Р Е Ш Е Н И Е
№……
Димитровград, 26.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на трети април през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: С.Д.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1052 по описа
за 2017г., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание
чл.108 от Закона за собствеността.
В исковата молба се твърди, че на
основание Договор за покупко-продажба и съставен Нотариален акт №171, том ІІ,
дело №715/1988г. ищците П.Т.Т. и М.Ц.Т. са собственици на недвижим имот: УПИ Х-511,
в квартал 51 по ПУП на с.Д., община Димитровград, одобрен със заповеди
№123/1968г., №РД-06-1615/2011г. и № РД-06-2203/2011г., с площ от 1192,50 кв.м.,
трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване- ниско
застрояване, ведно с построените в него жилищна сграда и второстепенни
постройки. Поддържат, че преди това, праводателите на ищците придобили съгласно
регулационния план от 1968г. по регулация и придаваемата се към техния имот
част от имот пл.№510 с площ 12 кв.м., като на основание чл.134 ал.2 от
ЗТСУ/отм./ и чл.287 от ППЗТСУ /отм./ били снабдени с Нотариален акт №13, том
ІІ, дело №486/1984г. Ответниците били собственици по наследство от Д.Г.Г. на
съседния имот, представляващ УПИ ІХ-617 в квартал 51 с площ 732 кв.м., като по
регулационния план от 1968г. към този имот била придадена по регулация част от
общински имот, за което наследодателя се снабдил с нотариален акт №102, том І,
дело №201/1979г.
Ищците поддържат, че през 1999г.
по тяхна молба било издадено Разрешение за строеж №260/29.09.1999г. на ограда-
телена мрежа и бетонни колове от север между имоти ІХ -510 и VІІІ-510.
Трасирането на оградата се извършило от технически правоспособно лице, представител
на Общината. През 2003г. праводателят на ответниците предявил иск против ищците
с твърдение за неправилно заснета имотна граница между собствения му имот и
този на ищците. Твърдял, че 20-30 кв.м.от неговия имот, разположени по дължина
на границата, били заснети и неправилно включени в имота на П. и М. Т.. С
влязло в сила Решение №15/27.02.2004г., постановено по гр.д.№295/2003г. на
РС-Димитровград, предявения иск бил отхвърлен като неоснователен, като съдът
приел, че няма грешка, изразяваща се в неправилно заснемане на северната имотна
граница между описаните имоти. Независимо от постановеното решение, през
м.октомври 2016г., ищците установили, че построената от тях ограда е съборена,
а вместо нея са изкопани основи за нова ограда от ответниците, която навлизала
на около 1 метър в техния имот. Искат съдът да постанови решение, с което да
признае по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 22 кв.м. в
северната част на собствения им урегулиран поземлен имот Х-511 в кв.51 по плана на с.Д., община
Димитровград, одобрен със заповеди №123/1968г., №РД-06-1615/2011г. и №
РД-06-2203/2011г., с площ от 1202 кв.м. по документи за собственост, а по
скица- 1192,50 кв.м., при граници: УПИ ХІ-513, УПИ ІХ-617 и улица,
като ги осъди да предадат владението върху тази част от описания имот.
Претендират присъждане и на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК,
ответниците К.В.Г., Г. Д.Г. и В.Д.Г. депозират отговор, в който поддържат, че от
исковата молба не ставало ясно къде попада претендираната собственост от
ищците, доколкото северната им граница граничела и с други имоти, освен с този
на ответниците. Оспорват предявения иск, като неоснователен и недоказан.
Твърдят, че при построяването на ограда на границата между двата имота не са
навлизали в имота на ищците и не са завладявали 22 кв.м. от него. Поддържат, че
като собственици те владеят само и единствено собствения си имот в очертанията
на имотните си граници, които съвпадат с регулационната линия. Заявяват, че при
построяване на оградата не са навлизали в имот, собственост на ищците, като
оградата била изградена по регулационната линия, която съвпадала с
кадастралната, както и при спазване изискванията на строителното разрешение и
дадената им линия за строеж на ограда от Община Димитровград. Алтернативно
правят възражение за изтекла придобивна давност в случай, че не се покриват
изцяло регулационната и имотна линия за претендираните 22 кв.м. площ в
северната част на имота на ищците. Тази площ придобили, след като приобщили
същата към собствения им имот, като владелци на основание владение, считано от
1979г.
Правят искане на основание чл.219
от ГПК Община Димитровград да бъде привлечена като трето лице помагач,
доколкото те били изпълнили строителството на оградата съобразно издадените им
от нея строителна линия и строително разрешение.
Конституираното трето лице
помагач по делото Община Димитровград не взема отношение по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно
представения с исковата молба препис от Нотариален акт за собственост на
недвижим имот придобит чрез регулация №13, том ІІ, дело №486/1984г. на съдия
при РС-Димитровград, на 20.08.1984г. В.П.и Т.П., двамата от с.Д., обл.Хасково,
са били признати за собственици по силата на влязла в сила регулация
предаващото им се към парцела им Х с пл.№511, в кв.51 по плана на с.Д., дворно
място от 12 кв.м. от имот пл.№510, собственост на Я.В.Р., от с.Д., при граници:
от север-двор пл.№510, собственост на Я.Р., и от запад- собствено дворно място
имот пл.№511.
Видно от приетия
като доказателство по делото препис от Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имот №171, том ІІ, дело №715/1988г., съставен от съдия при
РС-Димитровград, на 17.11.1988г. В. П.П.и Т.Т. П.са прехвърлили на своите син и
снаха П.Т.Т. и М.Ц.Т. собствеността на следния недвижим имот: дворно място от
1202 кв.м., ведно с построените в него гараж, кухня и обор, находящи се в с.Д.,
обл.Хасково, при граници:улица, Т.В.Д., Р.Т., за който имот планоснимачен №511
е отреден парцел Х в квартал 51 по плана на село Д..
От представените с
отговора на исковата молба писмени доказателства Нотариален акт за дарение на
недвижим имот №76, том І, дело №180/1979г. и Нотариален акт за собственост на
недвижим имот по обстоятелствена проверка №80, том І, дело 149/1979г.,
съставени от съдия при РС-Димитровград се установява, че най-напред на
14.03.1979г. Г.Г.Х.е признат за собственик по наследство, давностно владение и
съдебна делба на следния недвижим имот: дворно място от 732 кв.м., при граници:
от две страни улици Т.Т.П., съставляващо парцел ІХ, отреден за част от двор
планоснимачен №510 в квартал 51 по плана на с.Д., като на 04.04.1979г.той дарил
на сина си Д.Г.Г. същия недвижим имот.
Видно от приетото
като доказателство Удостоверение за наследници изх.№107/26.10.2015г., издадено
от Кметство-с.Д., община Димитровград, Д.Г.Г. е починал на 23.10.2015г., като
за свои наследници е оставил съпругата си К.В.Г., сина си Г.Д.Г. и дъщеря си В.Д.Г.-
ответници по делото.
На 29.09.1999г.
главния архитект на Община Димитровград е издал Разрешение за строеж №260, с
което на П.Т.Т. е било разрешено да изгради ограда от телена мрежа и бетонови
колове от север с парцели ІХ-510 и VІІІ-510 в парцел Х-511 по плана на с.Д..
С Решение
№15/27.02.2004г. по гр.д.№295/2003г. по описа на РС-Димитровград, съдът е
отхвърли предявения от Д.Г.Г. против П.Т. Дончев и М.Ц.Т. иск за установяване
на наличие на грешка в кадастралната основа при заснемане на плана на с.Д.,
обл.Хасково, от 1968г., изразена в неправилно заснета имотна граница между
парцел ІХ, представляващ дворно място, цялото с площ от 826 кв.м., пл.№510, в
кв.51 и на парцел Х, представляващ дворно място от 1202 кв.м., с пл.№511, в
кв.51 по плана на с.Д., като неоснователен и недоказан. При постановяване на
своето решение съдът е взел предвид заключението на назначени по делото две
експертизи, едната от които тройна. Според заключението на тези две експертизи,
няма допусната грешка при изработването на кадастралния план на с.Д. между
процесните имоти, одобрен заедно с регулационния план от 1968г. Дадената
строителна линия за ограда-телена мрежа с бетонови колове е изпълнена точно по
дворищната регулация между двата имота в частта и зад построените гараж и лятна
кухня. Решението е влязло в сила на 05.08.2004г., следва като е било потвърдено
от ОС-Хасково.
Видно от
представеното с отговора на исковата молба Разрешение за строеж VІ категория,
съгласно чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба №1за номенклатурата на
видовете строежи №63/16.05.2012г., издадено от главен архитект на община
Димитровград, е разрешено изграждането на ограда- плътна с височина до 2,20
метра в УПИ ІХ-617 в кв.51 по плана на с.Д., по обща регулационна граница към
УПИ Х-511, с възложител Д.Г.Г.. Указано е на възложителя да извърши строежа
изцяло в собствения си имот, съгласно конструктивното становище. Разрешението
за строеж е подлежало на обжалване по законосъобразност от заинтересованите
лица по чл.149 ал.3 от ЗУТ пред началника на отдел РСК-Хасково, в 14-дневен
срок от съобщението. Самата ограда трябвало да се изпълни от тухлена зидария от
четворки тухли с дебелина 14 см и стоманобетонови колони 20/20 см, насадени в
пояса на ивичната основа. Ивичната основа трябвало да бъде с дебелина 40см и
височина 140+20 см, от който 40+20 см над терена. Основата можело да се изпълни
и с каменна зидария с минимална дебелина 50 см. Във връзка с изграждането на
оградата, на 15.12.2011г. били издадени скица №1543 с виза от главния архитект
на община Димитровград.
За изясняване на
делото от фактическа страна, съдът назначи по искане на тримата ответници
съдебно техническа експертиза. Според заключението на вещото лице инж.Н.Т.Д.,
след извършено геодезическо заснемане на съществуващата спорна ограда с високо
точен геодезически инструмент „GNSS-Leica“ и нанасяне на резултатите върху цифровия модел на кадастралния и
регулационен план на с.Д., община Димитровград е установено, че построената
ограда попада изцяло в УПИ ІХ-617, като е на от 0,00м до 0,12м северно от
дворищно-регулационната граница между двата имота, като тази разлика е в
рамките на допустимата точност -20 см., съгласно чл.18 ал.4 т.1а от Наредба
№РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри. Предвид това вещото лице
заключава, че построената ограда попада изцяло в УПИ ІХ-617, северно от
дворищно –регулационната граница между двата имота.
По искане на
ищците, направено в проведеното на 18.01.2018г. съдебно заседание, съдът
назначи допълнителна съдебно-техническа експертиза, която да отговори на
въпроси, поставени от страна на П.Т.Т. и М.Ц.Т.. Според изготвеното
допълнително заключение, имотната граница между имоти с пл.№Х-511 и ІХ-617 е
променяна по плановете на с.Д. от 1928г., 1968г. и последно изменение от
2011г., което е отразено в комбинираните скици, приложени към заключението. След
извършена справка по оригиналните картони и трасировъчни карнети на регулацията
към плана от 1968г. вещото лице установило разлика с дворищната и имотна
граница на процесните имоти по плана от 1968г. с последващото му изменение от
2011г., която граница по плана е изместена с почти 30 см южно или като площ със
7,6 кв.м. на юг към имот пл.№511. В проведеното на 03.04.2018г. съдебно
заседание по делото, вещото лице поддържа ,че по новата регулация от 2011г.
оградата изцяло попада в северния имот /на ответниците/, а по старата регулация
от 1968г. тя попада в южния имот /на ищците/.В случай, че се гледа плана от
1968г. има навлизане в имота на ищците с 3,4 кв.м. Разминаването в този случай
обаче било незначително, съгласно Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри. До 1990г. всички планове били
правени без използване на цифрови модели, като това носело със себе си грешка
от 20 см. при изчертаване и нанасяне на измерените данни.
За изясняване на
обстоятелствата по делото, по искане на ответниците, съдът допусна до разпит
двама свидетели- Р.Д.Г.и В.Г.В.. В своите показания свид.Г.поддържа ,че познава
страните по делото, като те живеели в съседни имоти. Всяка от страните имала по
един гараж, като те били залепени на границата между имотите. Според
свидетелят, от осемдесетте години тя не била виждала ответниците да навлизат в
двора на ищците. Новата ограда която построили била на мястото на старата,
направена от тел. Според свидетелят, новата ограда била построена на същите
основи, на които била и старата телена ограда.
От показанията на
свид.В.се установява, че той живее в с.Д., като познава страните по делото.
Двата имота имали обща граница с гаражи с обща стена и ограда. През последните 10-15 години не бил забелязал
ответниците да са увеличили своя имот, навлизайки в този на ищците. Преди да се
построи сегашната ограда, между двата двора имало телена ограда. Двата двора
били ясно разграничени, като ответниците винаги били ползвали само своя имот.
Според свидетелят ,нямало визуална разлика между старата и новата ограда.
С оглед така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
По делото не се спори, че ищците
и ответниците са собственици на две съседни дворни места, находящи се в с.Д.,
община Димитровград. Безспорно установено е, че през 1999г. между двата имота е
била изградена телена ограда с бетонни колове. Няма спор и относно това, че с
Решение на РС-Димитровград от 27.02.2004г. по гр.д.№295/2004г. съдът е приел,
че не е налице грешка в кадастралната основа при заснемане на плана на с.Д. от
1968г., изразяваща се в неправилно заснета имотна граница между двете съседни
процесни дворни места, като е отхвърли
предявения от Д.Г.Г. /наследодател на ответниците/ против П.Т.Т. и М.Ц.Т. иск с
правно основание чл.97 ал.1 вр.чл.53 ал.2 изр.І-во от ЗКИР. На последно място,
между страните не се спори, че през 2017г. ответниците са премахнали
първоначално изградената телена ограда между двата съседни имота, като са
изградили нова такава от тухли и бетон.
Спорно по делото е къде точно е
изградена новата ограда, отнета ли е с изграждането й част от имота на ищците,
какъв е нейния размер и следва ли да бъдат осъдени ответниците да им предадат
владението върху тази част.
Съгласно разпоредбата на чл.108
от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или
държи без да има основание за това.
В настоящият случай, иска с
правно основание чл.108 от ЗС е предявен от П. и М. Т., които са собственици на
единия от двата съседни имота, а именно този представляващ УПИ Х-511, в квартал
51 по плана на с.Д., община Димитровград, одобрен със Заповеди №123/1968г., №
РД-06-1615/2011г. и № РД-06-2203/2011г. Същите твърдят, че част от този имот се
владее без основание от собствениците на съседния имот К.В.Г., Г. Д.Г. и В.Д.Г.,
поради което така предявения иск с правно основание се явява допустим.
Във връзка с възникналия между
собствениците на двата съседни имота спор, относно установяване на точното
място на границата между тях, както и изясняване на обстоятелството попада ли
изградената от ответниците ограда в част от имота на ищците, съдът назначи и изслуша
заключение на вещо лице. Същото на място е извършило необходимите за изготвяне
на експертизата замервания с техническо средство- високо точен геодезически
инструмент „GNSS-Leica“.
Наред с това, вещото лице е посетило Община Димитровград, където непосредствено
се е запознало с актуалния цифров модел на дворищно-регулационните линии на
границите на спорните имоти, както и с предшестващите кадастрални и
регулационни планове за спорната граница. В своето заключение експертът
посочва, че кадастралната граница между двата имота по плана от 1968г. е била
коригирана, като със Заповед №РД-06-2203/17.10.2011г., след заснемане на
мястото на съществуващата ограда, е променена дворищно –регулационната линия
между процесните имоти. Действащата по плана от 1968г. регулационна линия е
била изместена с почти 30 см южно към имот с пл.№511. Предвид това, вещото лице
установява, че по сега действащия КРП на с.Д., след преработката одобрена със
Заповед №РД-06-2203/17.10.2011г., построената ограда попада в УПИ ІХ-617,
собственост на ответниците. По действащия КРП на с.Д., одобрен със Заповед
№123/1968г., действащ през периода от 1968г. до 2011г., построената ограда
попада изцяло в УПИ Х-511, собственост на ищците. В този случай оградата отнема
от имота на ищците част с площ от 3,4 кв.м.
Предвид изложеното, съдът намира,
че процесната ограда е изградена изцяло в имота на ответниците по делото,
съобразно действащия КРП на с.Д. от 1968г. изменен със Заповед
№РД-06-2203/17.10.2011г., като с изграждането й не е отнета част от имота на
ищците. Действително с Решение №15/27.02.2004г. по гр.д.№295/2003г. по описа на
РС-Димитровград, съдът е приел, че няма грешка в кадастралната основа при
заснемане на плана на с.Д., обл.Хасково, от 1968г., изразена в неправилно
заснета имотна граница между парцел ІХ, представляващ дворно място, цялото с
площ от 826 кв.м., пл.№510, в кв.51 и на парцел Х, представляващ дворно място
от 1202 кв.м., с пл.№511, в кв.51 по плана на с.Д., както и че изградената
ограда-телена мрежа с бетонови колове, е изпълнена точно по дворищната
регулация между двата имота. Следва да се има предвид обаче, че след
постановяване на това съдебно решение, е извършена корекция на плана от 1968г.,
която е била одобрена със Заповед №РД-06-2203/17.10.2011г. В следствие на това
новонастъпило обстоятелство дворищно-регулационната линия между двата имота е
била изместена с почти 30 см. на юг към имот пл.№511, собственост на ищците.
Поради това и след извършеното от вещото лице заснемане с високо точен
геодезически инструмент безспорно е установено, че новоизградената ограда
попада изцяло в имота на ответниците, като с построяването й не са били отнети
части от имота на ищците. Възраженията на последните против извършените
корекции на плана от 1968г., одобрени с горепосочената заповед са неотносими
към предмета на спора по настоящото дело, като в случай, че те не са съгласни с
тези изменения е следвало да ги атакуват по предвидения за това ред.
С оглед на това и доколкото от
събраните по делото доказателства не се установи ответниците да владеят без
основание чужда вещ- 22 кв.м. в северната част на УПИ Х-511 по плана на с.Д.,
собственост на ищците, съдът намира, че предявения от П.Т.Т. и М.Ц.Т. против К.В.Г.,
Г. Д.Г. и В.Д.Г. иск с правно основание чл.108 от ЗС е неоснователен и
недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, на
основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответниците направените по делото разноски, от които 200 лева възнаграждение за
вещо лице и 800 лева адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Т.Т., с ЕГН **********,
и М.Ц.Т., с ЕГН **********,***, против К.В.Г., с ЕГН **********, Г.Д.Г., с ЕГН **********,
и В.Д.Г., с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.108 от ЗС, за
признаване за установено по отношение на К.В.Г., Г.Д.Г. и В.Д.Г., че П.Т.Т. и М.Ц.Т.
са собственици на 22 кв.м. в северната част на УПИ Х-511 в кв.51 по плана на с.Д.,
община Димитровград, одобрен със заповеди №123/1968г., №РД-06-1615/2011г. и №
РД-06-2203/2011г., с площ от 1202 кв.м. по документи за собственост, а по
скица- 1192,50 кв.м., при граници: УПИ ХІ-513, УПИ ІХ-617 и улица, и осъждането
на К.В.Г., Г.Д.Г. и В.Д.Г. да предадат на П.Т.Т. и М.Ц.Т. владението на тази
част от така описания имот, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П.Т.Т., с ЕГН **********, и М.Ц.Т.,
с ЕГН **********,***, да заплатят на К.В.Г., с ЕГН **********, Г.Д.Г., с ЕГН **********,
и В.Д.Г., с ЕГН **********,***, сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща
направени деловодни разноски.
Решението
е постановено с участието на Община Димитровград, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
Димитровград, бул.“Г.С.Раковски“ №15, като трето лице помагач на страната на ответниците.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: