№ 4547
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Златка Чолева
Членове:Красимир Мазгалов
Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело
№ 20251100500555 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №18954 от 21.10.2024г., постановено по гр.дело №70269/2021г. по описа на
СРС, ГО, 76 с-в М. Й. Т. с ЕГН:********** е осъдена да заплати на основание чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:*********
следните суми: 2429,30лв.- цена за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до
м.04.2019г. в топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.„*********; 430,94лв.-
обезщетение за забава за периода 15.09.2018г.- 25.02.2021г., 20,29лв.- цена за предоставена
услуга дялово разпределение за периода от м.02.2018г. до м.04.2019г., ведно със законната
лихва върху главниците за потребена топлинна енергия и дялово разпределение от датата на
депозиране на исковата молба 08.12.2021г. до окончателното изплащане на задълженията.
Отхвърлен е като неоснователен предявеният иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от
4,41лв - обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода от 30.03.2018г. до 25.02.2021г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца
798,78лв. разноски в исковото производство за държавни такси, експертизи и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете. Решението е
постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца- „Далсия“ ООД /с
предишно наименование „Бруната“ ООД/.
Срещу решението в частта с която са уважени исковете, е подадена в законоустановения
срок въззивна жалба от ответника чрез процесуалния му представител. Жалбоподателят
поддържа, че не е установено безспорно вземането от ищеца, както и наличието на
1
облигационни отношения между страните. Направено било и възражение за погасяване на
задължението порад изтекла давност. Ответникът претендира отмяна на решението в
обжалваните части и отхвърляне на исковете, както и разноските по делото за двете съдебни
инстанции.
Ищецът, с подадения в срок отговор на въззивната жалба, оспорва същата и моли
решението да бъде потвърдено в обжалваната от ответника част. Претендира
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението в
обжалваната част, следва да се добави и следното:
Установено е по делото от представените писмени доказателства, че процесният имот е
топлофициран и че сградата, в която се намира процесния имот, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Доказано е също така, че ответникът е собственик на имота през
процесния период, което обстоятелство се установява от представените по делото писмени
доказателства. Следователно ответникът се явява потребител /клиент/ на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла §2а, вр.чл.153, ал.1 от ЗЕ за процесния период. Съгласно чл.150,
ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. В случая е несъмнено, че
Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани
(което обстоятелство е служебно известно на съда) – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. По делото не са
релевирани нито твърдения, нито има данни ответникът да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл.150, ал.3 ЗЕ. Поради изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото са били налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия на ищеца за доставка на топлинна
енергия.
2
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба за топлоснабдяването.
Установено е също така въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, че делът
за сградна инсталация е бил изчислен в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба.
Дяловото разпределение се превъзлага на трето лице, регистрирано по чл.139а от ЗЕ.
Превъзлагането е извършено по реда на чл.139б от ЗЕ от клиентите получаващи
топлоенергийни услуги, с което те сключват договор по чл. 140 ЗЕ, а чл. 139 в ЗЕ,
топлофикационното дружество също сключва договор с избраното дружество за извършване
на услугата дялово разпределение. Във всеки един от тези договори, ползвателя на услугата
плаща възнаграждение на дружеството за дялово разпределение - чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ и чл.
140, ал. 5, т. 8 от З Е. С т.1 от р.ІІІ на приетия като доказателство по делото договор при
общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по
чл.139в ЗЕ, сключен между ищеца и третото лице помагач по делото /л.33-48 от
първоинстанционното производство/ е уговорено, че възложителя и ищец в настоящото
производство заплаща на третото лице- помагач извършената услуга "дялово разпределение"
съгласно ценоразпис. Във всеки един от тези договори, ползвателя на услугата плаща
възнаграждение на дружеството за дялово разпределение - чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ и чл. 140,
ал. 5, т. 8 от ЗЕ. Следователно сумите за дялово разпределение през процесния период са
дължими на ищеца.
Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от приложимите в случая Общи условия от 2016г., одобрени
с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла
на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73
от Наредбата, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. Съгласно ал.3 на същата клауза от Общите условия, след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на
чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
3
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
В светлината на гореизложеното, при установено облигационно отношение между
страните и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба,
регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна
енергия правилно СРС е приел, че исковете за главници и обезщетение за забава са
основателни до размерите и за периодите, посочени в обжалваното решение.
Както правилно е констатирал и първоинстанционният съд, възражението за изтекла
погасителна давност е направено повече от две години след връчване на препис от исковата
молба през м.март 2022г. /на 18.06.2024г./, поради което се явява преклудирано и съдът не
дължи произнасяне по него.
Ето защо първоинстанционното решение подлежи на потвърждаване в обжалваната от
ответника част.
По разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. В полза на
въззиваемото дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
50 лева, определени по реда на чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ и предвид ниската фактическа и правна сложност на спора.
На основание чл. 280, ал.3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
По така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №18954 от 21.10.2024г., постановено по гр.дело
№70269/2021г. по описа на СРС, ГО, 76 с-в в обжалваната му част.
ОСЪЖДА М. Й. Т. с ЕГН:********** да заплати на „Топлофикация София“ЕАД с
ЕИК:*********, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 50 лв. /петдесет
лева/– разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участие на трето лице- помагач на страната на ищеца-
„Далсия“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4