Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2276
гр. Пловдив, 05 декември 2022 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, I отделение, XIV състав, в публично съдебно заседание
на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа
докладваното от съдия Георгиева адм. д.
№ 1432 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е
по жалба на В.Й.П., с ЕГН: **********, с адрес за връчване/ съдебен адрес:***,
против ревизионен акт № Р-16001621004698-091-001 от 07.03.2022 г., издаден от В.К.
- началник сектор, и Ю.Д.- главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр.
Пловдив, потвърден с решение № 196 от 11.05.22 г. на директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ / ОДОП/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП
относно установена на основание чл. 19 от ДОПК отговорност за задълженията на „Вип Капитал Билдинг“ ЕООД,
ЕИК *********, както следва:
-
отговорност
за данък върху добавената стойност за периода
01.12.2015 г. - 30.09.2016 г. в размер на 2994,97лв. и лихва от 2152,66лв.;
- отговорност
за корпоративен данък за периода 01.01.2015 г.-31.12.2016 г. и 01.01.2020 г. - 31.12.2020
г. в размер на 21068,64лв. и лихва от 11967,11лв.;
-
отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях
правоотношения за периода 01.12.2015 г. -
30.11.2016 г. в размер на 2426,61лв.
и лихва от 1510,61лв.;
-
отговорност за държавно обществено осигуряване - за осигурители за
периода 01.12.2015 г. - 31.10.2016 г. в размер на 5386,09лв. и лихва от 3101,78лв.;
- отговорност
за вноски за здравно осигуряване - за осигурители за периода 01.12.2015 г. - 31.01.2016 г. в размер на 2263.84лв. и
лихва от 1303,75лв.;
- отговорност за
универсален пенсионен фонд - за осигурители за периода 01.12.2015 г. - 31.10.2016
г. в размер на 1223,87лв. и лихва от 704,53лв.;
-
отговорност за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на
местни и чуждестранни физически лица за пeриода 01.07.2017г.-30.09.2017 г. и 01.04.2021 г.- 30.06.2021 г. в размер
на 11714,91лв. и лихва от 4222,98лв.
Жалбоподателят
твърди, че не е налице реализиран фактическият състав на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, който изисква условията да бъдат налице кумулативно. Твърди, че не е укрил
факти и обстоятелства и не е извършил умишлени действия, които да са довели и
да са причина да не се погасят установени данъчни задължения - данъци и
осигурителни вноски - по смисъла на чл.19, ал.1 от ДОПК, а и такива факти не се
твърдели, нито били установени нито в РД, нито в РА или в атакуваното решение
на ДОДОП. Счита, че разпределението на печалба - по смисъла и на основание
разпоредбата на чл.137, ал.1, т.З от ТЗ, не е скрито разпределение на печалба,
поради и което това действие не се явява съставомерно виновно такова. Освен
това платените ми суми - разпределена печалба/ дивидент, не се явяват платени
такива, за да се избегне плащането на задължения. Счита, че разпределението и
плащането на дивидент не представлява скрито разпределение на печалба или
дивидент, поради и което не е налице преднамерено действие, за което
разпоредбите на закона да вменяват отговорност и задължения по смисъла и на
основание чл. 19 от ДОПК. Поради това и в тази хипотеза не е налице виновно
поведение - действие/ бездействие от страна на управителя/ съдружник. Според
жалбоподателя следващите се данъчни ставки, дължими за плащане с оглед
разпределения дивидент, не са изискуеми към датата на изплащането на дивидента,
и се явяват задължения за бъдещи периоди. Посочва, че дружеството, притежава -
активи, които не са отчуждавани, и които покриват вменените данъчни задължения
на основание чл.19 от ДОПК и към момента на изплащането на тези дивиденти са съществуващи
и налични такива. Счита, че ревизиращият орган е тълкувал и
приложил законовата уредба превратно, като не се е съобразил с прякото и
изрично (ограничително) действие и приложение на разпоредбите на закона, както
и административната и съдебна практика. Счита този подход
в явно противоречие с установените в ДОПК принципи за обективност и служебно
начало. По тези и подробно изложени в жалбата мотиви моли да се отмени
обжалваният ревизионен акт, потвърден с решението на по-горестоящия орган, и да
му се присъдят сторените и удостоверени разноски по делото.
В съдебно
заседание заявява, че поддържа жалбата с представена нарочна молба от адв. Г..
