№ 235
гр. София, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ
Административно наказателно дело № 20211110208590 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд, Наказателно отделение, I – ви състав , в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети ноември през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ КРУШАРСКИ
и при участието на секретаря Анна Стоянова като разгледа докладваното от
1
съдията НАХД № 8590 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № Р-10-368/17.05.2021 г.,
издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор
(КФН), с което на АН. АС. АС., с ЕГН: **********, в качеството й на член на
Съвета на директорите на „Слънце Стара Загора – Табак“ АД, с ЕИК:
********* е наложена „глоба“ в размер на 7 000 лева за нарушение на чл.
114б, ал. 1, пр. първо, хипотеза втора във вр. с ал. 2, изр. първо, предл. първо
от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК).
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на
наказателното постановление (НП), като се претендира и приложение на чл.
28 от ЗАНН. С оглед на тези съображения се иска отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателката,
редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. Михаил Бойчев, който
поддържа жалбата със същите съображения и искания.
Административнонаказващият орган (АНО), чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата като неоснователна, като моли за
потвърждаване на НП. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение. Представя писмени бележки.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 02.12.2020 г. на жалбоподателката е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че след като на 15.10.2020 г. е
избрана за член на Съвета на директорите на „Слънце Стара Загора – Табак“
АД не е подала в 7-дневен срок декларация за обстоятелствата по чл. 114б,
ал. 1 от ЗППЦК пред КФН. Декларацията е трябвало да бъде подадена до
22.10.2020 г. (включително). Срещу АУАН са постъпили писмени
възражения, които са приети за неоснователни.
2
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 24, чл. 27 и чл.
53 от ЗАНН, чл. 15, ал.1, т. 7 от ЗКФН и чл. 222, ал. 1, предл. второ от
ЗППЦК на жалбоподателката е наложена глоба в минималния размер,
предвиден в чл. 221, ал. 1, т. 4 от ЗППЦК, от 7 000 лева, за нарушение на чл.
114б, ал. 1, предл. 1, хипотеза 2, вр. ал. 2, изр. първо, предл. първо от ЗППЦК.
Съдът намира за установено от фактическа страна още и това, че А.А. е
разбрала за проведеното на 15.10.2020 г. общо събрание на акционерите
„Слънце Стара Загора – Табак“ АД и избирането като член на съвета на
директорите не по-късно от 16.10.2020 г. (спр. л. 42 от делото) и е подала
процесната декларация в КФН на 04.12.2020 г. (спр. л. 55 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът намери за установена въз основа
на свидетелските показания и от писмените доказателства по делото.
От показанията на свидетелката Е.С. – актосъставител, се установява, че
при извършена проверка е било установено, че жалбоподателката, в
качеството си на член на управителен орган на публично дружество, не е
изпълнила задължението си в законовия срок – 7 дни от избирането си, който
тече от 15.10.2020 г., когато е избрана за член на съвета на директорите на
„Слънце Стара Загора – Табак“ АД, да декларира обстоятелствата по чл. 114б,
ал. 1 от ЗППЦК., т.е. до 22.10.2020 г. включително пред КФН и на 23.10.2020
вече е извършила нарушението. Свидетелката посочва, че декларацията е
представена на 04.12.2020 г., два дни след съставяне на АУАН. Показанията
са обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства приложени по делото, поради което съдът ги кредитира и ги
съобрази при формиране на вътрешното си убеждение. От писмените
доказателства, приложени на л. 42 от делото се установява момента, от който
жалбоподателката е узнала за избирането си като член на съвета на
директорите на публичното дружество, а от писменото доказателство на л. 55
от делото се установява датата на подаване на процесната декларация пред
КФН. Съдът кредитира посочените писмени доказателства като обективни,
поради което ги съобрази при формиране на вътрешното си убеждение.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
3
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН.
Наказателното постановление и АУАН са издадени в рамките на сроковете,
предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства, се установи по несъмнен начин,
че на посочените в наказателното постановление време и място,
жалбоподателката е извършила от обективна страна, нарушение на чл. 114б,
ал. 1, пр. първо, хипотеза втора във вр. с ал. 2, изр. първо, предл. първо от
ЗППЦК, като в качеството си на член на съвета на директорите на публично
дружество, не е изпълнила задължението си, в срок до 7 дни от избирането си
в това качество да декларира пред КФН обстоятелствата по ал. 1 на същия
член, а именно информацията:
1. за юридическите лица, в които притежават пряко или непряко поне
25 на сто от гласовете в общото събрание или върху които имат контрол;
2. за юридическите лица, в чиито управителни или контролни органи
участват, или чиито прокуристи са;
3. за известните им настоящи и бъдещи сделки, за които считат, че
могат да бъдат признати за заинтересовани лица.
Независимо, че в декларацията си жалбоподателката е декларирала
липса на подобни обстоятелства и такива не са били налице по отношение на
нея, задължението да декларира наличието, респ. тяхната липса е законово
уредено и неизпълнението на това задължение обуславя възникването на
административно-наказателна отговорност за неизпълнилото го лице, както
това е станало в процесния случай.
В рамките на срока по чл. 114б, ал. 2 от ЗППЦК, на следващия ден след
избирането , жалбоподателката е разбрала за решението на общото събрание
на публичното дружество, и считано от датата на избирането е започнал да
тече 7-дневния срок за подаване на процесната декларация, задължение, което
тя не е изпълнила своевременно. При това положение следва да се приеме, че
нарушението е било извършено от жалбоподателката с форма на вината пряк
умисъл – деецът е формирал представи в съзнанието си че е избран като член
на съвета на публично АД и в това си качество е задължен да декларира
посочените в закона обстоятелства в 7-дневен срок от избирането му, но
4
въпреки това не е изпълнила това свое задължение. По този начин лицето е
съзнавало общественоопасния характер на деянието и е искало неговото
извършване. С оглед на това, че нарушението е „формално” („на просто
извършване”) не е необходимо наличието на представи в съзнанието на дееца,
относно общественоопасните му последици.
Тук следва да се отбележи, че АНО неправилно е посочил формата на
вината в атакуваното НП, като е приел, че нарушението е извършено при
непредпазлива форма на вината – небрежност. За да е налице тази форма на
вината е необходимо деецът да не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но да е бил длъжен и да е могъл да ги
предвиди (арг. от чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 11, ал. 3 от НК). Сам АНО е приел,
че нарушението е формално („на просто извършване“), т.е. в състава на
същото не са били предвидени съставомерни вредни последици, поради което
и по силата на формалната логика не би могло да се говори за представи на
нарушителя за общественоопасни последици, непредвидени в състав на
нарушението. Наред с това, следва да се отбележи още, че небрежността,
според наказателно-правната съдебна практика (а такова е общоприетото
разбиране и в доктрината), е налице, тогава когато деецът не е формирал
представи в съзнанието си относно общественоопасните последици (но
задължително условие за това е те да са предвидени в състава на
престъплението, респ. административното нарушение), но е бил длъжен и
могъл да ги предвиди, т.е. да формира тези свои представи, относно
неблагоприятното изменение на обективната действителност и да има такова
поведение, че тези последици да не настъпят. В случая не е налице подобна
хипотеза, поради което АНО неправилно е определил формата на вината.
Погрешното определяне обаче не е опорочило НП, тъй като от една страна,
определянето на формата на вината е само един правен извод, въз основа на
инкриминираните с АУАН и НП факти, и грешката в правните изводи не
накърнява по никакъв начин правото на защита на санкционираното лице, тъй
като същото е могло да разбере своето обвинение и да организира защитата
си. Освен това приемането на непредпазлива или умишлена вина, в
конкретния случай, не променя и приложимия материален закон, като
възведеното нарушение остава в рамките на същата правна квалификация,
дадена му от контролните органи. Ето защо, в случая приемането на
умишлена форма на вина не води до приложение на по-тежък материален
5
закон, което разбира се е недопустимо с оглед забраната за влошаване на
положението на обжалващия (reformatio in pejus).
Съдът намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателката, че
епидемията от “COVID-19” е представлявала пречка за подаване на
декларацията. С какво точно е попречила епидемията на подаването на
декларацията, по делото нито се излагат конкретни твърдения, нито пък са
представени доказателства в тази насока. Наред с това е необходимо да се
отбележи, че жалбоподателката е могла да подаде тази декларация и по
електронен път или по пощата. Поради тази причина наличието на
епидемията от COVID-19, в случая не обуславя наличието на уважителна
причина за неизпълнение на задълженията , в качеството на новоизбран
член на съвета на директорите на публично акционерно дружество.
При реализацията на административнонаказателната отговорност, АНО
е наложил глоба в размер на 7 000 лева, в минимално предвидения от закона
размер, поради която същата не може да бъде намалявана допълнително.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението (забавянето е повече от 1
месец) и на нарушителя (за А. не са установени нито многобройни, нито
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което да сочи за
нетипично ниска обществена опасност), както и от смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, процесният случай не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива
нарушения, т.е. не е налице маловажен случай. Нарушението е формално,
поради което не се изисква настъпването на вредоносен резултат, поради
което и липсата на такъв не може a priori да се счита като смекчаващо
отговорността обстоятелство. Налагането на глоба в минимален размер
съответства на обществената опасност на нарушението и нарушителя, поради
което и не се налага допълнителното компенсиране на нарушителя, чрез
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Ето защо исканията на защитата за
приложението на тази разпоредба, следва да се оставят без уважение.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, и като такова
следва да бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО
6
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна.
Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото,
както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция намери,
че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-368/17.05.2021
г., издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор
(КФН), с което на АН. АС. АС., с ЕГН: **********, в качеството й на член на
съвета на директорите на „Слънце Стара Загора – Табак“ АД, с ЕИК:
********* е наложена „глоба“ в размер на 7 000 лева, за нарушение на чл.
114б, ал. 1, пр. първо, хипотеза втора във вр. с ал. 2, изр. първо, предл. първо
от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, АН. АС. АС., с ЕГН:
********** ДА ЗАПЛАТИ на Комисията за финансов надзор (КФН), сума в
размер на 100 лева, дължими за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7