Решение по дело №443/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 35
Дата: 10 февруари 2021 г.
Съдия: Ирена Илкова Янкова
Дело: 20207240700443
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                       

                                  Р Е Ш Е Н И Е 

 

гр.Стара Загора  10.02.2021 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

Старозагорският административен съд в публичното  заседание                                       на  двадесет и осми  януари през две хиляди и двадесет и първа  година в състав:

 

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                              Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА                                                                                   

при секретаря   Минка Петкова

и в присъствието на  прокурора  Константин Тачев                                                        като разгледа докладваното от  ИРЕНА ЯНКОВА   к.а.н.дело  № 443 по описа  за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба от  ЕТ „ М.М.Ф.” със съдебен адрес *** чрез пълномощника адвокат Ц.А. против Решение № 260133/ 29.10.2020 година, постановено по АНД № 1942/2020г.  по описа на Районен съд Сара Загора, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 509542-F530789/04.05.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив към ЦУ на НАП за нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба №  Н-18/ 13.12.2006г на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба №  Н-18/ 13.12.2006г на МФ/. Изложени са оплаквания за постановяване на решението в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. По подробно изложени доводи е направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което НП да бъде отменено изцяло.

 

Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП Пловдив, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и в полза на НАП да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по приложен списък в размер на 120лв.

 

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага решението  да бъде оставено в сила.

 

Касационният състав на съда като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК на решението по АНХД №  1942/ 2020г на Районен съд Стара Загора, прие за установено следното:

 

          Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество, се явява  неоснователна.

 

  Предмет на контрол пред Районен съд Стара Загора е НП  509542-F530789/ 04.05.2020  година на Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив към ЦУ на НАП, издадено въз основа на АУАН № F530789/ 11.12.2019г., с което на ЕТ „ М-М.Ф. ” гр.Троян на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000лв. за нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба №  Н-18/ 13.12.2006г на МФ във връзка с чл.118, ал.4,т.1 от ЗДДС. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че при извършена оперативна проверка на 10.12.2019г. в 10:00ч на търговски обект, представляващ автомат за самообслужване с електрическо захранване/ вендинг автомат/, находящ се в гр. Стара Загора, бул. „Метоси Кусев” № 63, стопанисван от ЕТ „ М-М.Ф.“ гр. Троян е констатирано, че едноличният търговец в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. на МФ извършва продажба на стоки и услуги без наличието на функциониращо ФУВАС към момента на проверката. Извършена е контролна покупка на един брой кафе чрез поставяне на монети на обща стойност 0,40 лв. в монетника на автомата за самообслужване с електрическо захранване, платена в брой от проверяващите, за която не се визуализира фискален бон на дисплея, тъй като няма функциониращо ФУВАС.

При осъществения контрол за законосъобразност оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства Районен съд Стара Загора счита за безспорно установено, че дружеството е осъществило от обективна страна състава на вмененото нарушение по чл.7, ал2 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г., тъй като е извършвана търговска дейност, при което е необходимо за всяка продажба да  се извършва при функциониращо фискално устройство. Според съда деянието не представлява маловажен случай и при индивидуализацията на наказанието  са отчетени обстоятелствата, че нарушението е за първи път, и обществената опасност на деянието. При извършената служебна проверка не са констатирани съществени процесуални нарушения при издаване на НП като е прието, че изложената фактическа обстановка изцяло кореспондира с правната квалификация на деянието. По тези съображения е обоснован извод за законосъобразност на обжалваното НП и то е потвърдено изцяло.

 

Решението на Старозагорския районен съд е валидно, допустимо и правилно.

 

Законосъобразно са изводите на съда за формална и материална незаконосъобразност на процесното  НП №509542-F530789/ 04.05.2020г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив към ЦУ на НАП. То е издадено от компетентен орган съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 година н изпълнителния директор на НАП гр. София.

НП отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Административнонаказателната отговорност на ЕТ „М-М.Ф.” гр. Троян  е ангажирана за нарушение по чл.7, ал.2 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г.  Съгласно разпоредбата на  чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите е предвидено задължение за лицата по чл. 3 да не извършват продажба на стоки и услуги без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба. Несъмнено, в случая, посоченото задължение не е било изпълнено от касатора, поради което му е било наложено административно наказание по силата на санкционната норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно последната, извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1 000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3 000 до 10 000 лв., когато се касае до неотразяване на приходи, както е случая. Ето настоящият състав споделя извода на въззивния съд, че законосъобразно е била ангажирана отговорността на дружеството.

 

Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Описаното в НП деяние правилно е квалифицирано като нарушение по хипотеза на  чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и правилно същото е санкционирано с налагане на санкция по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. В хода на въззивното производство не са допуснати нарушения на материалния закон или такива съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да обосноват някое от касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 или т. 2 от НПК. Размерът на наказанието е определен и наложен минималният предвиден от закона размер, предвид което като с потвърждаване на НП, не е е налице касационно основание и по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. При извършената служебна не бяха констатирани и нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.

Правилно е прието от съда1 че не е  маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Деянието засяга важни обществени отношения, регулирани от данъчните закони и насочени към формирането и ефективното управление на държавния бюджет. По делото не се сочат обстоятелства по извършването, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид. Поради което не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, до какъвто законосъобразен извод е стигнал и районният съд.   

Съдът е постановил съдебния си акт , като е приел тезата на касатора, че ФУВАС не работи, за което не е било необходимо и назначаване на експертиза. Касаторът в качеството си на търговец е бил длъжен да се увери преди да пусне в експлоатация кафе автомата че ФУВАС работи.

Не следва да се уважи възражението на касатора, че съдът в нарушение на процесуални правила е постановил акта си, не спазвайки срока за предоставяне на писмена защита. В протокола за съдебно заседание  такъв срок не е предоставян, а съдът е обявил, че ще се произнесе с решение в законния срок.

С оглед изложеното Старозагорският административен съд приема за законово обосновани съображенията на районния съд, мотивирали направения извод за законосъобразност на издаденото НП № 509542-F530789/04.05.2020 година издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив към ЦУ на НАП.

По съществото на спора съдът обосновано е приел, че административнонаказващият орган правилно е ангажирал отговорността на ЕТ „ М-М.Ф.“ гр. Троян за нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба №Н-18/2006г. При постановяване на решението правилно е приложен материалният закон, включително при определяне размера на наложеното наказание са съобразени конкретните релевантни обстоятелства по чл.27, ал.2 от ЗАНН, с оглед на което не е налице нито едно от наведените в касационната жалба основания за отмяната му и то следва да бъде оставено в сила.

 

При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/  29.11.2019г./ следва да бъде осъдено да заплати на Териториална дирекция на НАП – Пловдив сумата от 120 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260133/ 29.10.2020 година, постановено по АНД № 1942/2020г  по описа на Районен съд Сара Загора, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ №   509542-F530789/04.05.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив към ЦУ на НАП.

 

 ОСЪЖДА  ЕТ „М-М.Ф.” със съдебен адрес *** да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 120 /сто и двадесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. 

 

          Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

                         

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                                                          

 

             2.