РЕШЕНИЕ
№ 4369
гр. София, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КЛАУДИЯ Р. МИТОВА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Гражданско дело №
20211110153110 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба oт [фирма], ЕИК [ЕИК], с която срещу [фирма], ЕИК
[ЕИК], са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по чл.124,
ал.1 във чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК във вр.чл.432, ал.1 КЗ и чл.124, ал.1
във чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК във вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните на дължимостта на сумите, за които на
31.05.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 28783/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 -ви състав.
Ищецът извежда субективно предявените си съдебни права при твърдения, че пътно-
транспортното произшествие (ПТП) е настъпило на 21.03.2016г. в [населено място], [област]
по вина на водача на лек автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № [рег.номер на МПС], който не
спазва забранителен знак „Стоп“ и предприема навлизане в регулирано кръстовището без да
се съобрази с идващия по път с предимство лек автомобил „Тойота“ с рег. № [рег.номер на
МПС], реализира удар с последни и му причинява щети. Твърди, че е собственик на
уредения лек автомобил „Тойота“ с рег. № [рег.номер на МПС], вредите по което възлизат
на сумата от 6 143,04 лева. Навежда, че към датата на произшествието е била налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № № [номер] за лек автомобил
„Фиат Дукато“ с рег. № [рег.номер на МПС] при ответното дружество. Допълва, че поканил
ответника да му заплати горепосочената сума, но плащане на последвало. Поради това
предявил частични съдебни претенции срещу застрахователя и по гр.д. № 13958/2018 г. по
описа на СРС, 45 състав му била присъдена претендираната част от обезщетението в размер
1
на 1 250 лева, а по гр.д. № 21593/2020 г. по описа на СРС, 32 състав претендираната по него
част от обезщетението в размер на 2 437,97 лева. Твърди за незаплатения остатък от 2 446,07
лева да депозирал заявление по чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 28783/2021
г. по описа на СРС, I ГО, 41 -ви състав, ответникът възразил срещу дължимостта на сумата
по заповедта, с която заявлението му е било уважено, което пораждало интереса му от
провеждане на установителни искове, включващи и лихва за забава в размер на 745,43 лева,
начислена за периода 21.05.2018 г. – 21.05.2021 г. Представя документи и претендира
разноски.
В установения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който твърди
доброволно да е заплатил претендираната главница, лихва и разноски. Последното твърди
да е основание за отхвърляне на ищцовата претенция. Представя документи.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, обсъди направените от страните доводи, съгласно разпоредбата на
чл. 235 ГПК намира следното от фактическа и правна страна:
При настъпване на ПТП (деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД), за което водачът на лек
автомобил има сключена задължителна застраховка „ГО”, увреденото лице може да
претендира обезщетение директно от застрахователя за претърпените от него имуществени
вреди настъпили като пряка последица от произшествието. Съгласно разпоредбата на чл.
429, ал.1, т.1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка «ГО на автомобилистите»
покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица имуществени и
неимуществени вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство. Отговорността покрива онези вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
За уважаване на предявените от увредения срещу застрахователя по задължителна
застраховка „ГО на автомобилистите“ иск за заплащане на обезщетение следва да бъде
установено наличието на следните предпоставки: права на увредения срещу причинителя на
вредата на основание на чл.45, ал.1 ЗЗД - вредите са причинени от виновно и противоправно
поведение на делинквента, наличие на валиден договор за застраховка “ГО”, обвързващ
застрахователя за възстановяване на застрахователното обезщетение, вида на вредите и
възстановителната им стойност.
Не е спорно в производството и от приетия като писмено доказателство по делото
двустранен констативен протокол № 07000/21.03.2016г. се установява, че на 21.03.2016г.
около 14:45 часа в [населено място], [община], [област] е настъпило ПТП по вина на водача
на лек автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № [рег.номер на МПС], който не спазил
забранителен знак „Стоп“ и предприел навлизане в регулирано кръстовището без да се
съобрази с идващия по пътя с предимство лек автомобил „Тойота“ с рег. № [рег.номер на
МПС], реализирал удар с последни и му причинил щети.
Спор не е формиран и от фактура № ********** от 16.05.2016г., че за отстраняване
на настъпилите в резултат от произшествието щети по собствения на ищеца лек автомобил
2
„Тойота“ с рег. № [рег.номер на МПС] последният заплатил сумата от 6134,04 лева.
Страните не спорят, че заплатената сума е равна на размера на дължимото по
застрахователния договор обезшетение.
Не се спори и от вписване в двустранния констативен протокол се доказва наличие на
валидна към датата на произшествието застраховка „ГО“ за лек автомобил марка „Фиат
Дукато“ с рег. № [рег.номер на МПС] по полица № [номер], сключена с ответното
дружество.
Установява се по делото, че при ответното дружество по молба на ищеца е
образувана щета № [номер]/2016, по която е прието опис заключение на щетите по лек
автомобил „Тойота“ с рег. № [рег.номер на МПС].
Страните не спорят и на съда е служебно известно, че ищецът поканил ответника да
му заплати сумата от 6134,04 лева, но плащане не последвало. Поради това ищецът
предявил частични съдебни претенции срещу застрахователя и по гр.д. № 13958/2018 г. по
описа на СРС, 45 състав му била присъдена претендираната част от обезщетението в размер
на 1 250 лева, а по гр.д. № 21593/2020 г. по описа на СРС, 32 състав претендираната по него
част от обезщетението в размер на 2 437,97 лева.
Не е спорно и се установява от представеното платежно нареждане от 28.10.2021 г.,
че на посочената дата ответното дружество извършило доброволно плащане на сумата от
3 829,33 лева, с което погасило претендираната от ищеца главница от 2 446,07 лева,
мораторна лихва 745,43 лева, платените от ищеца държавни такси заповедното и исковото
производство в размер на 137,83 лева общо и 500 лева адвокатско възнаграждение. С
последяващо плащане от 29.10.2021 г. ответникът доброволно погасил и претенцията за
законна лихва върху главница от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното плащане. Плащането е потвърдено от ищеца с молба вх. № 97431/29.11.2021
г. С последната се претендира присъждане единствено на адвокатско възнаграждение в
исковото производство в размер на 500 лева.
Установителните искови претенции са допустими като предявени в преклузивния
срок по чл.415, ал.4 ГПК от страна, притежаваща правен интерес от установяване на вземане
по срочно оспорена заповед по чл.410 ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК, съдът следва да зачете релевантните за
спора факти настъпили след предявяване на иска / ТР № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС /. Едно
от съществените правно релевантни обстоятелства, имащо значение за правилното
разрешаване на спора, безспорно представлява извършено от ответника доброволно
плащане на исковата сума в хода на исковия процес. Доколкото в производството се
установява, че правото на ищеца е съществувало към датата на предявяване на иска и в хода
на производството е извършено доброволно плащане, което съответства на волята на
ответника, то исковете следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане.
Предвид изходът на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени направените и останали непогасени деловодни разноски за в настоящото
3
производство, доколкото тези в заповедното са доброволно заплатени от ответното
дружество. За заплащане на адвокатското възнаграждение в размер на 500 лева в исковото
производство е представена разписка от 14.10.2021 г. Сумата следва да се възложи в тежест
на ответника, тъй като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на исковото
производство, а плащанията са осъществени едва в хода на процеса.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК [ЕИК], със съдебен адрес [населено
място], [улица] и съдебен адрес [населено място], [улица], [адрес], срещу [фирма], ЕИК
[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.5, обективно
кумулативно съединени установителни искове по чл.124, ал.1 във чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл.415, ал.1, т.2 ГПК във вр.чл.432, ал.1 КЗ и чл.124, ал.1 във чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл.415, ал.1, т.2 ГПК във вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване дължимост на сумата от 2 446,07
лева, частичен иск от претенция в пълен размер от 6 134,04 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди по лек автомобил „Тойота“ с рег. №
[рег.номер на МПС], последица от пътно – транспортно произшествие, настъпило на
21.03.2016г. в [населено място], [област] с участието на лек автомобил „Фиат Дукато“ с рег.
№ [рег.номер на МПС], за което е образувана преписка по щета № [номер]/2016 г. и на
сумата от 745,43 лева, представляваща лихва за забава за периода 21.05.2018 г. – 21.05.2021
г., за които суми на 31.05.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 28783/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 -ви състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено
място], [улица], ет.5, да заплати на [фирма], ЕИК [ЕИК], със съдебен адрес [населено място],
[улица] и съдебен адрес [населено място], [улица], [адрес], на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 500 лева, представляваща сторени в производството разноски за тази съдебна
инстанция.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4