им
казал, че ищецът взел кафе-машината за ремонт. Камерите били свалени направили
ревизия и установили, че от касата са вадени пари, но нямало закупена стока,
документи за същото. По програмата с която работели засекли че в касата липсват
пари, лесно установили липсата на стоките, защото почти нямало останала стока ,
която да се опише. Магазинът работел от 8ч. сутринта до 22ч. вечерта, в събота
от 09,00ч. до 22ч. , а в неделя се работело
до обяд.
Разпитана по делото св. М. И.е заявил че е син на управителя на
ответника, ищецът бил негов бивш зет, на 05.09.2014г. сестра му казала, че ищецът
й върнал ключовете за магазина и казал, че повече няма да се занимава с него,
отишли заедно с майка им до магазина и видели, че в него липсват стоки, пари,
фактури-останало било ¼ от това, което през 2013г. било в магазина,
свалени били охранителните камери, кафе-машината я нямало, ищецът я бил взел
заявявайки, че ще носи за ремонт, но
такъв не бил извършен. В разговор между ищеца и майката на свидетеля ищецът бил
казал, че нищо не липсва, печалбата била
харчена за закупуване на стоки, но магазина не върви и това била причина за състоянието
му, отрекъл да е вземал пари за свои нужди. Направили същата вечер - на
05.09.2014г., ревизия и установили липси на пари и стоки. Заявил е, че се
върнал на работа в магазина, защото разбрали, че ищецът не иска да работи там,
ищецът не бил идвал до магазина след като върнал ключовете за него, в началото
заедно със свидетеля работел и К.за да го въведе в работата, а след това с К.се
редували кой да работи. Магазинът работел и събота и неделя, в неделя ищецът не
бил идвал на работа. В магазина липсвала кафе-машината за „кафе-матине”, имало
и друга машина в магазина, а и донесли още една от дома им още в събота. Свидетелят е посочил, че поканили ищеца да се
яви на работа, но той не се явил.
Разпитан по делото св. К.И.е заявил, че е първи братовчед с
децата на управителя и собственик на М.****”ООД, с ищеца били колеги като продавач-консултанти
в магазин на ответника от ноември 2013г., работели с него на смени, нямало
график, а се разбирали помежду си с него за смените. Посочил е, че на
05.09.2014г. сменил ищеца по-рано, защото ищецът искал да вземе дъщеря си от
с.Студена, тогава ищецът не казал, че напуска. Заявил е, че вечерта в магазина
се появили управителя , дъщеря й и сина й, които му казали, че ищецът повече
няма да работи в магазина били взели ключа от него, тогава се обадили на
охранителна фирма да сменят СОТ-а, като
се разбрали на другия ден да направят ревизия.
Заявил е, че целият следващ ден правили ревизия, описали липсващи стоки,
защото имало такива, които стояли в програмата, но ги нямало, били отписани с
бележки от съответните фирми с които работят, имало и липси от дребни кражби на
дребни стоки като дъвки например, не били на висока стойност. Заявил е, че след
няколко седмици братовчед му му дал за подпис документ за ревизия, като обяснил
че там фигурира името и на леля му защото била управител, независимо, че не
участвала в самата ревизия, в този документ пишела била около 320-330лв. Около
месец след като свидетелят напуснал му дали друг документ и там сумата била с
20-30лв. по-висока. Заявил е, че разговорите му с ищеца били съвсем обичайни -
каква стока ще купят, каква е получена, имали планове за развитие, ищецът не му
бил казал, че на следващия ден напуска. Братовчедите на свидетеля в деня след
ревизията му казали, ако ищецът се доближи и се опита да влезе, то свидетелят
да натисне паник - бутона и да не го допуска вътре в магазина. Ищецът не се бил
появявал. При ревизията касовата наличност била в порядъка на дневния оборот –
започвали сутрин с около 100лв. и при силни дни достигали до вечерта 800лв.,
това били оборотни пари, с които купували стока и се плащали други задължения.
Не бил участвал в инвентаризация установила липси в касова наличност от над
30 000лв. Напуснал работа в магазина на 05.10.2014г.
С прието по делото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и справки при ответника е посочило, че брутното трудово възнаграждение
на ищеца е 501,40лв. от които 460лв.
основно такова и допълнително възнаграждение за професионален опит и трудов
стаж от 41,40лв., обезщетението по чл. 213 от КТ за процесния период е
614,46лв. а обезщетение по чл. 225 от КТ за 6 месеца е 3008,40лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част.
Предявените искове са с правно основание
чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 вр. с чл. 225
от КТ и чл. 213 от КТ.
За да се уважат така предявените
искове в тежест на ищеца е да установи,
че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение за определена
длъжност, прекратено едностранно от работодателя, че уволнението е
незаконосъобразно поради наведените от ищеца твърдения за факти, че ищецът е
останал без работа за процесния период поради уволнението, че не е бил допускан
до работа през процесния период, размер на брутно трудово възнаграждение на
ищеца за последния пълен отработен месец при ответника.
В тежест на ответника при така
депозирания отговор е да докаже, че уволнението е законосъобразно, тоест че ищецът
е провел поведението, за което е
наложено наказание, че то е нарушение на трудовата дисциплина и попада в
хипотеза на чл. 190 от КТ, че е спазил процедурата и сроковете за налагане на
наказанието, че наказанието съответства на тежестта на нарушението.
По делото не се спори и се
установява от събраните по делото доказателства, че на 04.03.2013г. между
страните е възникнало валидно трудово правоотношение по договор за неопределено
време, съгласно което ищецът е работил при ответника на длъжност „
продавач-консултант” „при брутно трудово възнаграждение за последният пълен
отработен месец от 501,40лв., на 14.10.2014г. е издадена заповед за налагане на
дисциплинарно уволнение на ищеца, че ищецът е останал без работа до
09.11.2014г.
По иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ:
Дисциплинарните наказания се
налагат и дисциплинарната отговорност се реализира по определен ред, като се
следва определено производство, скрепено със срокове, уредено с императивни
правни норми. Това производство най-общо има четири основни фази: по установяване
на факта на нарушението; по определяне на дисциплинарното наказание; по
издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание – писмена форма,
мотивирана – посочваща конкретните факти, субективни и обективни признаци на
поведението, дата, място на извършване и т.н.; връчване на заповедта. Съдът
отменя заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание без да разглежда
спора по същество ако установи, че дисциплинарното наказание е наложено след
изтичане на сроковете по чл. 194 от КТ или без да е дадена възможност на
работника да даде обяснения по случая.
В конкретния случай по делото не се спори, а и се установява от
събрани доказателства, че
нарушенията, за които е наложено наказанието на ищеца са с начален момент 08.09.2014г. за
неявяване на работа и установени на 05.09.2014г. липси в касова и стокова
наличност на магазина, в който работел ищеца.
Съдът приема, че от приетите по делото уволнителна
заповед, писмо от 09.10.2014г., по
делото се установява, че наказанието на ищеца е наложено за нарушения, за които
на ищеца е дадена възможност да изложи обяснения пред
работодателя в частта за наявяването на работа след 08.09.2014г. до уволнението. Поканата е издадена от работодателя,
поканата и уволнителната заповед сочат едно и също поведение на ищеца в тази част и то по начин, който го индивидуализира в съществените
му признаци – субект на нарушението, място и време на извършване, съществените
индивидуализиращи белези на поведението от обективна и субективна страна,
поради което и съдът приема, че заповедта в тази част е мотивирана по реда на чл. 195 от КТ, като ответникът
е спазил изискването по чл. 193 от КТ и е дал възможност на ищеца да обясни
поведението си. Заповедта сочи
конкретно поведение за което е наложено наказание, достатъчно ясно сочи и
законовите текстове, възприети от работодателя като квалификация на
нарушението, Установява се и че заповедта е издадена от компетентен орган.
В частта за нарушението
квалифицирано от работодателя като „злоупотреба
с доверие”, обосновано с липси на
пари в касата в размер на 33 692,51лв. и липси на стоки на стойност
от 682,72лв. , съдът приема, че по делото не е установено на
ищеца да е дадена възможност да изложи обяснения, а и в тази част съдът приема,
че заповедта не е мотивирана съгласно изискванията на КТ. Това е така, защото в
приетата покана за обяснения от 09.10.2014г. не се съдържа индивидуализация на
поведението на ищеца като време , място на извършване , конкретни липси на
стоки, дори не се посочва и стойността на установените липси на пари и стоки. Не
е установено в хода на дисциплинарното производство на ищеца да са посочени
конкретно тези обстоятелства. При така възприето съдът приема, че уволнението
за нарушението квалифицирано от ответника като „злоупотреба с доверие на работодателя” е незаконно на това
основание без да е нужно да се изследва същото по същество и съображения за
същото съдът изложи по-горе.
По отношение на нарушението „неявяване на работа от 08.09.2014г. до 14.10.2014г.”:
Съдът приема, че
по делото не е установено
по несъмнен начин, че ищецът не се е явил на работа в този период по причини,
които могат да му се вменят в негова отговорност. Показанията на
свидетелите Балабанова, св. Г. и св. К.И.установяват,
че на 05.09.2014г. ищецът е бил на работа, като тръгвайки си не е посочил, че
напуска, а е водил обичайните разговори за стоката, която е закупена, стоката която е в наличност, плановете за работа в бъдеще, че в следващите
два дни – на 06.09.2014г. и на 07.09.2014г., се е явил на работното си място
навреме за изпълнение на задълженията, но не е бил допуснат до същото от сина
на управителя на ответника – М. И., който на 06.09.2014г. заявил на ищеца „...Не, ти нямаш повече
работа тук..”, ищецът останал е около 30 минути двата дни изчаквайки да го допуснат, но след отказа за същото си
тръгнал, другият работник-консултант –К.И., е бил предупреден от ответника ако
ищецът се яви на работа, да не го допуска и на
натисне „паник-бутона” на охранителната система, като ищецът не е
имал ключ за магазина. Съдът изцяло
кредитира показанията на тези свидетели като дадени от незаинтересовани от
изхода на делото лица, логични, последователни, резултат от личните им
впечатления, неопровергани от другите събрани по делото доказателства. Съдът не
кредитира показанията на св. М. И.и св. Ц.И.а, като дадени от децата на
управителя на ответника, които са заинтересовани от изхода на делото и които са
опровергани от другите събрани по делото доказателства. При така възприетото
съдът приема, че по делото не е
установено ищецът да е извършил нарушението „неявяване на работа без уважителни
причини” за процесния период, поради което и уволнението, извършено за това
нарушение съдът приема за незаконно.
При така възприето и макар по
други мотиви, съдът приема че правилно районният съд е уважил иска по чл. 344,
ал.1,т.1 от КТ и решението в тази част следва да бъде потвърдено.
По исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 вр. с чл. 225 от КТ и чл. 213 от КТ:
Оплакванията във въззивната
жалба срещу решението на СРС по тези
искове е обосновано с неоснователност на иска по чл. 344, ал.1,т. 1 от КТ. При
така наведените оплаквания и като съобрази разпоредбата на чл. 269 от ГПК,
обстоятелството, че при обосноваване на изводите си по тези искове районният
съд не е нарушил императивна правна норма, то решението на СРС в тази част
следва да бъде потвърдено. По делото се установи, че от 14.10.2014г. до 09.11.2014г. ищецът е останал без работа поради
незаконното уволнение, че от 06.09.2014г.
до 14.10.2014г. не е бил допуснат до работа от ответника, че брутното му
трудово възнаграждение при ищеца за последният пълен отработен месец е било 501,40лв.
Това се установява от приетите по делото заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, уволнителна заповед, свидетелски показания на св. К.И., св. Б.и св.
Г., които съдът кредитира по съображения изложени по-горе. При така
установеното съдът приема, че правилно районният съд е уважил исковете по чл.
225, ал.3 от КТ за периода от 15.10.2014г. до 09.11.2014г. и иска по чл. 213 от КТ за периода от 06.09.2014г. до 14.10.2014г. за сумите съответно от 425,28лв.
и 600лв. и решението в тази част следва
да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата
от 700лв. разноски за адвокат в производство пред СГС. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Предявените искове
са един неоценяем и два оценяеми иска, като съдът приема, че сложността на
делото не предпоставя присъждане на
възнаграждение в по-нисък размер от претендирания, защото не надхвърля
това по Наредба № 1/2004г. по начин,
който да обоснове намаляването му поради прекомерност при съобразяване на
сложността на делото.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 357793/11.03.2018г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 465673/07.08.2018г. по гр.д. № 68973 по описа за 2014г. на Софийски районен съд, 59-ти
състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА „М.2.”ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на А.М.Н.,
ЕГН ********** с адрес: *** на основание
на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 700лв.
( седемстотин лева), представляващи съдебни разноски за възнаграждение за
адвокат в производството пред СГС.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му при условията на
чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.