Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 548
гр.Бургас,08.05.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
при участието на
секретаря Диляна Бодурова, като разгледа НАХД № 897 по описа на БРС за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод жалба на А.И.М. с ЕГН: **********, срещу Наказателно
постановление № *г., издадено от
началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение по чл.
5, ал.3, т.1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал.1, т.2 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева и „Лишаване от
право да се управлява МПС” за срок от 12 месеца, както и на основание Наредба Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
С жалбата се сочи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като не били описани обстоятелствата около нарушението.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, не се явява лично, а се представлява от пълномощник – адв. *– БАК, който поддържа жалбата по изложените в нея
доводи. Изрично подчертава, че е допуснато нарушение на Наредба № 1/2017г.,
което счита за съществено и което опорочава цялата процедура. Посочва, че е
налице липса на компетентност. Пледира за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, надлежно призован,
не се представлява. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката се
прави искане за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 5
– НП е връчено на жалбоподателя на 19.02.2019г., а жалбата е депозирана на 22.02.2019г).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 28.09.2018г., около 22.10 часа
актосъставителят П.В.П. – мл. автоконтрольор
при Сектор „ПП”-Бургас изпълнявал служебните си задължения в гр. Бургас, бул. „*”
до бл. 117 в ж.к. „*“. Същият спрял за проверка лек автомобил „Форд Фокус” с
рег. № *, управляван от жалбоподателя А.И.М.. Полицейският служител тествал водача
за употреба на алкохол с техническо средство – „Дрегер
7510” с фаб. № ARBВ 0076, което отчело концентрация
на алкохол от 1,13 промила в издишания въздух. На водача бил издаден талон за
медицинско изследване № *(л.11), в който М. собственоръчно посочил, че не
приема показанието на техническото средство и желае да даде кръвна проба за
анализ. Св. П. квалифицирал горните факти като нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, поради което и съставил на нарушителя АУАН с бл. № *. Актът бил връчен на
жалбоподателя, който го подписал без възражения. В законоустановения
срок също не били депозирани възражения.
В МБАЛ-Бургас, в 23.04 часа на
28.09.2018 г. на М. била взета проба, за което бил съставен надлежен протокол
(л. 12). Самата проба била взета в два броя епруветки, които били парафинирани и с поставен етикет. Пробите били предадени в
хладилна чанта в БНТЛ-Бургас, където на 03.10.2018 г. в 14,35 часа били
подложени на експертно изследване по газхроматографски
метод, като се установило, че точното количество на алкохол в кръвта на водача
е 0,91 промила.
В последствие въз основа на акта
на 10.01.2019г. било издадено и атакуваното НП, в
което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в него. Административнонаказващият орган счел, че горните факти,
нарушават разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 174, ал.1, т.2 ЗДвП наложил на жалбоподателя
административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да
се управлява МПС” за срок от 12 месеца, както и отнемане на 10 контролни точки.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в
хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От
обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния
ред представлява годно доказателствено средство,
съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху
издадените от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията
на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното
постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай
съдът счита, че доводите за липса на компетентност са неоснователни, тъй като
наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник група към Сектор „ПП” към
ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 10.01.2019г. е бил оправомощена
да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице – младши автоконтрольор, който
безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който
по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по
ЗДвП. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42
от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Противно на становището на
жалбоподателя съдът счита, че деянието и неговите съставомерни
признаци са описани достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради
което и не са допуснати съществени нарушения в тази връзка. Посочени са
нарушените материалноправни норми, като наказанието
за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административнонаказателното
производство.
Съдът не споделя и
основното възражение на жалбоподателя, съсредоточено около това, че кръвната
проба не е била запечатана и описана съгласно изискванията на Наредба №
1/2017г., което е опорочило цялото производство.
Действително в
разпоредбата на чл. 17, ал.4 от Наредбата (в сила от 01.07.2018г.) е
предвидено, че вакуумните епруветки и контейнерите за урина, съдържащи пробите,
се запечатват със стикера със сериен номер по чл. 3, ал. 3, придружаващ талона
за изследване, а в протокола за изследване се отбелязва серийният номер на
стикера. Няма спор, че в конкретния случай това изискване на Наредбата не е
било спазено, доколкото вакуумните епруветки не са били запечатани със стикери,
а са парафинирани. Въпреки това, съдът счита, че това
нарушение не е довело до опорочаване на административнонаказателната
процедура, до степен налагаща отмяна на НП. Практиката на ВКС, формирана още
при действието на Наредба № 30/2001г. (отм.), която не е загубила значение и до
днес, е насочена към това, че някои пропуски при изпълнението на Наредбата не следва да се абсолютизират,
доколкото е налице възможност за преодоляването им чрез предвидените в НПК
способи на доказване (Решение № 54 от
27.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 2346/2013 г., III н. о.), които способи по
силата на чл. 84 ЗАНН са приложими и в производството по обжалване на НП. Тук
съдът отбелязва, че при преценка дали нарушението е от категорията на
съществените или не, следва да бъде отчетена и целта на законодателя при
въвеждане на определени изисквания по отношение на опаковане и етикиране на
пробите. Съдът намира, че липсата на стикер не влияе върху годността на пробата
или върху резултата от изследването й. Целта на въпросния стикер е да гарантира
идентичност между иззетата от лицето проба и тази, която е изследвана в
съответното медицинско заведение (техническа лаборатория). В конкретния случай
тази цел е постигната, доколкото няма никакво съмнение, че изследваната кръв е
именно на жалбоподателя М.. Това се доказва от факта, че епруветките са били прафинирани – т.е. запечатани по начин непозволяващ
вмешателство, както и че са били с „описан етикет“, позволяващ безпротиворечивото идентифициране на пробата. Това от своя
страна води до извода, че макар изискванията на Наредбата да са били нарушени,
то това нарушение не е съществено, доколкото не внася съмнение относно лицето,
от което произхожда, нито влияе на годността на самата проба или върху
резултата от изследването й.
Също така, в
издадения талон за медицинско изследване
е посочено лечебното заведение, в което жалбоподателят е следвало да се
яви.
Неоснователни са и
доводите за противоречие между АУАН и НП в частта относно установената
концентрация. Напълно нормално е да има разминаване между тези актове, тъй като
установеното количество алкохол в кръвта може да се промени като показание и
много след издаването на самото НП (например при допусната в хода на съдебното
производство експертиза). Последното обстоятелство не опорочава производството,
тъй като при този вид нарушение всеки орган (актосъставител
и АНО) посочва в издавания от него акт, направената от него констатация.
По същество, съдът
следва да посочи следното:
Съгласно чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП, в редакцията, релевантна към датата на извършване на нарушението,
на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява ППС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Според приложената санкционна норма на
чл. 174, ал.1, т.2 от същия закон наказва се с „Лишаване от право да управлява
моторно превозно средство”, който управлява моторно превозно средство, с
концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишвания въздух - над 0,8 на хиляда до 1,2 на
хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.
Съставът на
нарушението е изцяло и напълно е очертан в разпоредбата на чл.174, ал.1 от ЗДвП
и в този ред на мисли, дори да не беше посочена нормата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, това не би било основание да се приеме, че липсва посочване на нарушена
норма, защото за разлика от преобладаващия брой случаи, където съставът на
административното нарушение включва поне две законови разпоредби – нарушена и
санкционна, в този случай съставът е описан само в една разпоредба по подобие
на съставите на престъпление, регламентирани в НК. В конкретния случай процесната концентрация на алкохол, установена след
лабораторното изследване, е 0,91 промила, което при всички случаи означава, че
водачът е управлявал МПС с концентрация над 0,5 на хиляда. Също така, коректно
е посочена и т. 2 на чл. 174, ал. 1, която съдържа една единствена хипотеза,
поради което доводите в тази насока са неоснователни. С оглед горното съдът
счита, че при описване на съставомерните признаци на
нарушението и посочване на нарушените материално-правни норми АНО не е допуснал
нарушение, което да е засегнало правото на нарушителя да разбере в какво се
„обвинява” и да организира защитата си. Изрично в този смисъл е и практиката на
касационната инстанция по аналогични казуси, като например – Решение № 912/11.05.2018г. по к.н.а.х.д.
№ 480/2018г. на АдмС-Бургас.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние
правилно е квалифицирано като административно нарушение, като на основание чл.
174, ал.1, т.2 от ЗДвП (в приложимата редакция) законосъобразно е наложено
наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от
12 месеца и „Глоба” в размер на 1000 лв. Видно от санкционната норма двете
наказания са определени в предвидения от законодателя размер, който е фиксиран
и не може да се изменя.
В заключение –
конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно
и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията,
които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния
случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост
на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не
се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на
чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
Предвид всичко горепосочено,
съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, като наложеното му наказание е правилно и
законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *г., издадено от началник
група към Сектор „ПП” на
ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 ,
на основание чл. 174, ал.1, т.2 , на А.И.М. с
ЕГН: **********, е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 12 месеца,
както и на основание Наредба
Iз-2539 на МВР са отнети 10
контролни точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОДОР МИТЕВ
Вярно с
оригинала: Д.Б.