№ 43455
гр. С., 04.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110162716 по описа за 2023 година
намери следното:
Подадена е искова молба от Е. А. Г. против К. АД – в несъстоятелност
за признаване за нищожни на Заповед № 2551 от 27.08.2001 г. и на Заповед №
1600 от 03.12.2008 г. Ищцата твърди, че с първата заповед трудовото
правоотношение било прекратено поради съкращаване на щата, а с втората
трудовото правоотношение било прекратено поради невъзможност на
работника да изпълнява възложената работа поради болест. И двете заповеди
били оспорени по съдебен ред и отменени като незаконосъобразни със
съответни, влезли в сила съдебни решения. Решенията са представени като
доказателства с исковата молба. С Разпореждане № 145562 от 20.11.2023 г.
съдът е дал указания на ищцата да обоснове правния си интерес от
предявяване на настоящите искове. В срока за изпълненията е постъпила
уточняваща молба, с която ищцата заявява, че при евентуално уважаване на
тези искове ще бъде установено, че през периода между незаконосъобразното
прекратяване на трудовото правоотношение и отмяната на съответната
заповед, е било налице трудово правоотношение. Ще има възможност да
оспори установения за нея трудов и осигурителен стаж пред НОИ и ще може
да търси обезщетение от работодателя за времето, през което е останала без
работа от датата на незаконното уволнение, до датата на възстановяването
на работа над срока, предвиден в чл. 225, ал. 1 КТ. Цитирана е тълкувателна и
съдебна практика на върховната инстанция.
След анализ съдът не счита, че с тези уточнения правният интерес на
ищцата е обоснован. От заявеното от самата нея и от представените решения
се установява, че и двете заповеди за прекратяване на трудовото
правоотношение са били отменени като незаконосъобразни, била е
възстановявана на заеманата от нея длъжност и е било присъждано
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. На общо основание и в съответствие с
посочената от ищцата тълкувателна практика, съдът намира, че правният
ефект от тези съдебни решения е възстановяването на трудовото
правоотношение такова, каквото е било към момента на постановяване на
съответната заповед. С влизането им в сила вече е било налице установяване
със сила на пресъдено нещо, че през периода между незаконосъобразното
прекратяване на трудовото правоотношение и отмяната на съответната
заповед, е било налице трудово правоотношение. От това установяване
1
следва директният ефект, че за времето, през което е траело
незаконосъобразното уволнение се признава за трудов и осигурителен стаж –
така и чл. 352, ал. 1, т. 6 КТ и чл. 9, ал. 3, т. 1 КСО. Още повече, че
евентуалното оспорване на трудовия и осигурителен стаж пред НОИ става
или в нарочно, административно производство или в съдебно производство
по реда на ЗУТОССР, а не чрез предявяване на искове за прогласяване
нищожност на заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение.
Интересът от иск за търсене на обезщетение от работодателя за времето, през
което ищцата е останала без работа от датата на незаконното уволнение, до
датата на възстановяването на работа над срока, предвиден в чл. 225, ал. 1
КТ, също не е установен. Тази разпоредба изрично ограничава периода на
дължимост на това обезщетение до шест месеца и за продължаването му за
по-дълъг период не само не е предвиден иск, но и евентуалното предявяване
на такъв би могло да се разглежда като опит за заобикаляне на закона. Поради
изложеното съдът намира, че с отмяната на процесните заповеди предявените
искове са лишени от правен интерес.
На следващо място, пряк ефект от отмяната на тези заповеди е не само
признаването на уволненията за незаконни, но и заличаването на тези
заповеди като валидни юридически актове. С влизането в сила на съответните
съдебни решения, тези заповеди вече не съществуват в правния мир и към
настоящия момент е невъзможно да бъдат обявени за нищожни. С оглед на
това съдът намира, че предявените искове са лишени и от предмет.
В заключение същите се явяват недопустими и следва да бъдат оставени
без разглеждане, а настоящото дело да бъде прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустими исковете, подадени
от Е. А. Г. със служебен адрес: гр. С., бул. Н.П. № .................... против К. АД –
в несъстоятелност, ЕИК: .............. със седалище и адрес на управление гр. С.,
район К., ж. к. Б. за признаване за нищожни на Заповед № 2551 от 27.08.2001
г. и на Заповед № 1600 от 03.12.2008 г., с които трудовото правоотношение на
Е. А. Г. с К. АД – в несъстоятелност е било прекратявано на съответните
основания.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 62716 от 2023 г.
по описа на Софийски районен съд.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд по
реда на глава ХХI ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2