№ 1445
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100507820 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 20086307 от 05.04.2021 г., постановено по гр. д. № 17526/2019
г. по описа на СРС, I ГО, 127 състав, М. ИВ. К. е осъдена да заплати на КР. Т. Н., на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.200, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, при условията на
разделност, по 1/2 от сумата от 20 620 лв. (по 10 310 лв.), представляваща остатък от
продажната цена по предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот,
сключен на 05.10.2018 г., ведно със законна лихва за забава, считано от 26.03.2019 г. до
окончателното изплащане, както и по 1/2 от сумата от 676 лв. (по 358 лв.),
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
30.11.2018 г. – 25.03.2019 г., като е отхвърлено искането за солидарно присъждане в
тяхна полза на посочените суми. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 2 371, 94 лв., представляваща разноски по
делото.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени
предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответницата М. ИВ. К.. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. Твърди,
че ищците са получили в пълен размер уговорената продажна цена, посочена в
съставения нотариален акт. В него изрично е посочено, че страните декларират, че
сумата, посочена като продажна цена в нотариалния акт е действително уговореното
1
плащане по сделката, както и че им е известна наказателната отговорност по чл.313
НК. Ищците не оспорват, че са получили от банката остатъкът от продажната цена.
Предварителният договор, на който се позовават ищците, е престанал да действа от
момента на подписване на окончателния договор. Сключването на предварителен
договор не е задължителен етап от сделката. Също така е допустимо да има различия
между двата договора. Счита, че неправилно решаващият съд е дал предимство на
частен документ, какъвто е предварителния договор, пред официален документ,
какъвто е нотариалният акт. Поддържа, че веднъж осъществена нотариалната сделка
чрез нотариално удостоверяване, тя не може да бъде променяна или страната да
твърди, че извършеното удостоверяване не отговаря на истината или, че не отразява
волята й. Съгласно ТР № 3/29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ВКС, нотариалният
акт, обективиращ прехвърлителната облигационна сделка, има значението на форма за
действителност и е елемент от фактическия състав, от който възникват последиците на
този нотариален акт. С вписването на сделката е моментът, в който настъпва
конститутивното, вещноправното действие на нотариалния акт. Чрез свидетелски
показания не могат да се оборят конститутивното и вещноправното действие на
нотариалния акт. Поддържа, че свидетелските показания на разпитаната свидетелка са
недопустими, тъй като нарушават изискванията на чл.164, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Твърди,
че е вписала имената и данните на страните, подписала е записа на заповед, но той
непопълнен е останал в книжата при ищците. Този запис на заповед е останал
непопълнен за сумата, тъй като страните са се договорили за продажната цена, която е
записана в нотариалния акт и записът на заповед е останал безпредметен. Моли съда да
отмени решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба
от ищците КР. Т. Н. и Н. Г. Г., с който я оспорват. Излагат съображения, че решението
в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Считат, че е обоснован изводът на
съда, че действително уговорената продажна цена възлиза на 141 800 лв., а в
нотариалния акт е посочена по – ниска сума 121 180 лв., тъй като ищцата не е могла да
осигури банков кредит за пълната цена. Правилно съдът е приел, че представеният по
делото запис на заповед съставлява начало на писмено доказателство, поради което
няма пречка да бъдат взети предвид свидетелските показания на очевидец, взел участие
в преговорите на страните преди сключване на окончателния договор, както и при
следващите етапи от преговорите, включително е присъствал при подписването на
нотариалния акт и изготвянето на записа на заповед. Съгласно трайната съдебна
практика нотариалният акт, с който е оформена една сделка, материализира
удостоверените изявления на нотариалния орган и изявленията на страните по
договора. Нотариалният акт съставлява официален свидетелстващ документ само в
частта на нотариалното удостоверяване. Самите изявления на страните имат характера
на частен документ и поради това обвързваща съда формална доказателствена сила
2
има само относно авторството, на основание чл.180 ГПК. Когато страна по сделката
твърди, че вписаната продажна цена в нотариалния акт е симулативна, това
представлява въвеждане на твърдение за факт с правно значение, за установяването на
който са допустими всички доказателства и доказателствени средства, включително
свидетелски показания. Считат, че законосъобразно решаващият съд е приел, че
представения по делото запис на заповед представлява начало на писменото
доказателство, тъй като той изхожда от ответницата, на която ищците противопоставят
симулативността на клаузата за продажна цена по процесния нотариален акт. С оглед
на това ангажираните свидетелски показания са процесуално допустими. Без значение
за допустимостта на свидетелските показания е обстоятелството, че датата и сумата,
посочени в записа на заповед, не са изписани от ответницата, а сумата е вписана от
нотариуса. Правно релевантно е, че записът на заповед е подписан от ответницата и
съставлява начало на писменото доказателство. По делото е установено, че ценната
книга е подписана пред нотариус, след което е подписан и нотариалния акт. Считат, че
обосновано решаващият съд е достигнал до извода, че посочената в нотариалния акт
продажна цена съответства на сумата, за която ответницата е осигурила финансиране,
поради което е подписан запис на заповед за разликата до пълния уговорен размер на
продажната цена. Молят съда да постанови решение, с което да потвърди решението в
обжалваната част. Претендират сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно и субективно, кумулативно съединени искове
съответно с правно основание чл.200, ал.1 ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД. Ищците твърдят,
че на 05.10.2018 г. сключили с ответницата предварителен договор за покупко –
продажба на съсобствения им недвижим имот – втори етаж от жилищна сграда –
близнак, находяща се в гр. София, кв. „Суходол“, ул. ****, със застроена площ от 56,
10 кв. м., състоящ се от дрешник, спалня, дневна, балкон, кухня, сервизно помещение и
коридор, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4140.151.3.5.; таванско
помещение, находящо се в североизточната част от жилищната сграда – близнак,с
площ от 65 кв. м., самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4140.151.3.6.
Уговорената продажна цена възлиза на 141 800 лв. На основание чл.2.6 от договора
ответницата им платила капаро в размер на 14 180 лв. Остатъкът от продажната цена
ответницата следвало да заплати по банков път. С допълнително споразумение към
предварителния договор, пописано на 05.11.2018 г., се уговорили да предадат
владението на имота на ответницата след заверяване на банковата им сметка с остатъка
от продажната цена в размер на 127 620 лв. , но не по – късно от 30.11.2018 г. На
20.11.2018 г. подписали нотариален кат № 75, том II, рег. № 5190, дело № 411 от 2018
г., на нотариус, рег. № 350 Ц.Д., с район на действия СРС. Посочената в нотариалния
3
акт продажна цена е 121 800 лв., като получили сумата от 107 000 лв. по банков път от
усвоен банков кредит от ответницата. За разликата до пълния размер от действително
уговорената продажна цена на имотите след нотариалното изповядване на сделката
ответницата е подписала запис на заповед за сумата от 20 620 лв. в деня на изповядване
на сделката. Срокът за заплащане на тази сума е 30.11.2018 г., която не е платена от
ответницата. Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да им
заплати сумата от 20 620 лв., дължим остатък от уговорена продажна цена, ведно със
законната лихва, считано от 30.11.2018 г. до окончателното изплащане, както
сторените по делото разноски
С молба – уточнение от 26.11.2019 г. ищците са уточнили, че претендират
сумата солидарно, тъй като живеели на семейни начала към момента на продажбата на
недвижимия имот.
С молба – уточнение от 12.06.2020 г. ищците са уточнили, че претендират
сумата от 676 лв. – мораторна лихва за периода 30.11.2018 г. – 25.03.2019 г.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор исковата молба
ответницата оспорва предявените искове. Счита, че не е налице основание за
солидарност на претендираното от ищците вземане. Постигнатите в предварителния
договор уговорки не са възпроизведени в съставения нотариален акт. Едно от
съществените задължения на нотариуса е да провери дали изявленията и написаната в
проекта за нотариален акт воля на страните е истинската им воля. Представеният по
делото нотариален акт има обвързваща доказателствена сила. Не оспорва
представените по делото доказателства. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
На 05.10.2018 г. между страните в производството е сключен предварителен
договор за покупко – продажба на недвижими имот, по силата на който ищците, в
качеството им на продавачи, са се задължили да прехвърлят на ответницата – купувач,
втори етаж от жилищна сграда – близнак (североизточния), находяща се в гр. София,,
кв. „Суходол“, ул. ****, със застроена площ от 56, 10 кв. м., състоящ се от дрешник,
спалня, дневна, балкон, кухня, сервизно помещение и коридор, с посочени съседи,
заедно с противорадиационно укритие в приземния етаж, без посочена площ по
нотариален акт, с посочени граници, заедно с 1/2 ид. ч. от общите чати в сградата и
заедно с 1/6 ид. ч. от дворното място, в което е построена сградата, което е описано в
договора, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4140.151.3.5., както и таванско помещение, находящо се в североизточната част
от жилищната сграда – близнак,с площ от 65 кв. м., самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.4140.151.3.6. Уговорената продажна цена възлиза на 72 500 евро,
с левова равностойност от 141 800 лв. Страните са се съгласили да сключат
окончателен договор до 05.11.2018 г. В случай, че нотариалният акт не бъде сключен
4
по – рано, на 05.11.2018 г., в 10.00 ч. страните се задължават да се явяват в кантората
на нотариус Ц.Д., с посочен адрес. Владението на имота се предава след получаване на
окончателното плащане по сумата на продавачите, но не по – късно от 25.11.2018 г., в
случай, че окончателното плащане е извършено. В т.2.6 от договора е предвидено
задължение за купувача при подписване на договора да изплати на продавачите като
капаро (задатък) сумата от 7 250 евро или равностойността им в лева – 14 180 лв.,
представляваща част от продажната цена на имота. Сумата е платима по банков път по
посочена банкова сметка на продавачите. В н.27 от договора е предвидено, че
остатъкът от продажната цена в размер на 65 250 евро или 127 620 лв. ще бъде платена
от купува на продавачите със заемни средства от „Юробанк България“ АД или друга
банка, посочена от купувача веднага след нотариалното изповядване на покупко –
продажбата, вписване на законна или договорна ипотека в полза на банката и
представяне на удостоверение за вещни тежести, издадено от Агенция по вписванията
към СРС, от което е видно, че ипотеката в полза на банката е вписана и върху имота
няма претенции от трети лица. При условие, че сумата по кредита е по – малка от
договорената продажна цена, купувачът се задължава да изплати разликата на
продавачите в деня на нотариалното изповядване на сделката.
На 05.11.2018 г. страните са подписали допълнително споразумение към
горепосочения предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот.
Страните са се съгласили да сключат окончателен договор във формата на нотариален
акт най-късно до 15.11.2018 г. Продавачът се е задължил да предаде на купувача
владението на имота след подписване на окончателен договор за покупко – продажба
на недвижим имот във формата на нотариален акт, заверяване на сметката със сумата
от 65 250 евро или 127 620 лв. не по – късно от 30.11.2018 г.
Видно от представения по делото нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот № 75, том III, рег. № 5190, дело № 411/2018 г. на 20.11.2018 г. ищците
са продали на ответниците описаните в предварителния договор недвижими имоти, за
обща цена от 121 180 лв., от която сума продавачите са заявили, че са получили от
купувача сумата от 14 180 лв. като капаро (задатък), а остатъкът от продажната цена в
размер на 107 000 лв. продавачите са се съгласили да им бъде заплатена от кредит в
лева, предоставен на купувача от „Юробанк България“ АД, съгласно договор за банков
кредит № HL 96 346 ОТ 19.11.2018 г., след учредяване на договорна ипотека върху
недвижимия имот. В т.6 от нотариалния акт е посочено, че страните декларират, че
сумата, посочена като продажна цена в нотариалния акт, е действително уговореното
плащане по сделката, както и че им е известна наказателната отговорност по чл.313
НК.
По делото е представен запис на заповед, издаден от ответницата, с която се
е задължила безусловно и неотменимо да заплати при предявяване на записа на
5
заповед да КР. Т. Н. сумата от 20 620 лв. на 27.12.2018 г. Мястото на издаване и на
плащане е гр. София, а датата на издаване на ценната книга е 20.11.2018 г. Върху
ценната книга са положени два подписа от издателя.
На основание чл.193, ал.2 ГПК е открито производство по оспорване
истинността на записа на заповед.
От заключението на вещото лице С.Е.Ц. по изслушаната съдебно –
графическа (почеркова) експертиза се установява, че ръкописно изпълнените данни за
М. ИВ. К. и КР. Т. Н., без цифрите и думите 20 620 лв.ц 27.12.2018 г.; гр. София;
20.11.2018 г., изписани в графите „сумата“, „падеж“, „място на плащане“ и „дата и
място на плащане“, в запис на заповед от 20.11.2018 г., са изпълнени от ответницата.
Подписите, положени в чястото за „подпис“ и „подпис на издателя“ в запис на заповед
от 20.11.2018 г., са изпълнени от ответницата.
От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка С.Т.Л. се установява, че
работела като брокер на недвижими имоти към агернция Хоум ту ю. Ищецът се
свързал с агенцията по повод продажбата на етаж от къща в кв. „Суходол“ и се
разбрали свидетелката да поеме продажбата на имота. Свидетелката не си спомняла
точната дата, събитията били преди около 3 години. Ответницата била представлявана
от друга агенция. Договорили цена на етажа от къщата и таванското помещение.
Имало учредена ипотека към банка. Страните подписали предварителен договор. В
деня на изповядване на сделката пред нотариус свидетелката разговаряла с
представителя на ответницата. Попитала дали има разлика между уговорената цена и
отпуснатия банков кредит. Тя уверила свидетелката, че няма такава разлика.
Установило се, че има разлика около 20 000 лв. между реалната цена и отпуснатия
банков кредит. Попитали кога ще се изплати тази разлика. Купувачката обяснила, че
до три – четири дена ще осигури тази сума. Не била предупредена, че трябва да плати
сумата в деня на сделката и затова не разполагала с нея. Възпротивили се на това.
Продавачите имали малко дете и не искали отново да се явяват с децата при нотариус,
те се съгласили да се подпише запис на заповед, в който да се посочи сумата, която се
дължи от купувача и срок до 10 дни за заплещеното й. Купувачката отказала да плати
тази сума, поради което продавачите отказали да предадат владението. Свидетелката е
присъствала при нотариуса при изповядване на сделката. Била в страни, но в същата
стая. Споменали за наличието на разлика в цената, която не е платена от купувачката.
Нотариусът представила запис на заповед на купувачката, обяснила й какво да напише
в него и добавила сумата от около 20 000 лв. След това купувачката подписала записа
на заповед. Тя попълнила записа на заповед под диктовката на нотариуса, след което
нотариусът взел записа на заповед, попълнил сумата и върнал записа на заповед, за да
се подпише от купувачката. За разликата от около 20 000 лв. свидетелката разбрала в
деня на изповядване на сделката. Представили писмо – ангажимент на банката, в който
6
сумата била по – малка от очакваната. Сделката била изповядана. Свидетелката не
можела да си спомни точната сума, посочена в нотариалния акт като цена на имотите.
Нотариалният акт бил подписан след подписване на записа на заповед от купувачката.
Съгласно представеното удостоверение за раждане ищците са родители на
А.К. Н.а, родена на **** г., както и на С.К. Н.а, родена на 26.06.2018 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
Липсва спор между страните, а и от ангажираните по делото доказателства се
установи, че на 05.10.2018 г. са сключили предварителен договор за покупко –
продажба на недвижим имот, в който е уговорена цена от 141 800 лв., а с окончателния
договор, обективиран в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 75,
том ІІІ, дело № 411/2018 г., продажната цена е в размер на 121 180 лв.
Жалбоподателката поддържа, че действителния размер на дължимата
продажна цена е посочен в съставения нотариален акт, който има обвързваща съда
доказателствена сила като официален документ, а не в предварителния договор, който
е преустановил своето действие от момента на сключване на окончателния договор.
Нотариалният акт, с който е оформена една сделка, материализира
удостоверителните изявления на нотариалния орган и изявленията на страните по
договора. С оглед на това нотариалният акт съставлява официален свидетелстващ
документ само в частта на нотариалното удостоверяване, в която част се ползва с
обвързваща съда формална и материална доказателствена сила,съгласно нормата на
чл.179 ГПК. Волеизявления на страните, обективирани в нотариалния акт, имат
характера на частен документ, поради което и на основание чл.144 ГПК обвързваща
съда формална доказателствена сила е само относно авторството на изявленията.
Съгласно трайната съдебна практика оспорването на волеизявленията,
съдържащи се в нотариален акт, е процесуално допустимо, като то може да се извърши
по висящ процес само в сроковете и по реда на 193 ГПК. Опровергаването на
документа в частта на волеизявленията е ограничено само до вида доказателствени
средства, като свидетелските показания са допустими при спазване на ограниченията
на чл.164 ГПК (решение № 173 от 27.07.2010 г. по гр. д. № 5166/2008 г. на ВКС, ГК, ІV
7
ГО; решение № 38 от 19.05.2017 г. по гр. д. № 3438/2016 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение
№ 890 от 06.10.2008 г. по гр. д. № 2746/2007 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО постановени по реда
на чл.290 ГПК и др.)
В нормата на чл.164, ал.1, т.6 ГПК е регламентирано, че не се допускат
свидетелски показания за опровергаване на съдържанието на изходящ от страната
частен документ. Съгласно разясненията, дадени с решение № 51 от 21.07.2010 г. по т.
д. № 528/2009 г. на ВКС, ТК, I ТО, при опровергаване на съдържанието на нотариален
акт, при твърдение на страната, че истинската, юридически валидната воля е друга, а
изразеното в нотариалния акт е привидно и то няма правно действие, се въвежда
твърдение за симулация. Забраната по чл.162, ал.1, т.2 и т.6 ГПК би могла да бъде
преодоляна по реда на чл.165 ГПК. В ал.2 на посочената норма е регламентирано, че
свидетелски показания се допускат и когато страната се домогва да докаже, че
изразеното в документа съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени
доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления
пред държавен орган, които правят вероятно твърдението , че съгласието е привидно.
С оглед на това за доказване на симулацията страната следва да разполага с обратен
документ. Оспорващата изявлението си страна следва да представи писмен документ,
т. нар. начало на писмено доказателствено средство, въз основа на който съдът да
допусне събирането на гласни доказателства.
Спори се между страните в производството дали представения по делото
запис на заповед съставлява начало на писменото доказателствено средство, което
може да разкрие процесуалната възможност за разпит на свидетели относно
действителната воля на страните по сделката относно размера на продажната цена.
За да станат допустими свидетелските показания, документът трябва да
изхожда от противната страна, а не от опровергаващата страна. В случая записът на
заповед изхожда от ответницата. Същият е издаден на датата на подписване на
окончателния договор. Не се твърди и не се установява наличието на други
правоотношения между страните, във връзка с които да е издаден записът на заповед.
Без значение е обстоятелството, че ответницата не е написала собственоръчно размера
на сумата. Правно релевантно е обстоятелството, че същата е положила подпис върху
ценната книга, с което е удостоверила, че менителничното волеизявление изхожда от
нея.
За изчерпателност на изложението е нужно да се отбележи, че за разкриване
на възможността са разпит на свидетели е достатъчно представения по делото
подписан от ответницата предварителен договор, в който уговорената между страните
цена е различна от обективираната в нотариалния акт (решение № 1414 от 22.07.1961 г.
по гр. д. № 4996/1961 г. на ВС, ІІ ГО и др.).
По изложените съображения въззивният съд счита, че като е допуснал разпит
8
на свидетел на ищците решаващият съд не е допуснал соченото от жалбоподателката
процесуално нарушение и съответно ангажираните свидетелски показания са
процесуално допустими.
От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка Лунгарова се установи,
че към момента на подписване на окончателния договор и нотариалното изповядване
на сделката ответницата – купувач, не е разполагала с цялата сума по продажната цена,
като за разликата е подписан запис на заповед. Остатъкът от дължимата продажна цена
е попълнен в ценната книга от нотариуса, а останалата част от записа на заповед е
попълнена от ответницата. Сделката е сключена въпреки наличието на непогасено
задължение на ответницата по молба на ищцата, която към този момент е имала малко
дете.
Съдът изцяло възприема показанията на свидетелката Лунгарова, тъй като
същата лично е възприела обстоятелствата, за които е разпитана. Показанията й са
логични и последователни и изцяло кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства. Ответницата не е ангажирала доказателства, които да разколебаят
доказателствената стойност на свидетелските показания.
Във въззивната жалба не са изложени оплаквания относно размера на
исковите претенции и периода на забавата, поради което и на основание чл.269 ГПК
тези въпроси стоят извън пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъждат
по същество.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на
жалбоподателя следва да се възложат сторените от насрещната страна разноски в
настоящото производство. Техният размер възлиза на по 900 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение от всеки от ответниците по жалбата.
Нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК регламентира, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 ЗАдв.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6 от 06.11.2013 г. по
т.д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до
преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна
сложност на делото, като съдът следва да съобрази доказателствените факти и
доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на
9
повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен
случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права,
съдът намалява договорения адвокатски хонорар.
Предвид установеният минималният размер на адвокатското възнаграждение
в чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения - 849, 44 лв. съобразно обжалваемия интерес, както и усилията на
защитата при упражняване на процесуалните права на ответника по жалбата,
проведеното едно открито съдебно заседание, на което се е явил процесуален
представител на страната, следва да се приеме, че заплатеното адвокатско
възнаграждение не е прекомерно и същото следва да се възложи в тежест на
жалбоподателя.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20086307 от 05.04.2021 г.,
постановено по гр. д. № 17526/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 127 състав, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА М. ИВ. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. ****
и съдебен адрес гр. София, ул. ****, партер – адв. М.С.-Ц., да заплати на КР.
Т. Н., ЕГН ********** и Н. Г. Г., ЕГН ********** и двамата с адрес гр.
София, ж. к. „**** и съдебен адрес гр. София, ул. **** – адв- И.А. Б. – К.,
сумата от по 900 (деветстотин) лв., на всеки от тях, на основание чл.78, ал.3
ГПК, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство във въззивното производство
Решението в частта, с която е отхвърлено искането за солидарно
присъждане на сумите в полза на ищците, е влязло в сила, като необжалвано
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10