О П
Р Е Д
Е Л Е Н И Е
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, в
закрито заседание на 11.11.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър
Чардаков
Като разгледа гр.д. №536 по описа на
съда за 2020 год. и за да се произнесе прие следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
Подадена е молба от пълномощника на ответника Л.Т.Н.
с ЕГН ********** *** – адв. Т.В., с която иска изменение на решението в частта
за разноските, като му се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в
по-голям размер, които да се определят върху цената на всеки един от обективно
съединените искове, а не върху общия интерес, както е направил съдът.
В срока по чл.248, ал. 2 ГПК ответникът „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, ет.2, офис 4 е депозирала писмено становище, че
искането е неоснователно, тъй като в случая не може да намери приложение
разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Аргументира тезата си с
обстоятелството, че отделните вземания по петте кумулативно съединени иска
произтичат от едно договорно правоотношение и следователно исковете са
предявени в защита на един интерес по смисъла на чл.72, ал.1 ГПК.
Съдът, като обсъди доводите в молбата и в отговора на
ответника, намери следното.
Молбата е
допустима - същата е подадена от страна по делото в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество,
молбата е неоснователна.
С постановеното по делото решение
№260124 от 07.10.2020г. са уважени два от петте кумулативно съединени
установителни иска по чл.422 ГПК, като е признато, че вземането по заповедта за
изпълнение съществува до размера на сумата от 550лв. – главница по Договор за
паричен заем №3360785 от 31.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 10.12.2019г. до плащането, както
и сумата от 83,38 лв. – обезщетение за забава за периода 01.12.2018г. -
10.12.2019г. Отхвърлени са исковете по чл.422 ГПК за съществуване на вземането
за възнаградителна лихва в размер на 74,68лв., неустойка за неизпълнение на
договорно задължение в размер на 361,28лв. и разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просрочено задължение в размер на 45лв.
Със същото решение съдът е осъдил ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да заплати на ответника Л.Т.Н. съдебни
разноски в исковото производство в размер на 224,78лв. и съдебни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. №4924/2019г. на РС – Пазарджик в размер на
143,86лв. Разноските са определени по правилото на чл.78, ал.3 ГПК с оглед на
общия интерес като сбор от цената на всички предявени искове. В молбата по
чл.248 ГПК ответникът намира това за неправилно и иска от съда да приложи
разпоредбата чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004г.
От представените от ответника два
договора за правна защита и съдействие е видно, че уговореното заплатеното от
него адвокатско възнаграждение по заповедното производство е в размер на
320лв., въз основа на договор от 14.01.2020г., а заплатеното адвокатско
възнаграждение в исковото производство е 500лв. по договор от 05.08.2020г. И в
двата договора страните не са посочили размер на възнаграждението по отделно за
всеки иск, а общо. Отчитайки размера на двете възнаграждения, същите са уговорени
върху сбора от цената на отделните искове, а не по отделно. Този извод се
подкрепя от обстоятелството, че и двата договора са сключени по време, когато
разпоредбите на чл.7, ал.2, т.1 и ал.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. са
предвиждали минимален размер на възнаграждението в исковото и в заповедното
производство от 300лв. /минималният размер е бил 100лв. в периода 15.05.2020г.
– 03.08.2020г./. Ако страните бяха договорили възнаграждението в съобразно
разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г., същото щеше да е в минимален размер от 1500лв.
Поради това, зачитайки свободата на договаряне
между страните по договорите за правна защита, съдът няма основание да приложи
правилото на чл.2, ал.5 от Наредба № 1/2004 г., което би възложило
неоснователно в тежест на противната страна разноски в по-голям размер от
договорените и действително направени такива /в т. см. Определение № 315 от 6.07.2018 г.
на ВКС по ч. т. д. № 2794/2017 г., I т. о./.
С оглед на изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника Л.Т.Н. с
ЕГН ********** ***, чрез адв. Т.В. ***, за изменение на решение №260124 от
07.10.2020г. по гр. д. №536/2020г. на Районен съд-гр.Пазарджик в частта за
разноските.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: