гр.
Сливен, 10.12.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският районен съд, десети граждански състав, на десети декември, две хиляди и осемнадесета година, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИНА КОРИТАРОВА
При участието на секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 4570 по описа на съда за
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са
предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземания на
заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК- „Райфайзен /България/” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, „Експо
Исковата молба е редовна, а предявените искове – допустими. Спазена е
процедурата по размяна на книжа по чл. 131 ГПК. По делото не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
Ищецът твърди, че с договор за потребителски кредит № 1612011982693200 от 07.12.2016 г.банката- ищец била отпуснала на ответника кредит в размер на 8252 лв. с краен срок за погасяване 15.12.2023 г. Посочва, че съгласно чл. 4.1. от договора кредитополучателят заплаща на банката за целия срок на кредита, считано от датата на падежа на първата вноска годишна лихва в размер на 7,50 %. При забава в плащането дължи на банката обезщетение за забава или наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето от забавата до окончателното плащане. Съгласно чл. 5, т. 2 от договора кредитът следвало да бъде погасен на 84 анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 126,57 лв. до 15-то число на съответния месец включващи годишната лихва съгласно погасителния план. Ответникът бил изпаднал в забава по отношение на месечните анюитетни вноски с падежи от 15.07.2017 г., която забава се дължала на виновното му поведение. Предсрочната изискуемост на вземанията била настъпила с достигането до адреса на кредитополучателя на писмо с изх. № 001-1739 съгласно чл. 9.2 от договора поради настъпило неплащане на основание чл. 8, т. 1 от същия. Обратната разписка била удостоверявала, че писмото било достигнало до адреса на получателя и било получено от неговата баба. Предсрочната изискуемост на всички вземания по договора била настъпила на 11.01.2018 г. Банката била подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Претендира да се признае за установено, че ответника им дължи сумите, за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, а именно сумата от 7794,93 лв., като сумата от 474,46 лв., съставлява просрочени редовни главници за периода от 15.07.2017 г. до 15.12.2017 г. и сумата от 7320,47 лв., съставляваща предсрочно изискуема главница, изискуема редовна лихва в размер на 324,61 лв. за периода от 15.06.2017 г. до 10.01.2018 г. и изискуема наказателна лихва в размер на 31,88 лв. за периода от 15.07.2017 г. до 15.02.2018 г. и изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуемата главница в размер на 128, 11 лв. за периода от 11.01.2018 г. до 15.02.2018 г., ведно със законна лихва за забава от 20.02.2018 г. до окончателно плащане на вземането. При условие на евентуалност се предявяват осъдителни искове за същите суми, като исковата молба служила за покана за доброволно изпълнение до ответника и уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост по кредита и съдът следвало да отчете този факт на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Претендират се деловодни разноски сторени в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В писменото си становище ищцовото
дружество моли да бъде постановено неприсъствено решение, в случай, че
ответника не се яви в откритото съдебно заседание или не е направи искане делото
да бъде гледано в негово отсъствие.
Посочва, че желае ход на делото да бъде даден в негово отсъствие.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, без да е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие. Препис от исковата молба и приложенията към нея, заедно с разпореждането по чл. 131 ГПК е бил връчен на бабата на В.Д.А., която е пълнолетно лице от домашните му по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК на 10.10.2018 г. С получената от съпругата на ответника призовка на 26.11.2018 г., която е пълнолетно лице от домашните му по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК ответникът е бил уведомен за датата и часа на насроченото открито заседание били са приложени към нея Определението от 12.11.2018 г. и проектодоклада. С разпореждане от 05.10.2018 г. е била уведомен и за възможността да бъде постановено и неприсъствено решение спрямо него.
Препис от исковата молба и
приложенията към нея, заедно с разпореждането от 05.10.2018 г. по чл. 131 ГПК е бил
връчен на В.Д.А. на 10.10.2018 г. по реда на чл. 46, ал.
1 и ал. 2 ГПК на неговата баба, която живее на същия адрес и има качеството по
ал. 2 на чл. 46 ГПК на пълнолетно лице
от домашните му, което се е съгласило да приеме съобщението със задължението да
му го предаде. Определението от 12.11.2018 г. съдържащо проектодоклада по
делото е било връчено на неговата съпруга която живее на същия адрес и
има качеството по ал. 2 на чл. 46 ГПК на
пълнолетно лице от домашните му, което се е съгласило да приеме
съобщението със задължението да му го предаде.
Друго лице по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ГПК може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса. Логическото тълкуване на цитираната правна норма води до извода, че лице от „домашните“ и лице, което „живее на адреса“ са две отделни категории лица. Под „домашните“ законът разбира лица, които се намират в някаква житейска връзка с адресата, напр. съпрузи, близки роднини, в т.ч. по сватовство, и др.п., поради което е обичайно същите да живеят в дома му или да са в близки отношения, т.е. да са от „домашните“ на лицето. Ако липсва такава връзка, е възможно връчването да стане и на друго лице, което живее на адреса. Следователно, когато лицето, получаващо призовката е намерено на адреса и може да се причисли към категорията на „домашните“ посредством посочване на връзката му с адресата, не е необходимо връчителят да установява дали това друго лице живее на адреса или не. Липсата на такава проверка чрез събиране на сведения или по друг начин не опорочава редовността на връчването, защото законът не изисква постоянния или настоящия адрес на лицето от „домашните“ да съвпада с адреса на връчване. Достатъчно е лицето да е било на адреса в момента на връчването и да може да се причисли към кръга на „домашните“ посредством връзката му с адресата. Нарочно установяване, че лицето живее на адреса ще е необходимо само тогава, когато другото лице няма такава връзка с адресата. В този случай, за да е редовно връчването, призовкарят следва да събере сведения и изрично да посочи начина, по който е установил, че лицето живее на адреса.
С оглед процесуалното поведение на ответника, ищецът сочи, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК и моли за постановяване на неприсъствено решение. Съдът е приел молбата за основателна, приключил е съдебното дирене, дал е ход на устните състезания и е уведомил страните, че ще постанови неприсъствено решение.
Като взе предвид горното, съдът приема, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение - ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея (връчени на 10.10.2018 г. по реда на чл.46, ал. 1 и ал. 2 ГПК) с указание да подаде писмен отговор в едномесечен срок, както и за последиците при непредставяне на такъв. Въпреки това отговор не е представен, като наред с това, макар и редовно призован, той не се явява в първото заседание по делото и не се представлява. Не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, макар и изрично да са указани последиците от предприетото процесуално поведение. Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявеният иск е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
За да бъде уважени положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, която е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК- правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1, т. 2 ГПК, ищцовото дружество, че следва да установи по безспорен начин наличието на договорни отношения между страните – договор за потребителски кредит, изпълнението на задължението си по предаването на сумата по договора и нейното усвояване от ответника, настъпването на предсрочна изискуемост на задължението, както и основание и размер на всяко едно вземане – главница, договорната възнаградителна лихва и наказателна лихва, както и обстоятелството, че длъжникът е бил надлежно уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост.
С оглед изложеното и процесуалното бездействие от страна на ответника, съдът приема, че между страните е бил сключен на договор за потребителски кредит № 1612011982693200 от 07.12.2016 г.банката- ищец била отпуснала на ответника кредит в размер на 8252 лв. с краен срок за погасяване 15.12.2023 г. Съгласно чл. 4.1. от договора кредитополучателят заплаща на банката за целия срок на кредита, считано от датата на падежа на първата вноска годишна лихва в размер на 7,50 %. При забава в плащането дължи на банката обезщетение за забава или наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето от забавата до окончателното плащане. Съгласно чл. 5, т. 2 от договора кредитът следвало да бъде погасен на 84 анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 126,57 лв. до 15-то число на съответния месец включващи годишната лихва съгласно погасителния план. Ответникът бил изпаднал в забава по отношение на месечните анюитетни вноски с падежи от 15.07.2017 г., която забава се дължала на виновното му поведение. Предсрочната изискуемост на вземанията била настъпила с достигането до адреса на кредитополучателя на писмо с изх. № 001-1739 съгласно чл. 9.2 от договора поради настъпило неплащане на основание чл. 8, т. 1 от същия. Обратната разписка била удостоверявала, че писмото било достигнало до адреса на получателя и било получено от неговата баба. Предсрочната изискуемост на всички вземания по договора била настъпила на 11.01.2018 г. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което съдът не излага подробни съображения. С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените разноски по настоящото производство общо в размер на 615,59 лв. и разноски сторени в рамките на заповедното производство общо в размер на 315,59 лв. По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Д.А., ЕГН: ********** *** дължи на „Райфайзен /България/” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, „Експо
ОСЪЖДА
В.Д.А., ЕГН: ********** *** да заплати на „Райфайзен /България/” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, „Експо
Решението не подлежи на обжалване - арг. от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК. Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: