РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Пловдив, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря София Г. Чаушева
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20225330105207 по описа за 2022 година
С исковата молба ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД е предявил против
М. Р. Р. /с предишни имена С. Р. В./, с ЕГН: **********, кумулативно обективно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 198о ЗВ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 8261/02.10.2021 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 15122/2021 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, представляващо претендирана продажна цена за
доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от **** г. до **** г. в
размер на сумата от 843,88 лв. за обект, находящ се в гр. П., ул. „****“ № **, ап. **, както и
за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за периода
от **** г. до **** г. в размер на сумата от 95,98 лв., ведно със законна мораторна лихва от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.09.2021 г., до
окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за доставка на питейна вода при Общи условия (ОУ) на
основание чл. 198о Закона за водите, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът,
потребител с № **********, не заплатил за периода **** г. до ***** г. дължимата цена за
доставка на питейна вода до обект, находящ се в гр. П., ул. „*****“ № **, ап. **. Поддържа,
че ответникът е потребител на ВиК услуги, тъй като същият е наемател в ОП „******“ и
като такъв отговарял за задълженията по партидата. Твърди, че отчитането на
предоставените ВиК услуги в ползвания от ответника имот е било при условията на чл. 25,
ал. 8 от Общите условия, тъй като липсвало измервателно устройство. Сочи, че монтираното
измервателно устройство в имота на потребителя е индивидуално, поради което подмяната
му/ поставянето му било задължение на потребителя. Твърди, че потребителят е знаел за
1
начина на отчитане за процесния период, предвид връчено известие, но при отчетите не
полагал подпис, съгласно изискването на Общите условия. По така изложените
съображения се моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител адв. Б. Л., е депозирал в
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Посочва, че
съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД и във връзка с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по
тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, плащанията за предоставяне на услуги по доставка
на питейна вода представляват „периодични плащания“ и се погасяват с предвидената в
закона тригодишна погасителна давност. Предвид изложеното, счита, че искането на ищеца
за заплащане на вземанията, произтичащи от фактури от дати ***** г. и ***** г., ведно с
начислената мораторна лихва върху тях, е неоснователно и прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на тези задължения. На следващо място, счита, че
вземането, произтичащо от фактура от ***** г. е предсрочно предявено, доколкото към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК падежът на задължението не бил
настъпил, поради което моли исковата претенция в тази част да се отхвърли като
неоснователна.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран по реда на чл. 422 ГПК с кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 198о ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на
следните материланоправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно
правоотношение по договор за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги, по
силата на което ищецът се е задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез
предоставяне за потребление на питейна вода и отвеждане на каналната, а купувачът – да ги
получи и да заплати уговорената цена; 2. ищецът да е доставил питейна вода в твърдяното
количество на купувача, както и услуга по отвеждането на каналната вода.
Договорът за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги се счита за
сключен с конклудентни действия – арг. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (Наредбата), като водопреносното предприятие задължително
публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия най-
малко в един централен и в един местен ежедневник, като общите условия влизат в сила 30
дни след първото им публикуване – арг. чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.
Ищецът е представил справка за неплатени задължения на ответника, както и препис
от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор,
одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-027/09.06.2006 г. и одобрени с Решение № ОУ-
09/11.08.2014 г.
2
Твърди се, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги
в качеството му на потребител с № ******, което се установява и от изисканите и приети по
делото документи от ОП „****“ и по-специално от Заповед № ЖН-40/03.06.2008 г. на кмета
на район „Източен“ /л.**/, с която ответникът е настанен във водоснабденото общинско
жилище, както и Договор за наем на общинско жилище /л.**/ от ****** г., сключен между
ответника и ОП „****“ със срок на действие 10 години. Релевантен е сключения договор за
наем между ответника и ОП „***“ от **** г., сключен със срок на действие отново 10
години.
По така изложените съображения следва да се приеме, че ответникът е потребител на
В и К услуги съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г., както и че
между страните е възникнало продажбено правоотношение.
Обстоятелството, че твърдяното количество вода е доставено до процесния обект на
потребление не бе оспорено от ответната страна, поради което, както и въз основа на всички
събрани по делото доказателства, съдът намира предявеният иск като доказан по основание.
В производството по делото е приета без възражения от страните съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът цени като компетентно и безпристрастно изготвена, дала пълен
отговор на поставените за разрешаване въпроси. Експертизата е установила, след проверка в
счетоводството на ищцовото дружество, че всички начислени от ищеца вземания по
посочените фактури, са редовно осчетоводени. Експертизата е установила, че сумите по
фактурите са изчислени съобразно с приложените копия на карнети по утвърдените от КЕВР
цени за процесния период, както и че за процесния период плащане от ответника не е
постъпвало. По поставения служебно от съда въпрос вещото лице е установило, че
непогасените по давност задължения, т.е с настъпил падеж в рамките на три години преди
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, са в размер на 799,
88 лв. – главница и 85, 25 лв. – лихва за забава.
В отговора на исковата молба, ответникът е направил възражение за изтекла
погасителна давност по смисъла на чл. 111 ЗЗД по отношение на дължимите главница и
лихва, поради което същото следва да се разгледа като въведено в процеса в преклузивните
за това срокове, установени в разпоредбата на чл. 133 ГПК.
Задължението на потребителите на водоснабдителни и канализационни услуги е
такова за периодични плащания по смисъла на чл. 111, буква "в" ЗЗД, тъй като касае
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, без да е необходимо
тези плащания да са с еднакъв размер, предвид обстоятелството, че същите зависят от
консумацията на абоната. В този смисъл са и задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изложеното, в конкретния случай следва, че за периода от началния търсен с
исковата молба момент /**** г./ до три години преди датата на депозиране на заявлението
по заповедното производство или до ****** г. - вкл., задълженията за заплащане на
главница и лихва са погасени по давност.
3
Неоснователно е възражението на ответника, че вземането, произтичащо от фактура
от ****** г. е недължимо поради предсрочното му предявяване, тъй като независимо от това
обстоятелство падежът на задължението е настъпил в хода на процеса и съобразно чл. 235,
ал. 3 от ГПК съдът е длъжен да го вземе предвид при крайния си правен извод.
Следователно, и като съобрази заключението на вещото лице и настъпилите в хода на
процеса факти, които следва да се вземат предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът
намира, че предявеният иск за главница е основателен за сумата от 799, 88 лв. за периода от
**** г. до ****** г., до който размер следва да се уважи, като се отхвърли за разликата над
установения размер от 799, 88 лв. до пълния му предявен размер от 843, 88 лв.
В разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да
заплащат ползваните услуги в 30 - дневен срок от датата на фактурирането им, при
неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в
размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К
оператора, в случая за периода от **** г. до ***** г., който следва да се уважи до
определения от вещото лице размер от 85, 25 лв., като за разликата над установения размер
от 85, 25 лв. до пълния му предявен размер от 95, 98 лв. следва да се отхвърли.
При този изход на правния спор, с оглед уважената част от предявените искове, в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените, както в настоящото съдебно
производство разноски, така и тези в заповедното производство по ч.гр.д. № 15122/2021 г.
по описа на Районен съд – Пловдив. В заповедното производство ищецът е доказал сторени
разноски в размер на 75 лв., като следва да му се присъдят по съразмерност 70, 63 лв. В
исковото производство ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер от 25 лв.,
депозит за вещо лице в размер на 150 лв. и депозит за особен представител в размер на 200
лв. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото
размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да
бъде в размер от 100 лв. Следователно общият размер на сторените от ищеца разноски в
исковото производство е 475 лв., от които с оглед уважената част от предявените искове
следва да бъде присъдена сумата от 447, 34 лв.
Ответникът е бил представляван от особен представител и не му се следват разноски.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 198о ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на М. Р. Р. /с предишни
имена С. Р. В./, с ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул. “***” № **, ап. **, че
4
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, е носител на паричните
притезания, за които е издадена Заповед № 8261 от 02.10.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 15122/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, I брачен състав, както следва: за сумата от 799, 88 лв. – главница, представляваща
продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от *** г.
до **** г за обект, находящ се в гр. П., ул. „****“ № **, ап. **, и сумата от 85, 25 лв. -
обезщетение за забава за периода от 30.11.2018 г. до 31.08.2021 г., ведно със законна
мораторна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 27.05.2021 г., до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете с
правно основание чл. 198о ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над установения размер от
799, 88 лв. до пълния му предявен размер от 843, 88 лв. - за главница и за разликата над
установения размер от 85, 25 лв. до пълния му предявен размер от 95, 98 лв. – за лихва.
ОСЪЖДА М. Р. Р. /с предишни имена С. Р. В./, с ЕГН: **********, да заплати на
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 70, 63 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр. д. № 15122/2021 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, I брачен състав, и сумата от 447, 34 лв. – разноски в
исковото производство по гр.д. № 5207/2022 г. на Районен съд - Пловдив, XXIII граждански
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Да се издаде РКО на особения представител на ответната страна.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
5