№ 110866
гр. София, 14.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М. Ст. Танева
като разгледа докладваното от М. Ст. Танева Частно гражданско дело №
20251110138463 по описа за 2025 година
Съдът намира, че следва да откаже издаването заповед за
изпълнение за всички претендирани вземания по договора, освен за
главницата и законна лихва върху нея.
Неравноправни са клаузите по силата на които се начисляват -
услуга фаст , услуга флекси , такси по тарифа за извънсъдебно събиране
на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на
вноска по договора за кредити и такси по тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на
Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на
договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава
неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на договора
за кредит, а на самостоятелно основание – и на отделни клаузи от договора за
него.
Съдът счита, че сумата за „допълнителни услуги“, като цената на този
пакет не е включена в годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита. Това,
от своя страна, води до нарушение както на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, така и на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и се получава неоснователно оскъпяване на кредита.
Заплащането на стойността на тези пакети е предвидено предварително -
независимо дали е използвана някоя от услугите или не, което го превръща
фактически в част от кредита, която формално е изведена извън него, но води
до реалното му оскъпяване, без едновременно с това да е калкулирана в ГПР
по кредита. Възнагражденията за допълнителни услуги и таксите за
извънсъдебно събиране на вземането са уговорени при наличие на
предпоставките на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а ал. 2 от
1
ЗПК, които императивно забраняват на кредитора да изисква и да събира от
потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони
или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в
сключения договор за потребителски кредит, както и че не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление, както и събиране на кредита.
Съдът намира, че описаните допълнителни услуги са свързани изцяло с
дейността по усвояване и управление на кредита, поради което съгласно чл.
10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да въвежда и изисква заплащане на
подобни такси.
Наред с изложеното, клаузите за допълнителните услуги се явяват
нищожни и по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП като неравноправни клаузи в
потребителски договор, тъй като не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Съобразени общо като стойност с останалите договорни ангажименти,
дължимите суми за допълнителни услуги са несъразмерно високи спрямо
отпуснатия кредит - видно е, че при отпуснат кредит в размер на 2000 лв.,
уговореното възнаграждение за допълнителни услуги е 2100 лв., което води
до съществено и неоправдано обременяване на потребителя.
Неравноправна е и сумата, която се търси за такси по тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90
календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит.
Предвид изложеното, горепосочените суми са недължими, като
противоречащи на принципите на справедливостта и добрите нрави. Като
уговорени в явен ущърб на икономически по-слабата в облигационното
отношение страна, което на свой ред е нарушение и на принципа на
добросъвестност при сключването и изпълнението на договорите.
Предвид обстоятелството, че договорът се основава на неравноправни
клаузи и съществува обоснована вероятност същият да е недействителен на
основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съдът намира, че по него
се дължи връщане на чистата стойност на кредита (чл. 23 ЗПК), а
възнаградителна лихва не се дължи.
Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Следва да се отхвърли съразмерно на отхвърлената част и разноски по
делото.
Ето защо, заявлението в посочените по-горе части следва да бъде
отхвърлено.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
2
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление от ,, общ.
Столична, обл. София (столица)
СРЕЩУ - М. А. Н. с ЕГН: **********
, В ЧАСТТА за сумите : сумата 16,14 лева (шестнадесет лева и 14
стотинки), представляваща лихва за период от 25.07.2024 г. до 26.06.2025 г.,
12,10лева (дванадесет лева и 10 стотинки), представляваща неплатено
договорно възнаграждение за период от 25.06.2024 г. до 25.07.2024 г.,
66,74лева (шестдесет и шест лева и 74 стотинки), представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга фаст , 108,26лева (сто и осем
лева и 26 стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за закупена
услуга флекси , 400,00лева (четиристотин лева), представляваща неплатени
такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече
от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит , , както и
съразмерно на отхвърлената част разноски, държавна такса и юрк.
възнаграждение.
УКАЗВА на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да
предяви осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от влизане в
сила на настоящето разпореждане, като при спазване на срока ще се ползва от
внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе
единствено разликата.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3