МОТИВИ към
присъдата, постановена на 20.07.2012 година по НОХД №1440/2010 година от
Варненски окръжен съд - наказателно отделение
Варненската
окръжна прокуратура е възвела обвинение срещу:
Н.Х.Г. - роден на ***г***, ЕГН ***********
ЗА ТОВА,
ЧЕ:
За периода
23.09.1999г. - 24.09.1999г. в гр.Варна, при условията на продължавано
престъпление, чрез използване на неистински документи :
1. искане за откриване на
банкова сметка *** И.К.С. в графа „Подпис на лицето
откриващо сметката" спесимен на подписите от
21.09.1999г. на името на И.К.С., в графи
„Подпис" и „Подпис на лицето открило сметката" нареждане разписка № Р02321/23.09.1999г.
издадена от ОББ на името на И.К.С. за платени в брой
40 000 ЩД, в графите „Подпис на лицата, които могат да се разпореждат", „Получател”,
„Получих сумата” и „Контролен подпис”.
2. нареждане разписка
№Р00290/24.09.1999г. издадена от ОББ на името на И.К.С.
за платени в брой 49 500 ЩД, в графите „Подпис на лицата, които могат да се разпореждат”, „Получател”,
„Получих сумата” и „Контролен подпис” представени пред Н.А.М.
- служител от ТБ „ОББ" АД клон Варна, получил без правно основание чуждо движимо
имущество - сумата от 79 500 ЩД равняващи се на 148 752.92 лв. собственост на С.Т.С., като документната измама е в особено големи размери
и представлява особено тежък случай - престъпление по чл.212, ал.4 /изм./ вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Представителят
на ВОП поддържа изцяло възведеното обвинение, като доказано по безспорен начин.
Прокурорът пледира да не бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия, като
последните бъдат възприети за защитна теза По същество пледира на подсъдимия да
се наложи наказание около минималния предвиден в специалната норма размер с
оглед обстоятелството, че дори този размер е достатъчен да изпълни целите на
наказанието визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
В
съдебно заседание и по същество защитата на подсъдимия в лицето на адв.И.В. от САК пледира невиновност по възведеното държавно
обвинение. Развиват се доводи за липса на категорични доказателства от анализа
на които да се стори извод за вина на подсъдимия. В тази връзка се прави
обстоен анализ на доказателствата събрани в съдебна и досъдебна
фаза - показания на свидетели - П. и др., извършено разпознаване по фотоалбум,
криминалистически експертизи.
В последната си дума подсъдимия моли да бъде оправдан.
Съдът, след като
взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установена следната
фактическа обстановка:
Срещу свидетелят П.К.П.
е водено наказателно производство /НОХД 1873/02 приобщено/ завършило с
осъдителна присъда. Той е бил признат за виновен и осъден за това, че на
23.09.1999г. в гр.Варна при условията на продължавано престъпление, чрез
съставяне и използване на неистински документи - договор за срочен депозит
№16241028078408-00, платежно нареждане № Д-00502, нареждане - разписка
№Д-00510, споразумение за откупуване на валута и бордеро №1309/23.09.1999г.
представени пред свидетелката Е.Я.Я., счетоводител в
ТБ”ОББ” АД Варна получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата
от 41 106,95 лева от владението на ТБ”ОББ” Варна, собственост на св.С.С., както и съзнателно дал възможност на друго
физическо лице да получи без правно основание с посочените документи чуждо
движимо имущество - сумата от 150 016 лв. от владението на ТБ„ОББ” АД
Варна собственост на св.С., като документната измама
е в особено големи размери и възлиза на обща стойност 191 122,95 лв..
Присъдата е била предмет на въззивен и касационен
контрол, като окончателния размер на наказанието е определен на осем години
лишаване от свобода и единадесет години лишаване от права, при потвърждаване на
квалификацията на деянието.
Обсъденото по горе деяние фактически се
явява улесняващо за настоящото, като основната част от фактологията е идентична
и фактически не спори от страните с изключение на авторството на деянието от
подсъдимия Г..
Приетите от предходните състави и
настоящия фактически положения са следните:
Към
1998г. свидетелят С.С. работел в чужбина, като
средствата които заработвал внасял на влог в ТБ”ОББ” Варна. На
13.10.1998г.свидетеля сключил договор за срочен валутен депозит за срок от 180
дни за сумата от 100 000 щ.д. прехвърлени от неговия влог /мемориален
ордер № Д00387 л.108, т.1 сл.д./. Всички посещения и
операции на свидетеля били от централния офис на банката на адрес гр.Варна,
бул.”8-ми приморски полк”.
Към 1999г. свидетелят П. бил пенсионер по
болест и живеел в гр.Пазарджик със семейството си. Бил
в изключително затруднено материално положение, доколкото следвало да се грижи
и за двете си деца при размер на пенсията -33 лева. Посредством двама свои
познати – свидетелите Д. и свидетелят А.П.П. се
свързал с подсъдимия Г. и лице посочено от св.П. като
Асен Колев, и двамата от гр.Варна. На П.
било обяснено, че има начин да се изкарат 1000- 1500 германски марки, като за
целта трябва човек като него изглеждащ над 40 години. Било му обяснено, че
става дума за теглене на пари от банка в гр.Варна. Предоставени от св.Д. според обясненията на П. му били копие от подписа на
друго лице, който той трябвало да упражнява. Направил си и две нови снимки за
документи за самоличност.
Както било договорено на 22.09.1999г. свидетелят
П.П. заедно със свидетелите Д. и П. пристигнали
вечерта в гр.Варна до катедралния храм в центъра на града с л.а.
на П. „БМВ-520” с per. № PA 52-25 ТА. Там били посрещнати от подсъдимия и лицето
посочено като Асен Колев. Двамата ги придружили с друг автомобил до вила в
околностите на гр.Варна където да пренощуват.
Междувременно предходния ден - 21.09.1999г.
подсъдимият Г. се явил в централния офис на ТБ ОББ клон - Варна. Легитимирал се
с личен паспорт издаден на името на И.К.С. /обявен за
изгубен през 1995г./ и заявил на св.Д.И. - служител в
банката, че желае да си открие валутна разплащателна сметка. Попълнил молба -
искане за откриване на валутната сметка и спесимен на
подписа - стандартен набор от документи за операцията. След като получил
удостоверение с номера на сметката внесъл в брой в касата сумата от 100 ЩД и си
заминал.
На 23.09.1999г. след като преспали във
вилата на П. било обяснено в какво се състои работата, за която е пристигнал.
Посочения като Асен Колев и подсъдимия му дали паспорт издаден от името на св.С., но със залепена снимка на П.П.,
както и копие от договор за срочен депозит №16241028078408-00 от 13.10.1999г./л.112,т.1
от сл.д./. Видно от съдържанието на същия св. С. бил
депозирал в ТБ - ОББ клон - Варна сумата от 100 000 ЩД по сметка № **********
за срок от 180 дни.. на П. било обяснено, че ще отиде в новооткрит клон на
банката без монтирани камери. Свидетелят трябвало да изтегли от сметката на св.С. една част от сумата - около 20 000 ЩД, а останалата
част от сумата - 80 000 ЩД да прехвърли във валутна сметка на името на лице с
имена И.К.С. - открита предходния ден от подсъдимия Г..
Първоначално свидетелят бил притеснен от размера на сумата която трябвало да
изтегли, но впоследствие се договорили, че ще получи сумата от 10 000 ЩД.
Около 10.00 часа на същия ден П. отишъл в
офиса на ТБ – ОББ -Варна находящ се на ул.”Михаил Колони”№2. Там на смяна била
счетоводителката Е.Я.Я.. Както му било казано П. се
представил за С.Т.С. и заявил, че иска да закрие
договора за депозит. Я. му разяснила, че по този начин ще изгуби голяма сума
пари, която представлява лихвите по депозита, но П. обяснил, че сумата му
трябва спешно и поискал да изтегли в брой сумата от 15 000 ЩД, а 5 000 ЩД да
изтегли в левовата им равностойност. Остатъка от 80 000 ЩД, поискал да бъдат
приведени по сметка №18151408718400 - открита на името на И.К.С..
След като направила справка Я. дала на П. да попълни бланка за договор за
изкупуване на сумата от 6996 ЩД от страна на банката по курс спрямо лева 1,855.
Свидетелят попълнил бланката и я подписал като имитирал подписа на С.. Той
подписал по същия начин и платежните нареждания, с които били приведени 80 000
ЩД от сметката на св.С. в сметката на св.И.С. /в.д. в том 1 - л. 109 от
сл.д./. След това П. подписал и нарежданията разписки
за теглене на суми в брой, като отново имитирал подписа на св.С..
Впоследствие се явил при касиера на смяна-св.Ованезова
и подал така изготвените документи. Касиерката ги проверила и след като
проверила самоличността на свидетеля посредством подправения паспорт изплатила на
П. сумата от 15 000 ЩД и 12978,95 лв.. Същия взел парите и напуснал клона на
банката.
Непосредствено след излизане от банката П.
се срещнал с подсъдимия и с лицето посочено като Асен Колев, на които предал
куфарчето което те предварително му дали, както и документите за превода по
сметката открита от подсъдимия на името на И.К.С.. На
П. била дадена обещаната сума от 10000 щ.д., от които той на свой ред дал по
2500 щ.д. на своите придружители - св.Д. и А.П.П.. Още същия ден - 23.09.1999г. подсъдимия Г. отишъл в
ТБ”ОББ” и се представил отново като И.С. пред
свидетелката Н.А.М. – счетоводител в банката. По
негово искане било осчетоводено и извършено теглене на преведената по-рано от П.
сума от 40 000 ЩД, от валутната сметка на С.. За операцията било издадено нареждане
- разписка №Р02321/23.09.1999г., което Г. подписал на обозначените места:
„Получих сумата”, „Контролен подпис” и „Получател”/л.107, т.1 сл.д./. След като получил инкриминираната сума подсъдимия
напуснал банката.
На следващия ден - 24.09.1999г. сутринта
по същия начин и пред същата служителка Г. се явил отново. Съответно отново се
представил с преправения документ за И.С. и поискал
да изтегли сумата от 39 500 ЩД, от валутната сметка на С.. Отново била оформена
счетоводно поисканата операция, като била съставена нареждане - разписка
№Р00290/24.09.1999г., която Г. подписал на обозначените места: „Получих
сумата", „Контролен подпис" и „Получател"/л.107, т.1 сл.д./. Подсъдимия получил инкриминираната сума и напуснал
клона на банката.
До установяване на случилото се стигнало
на 29.12.1999г. когато св.С. след завръщането си в
страната отново посетил централния офис на банката за да изтегли сума от влога
си /касова разписка Z00036 л.108,т.1 от сл.д./. Освен това поискал да се направи справка по
договора за срочен депозит. След като се установило, че средствата липсват
пострадалия подал жалба в полицията.
За да приеме за установена посочената
по-горе фактическа обстановка ВОС цени по следния начин събраните
доказателства:
Фактически в настоящото производство
липсва спор по фактите касаещи улесняващото престъпление осъществено от
свидетеля П., за което на същия е било и наложено наказание с влязла в сила
присъда. Основния спор е по отношение идентичността на подсъдимия с едно от
лицата, които са го посрещнали в град Варна. Съответно се е представило с
подправения документ на св.И.С. първоначално за
да разкрие валутна сметка в банката, а в
последствие за да изтегли и присвои сумите наредени от осъдения П..
В основната си част фактологията се установява
освен от посочените по горе писмени доказателства и от показанията на
разпитаните и в хода на настоящото производство свидетели - служители на ТБ
ОББ, а именно св.,св. Н.М. - Вълкова, В.Ш. –Терзийска, М.Е.Я., Д.Н.И., Г.П.Ф., З.Г.Т., Валери Н.К., В.Р.П., Е.Н.Б., К. Ованезова. Същите са изслушани лично от първоначалния
състав на съда по настоящото дело и показанията им са събрани по л.142-л.147 от делото. Впоследствие след
смъртта на съдебния заседател Л.Р.Д./л.218/ и отпочване отначало на
делото показанията са приобщени чрез прочитане и при изричното съгласие за това
от страна на страните/л.266/. В унисон с тези доказателства са и показанията на
свидетеля С.С./л.268/,
свидетелите В.Й. - представител на застрахователно
дружество ЕЙ АЙ ДЖИ /л.272/, св.И.К.С. - чийто
документ за самоличност е ползван от подсъдимия/л.272/, св.Б.С.
- експерт банкова сигурност ОББ/л.273/, заключението по изготвената и приобщена
в съдебно заседание съдебно - оценителна експертиза на в.л.
М.К./л.318/ съгласно което отнетото
чуждо движимо имущество - сумата от 79
500 ЩД се равнява на 148 752.92 лв., тройната съдебно - почеркова експертиза от 19.07.2010г./л.243,т.1/докладвана в
с.з/л.318 и сл/ на вещите лица Е.А.,
М.В. и Ц.Ц., съгласно което
подсъдимия Н.Г. е попълнил ръкописния текст в искане
за откриване на банкова сметка ***.09.1999г. на името
на лицето И.К.С. и е попълнил ръкописния текст на „спесимен на подписа”. Отделно от това едно и също лице е
положило подписите върху инкриминираните документи както следва: искане за
откриване на банкова сметка *** И.К.С. в графа
„Подпис на лицето откриващо сметката”, спесимен на
подписите от 21.09.1999г. на името на И.К.С. - в
графи „Подпис" и „Подпис на лицето открило сметката", разписка от
21.09.1999г. издадена от ОББ за внесени 100 ЩД на името на И.К.С.
в графа „Подпис на вносителя”/л.121, т.3 от сл.д./,
нареждане разписка №Р02321/23.09.1999г. издадена от ОББ на името на И.К.С. за платени в брой 40 000 ЩД - в графите „Подпис на
лицата, които могат да се разпореждат", „Получател", „Получих
сумата" и „Контролен подпис" и нареждане разписка №
Р00290/24.09.1999г. издадена от ОББ на името на И.К.С.
за платени в брой 49500 ЩД, в графите „Подпис на лицата, които могат да се
разпореждат", „Получател", „Получих сумата" и „Контролен
подпис".
Едно от основните доказателства в
настоящото производство са показанията на свидетеля П.. При разпита на лицето
бяха констатирани съществени противоречия с обясненията дадени пред съдия и в
присъствие на защитник в досъдебна фаза. Конкретно
разминаванията касаят описанието на подсъдимия Г.. В останалата част по
отношение хронология и други елементи не се установяват съществени различия
освен обичайни детайли с оглед изминалия много дълъг период от време от
инкриминираните деяния. Първоначално П. е дал описания, на двете лица
посрещнали го в гр.Варна видно от което подсъдимия отговаря на сочения от
свидетеля Н.. В съдебно заседание П. фактически обръща описанията на лицата,
като сочи, че не Асен, а Н. е по-високия светлокос и т.н., при което съответно
липсва прилика с подсъдимия Н.Г.. На зададените въпроси
свидетелят обяснява различията с притеснение, страх, желание да облекчи своето
положение, а по отношение на извършеното разпознаване и с натиск от лице, за
което смята, че е полицейски служител или такова свързано с разследването. Не
дава никакво конкретно описание на въпросното лице, като включително заявява,
че подобно най-вероятно не биха могли да дадат и лицата от конвоя, които се
били дръпнали на разстояние. Очевидно се касае за данни които съдът следва да
възприеме единствено от показанията на свидетеля и не би могъл да провери или
съпостави по никакъв начин. С оглед неубедителните обяснения за различията,
изминалия много дълъг период от време ВОС цени именно приобщените чрез
прочитане при констатиране на противоречията в съдебно заседание. Липсва логика
в твърденията на П., че като посочи именно Н.Г. би
облекчил по какъвто и да е начин положението си при воденото по отношение на
него производство. Видно от приобщеното дело през цялото време същия е
съдействал на разследващите, признал е вината си и не е променил тази си
позиция пред нито една от трите съдебни инстанции. Впоследствие П. сезирал
прокуратурата с обяснението, че изпитва терзание. Трудно би могло да се приеме,
че П. би могъл от страх или от притеснение да даде подробен и детайлен разказ
за събитията, описание на лицата, подробности за места и то по дати и часове в
присъствието на съдия и защитник. Не без значение е и обстоятелството, че се
касае за много – дълъг период от време, който очевидно води до избледняване и
загуба на спомен особено в детайли, а не до обратното. По отношение показанията
на свидетелите Д. и А.П. /приобщени чрез прочитане/ съдът
намери, че същите следва да се ценят единствено по отношение обстоятелството,
че в процесния период двамата са пътували с П. до гр.Варна, където последния се
срещал с трети лица. Както Д., така и П. не са длъжни да дават показания, които
биха ги уличили. Именно това би се получило ако бяха дали показания различни от
депозираните. И двамата се дистанцират от поведението на П. като заявяват, че са
му помогнали с превоза до Варна. Именно и като защитна теза съдът възприе
показанията на тези двама свидетели извън обстоятелството, че са придружили П.
до гр.Варна. По отношение на свидетеля П. с оглед получени в края на съдебното
следствие информация бе сторено всичко възможно за непосредствен разпит
включително и чрез международните механизми посредством съдебна поръчка до
Федерална Република Германия, където лицето е задържано по повод обвинения за
тежки умишлени престъпления. Същото съдът прие за нужно доколкото П. с
показанията си би могъл да допринесе в значителна степен за изясняване на
фактите по делото. В крайна сметка свидетелят пред надлежните власти - съдия
отказа да депозира показания посредством видео - конферентна
връзка, с оглед на което и бяха прочетени предходно дадените показания. Обясненията
на подсъдимия в които той заявява само, че няма нищо общо с деянието ВОС прие
за защитна теза по повод наведеното
обвинение доколкото е в разрез с възприетата фактология на база останалите
кредитирани от съда доказателства.
По отношение на наведените от защитата
възражения.
Защитата излага доводи по същество, с
които поставя под съмнение част от доказателствата по делото. На първо място се
спори по отношение способа за извършване на разпознаване на Г. от свидетеля П.
в хода на досъдебното производство. Въвежда се
съмнение за тенденциозност с оглед наличието на снимка от системата БДС на
подсъдимия в поднесения фотоалбум, а не такава примерно от криминалистическа
регистрация на лицето каквато била обичайната практика. Горното възражение е
неоснователно. Данни, че определено лице има съпричастност към инкриминирано
деяние биха могли да бъдат събрани и по оперативен способ от разследващите
органи. Впоследствие обаче за да бъдат подобни данни проверени и закрепени,
като годно доказателствено средство, следва да бъдат проведени по посочения от
закона способ процесуално следствени действия, с оглед именно проверка, а не
преиначаване на получената информация. В тази връзка и липсват данни за
тенденциозност на разследващите по отношение воденото производство. Независимо
от направеното възражение за липса на подпис /л.161, т.6/ на водещия действието
следовател обстоятелството, че П. е посочил подсъдимия като лицето Н. фактически
не се спори. Именно П. в разпита си сочи , че го направил под влияние някакво
лице евентуално свързано с разследването и впоследствие се разкайва за това, че
се стига до обвинение срещу невиновен гражданин. Иначе сторения пропуск не би
могъл да се поправи включително и с разпит на подписалите поемни лица доколкото
с оглед изминалия период от време същите не биха могли реално да имат адекватен
за делото спомен от извършеното действие. Налице са и оплаквания от
обстоятелството, че вещите лица в частност Ц.Ц. са
били предубедени доколкото са извършвали експертни справки предхождащи тройната
експертиза. Както и в хода на съдебното производство съдът не намери основание
за да бъде отведено вещото лице нито намери за основателни направените възражения.
Освен, че лисва подобна императивна забрана именно това е вещото лице имащо
непосредствено впечатление и изследвало липсващите в по-късен момент два
инкриминирани документа /почеркова експертиза л.129, сл.д., гр. експертиза л.52 и сл.
д./. Що се касае до доводите за наличие на тенденциозни действия от страна на
разследващите за изгубване на документите същите са неотносими
тъй като видно то материалите по делото това обстоятелство е установено едва
след възобновяване производството при приобщаване на материалите по
архивираното НОХД 1873/02г. водено срещу свидетеля П. /преписка с ВОП /л.253-254
сл.д./
Неоснователни са и доводите за
невъзможност за изследване на Искане за откриване на банкова сметка ***.
Изрично вещите лица са обяснили, че доколкото предоставените копия и приложени
по делото са с добро качество и при положение, че останалите три инкриминирани
документа са в оригинал не са срещнали проблем за анализ и достигане на
докладваното в с.з. заключение. Липсва и законово
ограничение или задължителна практика на съдилищата в противната насока.
Не на последно място са наведени и доводи
за наличието на други лица или групи от лица съпричастни към инкриминираното
деяние, включително и такива работещи в ОББ. В тази връзка е част от
пледоарията по същество/л.522/. Доводите
биха били основателни ако се пренебрегне факта, че пострадалия С. и св.П. всъщност са посещавали различни клонове на банката.
Изяснено е още в хода на предходното производство, че П. е посетил новооткрития
клон на улица „Михаил Колони”, а титуляра на сметката
е посещавал единствено и само офиса на банката на бул.”8-ми Приморски
полк”/района на Червения Площад/
С оглед
на изложеното съставът на ВОС намери, че от обективна и субективна страна подсъдимия
Н.Х.Г. е осъществил състава на престъпление по чл.212
ал.4 /изм/ вр. ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, за това, че за периода 23.09.1999г. -
24.09.1999 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, чрез
използване на неистински документи : искане за откриване на банкова сметка *** И.К.С. в графа „Подпис на лицето откриващо сметката"; спесимен на подписите от 21.09.1999г. на името на И.К.С., в графи „Подпис” и „Подпис на лицето открило
сметката";нареждане разписка № Р02321/23.09.1999г. издадена от ОББ на името
на И.К.С. за платени в брой 40 000 ЩД, в графите
„Подпис на лицата, които могат да се разпореждат”, „Получател”, „Получих сумата”
и „Контролен подпис”; нареждане разписка №Р00290/24.09.1999г. издадена от ОББ
на името на И.К.С. за платени в брой 39 500 ЩД, в графите
„Подпис на лицата, които могат да се
разпореждат”, „Получател”, „Получих сумата” и „Контролен подпис” представени
пред Н.А.М. - служител от ТБ „ОББ” АД клон Варна,
получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата от 79500 ЩД
равняващи се на 148 752.92лв. собственост на С.Т.С.,
като документната измама е в особено големи размери и представлява особено
тежък случай.
Деянието се квалифицира в „особено големи
размери” с оглед стойността на предмета на престъплението оценен на 148 752.92лв..
Същия надвишава 140 минимални работни заплати съответно 9380лв./към инкриминирания
период/ Случаят е особено тежък с оглед способа за извършване на деянието. Касае се за една
сложна фактическа дейност в конкретния случай при улесняващо престъпление, която
в последващ период с оглед настъпилите изменения в наказателните закони –
ирелевантни за конкретното деяние би могла дори да се квалифицира и като
действия на организирана престъпна група. При тази преценка следва да се отчете
и обстоятелството, че подсъдимия е бил осъждан към момента на инкриминираното
деяние, както и размера на настъпилата вреда над този водещ до квалификацията
особено големи размери.
При определяне
на наказанието по отношение на подсъдимия Г. съдът обсъди следното.
Безспорно към
момента на деянието подсъдимия е бил осъждан, като липсват и смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства освен младата му възраст.
От друга страна
следва да се прецени наказанието с оглед целите залегнали в разпоредбата на
чл.36 от НК. В тази връзка съдът намери, че е налице макар едно но изключително
смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство - изминалия много дълъг
период от време - дванадесет години от извършване на деянието, който период не
би могъл да се вмени във вина на подсъдимия въпреки доводите на държавното
обвинение. Действително същия е отсъствал от територията на Република България,
но няма безспорни доказателства, че на същия е било известно за наказателното
преследване срещу него или данни да се е укривал под друго име или самоличност,
с цел избягване на наказателна отговорност. Липсват каквито и да е данни, в този
изключително дълъг период от време същия да е имал противоправно поведение
както на територията на Република България, така и извън граница. Напротив
данните са, че същия упражнява дейност посредством търговско дружество. В тази
светлина едно наказание лишаване от свобода за по продължителен период от време
на практика би било не поправителна и превъзпитаваща, а закъсняла и безсмислена
репресия. Това мотивира съда да приложи разпоредбата на чл.55, ал.1 и ал.3 от НК и да определи
наказание под минимално предвидения срок лишаване от свобода без налагане на
комулативно предвиденото по-леко наказание.
За стореното,
съответно наказание ВОС намери ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което Г. да
изтърпи при първоначален общ режим в условията на затвор. С оглед предходната
съдимост на подсъдимия е неприложима разпоредбата на чл.66 от НК, независимо,
че е изтекъл срока за изпълнение на предходното наказание съобразно
разпоредбата на чл.82 от НК.
Подсъдимия бе
осъден да заплати и сторените по делото разноски.
Водим от
горното, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ ВЪВ ВОС: