Определение по дело №435/2025 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1605
Дата: 28 март 2025 г. (в сила от 28 март 2025 г.)
Съдия: Николай Свиленов Стоянов
Дело: 20253100500435
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1605
гр. Варна, 28.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20253100500435 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Oбразувано е по въззивна жалба на М. И. А., ЕГН **********, срещу
Решение №3509/09.10.2024г. по гр. дело №16798/2023г. на ВРС, 51-ви състав,
с което е отхвърлен искът на М. И. А. за признаване за установено в
отношенията му с Я. Н. П., ЕГН********** и С. Н. П., ЕГН**********, че
ищецът е собственик на ПИ №27125.35.143 по КК и КР на с. Езерово, общ.
Белослав, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-1815/25.02.2015г. на
изпълнителния директор на АГКК, с площ 1168 кв.м., м-ст „Пътека тала“, вид.
територия: земеделска, четвърта категория, НТП: лозе, стар №035143, при
граници на терена по същите КК и КР: ПИ №№ 27125.35.11, 27125.35.12,
27125.35.13, 27125.35.142, 27125.35.144 и 27125.35.10., въз основа на изтекла
в негова полза придобивна давност за периода от 1956г. до предявяване на
иска, с присъединяване владението на бащата на ищеца И. Р. А. през периода
1956г. - 1989г., на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
Със същото решение на ВРС е отхвърлен и „евентуален“ иск на М. И.
А. за признаване за установено в отношенията му с Я. Н. П., ЕГН**********
и С. Н. П., ЕГН**********, че ищецът е собственик на ПИ №27125.35.143 по
КК и КР на с. Езерово, общ. Белослав, обл. Варна, одобрени със Заповед №
РД-1815/25.02.2015г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 1168 кв.м.,
м-ст „Пътека тала“, вид. територия: земеделска, четвърта категория, НТП:
лозе, стар №035143, при граници на терена по същите КК и КР: ПИ №№
27125.35.11, 27125.35.12, 27125.35.13, 27125.35.142, 27125.35.144 и
27125.35.10., въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност за
периода от 1989г. до предявяване на иска, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК, в
която част решението също се обжалва.
1

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно,
необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния
закон и на съдопроизводствените правила. Обобщено оплакванията се свеждат
до непълно и немотивирано обсъждане на събраните доказателства, довело до
погрешни решаващи изводи на съда. Ищецът по делото е владял имотът, който
е бил възстановен на наследодателя на ответниците през 2001г. (ПИ №035141)
в границите му по КК и КР, противно на приетото от ВРС. Това се изяснява от
комбинираната скица към СТЕ, според която процесният ПИ №27125.35.143 с
площ 1168кв.м. попада изцяло в границите на възстановения през 2001г.,
впоследствие поставен в дял на ответниците, имот №035141, като на място ПИ
№143 е заграден и ползван само от ищеца през годините. Същото се сочи да
се изяснява и от показанията на св. Зафирка Вълчева, обсъдени от въззивника.
А исковият ПИ №143 съответства на стар имот №035143, който от своя страна
е бил част от възстановения на наследодателя на ответниците ПИ №035141.
Така за ПИ №143 не е имало пречка да бъде придобиван по давност от ищеца.
По делото са доказани предпоставките на придобивната давност на ищеца, а
ако не са били доказани, причината е процесуално нарушение на ВРС
(допуснат само един свидетел). Невъзможността да се изясни (по технически
причини) идентичност на имота по протокола за замяна от 1956г. с
възстановения такъв през 2001г. е без значение, релевантна е липсата на
идентичност между някой от заявените за реституиране имоти и
взъстановеният през 2001г. имот в полза на наследниците на Павли и Яна
Иванови. Заповед от 2008г. на общ. Белослав за изземване на имота не е
прекъснала владението на ищеца, защот той вече е бил собственик по давност.
По същество моли за отмяна на решението на ВРС и за уважаване на
предявения иск, както и за присъждане на разноски за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата и доводите в нея. Счита решението на ВРС за правилно
и обосновано, което излага съображения. Недоказано е по делото ищецът да е
владял спорния ПИ №27125.35.143, респ. коя част от възстановения през
2001г. ПИ №035141 е владял ищецът. Недоказана е и идентичността на имота
по протокола за замяна от 1956г. (на бащата на ищеца) с възстановения имот
през 2001г. (на наследодателите на ответника). Не са допуснати от ВРС
нарушения на процесуалните правила. Моли за потвърждаване на решението
на ВРС и за присъждане на разноски пред ВОС.

По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с пР.аване на страните.
При извършената служебна проверка съдът преценява, че за прецизност
на ищеца следва да бъдат дадени указания за уточняване на конкретния начин
на предаване на владението от баща му през 1989г.
2

По доказателствата: Молбата на въззивника за допускане на свидетел е
основателна. Ищецът е поискал трима свидетели за доказване на своителното
си владение, ВРС е допуснал само един, при което пред въззивния съд могат
да се обосноват предпоставките по чл.159, ал.2, изр.2 от ГПК. Поради това на
въззивника следва да се допусне още един свидетел при режим на водене за
доказване на своителното си владение (лично и на баща си) от 1956г. до деня
на подаване на исковата молба, в т.ч. състоянието на имота през годините.
Не следва да бъде назначавана допълнителна СТЕ, първо защото няма
нарушение на ВРС на процесуалните правила (нямало е искане за такава) и
второ защото част от отговора по поставения въпрос се съдържа в СТЕ пред
ВРС, а друга част касае фактически данни, доказуеми чрез свидетели.
Няма други заявени доказателствени искания.

Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 12.05.2025г. от 14.30часа, за които дата и час да се пР.ат
страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се изпрати и
копие от отговора на жалбата.

УКАЗВА на ищеца-въззивник, в едноседмичен срок от получаване на
съобщението, с препис за другата страна, да уточни с какви конкретни правни
и/или фактически действия твърди да му е било предадено владението върху
исковия терен от баща му през 1989г.
При неизпълнение в срок поведението на страната ще се цени по реда
на чл.161 от ГПК в неин негатив.

* ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника да води в о.с.з. пред ВОС един
свидетел за доказване на своителното си владение (лично и на баща си) от
1956г. до деня на исковата молба, в т.ч. състоянието на имота през годините.

* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на въззивника за назначаване на
допълнителна СТЕ по въпроса: Владяният от ищеца имот идентичен ли е с ПИ
№035141, възстановен на ответниците с решение на ПК от 2001г. ?

Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
3
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с
редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и
възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.

Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4