Р Е Ш Е Н И Е
№ 442
гр. Русе, 05.02.2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Русе, VII – ми състав в публичното
заседание на 29 януари, през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря
МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия АГУШ административно
дело № 410 по описа за 2023 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Постъпила
е жалба от „Унипак-В“ ЕООД, със седалище: гр. Русе, депозирана чрез процесуален
представител адв. П. И. ***, против Решение № 1040-17-60 от 28.06.2023 г. на
Директора на ТП на НОИ – Русе, с което е потвърдено Разпореждане № 5104-17-51 от 19.05.2023 г. на длъжностното лице по
чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Русе, с което злополуката, станала със С. И.И.
на 20.02.2021 г., се приема за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.
Релевират
се доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане като постановени при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни
разпоредби. Според жалбоподателя, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, а
в последствие и директорът на ТП на НОИ - Русе в нарушение на закона и
установените релевантни факти са приели, че настъпилата смърт на С. И.И. на 20.02.2021 г. е в резултат на
трудова злополука, тъй като не била настъпила през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършвана в интерес на
предприятието. Излага се довод, че събраните доказателства не водят до извод,
че е налице трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, като не е
изпълнен фактическият състав на цитираната разпоредба на КСО, който да доведе
до квалификация на злополуката като трудова.
Претендира
се отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.
Претендира
се и присъждане на направените в производството разноски, съгласно представен
списък на разноските (л. 105 от делото).
Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ - Русе,
действащ чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Цв. Р., счита
жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от
жалбоподателя.
Р.Ц.И., в качеството на заинтересована страна,
лично и чрез процесуален представител адв. Е. З., оспорва основателността на
жалбата. Претендира и разноски.
И.С.И., в качеството на заинтересована страна, чрез
процесуален представител адв. Е. З., оспорва основателността на жалбата.
Претендира и разноски.
Е.С.Ц., в качеството на заинтересована страна,
лично и чрез процесуален представител адв. Е. З., оспорва основателността на
жалбата. Претендира и разноски.
Административен
съд - Русе, след като
обсъди доводите на страните и след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира
за установено следното:
По фактите
Предмет на оспорване в настоящото съдебно
производство е Решение №
1040-17-60 от 28.06.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе, с което е
потвърдено Разпореждане № 5104-17-51 от 19.05.2023 г. на длъжностното лице по
чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Русе, с което злополуката, станала със С. И.И.
на 20.02.2021 г., се приема за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО (л. л. 1 – 3 от преписката).
Станалата със С. И.И.
на 20.02.2021 г. злополука, довела до неговата смърт, е декларирана по реда на
чл. 57, ал. 2 от КСО и чл. 3, ал. 3 от Наредбата за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Декларацията е
подадена от Р.Ц.И. - наследник на С. И.И., в срока, регламентиран по чл. 57,
ал. 2 от КСО и цитираната разпоредба от наредбата (л. л. 13 и 14 от преписката).
В нея са описани обстоятелствата, при които е настъпила злополуката - „в стая,
построена в двора на предприятието с основно предназначение - приготвяне на
храна и затопляне на вода за животни, отглеждани в двора на предприятието, има
печка на твърдо гориво с кюнци за извеждане на дима, е упоен от пушека, без да
усети газове. Намерен в полуоблегнато положение, облечен с много дрехи и
плетена шапка.“
Открито е досие №
114 по декларираната злополука.
Съгласно
разпоредбите на чл. 7, ал. 1 от Наредбата за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ), въз
основа на данните от декларацията, длъжностното лице преценява дали да се
открие производство за разследване на злополуката.
Разпоредбите на чл. 58, ал. 1 от КСО и чл. 7, ал. 2 от НУРРОТЗ императивно
определят разследването като задължително в случаите, когато злополуката е
довела до инвалидност, смърт, увреждане на повече от 3-ма работници и т.н.
В конкретния случай злополуката, станала със С. И.И., попада в хипотезите
на чл. 58, ал. 1 от КСО - разследва се задължително, тъй като е довела до
неговата смърт.
С оглед гореизложеното, със Заповед № 1015-17-205 от 19.11.2021 г. на
директора на ТП на НОИ - Русе е открито разследване на злополуката, станала на
20.02.2021 г. със С. И.И. (л. 15 от преписката). Със заповедта се определя още
поименно съставът на комисията, която да извърши разследването, както и че
същото следва да започне на 19.11.2021 г. Посочено е, че на основание чл. 58,
ал. 6 от КСО за резултатите от разследването комисията следва да изготви
протокол в срок до 20.12.2021 г.
Резултатите от извършеното разследване са обективирани в Протокол № 23 от
19.01.2022 г. от комисия в състав: председател - Галина И. Гроздева - главен
инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Русе и членове - Илиян Йорданов Данев
- главен инспектор ДИТ - Русе, д-р Вярка Д. Среброва- Г. - управител,
ръководител СТМ и Радина И. Рашкова - представител на „Унипак-В“ ЕООД (л. л. 16
– 20 от преписката).
По време на разследването на злополуката е присъствала Р.И. - съпруга на
пострадалия.
Установено е, че С. И.И. е работил по трудово правоотношение в „Унипак-В"
ЕООД, съгласно Трудов договор № 442 от 26.09.2019 г., сключен за неопределен
срок на длъжност „Портиер“ с код НКП 96210009, при пълно работно време, с място
на работа: „Унипак-В“ ЕООД, с адрес: гр. Русе, ул. „Кап. Райчо Николов“ № 9.
Представени са два графика за дежурство за м. 02.2021 г., от които се
установява, че на 20.02.2021 г. С. И. е бил нощна смяна от 22:00 ч. до 08:00 ч.
(л. л. 21 – 23 от преписката).
Въз основа на констатациите, обективирани в Протокол № 23 от 19.01.2022 г.
за резултатите от извършеното разследване на злополуката, с приложенията към
него, се установява, че пострадалият е започнал работа в 22:00 ч. на 19.02.2021
г. и е трябвало да приключи в 08:00 ч. на 20.02.2021 г. Тъй като е бил помолен
от колегата си Тодор Станев Тодоров да го изчака до пристигането му, С. И. е
продължил да изпълнява трудовите си задължения на „портиер“ след края на
смяната си, за да подсигури сигурността на предприятието. Това обстоятелство е
потвърдено в сведение от Георги Милев Бончев, на длъжност „ръководител
производство“, който в 09:30 часа, излизайки от предприятието, е минал покрай
кабинката на портиера, видял го е вътре и му метнал за поздрав (вж. Протокол от
разпит на свидетел по досъдебно производство № 133/2021 г. по описа на Първо РУ
при ОД на МВР – Русе на л. 29 от преписката, заверено копие, от който е
предоставен на директора на ТП на НОИ – Русе от водещия разследването полицай
заедно със заверени копия от всички материали по досъдебното производство –
всички експертизи, свидетелски показания, медицински документи, доказващи
причината за смъртта и др. Същите са били изискани от директора на ТП на НОИ –
Русе от наблюдаващия прокурор с Писмо изх. № 1056-17-60 от 23.11.2021 г. В
писмото се сочи, че съгласно чл. 57, ал. 2 от КСО е стартирала процедура по
признаване на злополуката с лицето за трудова. За целта ТП на НОИ – Русе
извършва разследване на същата на основание чл. 58 от КСО, предвид това се
прави искане за предоставяне на материалите от воденото досъдебно производство
– л. л. 78 – 81 от делото).
Въз основа на събраните в хода на административното производство по
разследване на станалата злополука, на основание чл. 36, ал. 1 и ал. 6 и чл.
39, ал. 1 от АПК, писмени доказателства, включително изисканите такива, съдържащи
се в образуваното досъдебно наказателно производство, се установява следното:
В Докладна записка от 20.02.2021 г. относно сигнал за починало лице, ст.
полицай Димитър Д. пояснява, че при посещение в „Унипак-В“ ЕООД, с адрес: гр.
Русе, ул. „Кап. Райчо Николов“ № 9 е бил посрещнат от Тодор Василев Петков и
Георги Милев Бончев. Тодор Петков е обяснил, че е намерил починалия С. И. в стаичката за почивка, намираща се в
дъното на фирмата до загражденията за животни (л. 28 от преписката).
Съгласно Протокол за разпит в Първо РУ при ОД на МВР - Русе на свидетеля
Тодор Василев Петков от 20.02.2021 г., същият заявява, че портиерът С. И. по
принцип стои в портиерната пред сградата, но има задължение и да храни
животните, които се намират в двора на предприятието. Тодор Василев Петков
пояснява, че в дъното на двора, където са животните, има стаичка, където С. И. ходи да се храни понякога (л. 33 от
преписката и л. 81 от делото).
От събраните доказателства се установява, че задължението да се хранят
животните е вменено освен на С. И. и на другите двама портиери. По данни на
разпитания свидетел Юнуз Юсеин, също портиер в предприятието, когато постъпвал
на работа му казали, че има животни, които трябва да наглежда докато е на смяна.
Те се намирали в задната част на двора, където имало стаичка, в която държали
фуража за щраусите. В тази стаичка имало печка на дърва, която колегата Тодор
Станев Тодоров, също портиер и също разпитан като свидетел по воденото
досъдебно производство заявява, че когато постъпвал на работа, шефа – Тошко /Тодор
Василев Петков/ му казал, че отзад в двора гледали животни и го попитал дали
има желание да ги храни, когато е на работа. Когато застъпвал на смяна отивал
отзад при животните - козички, сърни, зайци, кокошки, за да ги нахрани. В
дъното на двора имало стаичка, в която режел зелето за тях и подготвял храната.
Когато било много студено стоплял вода в един голям казан, намиращ се върху
голям газов котлон. Няколко дни преди инцидента със С. И.И., занесъл една печка
на дърва с кюнци, защото в стаята било доста студено, а животните били много и
отнемало време докато ги нахрани. Поискал разрешение от шефовете да я монтира и
те му разрешили. Тодор Станев заявява, че
на 19 срещу 20.02.2021 г. С. И.И. бил нощна смяна от 16:30 часа до 08:00 часа в
събота /20.02.2021г./. Около 18:00 часа /петък/ отишъл на работа при
пострадалия, за да го помоли да го изчака на следващия ден, тъй като имал
ходене до гр.Плевен и щял да закъснее за смяната. Когато отишъл в предприятието
С. И.И. бил отзад при животните и ги хранел (л. л. 31 и 32 от преписката). Съпругата
на пострадалия, Р.И., разпитана като свидетел по образуваното досъдебно
производство, също заявява, че освен да изпълнява задълженията си на портиер, С.
И.И. й е казал, че също така храни и животните в предприятието, като за целта
ходел в някаква стаичка (л. 30 от преписката).
В Протокола за оглед на местопроизшествието от 20.02.2021 г. (л. л. 26 и 27
от преписката) е отразено, че С. И. е открит в стая, намираща се в бетонна
сграда в задната част на двора на „Унипак-В“ ЕООД. Пострадалият е намерен в
помещение с голи стени и под със затворени прозорци и врата, облечен с две
якета, два вълнени пуловера, обут с дебел панталон и дънки под него, с шапка на
главата.
В протокола не е отразено, какво е било положението на вентила на газовата
бутилка и дали котлонът и печката на твърдо гориво са били запалени.
Върху мивката в стаята е намерена една ябълка и обрезки от друга такава. В
джоба на връхното яке, с което е намерен портиерът са намерени намачкан вестник
с остатъци от храна - хляб и салам.
Според Химическа експертиза № 151 от 24.02.2021 г. по
описа на Химична лаборатория при ОД на МВР - Русе, е констатирано, че в
кръвната проба, иззета от трупа на С. И. има наличие на карбоксихемоглобин в концентрация над 40% (л. 38 от
преписката).
Съгласно Химическа експертиза № 614 от 08.10.2021 г. по описа на Химична
лаборатория при ОД на МВР - Русе, въглеродният
оксид - СО е газ без цвят и мирис, по-тежък от въздуха. Продукт е на
непълното горене на въглеродсъдържащи вещества при недостатъчно количество
кислород, необходим за пълното окисление до въглероден диоксид. Въглеродният
оксид прониква в организма през дихателните пътища и достига до
кръвообръщението, чрез газообмена в белите дробове. С хемоглобина в кръвта образува
трайно съединение - карбоксихемоглобин. Въглеродният оксид е силно отровен газ
и вдишването му при определена концентрация във въздуха, представлява сериозна
опасност за живота. Заключението на експертизата е, че съобразно описаното в
Протокола за оглед на местопроизшествието от 20.02.2021 г. в помещение,
намиращо се в гр. Русе, ул. „Кап. Райчо Николов“ №9 не е възможно да се даде категорично заключение относно вероятната
причина за образуването на въглероден оксид (л. л. 39 и 40 от преписката).
От извършената от д-р П.Г.Д. съдебномедицинска експертиза на трупа на С. И.
е записано, че на 20.02.2021 г. около обяд е намерен починал, излегнат на
импровизирано легло-пейка, в помещение/стая/ на фирмата, в която работи. В
същото помещение се намира казан за вода, с газова горелка, свързана с газова
бутилка. Установено е, че по тялото има розово-червени послесмъртни петна и
яркочервена кръв, в резултат на наличие
на карбоксихемоглобин в кръвта, с концентрация над 40%. При тези данни причината
за настъпване на смъртта следва да се отдаде на отравяне с въглероден оксид.
На въпроса налице ли са телесни увреждания, какъв е видът, характерът и
механизмът на получаването им и имат ли причинно-следствена връзка с
настъпването на смъртта, експертът дава отговор, че при аутопсията не са
установени видими следи от травматични увреждания. (л. л. 36 и 37 от
преписката)
От предоставена информация изх. № 33-01-4 от 21.12.2021 г. (вх. №
1015-17-205#2 от 22.12.22021 г. по описа на ТП на НОИ – Русе) от РЗОК - Русе,
за периода 01.03.2016 г. -
20.02.2021 г. няма данни за проведени на С. И. прегледи в специализирана
извънболнична медицинска помощ, за извършени медико-диагностични дейности,
предписани лекарства за домашно лечение, за проведено болнично лечение (л. 41
от преписката).
Налице са данни, че с Експертно решение № 0091 от заседание № 017 от 07.02.2022
г. на ТЕЛК, общи заболявания първи състав УМБАЛ „Канев“ АД - Русе, ТЕЛК не
приема причинна връзка между внезапното увреждане на здравето и условията на
труд, тъй като не е станало на работното място, нито по пътя към или от него и
не е била възложена дейност в/извън работно време и извън територията на
предприятието. Посочената в ЕР на ТЕЛК Водеща диагноза (т. 13) и Общо
заболяване (т. 13.1) е „Токсично
въздействие на въглеокиси“. Въз основа на предоставените документи ТЕЛК
стига до следните констатации: съгласно съдебно-медицинската експертиза на труп
и химическите анализи, смъртта е настъпила от отравяне с въглероден оксид. В
протокола от аутопсията не е описано друго заболяване, което може да причини
смърт. (л. л.42 и 43 от преписката)
Експертно решение № 0091 от заседание № 017 от 07.02.2022 г. на ТЕЛК, общи заболявания
първи състав УМБАЛ „Канев“ АД - Русе е обжалвано от наследниците на починалия.
С влязло в сила Експертно решение № 0645 от заседание № 087 от 13.05.2022 г.
на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), специализиран състав по
вътрешни, белодробни и ССЗ - София, се отменя ЕР № 0091 от заседание № 017 от 07.02.2022
г. на ТЕЛК, общи заболявания първи състав УМБАЛ „Канев“ АД – Русе. Становището
на НЕЛК е, че смъртта на С. И. е настъпила в резултат на отравяне с въглероден
оксид. Злополуката със смъртен изход е
причинена от външен материален фактор - въглероден оксид, причинил увреждането.
В този смисъл, относно квалифицирането на
злополуката, тя не е резултат от нетравматично увреждане. (л. л. 44 и 45 от
преписката). Т.е. НЕЛК прави извод, че процесната злополука, довела до
настъпване смъртта на лицето С. И.И., е
резултат от травматично увреждане.
С Разпореждане № 5104-17-51 от 19.05.2023 г.,
длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Русе приема злополуката,
станала на 20.02.2021 г. със С. И.И., за трудова злополука по смисъла на чл.
55, ал. 1 от КСО. В обстоятелствената част на постановения акт се сочи, че на
20.02.2021 г. на територията на „Унипак-В“ ЕООД - Русе е открито тялото на С. И..
Проведено е полицейско разследване от ОД на МВР - Русе. По данни на съдебно-медицинска
експертиза причината за настъпване на смъртта следва да се отдаде на отравяне
от въглероден оксид. Съгласно ЕР № 0091 от 07.02.2022 г. на ТЕЛК, общи
заболявания първи състав - Русе, код 1810, се касае за общо заболяване и няма
причинна връзка между внезапното увреждане на здравето и условията на труд. Това
ЕР е обжалвано пред НЕЛК, която с влязло в сила ЕР отменя обжалваното ЕР № 0091
от 07.02.2022 г. Издава ново ЕР № 0645
от 13.05.2022 г., в което е посочена като причина за увреждането - външен
материален фактор - въглероден оксид. В този смисъл, относно квалифицирането на
злополуката, тя не е резултат от нетравматично увреждане. Длъжностното лице по
чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Русе е приело, че внезапното увреждане
здравето на пострадалия е станало по повод на извършвана в интерес на
предприятието работа. Разпореждането в връчено на 26.05.2023 г. (л. л. 11 и 12 от преписката).
Разпореждане № 5104-17-51 от 19.05.2023 г. на
длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Русе е оспорено от „Унипак-В“ ЕООД по административен ред. Към жалба вх. № 1012-17-179 от 06.06.2023 г., депозирана от Васил Недялков Петков
- управител на „Унипак-В“ ЕООД, гр.Русе, е приложено заверено копие на Заявление,
подадено от Васил Недялков Петков, № 778 от 24.09.2012 г. на БАБХ - Областна
дирекция по безопасност на храните за вписване на животновъден обект във ВетИС.
С него, той заявява желанието си да бъде вписан животновъден обект, собственост
на Васил Недялков Петков, с адрес: гр. Русе, ул. „Кап. Райчо Николов“ № 9, в
който се отглеждат 50 бр. кози. (л. л. 5 – 10 от преписката).
С Решение № 1040-17-60 от 28.06.2023 г., директорът на ТП на НОИ – Русе
потвърждава Разпореждане № 5104-17-51 от 19.05.2023 г. на длъжностното лице по
чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Русе, с което злополуката, станала със С. И.И.
на 20.02.2021 г., се приема за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Решаващият орган
е формирал извод за това, че в конкретния казус са установени и доказани всички
елементи от фактическия състав на трудова злополука по смисъла на чл.55, ал. 1
от КСО. От Карта за обща оценка на работното място на длъжност „портиер“ в
„Унипак-В“ ЕООД, изготвена от „Служба за трудова медицина РУСТ 2000“ ЕООД в т. 15
/Хранене/ е отбелязано – неорганизирано (л. 24 от преписката). Като е съобразил
това обстоятелство, както и данните, установени от разпитаните свидетели в
досъдебното производство, че стаята, в която е намерен починал С. И., се е
ползвала със знанието и разрешението на работодателя му от портиерите за
почивка, хранене и пушене, директорът на ТП на НОИ – Русе е приел, че е налице
функционална връзка между условията на труд и почивка, и внезапното увреждане
на здравето. Мястото на извършваната работа от С. И. на 19.02.2021 г. - 20.02.2021
г., съгласно трудовия му договор е „Унипак-В“ ЕООД, с адрес: гр. Русе, ул.
„Кап. Райчо Николов“ № 9, на чиято територия е намерен починал. Въпреки че
смяната му е трябвало да приключи в 08:00 часа на 20.02.2021 г., той е
продължил да изпълнява трудовите си задължения на „портиер“ след края й, изчаквайки
колегата си, за да подсигури сигурността на предприятието, което също е
потвърдено от разпитани свидетели. Решаващият орган е приел, че злополуката
с осигуреното лице - С. И., настъпила с него по време на престиране на труд по
съществуващо с работодателя-осигурител трудово правоотношение, следва да се
приеме за трудова и в случая, когато няма преки свидетели на инцидента, какъвто
е настоящият случай, дори и когато не може да бъде изяснен механизмът на
получаване на увреждането - отравяне с въглероден оксид. В заключение е
посочил, че няма основание да се счита, че злополуката, станала със С. И.И., не
се е случила през време на работа и в интерес на предприятието, което да доведе
до отмяна на Разпореждане № 5104-17-51 от 19.05.2023 г. на длъжностното лице по
чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НИО - Русе. (л. л. 1 – 3 от преписката)
Решение № 1040-17-60 от 28.06.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе е
връчено на 03.07.2023 г. (л. 4 от преписката).
Жалба до съда е подадена чрез
решаващия орган на 07.07.2023 г. (л. 3 от делото).
В хода на съдебното дирене, с
цел изясняване на релевантни факти и обстоятелства, от значение за правилното
решаване на настоящия правен спор, са събрани гласни доказателства.
От разпита на св. В.Д.Д. (л.
л. 71 и 72 от делото), заемащ длъжността „Разузнавач експерт по криминалистична
дейност“ в сектор БНТЛ към ОД на МВР – Русе, се установява, че на процесната
дата, около 15:00 часа – 16:00 часа, той, в качеството му на дежурен в Първо РУ
при ОД на МВР – Русе за нуждата от организиране на дежурнооперативна група,
която включва дежурен по произшествия и разследващо лице, посетили адрес, който
е в индустриалната зона, на бул. „Трети март“ в гр. Русе, тъй като бил получен
сигнал за лице, което е в безпомощно състояние, най-вероятно починало. Това
било терен на „Унипак-В“ ЕООД. Свидетелят уточнява, че след получаване на такъв
сигнал се уведомява и съдебен лекар. Организирали тази група, посетили адреса
на място, като свидетелят си спомня, че там имало помещение. На адреса ги
посрещнаха лица, които им обяснили, че имат работници, които хранят животни - сърни
и елени, било направено като мини зоопарк. Служител им обяснил, че имало
работници, които хранят тези животни и в
едно от помещенията за отдих е намерил труп на мъж в безпомощно състояние. Това
помещение, от мястото, където ги посрещнали служители на „Унипак-В“ ЕООД на
входната врата, имало около 100 метра. След входната врата се преминавало по
пътека през тази зона, където отглеждали животните. Това било едно затворено
помещение, с метална врата, остъклено, без бетонна стена, само стъклария. От
входната врата, свидетелят минал през животните и достигнал до въпросното
помещение, където намерили трупа. Заедно с разследващия полицай и съдебния
лекар предприели оглед на местопроизшествието. Свидетелят заснел изцяло
произшествието и заедно със съдебния лекар трябвало да установят дали евентуално
има следи от насилствена смърт. Огледали трупа. Свидетелят си спомня, че тялото
било разположено на легло, било мъж на около 60 години, а може и повече. Спомня
си, че тогава времето било изключително студено, влажно, мъгливо и ръмяло. В
помещението също било много студено. Там нямало към този момент /на огледа,
който бил извършен вече в късния следобед, а тялото било намерено от служители
на „Унипак-В“ ЕООД около обяд/ включена печка. В помещението свидетелят
установил, че имало камина на твърдо гориво. Спомня си, че когато отишли в това
помещение, въпросната камина не била запалена. Спомня си, че непосредствено до
лежащия труп имало чиния с разрязан плод – ябълка. Дори помислили, че лицето се
е задавило, докато се е хранило. Съдебният лекар, след обстоен оглед на устната
кухина на лицето, установил, че не е имало хапка, която да го е задавила.
Огледали трупа, нямало белези за насилствена смърт, след което трупът бил
отнесен с трупната кола на общината. Той заснел произшествието, разследващият
полицай направил протокол за оглед на местопроизшествие.
Разпитани са и свидетелите З.Г.Х.
и Р.П. Денчев (л. л. 74 – 76 от делото), които са служители на „Унипак-В“ ЕООД.
От показанията на тези свидетели се установява мястото, където е била
портиерната, обособеното работно място за портиерите в „Унипак-В“ ЕООД. И
двамата свидетели знаят, че собственикът на дружеството имал обект, в който
били отглеждани животни, като този обект бил над фабриката, с отделен вход.
Нямат информация на някой от служителите да е било вменено задължение да полага
грижи за тези животни. И двамата свидетели сочат, че работното време на
портиерите било от 16:30 часа следобед до
сутринта на следващия ден. Св. Денчев
знае за случаи, когато портиери са се договаряли помежду си да си разменят
смени или че някой от тях ще закъснее, като този, който е на смяна да го изчака.
Той не знае помещението, където е намерен трупът на С. И., не знае то да се
ползва като стая за почивка и хранене от служители, не знае защо в това
помещение е имало печка и легло.
По искане на жалбоподателя
е извършена и съдебно-медицинска експертиза. Заключението по СМЕ (л. л. 98 –
102 от делото) сочи наличие на над
40% концентрация на карбоксихемоглобин в кръвта, иззета от трупа на С. И.И. (по
Халдан). Розово-червени послесмъртни петна.
Яркочервена кръв. Оток на белите дробове. Оток на мозъка с вклиняване на
малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор. Наличие на 0,74 промила етилов
алкохол в кръвта. Генерализирана атеросклероза. Плеврални сраствания двустранно
върхово. Дилатация на стомаха.
Експертът дава заключение, че като се вземат предвид
резултатите от химически изследвания и морфологичната находка при извършената
аутопсия на трупа, следва да се приеме, че причината за настъпване на смъртта
на С. И.И. следва да се отдаде на интоксикация
с въглероден оксид.
Вещото лице дава пояснения, че въглеродният оксид (СО) е газ без цвят и мирис, малко по-лек от
въздуха, който се образува при непълно горене на веществата, съдържащи въглерод.
Влиза в състава на газови системи в различна концентрация. Токсичният ефект на
СО се дължи на 200-300 пъти по-големия афинитет на този газ към молекулата на
хемоглобина в сравнение с кислорода, като при него се образува значително по-стабилно
съединение - карбоксихемоглобин (поради по-здравите химически връзки, които се
образуват между СО и хемоглобина). При образуване на карбоксихемоглобин, молекулите
на хемоглобина са „блокирани“, което не позволява с тях да се свържат
кислородни молекули (оксихемоглобин), при което настъпва хипоксемия (ниско
насищане с кислород на кръвта), прогресираща в тъканна хипоксия (недостиг на
кислород в тъканите и клетките), което след сравнително кратко време води до
нарушаване на основните жизнени функции на организма.
Изявена симптоматика за интоксикация с СО се проявява,
когато около 20% от хемоглобина е свързан под формата на карбоксихемоглобин, а
при около 50% - обичайно пострадалото лице губи съзнание. Смъртта при здрави
индивиди в зряла възраст настъпва при около 60-80% блокиране на хемоглобина под
формата на карбоксихемоглобин. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че
това се случва в общия случай в рамките на минути. Периодът от време, необходим
за постигане на такива концентрации карбоксихемоглобин в кръвта е различен в
зависимост от външни фактори от страна на среда и източника на СО, както и от
редица вътрешни фактори (индивидуални особености на пострадалото лице), поради
което не може да се посочи конкретен времеви интервал, при който е настъпило
вредното въздействие при С. И.И..
Посочената концентрация на етанол в кръвта, иззета от трупа
на С. И.И. (0,74 %о), съответства на лека степен на алкохолно опиване. При тази
степен на алкохолно опиване, при непривикнало лице водещи са слабо към умерено
изразени нарушения в координацията, вниманието и съобразителността, както и
забавяне в различна степен на реакциите. Наблюдава се емоционална нестабилност
и някои вегетативни прояви. При привикнали на алкохолна консумация лица е
възможно описаните функционални нарушения да са минимално изразени и почти
липсващи. Приемът на алкохолни напитки и
съответната концентрация на етанол в кръвта, както и метаболизмът му нямат
отношение към свързването на СО с хемоглобиновата молекула, а в известна
степен повлияват поведенческите особености на индивида.
Правни
изводи
Жалбата е подадена срещу административен акт, за
който изрично в чл.118 от КСО е предвидена възможност за съдебно оспорване, в
14-дневния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 149, ал. 1 от АПК от
съобщаване на решението на директора на ТП на НОИ – Русе, от надлежна страна,
адресат на оспорения административен акт, имаща право и интерес от оспорването,
поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
При извършената служебна проверка на
законосъобразността на оспореното решение съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на
основанията по чл. 146 от АПК, съдът намира, че административният акт е издаден
от компетентен орган по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО - ръководителя на
съответното териториално поделение на НОИ.
Обжалваният акт е издаден в предписаната от закона писмена
форма, с всички необходими реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, и в съответствие
с неговите цели.
Не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Спазена е процедурата, предвидена в КСО и
нормативните актове по прилагането му относно начините на деклариране на злополуката,
в случая от наследник на пострадалото лице. С нормата на чл. 58, ал. 1 от КСО
са уредени хипотезите, при които контролните органи на ТП на НОИ следва
задължително да извършат разследване на декларираната злополука, като
настоящият случай, предвид настъпилата смърт на работника И., попада в тази
хипотеза и такова разследване е извършено, като за резултата от разследването е
издаден и съответен протокол.
По делото по несъмнен начин е
изяснена причината за настъпване на смъртта на работника, а именно интоксикация с въглероден оксид. В тази
връзка съдът намира за необходимо да посочи, че увреждането
на здравето може да бъде травматично
- причинено от външно, обикновено физическо въздействие върху тялото
и организма или нетравматично - болест (§ 1, т. 36 ДР на Закона за
здравето), като § 1, т. 3 от ДР на Наредбата за медицинската експертиза дава и легална
дефиниция на понятието „Нетравматично
увреждане“, а именно това е
болест
в резултат на различни причини извън травма (инфаркти, инсулти, душевни
болести, атеросклероза, високо кръвно налягане, диабет и други). Съгласно тълковен речник, травмата представлява увреждане на организма
от външно въздействие – удар, отравяне и др., а според Уикипедия, травмата е
акт на увреждане на анатомичната или функционалната цялост на организма под
въздействие на увреждащи агенти – механични, физични, химични, ел. ток, лъчеви
и смесени. Това увреждане трябва да е следствие, а извършваната работа да е причината
за това следствие, т.е. внезапното увреждане на здравето и извършваната работа
трябва да са в причинна връзка.
В случая, с влязло в сила Експертно решение № 0645 от заседание № 087 от 13.05.2022 г., Национална
експертна лекарска комисия, специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ
- София отменя ЕР № 0091 от заседание № 017 от 07.02.2022 г. на ТЕЛК общи заболявания
първи състав УМБАЛ „Канев“ АД – Русе. Становището на НЕЛК е, че смъртта на С. И.
е настъпила в резултат на отравяне с въглероден оксид. Злополуката със смъртен
изход е причинена от външен материален фактор - въглероден оксид, причинил
увреждането. В този смисъл, относно квалифицирането на злополуката, тя не е
резултат от нетравматично увреждане. (л. л. 44 и 45 от преписката). Т.е. НЕЛК
прави извод, че процесната злополука, довела до настъпване смъртта на лицето С.
И.И., е резултат от травматично уреждане.
Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от КСО изисква при декларирана злополука по
повод нетравматично увреждане,
разпореждането за приемането или неприемането й за трудова да се издава въз
основа на решение на органите, осъществяващи експертизата на
работоспособността.
На основание чл. 61, ал. 1, т. 5 от Наредбата за медицинската експертиза
(НМЕ) органите на експертизата се произнасят по наличието на причинна връзка
между увреждането и настъпилата неработоспособност/смърт/ по повод на трудова
злополука. Съгласно изискванията на чл. 73, ал. 1, т. 1, изр. 2 от НМЕ,
териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и НЕЛК при нетравматично увреждане се произнасят по
причинна връзка въз основа на протокола за разследване на злополуката, съставен
по реда на чл. 58 от КСО.
След като смъртта на С. И.И. е настъпила в
резултат от отравяне с въглероден оксид, то е прието, че злополуката със
смъртен изход е причинена от външен материален фактор – въглероден оксид,
причинил увреждането, съответно злополуката е резултат от травматично
увреждане. В този случай, per
argumentum a contrario, разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от КСО не намира
приложение. Т.е. конкретният казус не попада в обхвата на приложното й поле,
като издаването на разпореждане за приемането или
неприемането й за трудова от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП
на НОИ не е обусловено от постановяването на решение от органите, осъществяващи
експертизата на работоспособността, с което те да се произнесат по наличието на
причинна връзка между увреждането и настъпилата неработоспособност/смърт/ по
повод на трудова злополука.
Изискването именно органите, осъществяващи експертизата на
работоспособността да се произнесат по наличието на причинна връзка между
увреждането и настъпилата неработоспособност/смърт/ по повод на трудова
злополука е предвидено от закона само в случаите, когато се разследва злополука
по повод нетравматично увреждане. Само в тези случаи длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е обвързано от
решение на органите, осъществяващи експертизата на
работоспособността, с което те се произнасят по наличието на причинна връзка
между увреждането и настъпилата неработоспособност/смърт/ по повод на трудова
злополука.
Когато се разследва злополука по повод травматично увреждане, т.е. причинено от външно, обикновено физическо въздействие
върху тялото и организма,
в правомощието на ТП на НОИ е да се произнесе за характера на злополуката, като то не е обвързано от произнасяне на органите, осъществяващи
експертизата на работоспособността относно наличието на причинна връзка между
увреждането и настъпилата неработоспособност/смърт/ по повод на трудова
злополука.
В хода на
административното производство по разследване на станалата злополука, на
основание чл. 36, ал. 1 и ал. 6 и чл. 39, ал. 1 от АПК са събрани редовно допустими
и относими към правния спор писмени доказателства, включително изисканите
такива, съдържащи се в образуваното досъдебно наказателно производство. Съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК
доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган,
имат сила и пред съда. Съдът може да разпита като свидетели лицата, дали
сведения пред административния орган, само ако намери за необходимо да ги
изслуша непосредствено.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът
намира, че в случая правилно е приложен материалният закон, а административният
акт съответства на целта му.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО, трудова злополука е
всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт.
Тази нормативна разпоредба означава, че
фактическият състав на злополуката, която законодателят приема за трудова
изисква наличието на следните обстоятелства:
1/. да е налице внезапно увреждане на здравето на
осигурено лице;
2/. увреждането да е довело до неработоспособност
или смърт на осигуреното лице;
3/. увреждането да е настъпило през време и във
връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа извършвана
в интерес на предприятието.
В случая безспорно се установява, че на 20.02.2021
г. е настъпило внезапно увреждане на здравето на С. И.И., което е довело до
неговата смърт, т.е. налице е първата предпоставка от фактическия състав
по чл. 55, ал. 1 от КСО.
Налице е и втората предпоставка – настъпилото
внезапно травматично в случая увреждане е довело до смърт на работника
/осигуреното лице.
Според настоящия състав на съда, по делото се
установи и третият елемент от фактическия състав на трудовата злополука по чл.
55, ал. 1 от КСО.
Въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, вкл. тези, съдържащи се в приобщената към делото административна
преписка, се установява, че помещението, в което е намерен починал С. И., се е ползвало със
знанието и разрешението на работодателя му от портиерите за почивка, хранене и
пушене. При тези данни следва да се приеме, че е налице функционална връзка
между условията на труд и почивка, и внезапното увреждане на здравето. Мястото
на извършваната работа от С. И. на 19.02.2021 г. - 20.02.2021 г., съгласно трудовия
му договор е „Унипак-В“ ЕООД, с адрес: гр. Русе, ул. „Кап. Райчо Николов“ № 9,
на чиято територия е намерен починал. Въпреки че смяната му е трябвало да
приключи в 08:00 час на 20.02.2021 г., той е продължил да изпълнява трудовите си
задължения на „портиер“ след края й, изчаквайки колегата си, за да подсигури
сигурността на предприятието. Това обстоятелство
е потвърдено в сведение от Георги Милев Бончев, на длъжност „ръководител
производство“, който в 09:30 часа, излизайки от предприятието, е минал покрай
кабинката на портиера, видял го е вътре и му метнал за поздрав (вж. Протокол от
разпит на свидетел по досъдебно производство № 133/2021 г. по описа на Първо РУ
при ОД на МВР – Русе на л. 29 от преписката). Както беше посочено и по-горе в
мотивите на настоящия съдебен акт, в хода на административното производство по
разследване на станалата злополука, на основание чл. 36, ал. 1 и ал. 6 и чл.
39, ал. 1 от АПК са събрани редовно допустими и относими към правния спор
писмени доказателства, включително изисканите такива, съдържащи се в
образуваното досъдебно наказателно производство. Съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата,
събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред
съда. Съдът може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред
административния орган, само ако намери за необходимо да ги изслуша
непосредствено.
Злополуката с осигуреното лице - С. И., настъпила с
него по време на престиране на труд по съществуващо с работодателя-осигурител
трудово правоотношение, следва да се приеме за трудова и в случая, когато няма
преки свидетели на инцидента, какъвто е настоящият случай, дори и когато не
може да бъде изяснен механизмът на получаване на увреждането - отравяне с
въглероден оксид.
Следва да се приеме, че злополуката, станала със С. И.И.,
се е случила през време на работа и в интерес на предприятието.
Всеки един от елементите на трудова злополука може
да се доказва в хода на административното производство, и в хода на съдебното
производство, с допустимите доказателствени средства по АПК, вр. ГПК и
специалните по КСО и приложимите подзаконови актове.
В случая се установи съставът на чл. 55, ал. 1 от КСО. Директорът на ТП на НОИ - Русе, в съответствие с нормативната уредба и
събраните допустими и относими доказателства, е приел, че е налице трудова
злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, с оглед което законосъобразно и
обосновано е потвърдил оспореното пред него Разпореждане № 5104-17-51 от 19.05.2023
г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Русе.
По горните съображения съдът намира обжалваното
решение и потвърденото с него разпореждане за законосъобразни и обосновани ИАА,
поради което подадената жалба следва да се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода от
делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК
в полза
на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
С оглед изхода от
делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК
в полза
на заинтересованите страни следва да се присъдят направените в производството
разноски – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева.
Мотивиран така и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „Унипак-В“ ЕООД, със седалище:
гр. Русе против Решение № 1040-17-60 от 28.06.2023 г. на Директора на ТП на НОИ
– Русе, с което е потвърдено Разпореждане № 5104-17-51 от 19.05.2023 г. на
длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Русе, с което
злополуката, станала със С. И.И. на 20.02.2021 г., се приема за трудова
злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.
ОСЪЖДА „Унипак-В“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Капитан Райчо Николов“ № 9,
представлявано от Васил Недялков Петков – управител, да заплати на Националния
осигурителен институт, гр. София сумата от 100 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Унипак-В“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Капитан Райчо Николов“ № 9,
представлявано от Васил Недялков Петков – управител, да заплати на Р.Ц.И., И.С.И.
и Е.С.Ц. сумата от 650 (шестстотин и петдесет) лева, представляваща разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Р България в
14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне, по реда на
АПК.
Съдия: