Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….
гр. ***, 04.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският
районен съд, като разгледа докладваното от съдията АНД № 182 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите
от ЗАНН
Производството е образувано по
жалба на П.Й.А. ***, който не е съгласен с Наказателно постановление № 18-0319-000386 от
17.08.2018 г. на Началник
РУ – *** при ОД на МВР - гр. ***, с което за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП
и на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 200,00 лева. В
жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно,
постановено без преценка на всички факти и обстоятелства от значение за случая,
както и без събиране и обсъждане на всички доказателства с оглед изясняване на
действителната фактическа обстановка. Моли за отмяна на издаденото наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез пълномощника адв. М.Б.
от АК - ***, поддържа жалбата с посочените в нея подробни доводи за
незаконосъобразност и неправилност на издаденото наказателно постановление.
Административнонаказващият орган - редовно призована страна, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 21.07.2018 г. на жалбоподателя П.Й.А. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 370/18, бл. № 842105, за това, че на същата дата,
около 10,20 часа, в гр. ***, на ул. „Индустриална”, пред базата на „***”
ООД, в посока към с. Климентово, управлявал товарен автомобил "***", рег.
№ ***, собственост на „***” ООД, като предприемайки маневра завиване наляво за
навлизане в крайпътен имот, преди да започне маневрата не се е убедил, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, като не е съобразил
поведението си с изпреварващия го автомобил „***”, рег. ***, собственост на Й. ***
Р. и го ударил с предна лява част в предна дясна, с което реализирал ПТП с
материални щети - административно нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Процесният АУАН е подписан и връчен на жалбоподателя на 21.07.2018 г., с възражения
за невиновност и неправилно отразена фактическа обстановка, без постъпили допълнителни
писмени възражения в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Позовавайки се
на констатациите в посочения АУАН, на 17.08.2018 г. срещу жалбоподателя е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 18-0319-000386
на Началник РУ – *** при ОД на МВР – ***, с което за нарушението по
чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на А. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на
200,00 лева.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на дата 03.12.2018 г. и е обжалвано от него в
законоустановения срок - на 10.12.2018 г.
По делото са разпитани в качеството на свидетели Й.П. и Ц.Г. -
актосъставител и свидетел по акта, както и Г.Р.П. – другият участник в пътното
произшествие и Л.А.Д. /управител на „***” ООД, работодател на жалбоподателя,
очевидец на настъпилото ПТП/, дадени са обяснения и от П.А.. Представен и приет като
доказателство по делото е и Протокол за ПТП № 1614954 от 21.07.2018 г.
С оглед вмененото задължение за
служебна проверка, съдът констатира нарушаване на процесуалните правила в рамките
на административнонаказателното производство. От една страна, в съдържанието на
издадения АУАН не са отразени обстоятелствата, при които е извършено деянието,
както и самото нарушение, съобразно установените в закона /чл. 42, т. 4 от ЗАНН/
изисквания. В акта липсват фактически данни относно това какви са били
конкретните условия на движение - състояние на пътя, вид на настилката, маркировка,
интензивност на движението, скорост на движение, като по показания на другия
участник в ПТП: „Товарният автомобил караше бавно. В тази част от улицата
платното е стеснено, товарният караше бавно, може би с 10 км/ч, аз гледах да го
изпреваря, да съм карал с около 20-30 км/ч”. Липсва констатация относно мястото
на съприкосновение между превозните средства спрямо пътното платно, както и
мястото на удара по двата автомобила /описанието: „предна лява /странична или
челна/ част в предна дясна /странична или челна/” не установява съгласно закона
мястото на удара по автомобилите/. Противоречиви са писмените и гласни
доказателства, събрани по делото, относно факта дали жалбоподателят е извършвал
маневра „завиване наляво” при започване изпреварване от водача на лекия
автомобил „Пежо” или както заяви свидетелят П.: „Исках да го изпреваря, той
изведнъж сви към портала”. Всичко гореописано води до невъзможност да се изследват
релевантните обстоятелства за преценка отговорността на водача за това
нарушение както от обективна, така и от субективна страна. Това от своя
страна, води и до неустановеност на факта на твърдяното нарушение - съществена
предпоставка по смисъла на чл. 53 от ЗАНН. Тези обстоятелства е следвало да се
установят още при съставяне на акта и с оглед пълното описание на нарушението
да бъдат посочени в него. Поради изложеното, съдът е мотивиран да приеме, че
актосъставителят не е отразил в акта пълно и точно самото нарушение и
обстоятелствата, при които е било извършено то. В случая е неприложима
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, според която наказателното постановление се
издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. Като не е отразил правилно и в пълнота нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, актосъставителят е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, което е довело до накърняване правото на
защита на жалбоподателя. Освен това, нарушена е и разпоредбата на чл. 40, т. 9
от ЗАНН, като не са посочени имената, точните адреси и ЕГН на
лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението. С оглед
обстоятелството, че е реализирано ПТП безспорно имуществени вреди са настъпили,
но не е ясно за кого. По този начин наказаното лице е лишено от
възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, при какви
приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си. Допуснатото
съществено нарушение на процесуалните правила е пренесено и в обжалваното
наказателно постановление, в което отново не е отразена точно и в пълнота
фактическата обстановка по нарушението. Това от своя страна обективира извод за
допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, представляващо самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление.
На следващо
място, съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство е
допуснато и нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, с което
съществено е нарушено правото на защита на жалбоподателя, по следните
съображения: От показанията на свидетелите П. и Г., дадени в хода на съдебното
следствие, се установи, че АУАН е съставен от неочевидци на настъпилото ПТП,
съответно нарушението. В отделните алинеи на чл. 40 от ЗАНН са предвидени
различни процедурни правила за съставянето на АУАН в зависимост от това дали
той се съставя от актосъставителя в присъствието на свидетелите на извършването
или констатиране на нарушението, или не. Така, съгласно чл. 40, ал. 1
от ЗАНН, когато АУАН се съставя в присъствието на свидетел на
нарушението и на нарушителя, акта се подписва от актосъставителя, нарушителя и
свидетеля/лите. От друга страна, ако при извършване на нарушението не е имало
свидетели или АУАН не може да бъде съставен в тяхно присъствие, ал. 3 на чл.
40 от ЗАНН изисква актът да бъде съставен в присъствието на двама
други свидетели, които в този смисъл са свидетели на АУАН, а не свидетели на
извършеното административно нарушение. В настоящия случай, доколкото и актосъставителят и
свидетелят по акта не са присъствали при извършването или установяването на нарушението,
АУАН е следвало да се състави в присъствието на двама свидетели, което да се
отбележи в акта, но това не е сторено. При така установеното, липсата на втори
свидетел в АУАН се явява съществено нарушение на административнонаказателната
процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно.
С оглед изложените
съображения, настоящият съдебен състав приема, че жалбата е основателна, а Наказателното
постановление като незаконосъобразно и необосновано следва да бъде отменено.
Мотивиран от изложените съображения и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0319-000386 от 17.08.2018 г., издадено от Началника на РУ
– *** при ОД на МВР – ***, с което на П.Й.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179,
ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, му е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 200,00 /двеста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – *** в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: