Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.12.2021г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийски
районен съд граждански
състав
на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет и първа година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Районен
съдия: Ива Гогова
секретар: Г.И.
прокурор: Д. Делев
като разгледа докладваното от съдията Гогова гражданско
дело № 1106 по описа на РС-Харманли
за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
е иск по чл.2б ал.1
от ЗОДОВ.
Подадена
е искова молба от С.Ж.С., ЕГН:**********,
поставен под пълно запрещение, представляван от своя родител и настойник Ж.С.Ж.,
ЕГН: **********,*** против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул. ****,
в която се сочи, че ищецът пострадал при ПТП на 16.11.2015 г., което настъпило
на автомагистрала „Марица”, км. 49.400, посока гр.Димитровград, в землището на
с.Александрово, по вина на М.Б., хърватски гражданин, управлявал товарен
автомобил „Скания”, ДК № ****, с теглено полуремарке ДК №****. Произшествието
настъпило при следния механизъм: товарният автомобил блъснал управлявания от
него „Фиат Пунто”, ДК № ****, който се намирал на пътното платно.
При
описаното произшествие получил множество травматични увреждания: политравма,
контузия на главата, травматичен субдурален хематом, субарахноидна хемсрагия,
счупване на париеталната кост вдясно, контузия на гръден кош и бял дроб,
счупване на ребра от 2-ро до 7-мо вдясно, хомопневмоторакс вдясно, счупване на
десен хумерус, счупвансе на дясна подбедрица, счупване на метакарпалната кост
на първи пръст на лява ръка. Бил неподвижен и на
легло, като му била определена 100 % неработоспособност с чужда помощ с
Експертно решение на ТЕЛК № 0222/017 на 05.02.2018 г. до м.
За
описаното по-горе произшествие бил съставен Протокол за ПТП № 1624130 от
16.11.2015 г. от младши контрольор към СПП-ОД на МВР - Хасково, с който било
констатирано настъпването на описаното ПТП, като участниците в произшествието
също били установени и посочени в протокола.
Във
връзка с причинените му телесни увреждания, на 16.11.2015 г., ОД на МВР -
Хасково било образувало следствено дело № 158 по описа
за
До
настоящия момент разглеждането на делото в досъдебна фаза под ръководството на
Районна Прокуратура - Хасково продължавало 5 години, без делото да е внесено в
съда с обвинителен акт, при положение, че били събрани убедителни
доказателства, че автор на извършеното престъпление бил хърватския гражданин М.Б..
На
19.02.2016 г. М.Б. (M. B.) бил
призован за предявяване на обвинението, но същият не се явил. Тъй като лицето
нямало известен адрес в страната, същият бил обявен за общонационално
издирване.
С
Постановление от 20.02.2017 г. на РП - Хасково делото било спряно, тъй като
издирването на извършителя не било приключило, поради което била налице
процесуална пречка за разглеждане на делото в отсъствие на обвиняемия. След
спирането на делото, в периода от 20.02.2017 г. до 19.11.2019 г. или в
продължение на 2 години и половина, не били предприети никакви
процесуално-следствени действия за издирване на извършителя, при положение, че
соченият като автор на престъплението бил гражданин на държава от Европейския
съюз, а имал и защитник по делото. Този период на бездействие от страна на РП -
Хасково се явявал решителен за дългия срок на водене на предварителното
производство.
С
постановление от 19.11.2019 г. наказателното производство било възобновено,
като по делото била назначена комплексна автотехническа експертиза. Тази
експертиза не била изготвена вкл. до настоящия момент.
По този
начин предварителното производство по прокурорска преписка № 2563/2015 г. по
описа на РП - Хасково и свързаното с нея досъдебно производство се разглеждало
вече почти 5 години, без да бъде внесен обвинителен акт в съда и без деецът
дори да бъде намерен, за да му бъде повдигнато обвинение. Извършителят на
тежкото престъпление не бил издирван със способите на Европейска заповед за
арест или със съдействието на органите на Интерпол през целия 5-годишен период,
което се явявало съществена причина за продължителното разглеждане на
преписката.
Като
пострадал от престъплението желаел наказателното производство да се развие и
извършителят да бъде наказан. Причинена му била тежка множествена травма,
изразяваща се в няколко на брой средни телесни повреди. Въпросната комплексна
травма била свързана с опасност за живота, в резултат на тази травма търпял
множество болки и ограничения в бита. До настоящия момент очаквал постоянно
приключването на воденото наказателно производство, непрекъснато страдал от
факта, че делото не приключва и че не се издирва активно извършителя, с течение
на времето губел н., че ще има справедливост и възмездие за причинените му
вреди. Дългият срок на водене на досъдебното производство напълно разколебавал
доверието му в ефективността на правораздаваталната система. Изключително
дългият срок на разследването му причинявал през цялото време негативни емоции,
стрес и притеснения. Към настоящия момент продължителният
процес срещу извършителя му причинявал негативни емоции и страдание от факта,
че авторът на това престъпление не бил открит и осъден. Накърнено било
чувството му за човешко достойнство и чувството му за справедливост.
Разглеждането на предварителното производство почти 5 години представлявало
нарушение на правата му за разглеждане на делото в разумен срок (чл. 2б от ЗОДОВ, вр. чл. 6, § 1 от КЗПЧОС).
За
причинените му
неимущствени вреди ответникът му
дължал обезщетение, поради продължилото вече 5
години предварително производство по прокурорска преписка № 2563/2015 г. по
описа на РП - Хасково.
Предвид
изложеното моли да се осъди ответникът да му
плати сумата в размер на 4 999 лева (четири хиляди деветстотин деветдесет и
девет лева), предявена като частичен иск от цялостна претенция в размер на 20
000 лева, като обезщетение за причинените му неимуществени вреди, заедно със
законната лихва върху исковата сума, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане. Претендира разноските по делото.
В законоустановения срок по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника Прокуратура на Република България чрез П.Петров – прокурор в
РП-Хасково, ТО-Харманли, в който се
сочи, че счита иска за допустим, но изцяло оспорва същия по основание и по
размер. Оспорва изнесените в исковата молба твърдения, че вследствие на
продължителното водене на наказателното производство, в неговата досъдебна
фаза, били претърпени вреди, изразяващи се в разколебаване на доверието в правораздавалената
система, причинени негативни емоции и стрес и други. Такива вреди реално не
били претърпени.
Оспорва
твърденията, че органите на досъдебното производство бездействали при воденето
на същото. Заявява, че делото било с фактическа и правна сложност по критериите
заложени в TP 35-1990 ОСНК, както и че евентуалното забавяне било обусловено от
обективни причини.
Твърди
също, че състоянието на ищеца, вследствие на станалото ПТП и получените травми
не позволявали търпенето на неимуществени вреди в пряка и непосредствена връзка
с воденото наказателно производство. Твърди, че от момента на инкриминираното
ПТП до настоящия момент ищецът бил в състояние на будна кома, което му
състояние било пречка същият да търпи болки и страдания, които да са в пряка и
непосредствена връзка с образуваното наказателно производство.
В хода на производството по делото е представено влязло в сила на
09.03.2021г. Решение №260075 от 11.02.2021г. по гр.д.№893/2020г. по описа на
ОС-Хасково, с което е отменено пълното запрещение на С.Ж.С.. По повод на така
представеното решение и молба с вх.№264655 от 28.06.2021г. съдът с протоколно
определение от 07.07.2021г. е постановил исковата молба да се счита за
предявена лично от ищеца С.С..
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, че ищецът С.С. пострадал
при ПТП на 16.11.2015г., което настъпило на автомагистрала „Марица”, км.
49.400, посока гр.Димитровград, в землището на с.Александрово, като ищецът управлявал МПС – лек автомобил, марка „Фиат
Пунто”, ДК № ****. ПТП-то настъпило с управлявания от
М.Б., хърватски гражданин,
товарен автомобил „Скания”, ДК № ****, с теглено полуремарке ДК №****.
За
описаното произшествие бил съставен Протокол за ПТП № 1624130 от 16.11.2015г.
от младши контрольор към СПП-ОД на МВР – Хасково.
При
описаното произшествие ищецът С. получил множество травматични увреждания:
политравма, травматичен шок, контузия на
главата, контузия на мозъка, травматичен
хематом под твърдата обвивка на мозъка, травматичен кръвоизлив
под меките обвивки на мозъка, счупване на теменната
кост вдясно, контузия на гръден кош и бял дроб, счупване на ребра от 2-ро до
7-мо вдясно, хомопневмоторакс вдясно, счупване на дясна раменна кост, счупвансе на дясна подбедрица, счупване
на метакарпалната кост на първи пръст на лява ръка. Това се потвърждава от приетата като доказателство етапна епикризи на
УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД-Пловдив и съгласно заключението по
съдебно-медицинската експертиза, обсъдено по-долу в настоящото решение.
Приложени са и епикризи на МБАЛ-Хасково от 17.11.2015г.
С
Решение №220 от
20.06.2017 г. по гр. д. №158/2017г. на ОС- Хасково ищецът е
бил поставен под пълно запрещение.
На ищеца била определена
била 100 % неработоспособност с чужда помощ с
Експертно решение на ТЕЛК № 0222/017 от
05.02.2018 г., с посочен срок на инвалидизиране – 30.11.2016г. до 01.02.2020г.
За настойник на ищеца е бил назначен баща му Ж.С. Ж., видно от
Удостоверение №УД-298/21.04.2020г.
Във
връзка с ПТП-то на 16.11.2015г., ОД на МВР - Хасково било образувало
следствено дело № 158 по описа за
С
Постановление от 20.02.2017г. на РП-Хасково, на основание чл.244
ал.1, т.1, вр. чл.25, т.2 от НПК и доколкото разглеждането на делото би
попречло за разкриване на обективната истина, е спряно
наказателното производство по ДП №158/2015г. По описа на ОД на
МВР-Хасково, водено срещу М.Б. за престъпление по чл.343 ал.1, б. „Б”, предл.2,
вр. чл.342 ал.1 от НК.
С влязло в сила на 09.03.2021г. Решение №260075 от 11.02.2021г. по
гр.д.№893/2020г. по описа на ОС-Хасково е отменено пълното запрещение на С.Ж.С..
От показанията на св.Р. Д. се установява, че ищецът, след като излязъл от
състояние на кома, се чувствал неспокоен, постоянно говорел за катастрофата,
интересувал се за делото. Свидетелят заявява, че му е личен асистент и му
помага при физически дейности. Сочи, че ищецът е адекватен, общува нормално с
околните, разбира какво се случва и знае за воденото производство по повод на
претърпяната от него катастрофа, за което споделял, че нищо не се правило по
него, което го карало да не се чувства добре и да е неспокоен. Свидетелят
заявява, че ищецът бил в състояние на будна кома около 2 години и половина,
като излезнал от това състояние преди година и няколко месеца.
Приложени са гр.д. №158/2017г. по описа на ОС-Хасково и гр.д.№893/2020г. по
описа на ОС-Хасково, с решенията по които е бил поставен под пълно запрещение и
впоследствие е било отменено същото.
По делото е назначена комплексна
съдебномедицинска и психиатрична експертиза. Представени са заключения по
съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертиза. От заключението по
съдебно-медицинската експертиза се установява, че ищецът вследствие на ПТП-то
от 2015г. е получил следните увреждания: политравма, травматичен шок, контузия на главата, контузия на мозъка, травматичен хематом под твърдата обвивка на мозъка, травматичен кръвоизлив под меките обвивки
на мозъка,
счупване на теменната кост вдясно, контузия на гръден кош и бял
дроб, счупване на ребра от 2-ро до 7-мо вдясно, хомопневмоторакс вдясно,
счупване на дясна раменна кост, счупвансе на
дясна подбедрица, счупване на метакарпалната кост на първи пръст на лява ръка. Посочено е, че фазата на активно лечение е приключила, както и че към
датата на прегледа – 21.05.2021г. има нарушение в равновесието, поради което
ползвал проходилка за ходене, ориентиран бил за време, място и собствена
личност, отговаря логично на зададените му въпроси, води свободен и критичен
диалог. В съдебно заседание вещото лице др.Е. заявява, че в състояние на будна
кома лицето няма възприятие за света.
От заключението по съдебно-психиатричната експертиза се установява, че към
момента на изследването – м.06.2021г. няма данни за психично заболяване на
ищеца, т.е. може да се приеме, че същият е психично здрав. Даддено е
заключение, че може да осъзнава действителността, да взема адекватни решения и
да има позитивен социален отговор. Вещото лице е установило още, че ищецът е
наясно по отношение на воденото наказателно производство във връзка с
процесното ПТП. В заключението е отразено също, че фактът, че наказателното
производство по отношение на процесното ПТП не е приключило до настоящия
момент, поражда у ищеца усещане за неудовлетвореност, онеправданост и безсилие,
емоции на гняв и огорчение, като същите не представляват психопатологични
изменения. В съдебно заседание вещото лице др.М. заявява, че ищецът е бил
адекватен и в един по-ранен момент – момента на снемане на запрещението.
От заключението по назначената допълнителна съдебно-медицинска експертиза
се установява, че ищецът С. изпада в посттравматична травма в момента на
получаване на черепно-мозъчна травма при ПТП на 15.08.2016г., като е отчетен
количествен дефицит на съзнанието от 7 до 5 точки по Глазгоу кома скала.
Посочено е, че при изписването на ищеца от УМБАЛ „Св.Георги”-Пловдив на
17.10.2016г. същият е бил с ясно съзнание и количествена оценка 14-15 точки по
Глазгоу кома скала. Отразено е също, че независимо, че количественото съзнание
е било възстановено след престоя в болницата, налице е била постравматична
енецефалопатия /травменна болест на мозъка/ с тежки психични и двигателни
разстройства, които са наложили за ищеца да се полагат грижи. Допълнително
заради травмената болест на мозъка за неизвестен период от време ищецът е бил в
състояние на психична неадекватност. Вещото лице е отразило също, че ищецът не
е бил в състояние на будна кома, а е бил в остро коматозно състояние, породено
от травма на мозъка, преодоляна от проведеното лечение, като при изписването му
на 17.10.2016г. и след това е останал в ясно съзнание, но с психични
разстройства за неизвестен период от време.
В съдебно заседание вещото лице заявява, че ищецът изпада в кома след
втората катастрофа и е в това състояние по време на болничния му престой, като
е изписан в съзнание, с ментална способност за възприемане на околната
действителност и адекватен отговор, но мисловен, не двигателен отговор всеки
път. Ищецът бил продължително време физически безпомощен, но при ясно съзнание.
След изписването му от болницата при втората катастрофа – 17.10.2016г. ищецът е
бил с максималните 15 точки по Глазгоу кома скалата, т.е. в ментално съзнание,
осъзнавал е случилото се, но поради тежките мозъчни увреждания, имал нарушения
в двигателните функции и контролът върху тях, не върху менталните, мисловните
функции.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.2б ал.1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията. A съгласно ал.2 на същата разпоредба съдът
взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата
фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални
или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното
решаване на спора. Според чл.6, парагр.1 от ЕКПЧ всяко
лице, при решаването на правен спор относно
неговите граждански права и задължения има право
на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен
срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в
съответствие със закона.
Искът е
предявен от процесуално-легитимирана страна и при
наличие на правен интерес – ищецът има качеството на пострадал
по наказателното производство, по което се твърди, че е
нарушен разумният срок за разглеждане, което се
потвърждава и от данните, съдържащи се в писмо с рег.№272000 от 16.11.2015г. до
РП-Хасково за уведомяване за образуваното следствено дело №
158/2015 г. по описа
на РП – Хасково и от Постановление от 20.02.2017г. на
РП-Хасково, с което на основание чл.244 ал.1, т.1, вр. чл.25, т.2
от НПК е
спряно наказателното производство по ДП №158/2015г. Видно от тези доказателства, ищецът, вследствие на ПТП от 16.11.2015г. –
престъпление по чл.343 ал.1, б. „б”, пр.2, вр. чл.342 ал.1 от НК, е претърпял
средни телесни повреди.
В случая решаващ за спора е въпросът, дали
наказателното производство определя граждански права на ищеца по смисъла на чл.
6, § 1 КЗПЧОС, като, имайки предвид горепосочените доказателства,
отговорът следва да бъде положителен, доколкото ищецът има качеството на
пострадал от разследваното престъпление, който твърди, че в
резултат на изключително дългия срок на разследване търпи негативни емоции и
страдание от това, че авторът на деянието не е открит и осъден, както и че това
разколебава доверието му в правораздавателната система.
Нормата
на чл.2б от ЗОДОВ предоставя самостоятелен ред, по който всеки гражданин и
юридическо лице може да търси отговорност на държавата и да претендира
обезщетение за вреди, причинени му в резултат от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6,
§ 1 от ЕКПЧ. Доколкото се касае за вътрешноправно средство за реализиране на
право, предоставено с ЕКПЧ, критериите, въз
основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато това нарушение, са
посочени примерно в чл.2б ал.2 от ЗОДОВ, като са приложими стандартите,
установени в практиката на ЕКПЧ. Съгласно установената практика /Решение № 66
от 2.04.2015г. по гр.д.№ 5813/2014г. на ВКС, ІІІ г.о./ механизмът, по който се
прави извод дали е спазено изискването за разумен срок е следният: установява
се продължителността на релевантния период и след това се преценява дали този
период е разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото,
като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи
решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на
наказателното производство. При преценката си за разумността на релевантния
период, съдът прилага три критерия: сложност на делото, поведение на
жалбоподателя и поведение на компетентните органи.
Релевантният
период в случая е от 16.11.2015г. (датата на образуване на наказателното
производство съгл. писмо с рег.№272000 от 16.11.2015г. до РП-Хасково) до предявяване на настоящия иск. До този
момент е изтекъл приблизително 5- годишен срок, в който очевидно
наказателното производство не е приключило, а напротив налице са данни, че
същото дори е било спряно
на основание чл.244 ал.1, т.1, вр. чл.25, т.2 от НПК – поради отсъствие на обвиняемия. Не се твърди
противното от страна на ответника, като и доказателства в
обратна насока не са представени по делото.
Според
съда така изтеклият 5
- годишен период надвишава разумния срок за
разглеждане и решаване на делото съгласно чл.6, § 1 от
ЕКПЧ. Съображенията за това са следните:
В
практиката си ЕСПЧ приема, че разумността на срока на дадено дело зависи от
конкретните обстоятелства, като няма абсолютен срок. Както вече се посочи факторите,
които се вземат под внимание при преценката относно разумността на релевантния
период, са три: сложност на делото, поведението на жалбоподателя и поведението
на компетентните органи. Сложността на делото се преценява съобразно неговата
фактическа и правна такава. Критерии за това са правната квалификация,
естеството на фактите, които следва да бъдат установени, броят на обвиняемите и
свидетелите, доказателствата, които следва да бъдат събрани, встъпването на
други лица в процеса и други релевантни обстоятелства.
От
страна на ответника Прокуратурата на РБългария, в чиято тежест е да докаже тези
изгодни обстоятелства съгл. чл.154 от ГПК, не се ангажираха
никакви доказателства, установяващи по-висока или изключителна сложност на
конкретното дело, отличаващо го по сложност – било от фактическа или пък от
правна страна, от други подобни производства, имащи за предмет разследване на
престъпление по чл.343 ал.1, б. „б”, пр.2, вр. чл.342 ал.1 от НК. Единственото
обстоятелство, за което са налице данни по делото, е че наказателното
производство е било спряно на основание чл.244 ал.1, т.1, вр. чл.25, т.2 от НПК, т.е. поради отсъствието на обвиняемия М. Б.
– хърватски гражданин, което според органа на досъдебното производство би
попречило за разкриването на обективната истина по делото. В горепосоченото
Постановление на РП-Хасково за спиране на наказателното производство е
отразено, че авторът на деянието няма известен адрес в страната и че е обявен
за общонационално издирване, като от ответника не бяха представени никакви
доказателства за предприети от страна на компетентните органи действия по
установяване местонахождението на обвиняемия и предприемане на необходимите
действия след това, така че да се докаже, че са били положени
всички възможни от тяхна страна усилия за издирване на извършителя и
приключване на производството в разумен срок. От момента на образуване на наказателното производство, вкл. и след спиране
на същото, до предявяване на иска,
а и до настоящия
момент съответните органи не са предприели никакви действия в тази насока, т.е.
същите са бездействали, още повече че са налице данни, че
авторът на деянието има защитник, като освен това е хърватски гражданин, т.е.
гражданин на ЕС, което прави възможно установяването му чрез съответните за
това механизми. Следователно налице е необосновано бездействие на съответните
органи и то в прекалено дълъг период от време, което несъмнено води до извод за
надхвърляне границите на разумния срок за разглеждане и решаване на делото
съгл. чл.6, пар.1 от ЕКПЧ. Всичко това води до
извод за неоправдано поведение на забавяне от страна на компетентните органи,
което поведение също следва да се вземе предвид като един от факторите при
преценката за нарушаване разумността на срока по чл.6, пар.1 от ЕКПЧ.
Не се
констатира по делото поведението на ищеца да е допринесло по някакъв начин за
забавяне хода на производството, т.е. според съда единствено и само поведението
на ответника е причината за неприключване на делото в разумен срок, доколкото
не са взети мерки за обезпечаване на бързото му приключване.
Поради
изложените съображения съдът намира, че са налице материалноправните
предпоставки за уважаване на исковата претенция – необосновано забавяне на
висящото наказателно производство, чиято продължителност е извън границите на
разумния срок. Това от своя страна обуславя правото на ищеца С., като
пострадал от престъплението, да претендира обезщетение по реда на чл.2б ал.1 от ЗОДОВ за вредите, причинени му от нарушаване
правото му на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок.
На обезщетение
по чл.2б от ЗОДОВ подлежат всички установени
вреди, причинени от неразумната продължителност на съдебното производство, като
за уважаване на иска следва да се докаже по делото както настъпването на вредите,
техния вид /в случая неимуществени/ и размер, така и пряката им причинноследствена
връзка със забавеното производство.
Относно
неимуществените вреди, съгласно практиката на ЕСПЧ, съществува оборима
презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива. А размерът
на неимущественото обезщетение се определя с оглед общия критерий за
справедливост по чл.52 от ЗЗД. Според ППВС
№ 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по
смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението,
като за база се вземат и икономическите показатели и стандарт в
страната.
Доколкото
принципът на справедливост изисква в най-пълна степен да бъдат обезщетени
всички претърпени вреди, при определяне на размера на обезщетението по чл. 2б от ЗОДОВ следва да се съобразят освен
релевантните за всяко увреждане обстоятелства, още общата продължителност на
производството и доколко то се явява над „разумния“ срок, предвид спецификите
на конкретния казус; повлияло ли е и как воденото производство върху начина на
живот на страната /жертва/; значението на делото за страната (в този смисъл е
от значение и процесуалното качество на страната), вкл. евентуално видът и размерът на спорния имуществен интерес,
предмет на забавеното производство; добросъвестността на увредения и т.н.
Тежестта на горните обстоятелства, които не са и изчерпателно посочени, няма
как предварително да бъде определена с обща значимост към всички случаи на
определяне на окончателния размер на обезщетението по чл.2б от ЗОДОВ. Съдът ги преценява с оглед
конкретния спор.
Несъмнено
доказано по делото чрез събраните и неопровергани показания на св.Р.
Д., кредитирани от съда с доверие като
непротиворечиви, логични и вътрешно убедителни, е, че
ищецът Сиидеров е претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди
вследствие на продължително воденото наказателно производство, а именно
чувствал се неспокоен, постоянно говорел за катастрофата, споделял, че нищо не
се правило по делото, което го карало да не се чувства добре. Следователно
безспорно ищецът преживява негативни емоции, стрес, безпокойство и изпитва
недоверие в правораздавателната система вследствие на нарушаване разумността на
срока за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
За
неоснователни съдът счита възраженията на ответника, че ищецът вследствие на
състоянието си, настъпило след претърпяното второ ПТП от 15.08.2016г., не е бил
в състояние да търпи реално неимуществени вреди. Тези възражения се опровергаха
от заключенията по съдебно-медицинската и
психиатрична експертиза, както и от становищата на вещите лица, изложени при
разпита им в съдебно заседание. От експертните заключения се установява, че към
датата на прегледа – 21.05.2021г./м.06.2021г. ищецът е бил ориентиран за време,
място и собствена личност, отговарял логично на зададените му въпроси, водел
свободен и критичен диалог, нямало данни за психично заболяване, осъзнавал
действителността, можел да взема адекватни решения и да има позитивен социален
отговор. Конкретизирано е също, че ищецът е наясно по отношение на воденото
наказателно производство във връзка с процесното ПТП, както и че породените у
ищеца усещане за неудовлетвореност, онеправданост и безсилие, емоции на гняв и
огорчение в резултат на воденото наказателно производство не представляват
психопатологични изменения. От допълнителната
съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищецът С. изпада в
посттравматична травма в момента на получаване на черепно-мозъчна травма при
ПТП на 15.08.2016г., но при изписването му от УМБАЛ „Св.Георги”-Пловдив на
17.10.2016г. същият е бил с ясно съзнание. В съдебно
заседание вещото лице др.Е. заявява още, че ищецът изпада в кома след втората катастрофа и е в това състояние по
време на болничния му престой, като е изписан в съзнание, с ментална способност
за възприемане на околната действителност и адекватен отговор, но мисловен, не
двигателен отговор всеки път. Ищецът бил продължително време физически
безпомощен, но при ясно съзнание. След изписването му от болницата при втората
катастрофа – 17.10.2016г. ищецът е бил с максималните 15 точки по Глазгоу кома
скалата, т.е. в ментално съзнание, осъзнавал е случилото се, но поради тежките
мозъчни увреждания, имал нарушения в двигателните функции и контролът върху
тях, не върху менталните, мисловните му функции.
Всичко
това идва да покаже, че ищецът С. обективно не е бил в състояние да търпи неимущществени вреди единствено по врема на изпадането му в състояние
на кома по време на болничния му престой след второто ПТП, т.е. от
15.08.2016г. до 17.10.2016г., т.е. приблизително два месеца, след което същият
е бил в ментално съзнание, осъзнавайки случващото се и съответно бил
е способен да
търпи и неимуществени вреди.
Необосновано
дългият изтекъл срок /5 години/ на неприключилото наказателното
производство неизбежно е довел до причиняване на неимуществени вреди на ищеца
под формата на стрес, отчаяние, загуба на доверие в институциите, постоянно
емоционално напрежение, усещане за безизходица и безпомощност, несигурност и
липса на спокойствие, с оглед съзнанието, че не е направено всичко възможно, за
да бъде установена обективната истина по делото и вината на извършителя на
деянието. Тези факти се потвърдиха и от неопроверганите и
кредитирани с доверие показания на св.Р.
Д., макар по принцип да не е в
тежест на пострадалия да доказва отделните си негативни изживявания / Решение №
18 от 20.02.2014г. по гр.д. № 2721/2013г. на ВКС, ІV г.о./, като наличието им
се презумира през целия период на висящност на наказателното производство.
Имайки
предвид гореизброените характерни особености на настоящия случай, вкл. и
че неспазването на разумния срок на продължителност винаги увеличава вредните
последици /Решение № 532 от 24.06.2010г. по гр.д. № 1650/09г. на ВКС, ІІІ
г.о./, както и съобразявайки конкретния личен интерес на ищеца да се установи извършителят
на престъплението и вината на последния, съдът намира, че справедливият размер
на обезщетение на причинените неимуществени вреди на ищеца за процесния период
от 16.11.2015г. до предявяване на иска на 22.10.2020г.,
изключвайки двата месеца, през които ищецът е бил
в кома, възлиза на сумата в размер на 7 000
лв. Съдът счита за завишен сочения от ищеца пълен размер на
исковата претенция от 20 000 лв., като за справедлив и адекватен на
изтеклия срок, нарушващ правото му на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок, съдът намира именно за дължимо обезщетение в размер от 7000 лв.
Доколкото искът е предявен като частичен за сумата от 4999 лв., то същият
следва да бъде уважен като основателен и доказан до така предявения размер.
Предвид
уважаването на главния иск и тъй като вземането е лихвоносно, следва в полза на
ищеца да се присъди и законната лихва върху главницата от 4999 лв., считано от
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
С оглед
изхода от делото, направеното искане и на основание чл.78 ал.1 от ГПК и чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноските по делото в размер на общо 235 лв. за държавна
такса и възнаграждения за вещи лица.
В полза
на „Адвокастко дружество – Йовчев и Евгениев”, Булстат:****, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул. ****, представляван от управителя Е..Е.,
на основание чл.38 ал.2, вр. ал.1, т.2 от Закон за адвокатурата и чл.7 ал.2,
т.2 от Нредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 579.93 лв.
Също така и с оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Харманли разноски в
размер на 225.00 лв. за вещи лица.
Водим от горното и
на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, гр.
София, бул. ****,
представлявана от Главен прокурор на РБългария,
на основание чл.2б ал.1
от ЗОДОВ,
да заплати на С.Ж.С., ЕГН:********** *** сумата от 4999 лв. – частична главница от общо дължима главница в размер на 7 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, претърпени вследствие нарушаване
правото на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателното производство
по ДП №158/2015г. по описа на ОД на МВР-Хасково, представляващо преписка
№2563/2015г. по описа на РП-Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска на 22.10.2020г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, гр.
София, бул. ****, представлявана от Главен прокурор на РБългария, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, вр. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на С.Ж.С.,
ЕГН:********** *** направените по делото
разноски в размер на общо 235.00 лв. за
държавна такса и възнаграждения за вещи лица.
ОСЪЖДА Прокуратура
на Република България, гр. София, бул. ****,
представлявана от Главен прокурор на РБългария, на основание чл.38 ал.2, вр. ал.1, т.2 от Закон за
адвокатурата, да заплати на „Адвокастко дружество – Йовчев и
Евгениев”, Булстат:****, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. ****,
представляван от управителя Е.Е.,
адвокатско възнаграждение в размер на 579.93 лв.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, гр.
София, бул. ****, представлявана от Главен прокурор на РБългария, да заплати на РС-Харманли разноски за вещи
лица в размер на 225.00 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: