Районна прокуратура Пловдив
е внесла с мотивирано постановление с предложение обвиняемият П.И.П. да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание глоба по чл. 78а НК за
това, че на 28.08.2019 г. на път PDV 1051, км 7+600, на пътя между с. Ръжево
Конаре и с. Ръжево, в посока с. Ръжево Конаре, общ. Калояново, обл. Пловдив,
управлявал моторно превозно средство - мотоциклет марка „MZ“ с номер на рама *****, двигател № *****, който не е регистриран
по надлежния ред - престъпление по чл. 354, ал. 2 вр. ал. 1
от НК.
Производството
пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по глава
XXVIII НПК.
В хода на
съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото
обвинение като пледира доказването авторството и субективната страна на
деянието и моли обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност за
инкриминираното деяние по реда на чл. 78а от НК, като му се наложи
административно наказание глоба в минимален размер.
Защитникът адв. М.
пледира да бъде приложен чл. 78а от НК и на обвиняемия да се наложи наказание в
минимален размер.
Обвиняемият П. поддържа становището на защитника си, като
в последната си дума моли да му бъде наложено наказание в минимума.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият П.И.П. с ЕГН **********
е роден на *** ***, ****, български гражданин, с основно образование, безработен,
неженен, неосъждан / реабилитиран /, живущ ***. Същият е.
Обвиняемият П. не притежавал
правоспособност за управление на МПС и съответно СУМПС. Обвиняемият си бил
закупил мотоциклет марка „MZ“ с рама № ***** и двигател № *****, който бил без
регистрационни табели. П. го използвал по предназначението му като моторно
превозно средство и се придвижвал с него по пътищата, отворени за обществено
ползване. На 28.08.2019 г., около 17:30 ч. той управлявал посоченото по-горе
мото МПС на път PDV 1051, км 7+600, на пътя между с. Ръжево Конаре и с. Ръжево,
в посока Ръжево Конаре, общ. Калояново, обл. Пловдив.
По същото време Д.Т.Ш. и И.М.П.
- полицейски служители в РУ - Хисаря при ОД на МВР - Пловдив, били на работа и
изпълнявали служебните си задължения по предварително определен график. Те
работели по безопасност на движението на установъчен
пункт в началото на с. Ръжево. Около 17:30 ч. П. предприел действия по
спирането на обвиняемия П.П., който управлявал
мотоциклета, описан горе, за извършването на проверка. В момента на подаването
на сигнал със „стоп“ палка от полицейския служител обвиняемият предприел
маневра, обърнал посоката си на движение и продължил да се движи. Двамата
полицейски служители го последвали. Спрели го за проверка на път PDV 1051, км 7+600,
на пътя между с. Ръжево Конаре и с. Ръжево, в посока Ръжево Конаре, общ.
Калояново, обл. Пловдив. Служителите на реда установили самоличността на
водача, а именно обвиняемият П.И.П.. В хода на така извършената проверка полицаите
поискали от водача да им представи и документ за правоспособността му като водач
на МПС – свидетелство за управление на МПС, и документи на моторното превозно
средство, което управлявал. Установили, че няма такива. Служителите на
полицията извършили справка в ОДЧ и установили, че обвиняемият е
неправоспособен водач на МПС, респ. не притежава СУМПС, а управляваният от него
мотоциклет не е регистриран по надлежния ред, който е предвиден в разпоредбата
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която гласи „По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места.“ За констатираните нарушения от страна на П., свидетелят Д.Т.Ш.
съставил два акта за установяване на административни нарушения № 682/28.08.2019
г. и 683/28.08.2019 г., които били подписани от обвиняемия без възражения. В
актовете били констатирани нарушенията му по чл. 103, чл. 140 и чл. 150 от ЗДвП.
По случая била образувана предварителна проверка.
Редът за регистрация на МПС е
уреден в Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. ДВ, бр. 105 от
2002 г., изм. бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.). Съгласно параграф 2, т. 4
от ДР на Наредбата „Регистрация“ е административно разрешение за превозното
средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното
средство и издаването на табели с регистрационен номер. В чл. 10, ал. 7 от
Наредбата, като част от приложното й поле изрично са посочени и мотоциклетите и
мотопедите, като същите са извън обхвата на изключенията от задължителна
регистрация, посочени в чл. 1, ал. 4 от Наредбата.
По
доказателствата:
Гореизложената фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от показанията дадени на досъдебното
производство от свидетелите Д.Ш. (л. 43), И.П. (л. 45) и Н.В. (л. 47), обясненията
на обвиняемия (л. 39), както и писмените доказателства – протокол за доброволно
предаване (л. 22), протокол за оглед на веществени доказателства ведно с
фотоалбум към него (л. 48), протокол № 451 от извършена химическа експертиза
(л. 56), експертна справка № 2127 (л. 8), копия на актове за установяване на
административно нарушение (л. 58-60) и копия от наказателни постановления (л.
61 и 60), справка за нарушител/водач (л. 63), справка в централна база КАТ (л. 64
и 65), справка за съдимост, характеристична справка и останалите доказателства
събрани по досъдебното производство и прочетените от съда.
Съдът дава вяра на показанията
на свидетелите Д.Ш., И.П. и Н.В.. От показанията на свидетелите Ш. и П. лично
са възприели събитията и се установяват датата, на която са извършили
процесната проверка, при която са спрели мотоциклета и обвиняемия, мястото на
проверката, действията на водача, както и констатациите им след проверката.
Установява се, че мотоциклетът е управляван обвиняемия, че същият е
неправоспособен водач и никога не е притежавал СУМПС, както и че превозното средство
не е регистрирано и не притежава регистрационни табели. В тяхна подкрепа са и
показанията на свидетеля В., който е извършил проверката в базата данни относно
правоспособността за управление на МПС и липсата на регистрация на последното
по надлежния ред. Като достоверни се приеха и показанията им за поведението на
обвиняемия след като е изпълнен сигнал със „стоп“ палка и последвалото
преследване. Съдът приема за доказани посочените факти, доколкото свидетелите
лично са възприели събитията и добросъвестно са възпроизвели известните им по
делото обстоятелства. Съдът констатира и че между показанията на свидетелите
няма противоречия, същите са взаимно кореспондиращи си, оценени по отделно са
последователни и вътрешно непротиворечиви. Показанията им намират подкрепа в
отделни свои части и от събраните по делото писмени доказателства.
В посочените доказателствени материали, включително
и писмените доказателства, доказателствените средства и експертните становища,
не се съдържат противоречия. Същите еднопосочно и непротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на мотивираното
постановление. Показанията на всички свидетели са достатъчно подробни, логични
и последователни, като всеки един от тях допринася за изясняване на
фактическата обстановка и подкрепя показанията на другите, което потвърждава
тяхната достоверност. Обстоятелствата от постановлението се подкрепят от двете
извършени справки в база данни на КАТ за липсата на регистрация, справката за
нарушител/водач за липсата на валидно СУМПС на обвиняемия, съставените три броя
актове за установяване на административни нарушения и два броя наказателни
постановления, протокол за оглед на веществено доказателство, а именно
процесния мотоциклет, ведно с албум към него, протокол за доброволно предаване.
От правна страна:
С
оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че от обективна страна
на 28.08.2019 г. на път PDV
1051, км 7+600, на пътя
между с. Ръжево Конаре и с. Ръжево, в посока с. Ръжево Конаре, общ. Калояново,
обл. Пловдив, П.И.П. управлявал моторно превозно средство - мотоциклет марка „MZ“ с номер на рама *****, двигател № *****, който не е
регистриран по надлежния ред.
От обективна страна извършените от дееца
действия по придвижване с мотоциклета представлява управление на такъв,
доколкото е безспорно установено, че обвиняемият е бил спрян за проверка,
докато е шофирал. На следващо място съдът приема за доказано, че управляваният
от обвиняемия мотоциклет марка „MZ“ с номер на рама ***** и двигател № ***** не е бил регистриран по надлежния ред.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. Ал. 2 на същата разпоредба предвижда редът за регистриране да се
урежда от наредба в този смисъл – а това е Наредба № I-45/24.03.2000
г. за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства (нататък Наредбата). Съгласно параграф 2, т. 4 от ДР
към Наредбата „регистрация“ е административно разрешение за превозното средство
да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство
и издаването на табели с регистрационен номер. В чл. 10, ла. 7 от същата като
част от приложното поле на наредбата изрично са посочени и мотоциклетите и
мотопедите и същите са извън изключенията от задължителната регистрацията,
посочени в чл. 1, ал. 4 от Наредбата.
Изложеното отговаря на
обективните признаци на престъплението по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, по
повод на което е дадено предложение за налагане на санкция по реда на чл. 78а
от НК от държавното обвинение. Същевременно за да бъде едно деяние престъпление
следва и неговата обществена опасност да засяга съответните опазвани обществени
отношения по начин и със степен, които съществено да ги накърняват. Необходимо
е още управлението на нерегистрирано по надлежния ред МПС като поведение да се
отличава с такъв интензитет, обуславящ по-висока степен на обществена опасност
на деянието, съставляващо престъпление, в сравнение с кореспондиращото му
административно нарушение. Това е така, защото изпълнителните деяние на някои
административни нарушения представляват и такива на съответните престъпления.
Затова и законодателят е
очертал необходимостта от по-ниската степен на обществена опасност на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП в сравнение с кореспондиращото му
престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. Съотнесено към конкретните проявни форми,
в които се е изразило деянието на обвиняемия, настоящият съдебен състав приема,
че установената деятелност не накърнява обществените отношения по опазването на
ред, който регулира транспорта, с висок интензитет, за да бъде обосновано
заключението, че деянието представлява престъпление. Както е известно
обществената опасност обхваща както параметрите на самото деяние, така и
характеристиките на личността на дееца.
В конкретния случай
доказателствата по делото сочат, че обвиняемият е управлявал собствен мотоциклет.
Не може да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че след подаването на сигнал
със „стоп“ палка от униформен служител обвиняемият моментално е предприел
маневра, с която е обърнал посоката си на движение в противоположно направление,
и е предизвикал преследване от полицейските служители. Отделно от това след
проверката от органите на МВР е установено, че обвиняемият е осъществил още две
административни нарушения, за които е бил санкциониран с наказателни
постановления.
Поради изложеното съдът
прие, че обществената опасност на деянието на обвиняемия и личността му
отговарят на изискванията на закона, за да се приеме, че извършеното от него
представлява престъпление, тъй като деянието му не се отличава с явно
незначителна степен на обществена опасност. Напротив, обстоятелствата по делото
сочат, че деянието му и личността му се характеризират с по-висока степен на
обществена опасност, така че да отговарят на изискванията на Наказателния
кодекс за осъществяване на престъпление, а приложението на ЗДвП и определяне на
деянието като административно нарушение е невъзможно. Тези обстоятелства са
поведението на обвиняемия, който не се е съобразил с разпореждането на органите
реда с подаването на сигнал със „стоп“ палка, обърнал е посоката си на движение
в противоположна с цел да осуети проверката и е предизвикал преследване в
продължение на няколко километра.
Всички тези обстоятелства
дават основание на съда да приеме, че деянието на обвиняемия разкрива
значително по-висока степен на обществена опасност спрямо хипотезите на
административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и затова отговоря на
критериите за осъществяване на престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК,
тъй като засягането на защитаваните обществени отношения е с такъв интензитет,
че да определи деянието като престъпно.
От субективна страна обвиняемият
П.П. е извършил деянието виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Той е съзнавал, че управлява мотоциклет, който не е
регистриран по предвидения нормативен ред. Предвиждал е, че с действията си ще
наруши обществения ред, регулиращ транспорта, и е целял настъпването на тези,
съзнавани и желани от него последици.
По
наказанието:
Разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК предвижда
административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева. При
индивидуализирането на административното наказание „глоба“ съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства за обвиняемия чистото съдебно минало и
обстоятелството, че е съдействал за разкриване на обективната истина и е изразил
е съжаление за стореното. От друга страна съдът не отчете наличието на
отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което наказанието бе определено
при абсолютен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства в предвидения в
закона минимален размер. Предвид горното съдът наложи на обвиняемия
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, като счете, че именно
така определеният размер, се явява справедлив, съответен на имотното състояние
на обвиняемия и в най-голяма степен ще допринесе за постигане целите на
наказанието по чл. 36 от НК, ще му въздейства по оптимален начин предвид
преимуществото на индивидуалната превенция.
Доколкото същият не притежава право да управлява
МПС, не може да бъде лишен по съответния ред от това, поради което съдът не
приложи разпоредбата на чл. 343г вр. ал. 78а, ал. 4 от НК.
По
разноските:
Използването на експертна помощ и извършената
химическа експертиза обосновават ангажиране и на отговорността на обвиняемия за
заплащане на сторените на досъдебното производство разноски. Затова на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК същият следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ОД на МВР Пловдив сумата от 43 лв. за разноски по досъдебното
производство.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
А.
Д.