Ответникът по
жалбата - директор дирекция „ОДОП“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния
си представител юрисконсулт Я. оспорва жалбата, счита същата за неоснователна
и моли да бъде отхвърлена по съображения в депозираната по делото писмена
защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Ревизионният
акт е обжалван в предвидения за това срок пред горестоящия в йерархията на
приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният
от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр.
Пловдив, резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това
преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
След като
разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК,
съдът приема за установено следното:
Ревизионното
производство е започнало с издаване на ЗВР № Р-16001621004698-020-001 от 18.08.2021 г. (437), изменена със заповеди №№ Р-16001621004698-020-002
от 26.11.2021 г., Р-16001621004698-020-003 от 23.12.2021 г.(429), издадени от В.С.К. - началник сектор при ТД
на НАП – гр. Пловдив, с обхват отговорност, изчерпателно посочени в нея. С първата е
определен срок за приключване на ревизионното производство до 3 месеца,
считано от датата на връчването й, което е редовно сторено на 19.01.2021г. (л. 438). С последващите ЗВР срокът на ревизията е удължен последователно до 26.01.2022г.
Въз основа на
събраните доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16001621004698-092-001/09.02.2022г.
(л. 70 и сл.), като в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК е постъпило възражение по
направените констатации (л.67). Въз основа на
констатациите в РД е издаден и процесният ревизионен акт.
Ревизионният
доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119,
ал. 2 от ДОПК и от компетентните органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, определящ
материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт,
и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията /определен за това
с акт на директора на компетентната териториална дирекция/ и ръководителя на
ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия/. В тази връзка, по
делото са представени заповед № РД-09-1979/30.09.2021г. и заповед № РД-09-2514/29.11.2021г.
на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив (л. 4 – 9), ведно с приложенията. Това налага
извод, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила, които да обосновават
незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание.
Следва да се
констатира също така, че от приобщените по делото доказателства се установява,
че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани с валидни електронни подписи, положени в
съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към
момента на подписването на електронните документи.
В срока по
чл. 152, ал. 1 от ДОПК ревизионният акт е обжалван пред директор на дирекция
“ОДОП” – гр. Пловдив, който в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК е постановил и решение
№ 196/11.05.2022г., с което го е потвърдил изцяло.
Предвид
изложеното, съдът намира, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентен
орган, в изискуемата се форма и при спазени административно процесуални правила
за това.
От фактическа
страна съдът намира за установено следното:
Съгласно вписванията
в Търговския регистър, за периода от 05.06.2014 г. до издаване на спорния РА
жалбоподателят В.Й.П. е управител на „ВИП Капитал Билдинг" ЕООД.
От извършена
проверка в информационните масиви на НАП Пловдив е констатирано, че от „ВИП Капитал
билдинг" ЕООД са подадени декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201,
ал. 1 от ЗКПО: - за трето тримесечие на 2017 г. - Окончателен данък за доходи
от дивиденти и ликвидационни дялове по чл. 38, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на
9233,67 лв.; - за второ тримесечие на 2021 г. Окончателен данък за доходи от
дивиденти и ликвидационни дялове по чл.38, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 2481,24
лв.
При проверка
в счетоводството на дружеството е установено, че декларациите са подадени във
връзка с изплатени дивиденти на едноличния собственик на капитала В.П.. Представени
са счетоводни справки и разходни касови ордери - 21 бр.,посочени на стр. 7 от
РД. Установява се, че за периода м.07 - м.09.2017 г. изплатеният дивидент е в
размер на 175 439,70 лв. Съгласно представена оборотна ведомост към 31.12.2017
г. наличността по счетоводна сметка 501 - „Каса" е в размер на 92149,75
лв., а задълженията към бюджета са: за ДДС - 7 386,66 лв., за корпоративен
данък - 20 519,27 лв., за фондове на ДОО, 30 и ДЗПО - 20 053,10 лв. Декларираният
дължим данък върху дивидента, в размер на 9 233,67 лв. също не е внесен.
От
представена оборотна ведомост към 31.05.2021 г. се установява, че дружеството
има задължения за данъци, както следва: за ДДС 7 386.66 лв., за корпоративен
данък 21 068,64 лв., за фондове на ДОО, 3О и ДЗПО - 20 053,10 лв., а
същевременно наличните средства в касата са намалели до 0,23 лв. Изискани са
счетоводни справки и други документи, от които да е видно основанието за
разходване на паричните средства от касата на дружеството. Представени са 6 бр.
разходни ордери за изплатен дивидент на ревизираното лице през м.04.2021 г. на
обща стойност 47 143,52 лв., 6 бр. договори за заеми, предоставени на Н.Б.З.,
на обща стойност 45000.00 лв. Декларираният дължим данък върху дивидента в
размер на 2481,24 лв. не е внесен.
На
посоченото лице Н.З. е връчено искане за представяне на документи и писмени
обяснения № П-16001621027570-141 -008/09.07.2021 г., с което са изискани писмени
обяснения и документи относно получени парични средства от „ВИП Капитал
Билдинг“ ЕООД по договори за заем, сключени с дружеството през 2021 г., начин
на получаване на паричните средства, сума, дата и място на получаване за всеки
заем поотделно, както и заверени копия на договорите за заем, в т.ч. и заверени
копия на разходни касови ордери/разписки и/или банкови извлечения за получаване
на паричните средства за всеки от договорите. Представен е отговор и
доказателства: копия на договори за заем - 6 бр., разходни касови ордери за
получените парични средства - 6 бр., данните от които е установено да съвпадат
с екземплярите, предоставени и от „ВИП Капитал Билдинг“ ЕООД.
От
представените документи е установено, че предоставените средства са без лихва
до 31.12.2021 г., а в случай на забава е определена лихва в размер на 2% от
заетата сума за всеки започнат месец, в който сумата не е върната. Изпратено е писмо
до Дирекция „Събиране" при ТД на НАП Пловдив относно всички предприети
действия за декларираните и невнесени от дружеството в
срок задължения. Получен
е отговор
с изх. №
С21016-181-0063518/06.07.2021 г., съгласно който дружеството има
образувано изпълнително дело №16150003540/2015 г. за сума в размер на 92355,91
лв., от които главница от 58192,96 лв. и лихви от 34162,95 лв.
На основание
чл. 200 от ДОПК и чл. 202, ал.1, във връзка с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК са
наложени обезпечителни мерки както следва: с постановление с изх. № РД - 11 -
267/03.02.2015 г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка,
***; с постановление с изх. № С160016- 022-0004680/18.04.2016 г. е наложен
запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, находящи се в ТБ „Райфайзен
банк" АД и ТБ ОББ АД; с постановление с изх. № С160016-
022-0011637/21.06.2016 г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки, находящи се в ТБ ПИБ АД, ТБ ЦКБ АД, ТБ Райфайзен банк АД и ТБ
ОББ АД; с постановление с изх. № С160016- 022-0018044/09.08.2016 г. е наложен
запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, находящи се в ТБ
„Уникредит Булбанк" АД; с постановление
с изх. № С160016-022-0051250/14.12.2016 г. с наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, находящи се в 27 бр. търговски банки;
Посочено е,
че няма отменени обезпечителни мерки и няма издадени разпореждания за
разрешения за неотложни плащания. На 24.03.2021 г. е подадено заявление за
плащане на дълга на части от задълженото лице с посочена сума 500,00 лв. - 1
000,00 лв. месечно. Установено е, че дружеството не изпълнява редовно поетия
ангажимент за месечни плащания. Извършено е пълно проучване на имущественото
състояние на „ВИП Капитал Билдинг“ ЕООД, при което е констатирано, че същото не
притежава движимо и недвижимо имущество, което да послужи за погасяване на
дълга по изпълнителното дело.
Въз основа
на гореизложената фактическа обстановка, ревизиращият екип прави извод, че са
налице достатъчно обстоятелства за реализиране на отговорност по чл. 19, ал. 2
от ДОПК срещу ревизираното лице в качеството му на управител на „ВИП Капитал
Билдинг“ ЕООД, за задълженията на дружеството. Жалбоподателят В.П. си е
разпределил дивидент в размер на 184 673,37 лв. през 2017 г. и 49 624,76 лв.
през 2021 г., както и е предоставил заем в размер на 45 000,00 лв. през 2021 г.
на третото лице Н.Б.З.. По този начин паричните средства на дружеството са били
намалени, без да са изплатени декларираните данъчни и осигурителни задължения.
Действията на жалбоподателя П. са квалифицирани като недобросъвестни и
съзнателни с цел неплащане на задължения към бюджета.
Настоящата
съдебна инстанция намира ревизионния акт и потвърждаващото го решение за
законосъобразни и правилни.
Отговорността
по чл. 19, ал. 2 от ДОПК почива върху недобросъвестно препятстване събирането
на данъци или задължителни осигурителни вноски. От своя страна препятстването
се състои в извършването на разпореждане /плащания или отчуждителни сделки/ с
имуществото на задълженото юридическо лице, водещи до намаляване на това
имущество до степен, непозволяваща изпълнението на възникналите задължения. От съществено
значение е наличието на недобросъвестно
поведение на съответното лице. При преценяване добросъвестността на лицата
трябва да се вземат предвид всички факти, както и знанието относно наличието на
възникнали данъчни задължения или такива за задължителни осигурителни вноски,
като е без значение е дали същите са установени с издаването на съответния
индивидуален административен акт или с подаването на декларация. Посочените от
чл. 19, ал. 2 от ДОПК способи за намаляване на имуществото са два: плащане в
натура или в пари от имущество на задълженото юридическо лице, представляващо
разпределение на печалбата, или отчуждаване на имущество на задълженото лице
безвъзмездно или на цени, значително по-ниски от пазарните. Легалните дефиниции
на понятията „дивидент" и „скрито разпределение на печалбата" са
дадени в § 1, т. 4 и 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното
подоходно облагане (ЗКПО).
Спорът се
концентрира върху наличието на субективния елемент от фактическия състав на чл.
19, ал. 1 от ДОПК и върху изискуемото се по чл. 19, ал. 2 от ДОПК разпореждане
с имущество и пари на дружеството, в резултат на което имуществото му е
намаляло до степен на неплатежоспособност. В настоящия случай обосновано следва
да се приеме, че целта на изброените по-горе действия на ревизираното лице е
умишлено избягване на плащане на изискуемите данъчни задължения, с което е
ощетен фискът.Всички тези данни правилно са навели приходните органи на извод,
че е налице причинно – следствена връзка между поведението на управителя и
несъбирането на данъчните задължения на представляваното дружество.
Ревизиращите органи по приходите са изследвали имущественото състояние на
търговското дружество по налични публично - оповестени данни или чрез изискване
на информация от други лица. В хода на ревизията не е установено наличие на
имущество, което да послужи за погасяване на публичните задължения на търговското
дружество, което има образувано производство по принудително изпълнение по
изпълнително дело №16150003540/2015 г. за сума в размер на 92355,91 лв., от
които главница от 58192,96 лв. и лихви от 34162,95 лв. и наложени обезпечителни
мерки, като предприетите изпълнителни действия не са способствали за пълното
погасяване на публичните задължения на дружеството.
В случая са
безспорно установени изложените по-горе факти, които доказват наличието на
посоченото скрито разпределение на печалбата. При така установените факти по делото, се налага
обоснованият извод, че от страна на „ВИП Капитал билдинг“ ЕООД, с управител жалбоподателят
В.П. е изплатен дивидент на през м.04.2021 г. на обща стойност 47 143,52 лв., 6
бр. договори за заеми, предоставени на Н.Б.З., на обща стойност 45000.00 лв.,
при наличие на непогасени публични задължения от страна на дружеството - за
трето тримесечие на 2017 г. - окончателен данък за доходи от дивиденти и
ликвидационни дялове по чл. 38, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 9233,67 лв.; - за
второ тримесечие на 2021 г., окончателен данък за доходи от дивиденти и
ликвидационни дялове по чл.38, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 2481,24 лв., ДДС - 7 386,66 лв., за корпоративен
данък - 20 519,27 лв., за фондове на ДОО, 30 и ДЗПО - 20 053,10 лв., които не
са внесени и към момента на ревизията. Като е извършил разпореждане с имущество
и парични средства, собственост на дружеството, жалбоподателят В.П. като
управител на „ВИП Капитал билдинг“ ЕООД, като по този начин, умишлено задълженото
лице е поставено в невъзможност да погаси задълженията си и имуществото му е
намаляло. Така от представляващите скрито разпределение на печалбата действия е
намаляло имуществото на главния длъжник със стойността на извършените плащания.
Скритото разпределение е от изброените в
чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК възможни действия на имуществено разпореждане.
Не се твърди и не се установява друга причина за непогасяването на публичните
задължения. Следва да се посочи, че наличието на имуществена потенция към
определени произволно моменти за погасяване на тези задължения, но без това да
е сторено, не изключва връзката на причинност на избраното релевантно действие
на разпореждане с непогасяването, а я предполага, доколкото само от волята на
привлеченото към отговорност лице е зависело да вземе решение за погасяване с
наличното и достатъчно имущество. Решението на управителя е да не погаси
изискуемите публични задължения, а вместо това да извърши правно укорими
действия, представляващи скрито разпределение на печалбата.
С оглед на
горното, следва да се приеме, че са установени всички предпоставки на чл. 19,
ал. 2 от ДОПК за ангажиране на отговорността на управителя на дружеството до
размер на намаленото имущество.
Предвид
изложеното оспореният ревизионен акт е правилен и законосъобразен, а жалбата
против него следва да се остави без уважение.
Настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна и по отношение
прилежащите лихви, като споделя доводите на ревизиращия екип и горестоящия
административен орган, свеждащи се до следното: отговорността на третото лице
по чл. 19 от ДОПК е и за лихвата, дължима от законовия падеж на данъчното
задължение до датата на погасяването му, като при ревизия, същата се изчислява
до датата на издаване на ревизионния акт на лицето. Относно лицето, към което е
насочена отговорността, задължението следва точно параметрите, каквито има
главния дълг и към датата на погасяване на главния дълг от основния длъжник се
погасява и задължението на отговорното лице, а при частично погасяване –
например погасяване на главницата, отговорното лице остава задължено за лихвата
по дълга.
В случая отговорното лице не става носител на ново данъчно задължение,
върху което следва да се начисляват лихви за негово собствено закъснение, а
отговаря за чужд дълг в размерите, които дългът има до пълното му погасяване.
След погасяване на главницата на дълга без значение кое лице го е погасило,
задължението за лихви спира да се увеличава, но остава дължимо и подлежи на
събиране. Съответно при цялостно погасяване на главницата и лихвата независимо
от кое лице, отпада изцяло отговорността на отговорното лице. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 5 от 29.03.2021г. на ОС на Първа и Втора колегия на ВАС,
постановено по тълкувателно дело № 7 от 2019г. по описа на съда.
По така
изложените аргументи, жалбата е неоснователна, съответно обжалваният РА –
правилен и законосъобразен.
При
извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът
констатира, че ревизията е възложена от компетентен приходен орган и е
приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от
компетентен приходен орган и определя
данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което
същият не страда от пороци, определящи неговата нищожност.
При
този изход на делото и своевременно направеното искане, на основание
разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника следва да бъде присъдено
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Изчислено съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й към
приключване на съдебното следствие)
възнаграждението за осъществената юрисконсултска защита възлиза на 2691,27
лв. (две хиляди шестотин деветдесет и един лев и двадесет и седем стотинки).
Водим от горното, Административен съд –
Пловдив, XIV състав,
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на В.Й.П., с ЕГН: **********, с адрес за връчване/ съдебен адрес:***, против
ревизионен акт № Р-16001621004698-091-001 от 07.03.2022 г., издаден от В.К. -
началник сектор, и Ю.Д.- главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр.
Пловдив, потвърден с решение № 196 от 11.05.22 г. на директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ / ОДОП/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП
относно установена на основание чл. 19 от ДОПК отговорност за задълженията на
„Вип Капитал Билдинг“ ЕООД, ЕИК *********, както следва:
- отговорност за данък върху добавената
стойност за периода 01.12.2015 г. -
30.09.2016 г. в размер на 2994,97лв. и лихва от 2152,66лв.;
- отговорност за корпоративен данък за периода
01.01.2015 г.-31.12.2016 г. и 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. в размер на
21068,64лв. и лихва от 11967,11лв.;
- отговорност за данък върху доходите
от трудови и приравнените на тях правоотношения за
периода 01.12.2015 г. - 30.11.2016 г. в
размер на 2426,61лв. и лихва от 1510,61лв.;
- отговорност за държавно обществено
осигуряване - за осигурители за периода 01.12.2015 г. - 31.10.2016 г. в размер
на 5386,09лв. и лихва от 3101,78лв.;
- отговорност за вноски за здравно
осигуряване - за осигурители за периода
01.12.2015 г. - 31.01.2016 г. в размер на 2263.84лв. и лихва от 1303,75лв.;
- отговорност за универсален пенсионен фонд -
за осигурители за периода 01.12.2015 г. - 31.10.2016 г. в размер на 1223,87лв.
и лихва от 704,53лв.;
- отговорност за данък върху дивидентите и
ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за пeриода 01.07.2017г.-30.09.2017 г. и 01.04.2021 г.-
30.06.2021 г. в размер на 11714,91лв. и лихва от 4222,98лв.
ОСЪЖДА В.Й.П., с
ЕГН: **********, с адрес за връчване/ съдебен адрес:***, да заплати на Националната
агенция по приходите – гр. София, сумата от 2691,27 лв. (две хиляди шестотин
деветдесет и един лев и двадесет и седем стотинки), представляваща
равностойността на осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: