РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Силистра , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жанет И. Борова
при участието на секретаря М. П. Л.
като разгледа докладваното от Жанет И. Борова Гражданско дело №
20213420100120 по описа за 2021 година
Ищецът И. И. Г. с ЕГН , в качеството си на частен земеделски
стопанин, с код по БУЛСТАТ , от гр. Д., ж.к. Д. № , вх. , ап. , чрез
процесуалния си представител адв. М.П. - ДАК, моли съда да постанови
решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 15 250.00 лв.,
представляваща стойността на продадена от нея на ответника 50.000 т
царевица реколта 2020 год., за което е подписана Фактура № 140 / 28.09.2020
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11. 11. 2020 г.
до окончателното й изплащане.
Претендира и разноски по производството.
Ответникът „М.“ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. Д. № , ет. , офис , представлявано от управителя М. И. М. е подал
писмен отговор, с който оспорва исковите претенции и моли същите да бъдат
отхвърлени. Твърди, че съгласно сключения между страните договор за влог,
ищецът му дължи заплащане на сумата от 600.00 лева, по отношение на която
и прави възражение за прихващане. Отделно от това, счита, че ищецът не
доказва реалното изпълнение на договора, както и наличието на приемане на
стоката от страна на купувача. Твърди, че ищцата не е доставила и реално не е
предала стоката, както и че същата не отговаря на договореното качество или
на средно такова, тъй като съдържала примеси, мухъл, влага и зарази.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателствени
средства, доводите и становището на страните, намира за установено
следното:
1
Предявени са искове с правно основание чл.327 и чл.294 от ТЗ.
Между страните по делото е сключен договор за покупко – продажба
на царевица реколта 2020 год., по силата на който ответникът е бил задължен
да заплати на ищеца стойността на получените количества. Размерът на
задължението, количеството и вида на стоката, както и предаването й се
удостоверява с представената по делото двустранно подписана фактура № 140
/ 28.09.2020 год. Съгласно общата норма на чл. 293, ал. 1 от ТЗ за
действителността на търговската сделка не е необходима писмена или и друга
форма, освен ако това е предвидено в закон. Специалните правила на ТЗ,
отнасящи се до търговската продажба, а също и правилата на ЗЗД, уреждащи
продажбата /субсидиарно приложими съгласно чл. 288, изр. 1, предл. 1 от ТЗ/,
не предвиждат законово изискване за писмена форма. При спор между
страните, наличието на документ е необходимо, но за доказване на сделката.
Фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно
правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в самата
фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане,
наименованията на страните и време и място на издаване – в този смисъл е
трайната практика на ВКС, застъпена в редица решения, постановени по реда
на чл. 290 от ГПК. В контекста на съдържанието на задължителната съдебна
практика на ВКС и доколкото процесната фактура № 140 / 28.09.2020 год. на
стойност 15 250.00 лева е двустранно подписана и оформена с имената на
двете страни, е налице основание за плащането на цената на стоката по
фактурата на посочената в нея стойност. Фактът на доставката и наличието на
задължение за заплащане на цената следват от самото издаване на двустранно
подписаната фактура и отразяването й в счетоводствата на страните.
Съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи,
освен ако не е уговорено друго. Въпреки възраженията на ответника, по
делото не се събраха никакви доказателства за наличието на друга уговорка,
включително и такава, за представяне на съпътстващи документи относно
доставката или качеството на стоката. Голословните твърдения на ответника
относно недоброто качество на стоката и наличието на зарази / също
неконкретизирани / не е в състояние да ангажира съда и предвид липсата на
доказателства за своевременно извършено възражение в този смисъл, съдът
приема, на основание чл. 324 от ТЗ, че стоката отговаря на изискванията за
качество и с приемането й е одобрена от купувача.
Стоката е предадена на 28. 09. 2020 год. и не са представени
доказателства за плащането й на продавача.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че претенцията на ищеца за
заплащане на главница в размер на 15 250.00 лева е основателна и следва да
бъде уважена изцяло.
2
Възражението на ответника за прихващане с насрещно задължение на
ищеца към него остана недоказано в производството, тъй като не е
установено нито количеството стока, нито периода, за който ответникът
претендира заплащане по договора за влог.
Ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски,
които, според представените по делото доказателства пред тази инстанция са
в размер на 671.00 лева и включват разноските и за обезпечаване на исковете.
Мотивиран от горното, СРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. Д. № , ет. , офис , представлявано от управителя М. И. М.да
заплати на И. И. Г. с ЕГН , в качеството на частен земеделски стопанин, с
код по БУЛСТАТ , от гр. Д., ж.к. Да № , вх. , ап. сумата от 15 250.00 /
петнадесет хиляди двеста и петдесет/ лева, представляваща стойност на
продадена на ответника 50.000 т царевица реколта 2020 год., за което е
издадена фактура № 140 / 28.09.2020 год., ведно със законната лихва от 11. 11.
2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 671.00 / шестстотин
седемдесет и един / лева – разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
3